Познанието на англо-саксонския бизнес свят превърна Кристин Лагард в популярно лице на Франция по света

Изисканата Кристин Лагард е първата жена финансов министър не само във Франция, но и в страните от групата на най-развитите индустриални държави Г-7. Назначаването й на този влиятелен пост през юни 2007 г. увенчава мълниеносното й политическо издигане в родината след успеха й в света на бизнеса в САЩ. 

През август 2008 г. Лагард заема 14-о място в класацията на списание Forbes на най-влиятелните жени в света. Бившият френски президент Жак Ширак я определя като модел за подражание и харизматичен лидер и през март 2004 г. я удостоява с най-високото държавно отличие на Франция - Ордена на Почетния легион. Сега тя работи енергично за модернизиране на френската икономика.

Винаги лъчезарна и любезна, понякога леко иронична, Лагард е интелигентен и прям политик с подкупващи дипломатически умения. Най-големите й фенове са бизнес лидерите и чуждите финансисти от висок ранг, които са я виждали отблизо в действие. „Тя е добър посланик за Франция", казва за нея генералният директор на Световната търговска организация Паскал Лами, който я познава от 15 години. „Живяла е дълго време в чужбина и е била основен участник в частния сектор. Това й дава такова виждане за нещата, което малко други френски лидери притежават." Но въпреки че международното й реноме се издига, репутацията й във Франция от време на време е под обстрел. „Французите са винаги малко подозрителни към министър, който говори свободно чужд език, особено ако това е английски", казва Лами, който също е французин.

По-строг контрол и пряк надзор на хедж фондовете

Комбинацията между прямотата на Лагард в американски стил и френската й любезност са я поставили в идеалната позиция да посредничи между Европа и САЩ в търсене на решения за глобалната икономическа криза. На срещата на финансовите министри и управителите на централните банки от групата Г-7 в Рим на 13 и 14 февруари тя призова за засилване на регулацията и въвеждане на нови нормативни правила за финансовия сектор, като подчерта, че само това е начинът да се възстанови доверието в пострадалата глобална икономика. Според нея напоследък законодателната база се пренебрегва, защото се отделя прекалено голямо внимание на индивидуалните спасителни планове на различните държави, а мащабните програми за публични инвестиции третират само симптомите на кризата, но не и нейната първопричина, която е слабата банкова регулация. Ако лидерите от Г-20 не успеят да формулират нови регулаторни мерки, ще се окаже, че „ние лекуваме симптомите, а не самата болест", заяви Лагард пред колегите си. В интервю за Financial Times ден преди срещата в Рим тя сподели опасенията си, че САЩ и Великобритания са толкова фокусирани върху подкрепата на собствените си финансови системи и съживяването на икономките си, че вече не смятат за приоритет усъвършенстването на стандартите за надзор, което е една от главните цели на срещата на Г-20 в Лондон на 2 април.

Лагард лансира идеята националните регулатори да могат да налагат по-високи капиталови изисквания към банките, когато кредитират рискови клиенти като хедж фондовете. Освен това те ще трябва да осигуряват информация за дейността и експозициите си, за своята инвестиционна стратегия, структура и процеса на вземане на решения.

Лагард твърди, че въвеждането на нови правила за хедж фондовете, за данъчните убежища, счетоводните норми и изискванията за капиталова база към банките ще осигурят една жизненоважна „предпазна мрежа", без която „земята под краката на икономиката ще продължи да пропада".

Тя призова също за по-голяма координация на европейско ниво на мерките за подкрепа на банките и на друг вид държавна помощ. В тази връзка Лагард защити пакета на стойност 6 млрд. евро държавна помощ, с който Франция подкрепи двата си водещи автомобилопроизводителя Renault and Peugeot-Citroеn в замяна на ангажимент от тяхна страна да не затварят нито един френски завод за период от пет години. „Липсата на обща европейска рамка накара Париж да действа, като националната държавна помощ неизбежно включваше национални условия за работните места", изтъкна тя.

Лагард изрази безпокойство, че предложенията за създаване на „банки болници за токсични активи", които се обмислят в някои европейски страни, биха влезли в противоречие с доктрината на ЕС, според която закъсалите и здравите банки се третират по различен начин, когато се стигне до отпускане на държавна помощ.

Стремителна бизнес кариера

Кристин Лагард започва кариерата си на адвокат по антимонополно и трудово право като сътрудник в международната кантора "Бейкър и Макензи" в Париж през 1981 г. и бързо се изкачва във фирмената йерархия. През 1987 г. вече е партньор в правната кантора, а четири години по-късно е избрана за управляващ партньор на парижкия й офис. Лагард описва "Бейкър и Макензи" като „много демократична среда, в която хората са оценявани според качествата и приноса им". 

Лагард: „Вярваме, че нито един продукт, нито един участник на пазара и нито една територия не би трябвало да бъдат оставени без надзор и регулация. Трябва да бъде изградена нова система, която „ще даде предупредителен сигнал, когато се появи опасност. А без усилия за координирани действия това би било като слепец да води слепеца”.

„Един от любимите й цитати принадлежи на Елинор Рузвелт - съпруга на 32-ия президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт, извел страната от Голямата депресия: „Жената е като торбичка чай: никога на знаеш колко е силна, докато не се потопи в гореща вода.”

През 1995 г. влиза в Изпълнителния комитет на фирмата в Чикаго, а през 1999 г. става негов председател и е първата жена на този пост. Така на 43 години Лагард е един от най-младите управляващи съдружници, получила достъп до председателството на фирма с около 2400 адвокати, работещи в 60 кантори в 35 държави.

Тя изповядва кредото, че „клиентът е на първо място" и докато заема ръководния пост, печалбата на компанията се увеличава с 30%, а през 2002 г. е преизбрана за председател на Изпълнителния комитет. През 2004-2005 г. Лагард оглавява съвета по стратегиите на „Бейкър и Макензи", а през 2005 г. става член на Надзорния съвет на холандската банка ING Group. След това се връща в Париж, за да започне политическа кариера, която започва като министър на търговията в правителството на Доминик дьо Вилпен. По време на мандата си от 2005-а до май 2007 г. тя насърчи чуждите инвестиции във Франция и приоретизира отварянето на нови пазари за продуктите на страната, фокусирайки се върху сектора на технологиите и телекомуникациите, като постигна около 10% увеличение на износа. След това за кратко - от 18 май 2007 г., е министър на земеделието и рибарството в правителството на Франсоа Вийон.

Тандемът Саркози-Лагард

На 19 юни 2007 г. Лагард е назначена от новоизбрания президент на Франция Никола Саркози за министър на икономиката, финансите и заетостта. За разлика от предшествениците си, Лагард поддържа спорното виждане, че въведената от социалистическото правителство на Лионел Жоспен 35-часова работна седмица е символ на леност и проповядва една по-здрава работна етика - мнение, споделяно и от френската бизнес общност, и помогна на Саркози да отмени тази и други облаги на добре платения пазар на труда във Франция. Въпреки контраста в темперамента, Саркози и Лагард са добър екип. И двамата са юристи и нито един от тях не е учил в престижното висше училище по администрация „Екол насионал д'администрасион" - традиционното място за обучение на управляващия страната елит. И двамата са родени аутсайдери, които е трябвало да си пробиват пътя към върха с борба - Саркози като син на емигрант, а Лагард - като жена, влизаща в клуба на момчетата - в корпоративното право и във френската политика. Но за разлика от Саркози, Лагард е прекарала по-голямата част от кариерата си в частния сектор, живяла е шест години в САЩ и говори безупречен английски. Редовно е присъствала на Световния икономически форум в Давос далеч преди да стане министър на търговията в десноцентристкото правителство през 2005 г. Понякога се чувства, че по-пазарно ориентираните инстинкти на Лагарад са в противоречие с тези на президента, който обикновено заема традиционната френска националистическа поза.

Добра кондиция

Кристин Лагард е родена на 1 януари 1956 г. в Париж. След като завършва гимназия в Льо Хавър, през 1974 г. постъпва в престижното военно училище за момичета „Холтън армс" в Бетесда, САЩ. После следва право в университета „Париж Х-Нантер", където и преподава след дипломирането си,  преди да специализира трудово право. Има магистърска степен по английски език. Шампион е по синхронно плуване и обича да се занимава с йога.

В мъжка среда

Като член на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон Лагард е начело на американо-полската работна група по отбранителна промишленост, защитавайки интересите на самолетостроителните компании „Боинг" и „Локхийд Мартин" срещу тези на „Еърбъс" и „Дасо авиейшън". През 2003 г. е била член на комисията на центъра, чиято кулминационна точка е договорът на стойност $3.5 млрд. за продажбата на 48 реактивни изтребителя „Локхийд Мартин" на Полша.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo