Сергей Станишев: България не желае да бъде част от проблемите на ЕС, а част от решаването им
Последна редакция: 18.10.2006, 17:02
Публикуване: 18.10.2006, 15:49
Сергей Станишев
Министър-председател на Р. България
Много европейци казват, че е необходима "пауза" в процеса на разширяване. Нямате ли усещането, че успяхте да минете през вратата, преди тя да се затвори за дълго?
- В известна степен да. Наистина, между момента, в който започна процесът на разширяване, и днес атмосферата в Европа се промени значително. Много хора вече не разбират европейския проект. И изведнъж процесът на присъединяване бе много по-стриктен за нас. Естествено, ние разбираме, че е необходимо Европейският Съюз да се консолидира преди да се предвидят следващи разширявания. Смятаме, че добре ще изиграем ролята си в този дебат. България не желае да бъде част от проблема, а част от решаването му.
Как си обяснявате тази липса на ентусиазъм, по-специално във Франция, докато в България присъединяването беше цел, която надхвърляше партийните пристрастия?
- В миналото Европейският съюз се свързваше с идеята за ползата. Днес той се възприема преди всичко като заплаха. Но голяма част от това, което кара европейските народи да се чувстват несигурни, например безработицата, не е свързана с разширяването. То се дължи по-скоро на факта, че Европа е изправена пред множество предизвикателства в един свят, в който съревнованието е все по-изострено. Следователно, единственият начин Европа да стане силна, е да се разширява. Трябва да си дадем сметка, че разширяването предоставя множество възможности. Днес европейските народи фокусират вниманието си върху един единствен въпрос: коя страна колко получава? Но анализът трябва да бъде много по-комплексен. Следващата година, например, ще бъде една много трудна година за България: ние трябва да заплатим нашата вноска за ЕС, която възлиза на 330 милиона евро. Освен това ще изгубим значителни ресурси във връзка с привеждането на нашето право в съответствие с европейското. Ако погледнем на нашето присъединяване от чисто финансова гледна точка, то ще се представи пред нас като труден период. Но ползата в дългосрочен план взима връх над това разбиране. Същото се отнася и за Франция. България, например, предвижда да модернизира своите военни хеликоптери. Това е договор за 60 милиона евро, който ще създаде работни места във Франция. Ето защо, не смятам, че трябва да се противопоставят стари и нови страни-членки, защото и двете страни са печеливши в този процес. Още нещо - Съюзът не е само общ пазар. Той е общност от ценности и задача на политиците е да обяснят това на своите народи.
Всички нови страни-членки са изправени пред настъплението на популистките партии. Вие страхувате ли се от същия феномен при вас?
- Рискът съществува и у нас. Но популизмът не е типичен единствено за Източна Европа. Той съществува също и в Западна Европа. Най-добрият начин да се борим с него, е да казваме истината. Това, което Ви казвам сега, го казвам и на моите сънародници. При нас една част от хората се страхуват от присъединяването, боят се от увеличение на цените и от масови банкрути след 1 януари 2007 г. Пътят към присъединяването беше труден процес за България, който ни костваше много жертви. В същото време тази подготовка ни позволи да извършим по-бързо реформите, които иначе биха ни отнели много повече време. Преди десет години, например, никой в България не говореше за правата на потребителите... Много по-трудно би било да се проведат тези реформи без перспективата за присъединяването.


Коментари (2) Най-старите отгоре
Вашият коментар