Федералният резерв запази основния лихвен процент непроменен за четвърти пореден път, въпреки натиска на президента Доналд Тръмп за по-евтини заеми. Новият председател Кевин Уорш проведе първото си заседание на Комитета за открития пазар (FOMC) в сряда, като всички 12 гласа бяха за запазване на лихвата в диапазона 3,5%-3,75%, съобщават световните агенции.
Решението дойде само седмици след като Уорш положи клетва - назначен от Тръмп, за да замени Джером Пауъл след години на публични сблъсъци между Белия дом и централната банка.
Мандатът на Пауъл бе белязан от повтарящи се и лични критики от страна на Тръмп, който настояваше за по-агресивно намаляване на лихвите. Пауъл обаче не напуска Фед изцяло - остава като редовен управител в Борда.
Инфлацията е проблемът
Причината за запазване на лихвите е ясна: инфлацията остава упорито висока. Потребителските цени са нараснали с 4,2% на годишна база през май - тригодишен връх, движен основно от енергийния шок след военния конфликт в Близкия изток.
Девет от членовете на Фед вече виждат основание за поне едно повишение на лихвите до края на 2026 г., а шестима от тях очакват повече от едно увеличение. Само един все още се надява на намаление тази година.
Новите тримесечни прогнози отразяват рязко преориентиране спрямо март, когато консенсусът клонеше към едно намаление. Очакваната инфлация за края на 2026 г. беше ревизирана нагоре до 3,6% при 2,7% преди три месеца.
Уорш смени формата, но не и курса
Първата пресконференция на новия председател показа, че той носи собствен стил. Официалното изявление беше значително съкратено - без т.нар. "forward guidance" (насоки за бъдещи ходове), в стил, напомнящ епохата на Алън Грийнспан. "Не мога да ви дам никакви насоки какво ще направим по-нататък. Добрата новина е, че се събираме след шест седмици", заяви Уорш.
Той също така обяви серия работни групи, които ще преразгледат как Фед комуникира, управлява баланса си и борави с данните.
Източник: EPA/БГНЕС
По време на изслушването в Сената за потвърждаването му Уорш категорично отхвърли обвиненията, че е "кукла на конци" и подчерта необходимостта от независимост на централната банка. На практика обаче назначението му е символ на нова ера - на открита политизация на паричната политика, при която MAGA движението разглежда контрола над Фед като ключов за своите цели.
Тръмп не крие намеренията си. Той публично е заявявал желанието си за по-ниски лихви с цел раздвижване на икономиката и дори се е шегувал, че може да потърси правни средства, ако лихвите не паднат - въпреки че решенията на Фед изискват гласуване на 12-членен комитет и председателят не притежава повече власт от всеки друг негов член.
Последиците за света
Решенията на Фед не остават зад Атлантическия океан. Паричната политика на централната банка отеква далеч отвъд границите на САЩ, влияейки върху капиталовите потоци, валутните курсове и паричната политика на икономики по целия свят.
Според МВФ при сценарий с повишаване на лихвите от Фед, ударът върху развиващите се икономики ще бъде чувствително по-голям, отколкото върху развитите страни. Пролетните прогнози на МВФ вече понижиха очакванията за растеж на развиващите се пазари от 4,2% до 3,9% за 2026 г., при непроменени прогнози за развитите икономики.
ЕЦБ вече вдигна лихвите в еврозоната заради сложната макроикономическа ситуация. Действията на Фед показват, че скоро няма да видим стъпка назад и на Стария континент.
USD
CHF
GBP
