Кои са дълбоките и съществени причини, породили финансовата криза? Каква е възможността светът да се предпази от рецесия в бъдеще? Защо финансовата криза прерасна в икономическа?

Историята на кризите показва, че процесът на разширено обществено възпроизводство не е непрекъснат, че стопанският цикъл не протича без колебания и смущения. Той се характеризира с възходящо и низходящо движение на производството и дохода. Започвайки от фазата криза, възпроизводственият процес преминава през състояние на депресия, следвана от оживление и подем.

Икономистите посветили себе си на теорията - макар не еднозначно - посочват основните причини и фактори за предшестващите смущения и кризи в икономиката, съществени от които са: диспропорцията между производството и потреблението, недопотреблението, неравновесието във финансовата и кредитната система, психологията на притежателите на средствата за производство и на финансовото богатство, нерационалното разпределение на благата, склонността на хората да спестяват и увеличаване на непотребената част от дохода. Формите на проявление и силата на въздействие на посочените фактори през отделните исторически периоди са различни.

През последните десетилетия върху стопанския цикъл особено интензивно влияят: несъразмерността между качеството и стойността на обществения капитал; неравновесието на финансовата система; несъвършенството на разпределителните процеси и отношения; несъответствието между качествената определеност и стойността на работната сила; противоречивият характер на научно-техническия прогрес; ускореният процес на глобализация; инфлацията и чуждестранните инвестиции; престъпността.

Качеството и стойността на обществения капитал

Изходен пункт за разкриване на причините и факторите за финансово-икономическата криза е анализът на разрива между потребителната стойност, или качествената определеност на капитала и неговата стойност.

По своята същност функциониращият капитал е паричен израз на имуществото и паричните средства или на активите (дълготрайни материални и краткотрайни) в икономическите единици и в националните стопанства, формиращи общественото и собственото богатство. По функционално предназначение и роля, качествената определеност на капитала характеризира неговата способност да задоволява определени обществени и индивидуални потребности.

Отклонението на потребителната стойност, или на качеството на реално ангажирания в имуществото капитал, от стойността и пазарната цена на обществения капитал, изглежда е един от първоизточниците и ключовите фактори определящи характера, динамиката и мащабите на настоящата финансово-икономическа криза. Това отклонение се обуславя преди всичко от количественото увеличаване на псевдокапитала наричан фиктивен капитал, т.е. на разликата между реалния капитал във всички негови функционални форми и пазарната цена на емитирания в ценни книжа (акции, облигации и други близки до тяхната същност ценни книжа) капитал. Реалният капитал функционира и създава потребителна стойност и принадена стойност, съответно печалба, докато ценните книжа - акции, облигации - започват своето специфично съществувание и самостоятелно движение на фондовите борси, в качеството си предимно на фиктивен или псевдокапитал.

В съвременните условия би могло да се приеме за безспорно, че псевдокапиталът в ценни книжа превишава сумата на капитала вложен непосредствено в индустрията, търговията и банките.

Съществени черти и същностни характеристики на фиктивния капитал са:

Първо, възниква и се развива на основана на функциониращия капитал, но непосредствено не създава предмети предоставящи материална изгода на хората и принадена стойност.

Второ, не изпълнява никакви функции в процеса на движение и нарастване на физическия капитал във вид на средства за производство, следователно в процеса на присъединяване на нов труд и на нова стойност към предишните.

Трето, измененията на фиктивния капитал не е пряко свързано с размера и изменението на реалния капитал; движението на двата вида капитал може да върви в противоположни направления.

Четвърто, може да се формира преди функциониращият капитал да е завършил своя кръгооборот; преди създаването на определени потребителни стойности.

Пето, увеличава се по-бързо от реално функциониращия капитал, главно поради тенденцията на лихвения процент към спадане и създадените следствие на това предпоставки за повишаване пазарния курс на ценните книжа.

Различията между елементите на обществения капитал, голямото несъответствие между реалния и псевдокапитала предпоставя дълбокия разрив между тяхната качествена определеност, пазарна стойност и цена.

Финансово-икономическата криза изглежда е израз на взривообразното възстановяване на създаваното в продължение на десетилетия неравновесие. Този съществен извод изцяло се потвърждава от фактите:

С 21 трилиона долара се свива световния фондов пазар за времето от избухването на кризата до началото на октомври 2008 година. Само за една година финансовата криза унищожава една трета от пазарната капитализация на борсите в света, която е 42 трлн. долара, а изгубената стойност е 40 % от номиналния БВП на света. Доходността на 2-, 5-, 10- и 30-годишните американски държавни облигации през третата половина на декември 2008 г. достига най-ниските си нива в историята. През първата седмица на февруари 2009 г. почти всички борси в Европа (с малки изключения като Люксембург и Румъния) отчетоха понижения. Цените на акциите на големите банки на континента бележат спад. С над 2 % се понижи пазарната капитализация във Великобритания и Германия, с 3 % в Париж. Водещият индикатор на Япония Nikkei 225 загуби 1.5 %. С 3.8 % се намали борсовата оценка на компаниите в Индия. В нашата страна от октомври 2007г. до август 2008 г. пазарната капитализация на търгуващите компании на борсата намаля с над 35 %  и е под 19 млрд. лева.

Фиктивният капитал е фактор за ускорено нарастване на доходите, източник на нови инвестиции в акции, облигации и особено в недвижими имоти. Нарастването на цените на стоките и услугите, съответстващо на драстичното увеличаване на фиктивния капитал, създава привидното усещане за успех и благополучие на притежателите на ценни книжа и за растеж на икономиката. Но илюзорната фаза на възходящо развитие на производството и доходите бързо преминава в своята противоположност, главно поради отклонение на пазарната стойност и пазарната цена от потребителната стойност и производствената цена.

Неравновесие на финансовата система

В хода на кръгооборота на капитала периодично се освобождават пари под формата на амортизации на функциониращите материални дълготрайни активи, поради несъвпадение на срока на продажба на стоките и покупката на суровини, материали и горива, натрупване на парични суми за работна заплата и принадена стойност (печалба) от продажбата на всяка партида продукция.

Цялата дейност по набирането на свободните парични капитали и средства и тяхното предоставяне като заемен капитал се съсредоточава в специализирани предприятия - банки.

Отчуждаването на заемния капитал не е обичайна покупко-продажба, при която двете страни осъществяват обмен на равни стойностни величини; не е фактическа продажба, тъй като паричната сума под формата на заемен капитал не сменя собственика си, а само се отстъпва временно и едностранно. Заемодателят запазва правото на собственост върху капитала. Характерно за заемния капитал също е, че постоянно се намира във вид на пари, притежателят на които не отчуждава тяхната стойност, а само способността им да нарастват в производството. Заемополучателят не заплаща за стойността, а за възможността парите да се превръщат в капитал - функция.

Способността на парите да функционират като заемен капитал и запазването на собствеността върху тях при отчуждаването им е предпоставка:

• За създаване на икономически блага и натрупване на принадена стойност (печалба) без ограничения от размера на функциониращия собствен капитал.
• Кредитите да се разпределят и използват в стопанските единици и отрасли преди в тях да е натрупан собствен капитал, да се произвеждат продукти и извършват услуги количествено и качествено несъразмерни на платежоспособното търсене и на потребностите на обществото.
• В обществения капитал да нараства величината и делът на капитала, който по произход и характер е нетрудов, а също на притежателите на пари, неучастващи пряко в реалния стопански процес и неприсъединяващи съразмерно на капитала нов труд и стойност.

Цената, която заплащат заемополучателите за отстъпването и правото на разпореждане с паричната сума, е лихвата. Разликата между лихвата, която банката получава за предоставения заем и изплатената лихва по операциите свързани с набраните свободни парични капитали и доходи в обществото са основен източник на банковата печалба. Тази печалба нараства и следствие освобождаване на ликвидни средства и тяхното влагане в ценни книжа, които на фондовите борси са източник на фиктивен капитал; повишаване цената на кредита, на таксите и комисионните за компенсиране разликата между ресурсите и кредита, или неговото ограничено търсене.

В стопанската практика разходите за финансови услуги се включват в производствените разходи и в стойността. При несъвършена конкуренция и темп на увеличаване на производствените разходи, по-висок от този на обема на производството, несъмнено кредитополучателите създават икономически блага с по-висока индивидуална стойност, която по принцип реализират на пазара; ако благодарение на предоставения заем, прилагайки високопроизводителна техника, те създават блага с по-ниска индивидуална стойност, на пазара получават допълнителна стойност; при повишаване на лихвените проценти и на другите разходи за финансови услуги индивидуалните производствени разходи и пазарната стойност също нарастват.

Следователно, заемният капитал, особено в своята развита форма - кредита, е не само възможен, но реален и значим фактор за засилване на разрива между потребителната стойност на икономическите блага и тяхната стойност и пазарна цена.

В период на икономически подем и високо търсене, банките, събирайки свободните парични капитали и спестяванията на населението, повишават лихвените нива и засилват финансирането на промишлеността, строителството и търговията, а едновременно расте и несъответствието между качествената определеност и стойността на стоките и услугите. Обратно, при рецесия лихвените проценти и абсолютния размер на предоставените кредити намаляват.

През октомври 2008г. в САЩ основният лихвен процент е бил 1.5 на сто, а през април 2009г. - 0.25 %. За същия период основната лихва в страните от еврозоната е понижавана от Европейската централна банка шест пъти и от 4.25 % е сведена до 1.25%.

Макар, че чрез намаляване на основната лихва се стимулира кредитирането, драстичният спад на лихвените равнища, несъмнено е индикатор за взривообразното възстановяване на равновесието между потребителната стойност на заемния капитал, на създадените с негово участие физически блага и на тяхната стойност.

В нашата страна величината и високият темп на нарастване на кредита и лихвените нива се отразяват върху размера на банковите приходи и печалби.

Данните показват, че само за 2007 г. търговските банки у нас са реализирали приходи от лихви по брутни кредити и аванси в размер над 3.1 млрд. лв., а за първите пет месеца на 2008 г. - 1.7 млрд. лв. Коефициентът на възвръщаемост на лихвоносните активи (съотношението на приходите от лихви към брутните кредити и аванси на банките) - с известни допускания - през май 2007 г. е 3.53, а за същия месец на 2008 г. - 3.42.

Анализът на възможните варианти за решения след срещата на Г-20 в Лондон показва, че при използване на социално по-справедливия френско-германски модел във финансовите институции и в офшорните сметки могат да бъдат разкрити капитали в размер от 7-8 трлн. долара, които трансформирани от парични във физически могат да подобрят значително структурата на обществения капитал.

В България незаконно и неправомерно присвоените (ограбени или препрани) от икономиката капитали се изчисляват на 10-12 млрд. долара. Те трябва да се разглеждат предимно, като съществен реален източник на инвестиции и фактор за усъвършенстване на пропорцията между основните елементи на добавената стойност - опериращия излишък, респективно печалбата и компенсацията на наетите лица, т.е. на доходите от труд.

Усъвършенстване на разпределителните процеси и отношения.

Полезността и продуктивността на участващите в процеса на труда в голяма степен се предопределя от видовете и формите на собственост и от разпределителните процеси и отношения.

По своята същност разпределителните процеси и отношения характеризират участието на производителите в присвояването и превръщането на полезните свойства на обществените и природните продукти в реални условия за възпроизводство на човешките ресурси и усъвършенстване на интегрираната работна сила.

Когато господства идеята за право на собственост, продуктите по принцип се разпределят в зависимост от количеството и качеството на труда и капитала.

Приема се, че в хода на обществено-икономическото развитие процесът на разпределение на благата се характеризира с общо позитивно изменение, без разбира се да е бил достатъчно рационален и съвършен.

Още 1902г. в своята книга „Империализмът" британския икономист Дж. Хобсън, както и три десетилетия по-късно Джон Мейнард Кейнс, настояваха напредналите нации да увеличат вътрешното си потребление, като разширят броя на хората имащи възможност да купуват стоки местно производство. „Ако разпределението на доходите бъде такова - посочва Хобсън - че не предизвиква излишно натрупване, пълна и постоянна заетост за капитала и труда би била постигната в къщи".

В наши дни проблемът за по-съвършени разпределителни отношения не е загубил своята актуалност и значение. Особен интерес по този специфичен социален проблем предизвикват научните обобщения на един от най-големите и най-известни икономически ерудити - Джон Кенет Гълбрейт. „От гледна точка на обществената загриженост - пише той - по традиция се настоява за едно донякъде равномерно разпределение на доходите; то създава усещане за почтеност и е израз на социална справедливост".

Подчертавайки непосредствената връзка между стандарта на живот и способността да се откриват най-конкурентните източници на труд и суровини по целия свят, с оглед повишаване на съотношението на произведената продукция спрямо вложените ресурси, Алън Грийнспан - отбелязва, че едно от най-дълбоките му безпокойства относно възможността да бъде съхранено темпото на световния материален прогрес е нарастващата „концентрация на доходите, което е заплаха за стабилността на демократичните общества".

Натрупването на негативи в глобалната финансова и икономическа система - особено през последните години - обуславя необходимостта от усъвършенстване на разпределението и неговото привеждане в съответствие с изискванията на обективните закони за развитие на икономическите процеси.

Първо, прилагане на форми и механизми за разпределение на икономическите блага, създаващи условия за разширено възпроизводство на човешките ресурси - източник на новата интегрирана работна сила. Това означава осигуряване на работна заплата еквивалентна поне на минималната стойност на съвкупната работна сила, включваща физически необходимите жизнени средства, без потреблението на които изпълнителите не могат да поддържат своето съществуване и нормалната си работоспособност.

Второ, установяване и поддържане на рационална пропорция между стойността на интегрираната и индивидуалната работна сила.

Трето, установяване и регулиране на динамичното равновесие между основните компоненти на новосъздадената стойност, предпоставка за повишаване на физическите възможности, интелектуалните способности и качеството на труда на работещите.

С реализирането на тези изисквания може да се възстанови и поддържа равновесието между качествената определеност на икономическите блага, принадената стойност и стойността им.

Несъответствие между качествената определеност и стойността на работната сила

Работната сила притежава своеобразното свойство да бъде източник едновременно на потребителни стойности, на икономически блага и на стойности. Безусловното единство между потребителните стойности, които съставят вещественото съдържание на богатството и стойностите, в глобален мащаб гарантират определена хармония и икономическа устойчивост на обществото. Полезността на работната сила, обусловена от нейните свойства я прави специфична потребителна стойност, а активните й прояви са непосредствения трудов процес. Трудът, създаващ потребителна стойност и стойност е процес на фактическо потребление на работната сила. Той винаги е бил и остава главен управляем параметър на всяка производствена система, най-важна сфера на жизнедеятелност на хората, фактор за развитие на човешкото общество.

„Предизвикателствата, пред които се изправяме - посочва 44-я американски президент Барак Обама - са нови. И начините, които използваме, за да се справим с тях, могат да бъдат нови. Но ценностите - честност и упорит труд, толерантност и любопитство, лоялност, кураж и патриотизъм - тези неща са стари. Тези неща са истински".

С повишаване на технологичното равнище на производството, заместващата способност и стойността на дълготрайните материални активи, на квалификационното и културно-техническото ниво на изпълнителите се ускорява икономическото развитие и човешкия прогрес. Настъпват положителни изменения в качеството на живот на носителите на работоспособност.

Общественият и техническият прогрес водят до нарастване на съвкупния капитал, размера на приведените в движение активи, продуктите с нова качествена определеност, новосъздадените стойности.

Тези обективни предпоставки обуславят важната социална потребност от дълбоки промени в съдържанието, характера и изискванията към потребителната стойност на работната сила, функциите, на която следва да регулират, определят или непосредствено да осъществяват:

• Единство между величината и темпа на изменение на обществения капитал и масата и качествената определеност на труда. Нарушаването на посоченото единство се съпътства от смущения и кризи в националните и в глобалния възпроизводствен процес. Защото капитал от по-голяма величина може да изпълни своята роля и предназначение, само ако е реален израз на повече потребителни стойности и източник на позитивна разлика между произведеното и изразходваното, на излишък на полученото над вложеното. Нелогично и антисоциално е разбирането, че количественото нарастване на обществения капитал може да се осъществи без съответстващо положително количествено и качествено изменение на обществения труд. По принцип развитието на пазарно стопанство, на стоковото производство е невъзможно без паралелни и съизмерими промени на тези ключови социални и икономически категории и показатели.
• Еднопосочно развитие на производителността и ефективността на труда, на качеството и стойността на икономическите блага и на принадената стойност (печалбата). Посоченото целево развитие определя величината и структурата на обществения капитал, съотношението между неговия реален физически размер и псевдокапитала; предотвратява непропорционалното нарастване на фиктивния капитал във всички негови форми и разновидности.
• Пропорцията между съвкупността от потребителните стойности и принадената стойност. По-бързото нарастване на принадената стойност от количеството потребителни стойности е индикатор преди всичко за откъсването на стойността и цената от производствените разходи и фактор за интензивни инфлационни процеси.
• Запазването на потребителната стойност на природните продукти чрез предотвратяване на проявите на противоречия при прилагането на постиженията на научно-техническия и производствения прогрес.
• Пълното оползотворяване на наличните блага, резултат от дейността на хората.

Анализът на реалните глобални икономически резултати недвусмислено свидетелства за ниското и системно влошаващото се качество на работната сила и целесъобразната човешка дейност.

Основните фактори с подчертано негативно отражение върху потребителната стойност на работната сила през последните десетилетия са:

- нарушената съразмерност между лицата заети в отделните икономически дейности - земеделие, индустрия и услуги. В периода, когато се създават съвременните икономически теории с най-голямо значение за натрупване на обществено богатство е индустрията; земеделието се разглежда като важна, но „традиционна" дейност, а услугите се класифицират като второстепенна по своето значение дейност. По-късно - около 90-те години на миналия век - се установява, че 70-80 % от заетите и от цените на индустриалните процеси и продукти в рамките на производствената структура зависят от обслужващите дейности (банково и застрахователно дело, покупко-продажба на ценни книжа, изследване и развитие, информация, поддръжка, дистрибуция, компютърни програми). По принцип тези дейности не са непосредствен и съществен източник на материални блага за задоволяване на обществените потребности.

„С предвижването на икономиката ни от производството на стоки към производството на услуги - посочват американските икономисти Фишър, Дорбуш и Шмалензи - съставът на работната сила се предвижва от „сини яки" - работници във фабрики, към „бели яки" - служители в офиси. Някои представят тези промени като полъх от бъдещето; други са разтревожени, защото Япония и други страни се превръщат в основни индустриални гиганти и се страхуват, че икономиката на САЩ няма да просъществува само посредством услугите, като си перем един на друг дрехите, грижим се взаимно за здравето си и взаимно си посещаваме лекциите".

Следва да се отбележи, че значителна част от обслужващите дейности по същество са свързани или обуславят негативните изменения в структурата на обществения капитал (фондовите борси); несъответствието между качеството на икономическите блага и производствените разходи (банки, застраховане); снижаване на потребителната стойност на природните продукти (негативното влияние на отделни постижения на научно-техническия и производствения прогрес);

-         оценъчните икономически и социални показатели. Намалява обективността и оценъчната точност на показателите за измерване на производствените резултати - производителност и ефективност на обществения труд. Равнището и динамиката на тези показатели се деформират под влияние на фиктивния капитал, величината, на който влияе върху размера и структурата на брутния вътрешен продукт.

Работната сила е специфична стока, присъща на живия човешки организъм - единство от потребителна стойност и стойност, които са вътрешно неделими, но относително самостоятелни нейни компоненти.

Стойността на работната сила се свежда към стойността на жизнените средства, необходими за възпроизводството й. Размерът на тези средства, осигуряващи нормална жизнедеятелност на работещите, се променя под влияние на редица фактори: естествени потребности от храна, дрехи, жилища; интензивността на труда т.е. физическите усилия и умственото напрежение, обусловени от технологическия прогрес; разходите за поддържане на семейството, продължаване на рода и повишаване на квалификационното, професионалното и културното равнище на изпълнителите.

Отразявайки обичайните и необходими потребности на работниците и служителите, следователно качеството и състава на жизнените средства за тяхното удовлетворение, посочените главни фактори определят стойността на работната сила, нейното системно нарастване.

От гореизложеното следва, че една от най-съществените особености на глобалния обществен трудов процес през последните десетилетия безспорно е разривът между разхода на човешката работна сила във физиологичен смисъл, т.е. на съвкупен, еднакъв, абстрактен труд създаващ стокови стойности и разхода на работна сила в нейната целесъобразна форма, в качеството на конкретен, полезен труд, който създава потребителни стойности. В резултат сумата от пазарните стойности на продуктите и услугите е несъразмерна на качествената им определеност; в структурата на обществения капитал, относителният дял на псевдокапитала се повишава. Работната заплата - независимо от общото и значимото и изоставане, - расте по-бързо от потребителната стойност на работната сила, т.е. от способността й да създава или запазва обществените и природните блага. Относително увеличеният размер на възнаграждението, на разходите за производствено-експлоатационна дейност и на стойността на продуктите и услугите засилват разрива между тяхната потребителна стойност, пазарна стойност и цена.

Изследване в 130 страни, което съчетава количествени индикатори с мнението и очакванията на предприемачи от всяка страна и направената на тази основа класация на Световния икономически форум в Давос, проведен в края на 2008 г. показва, че нашата страна е 60-та по качество на работната сила и на 96-то място по показателя квалификация и образование през целия живот. Експертите на Световния икономически форум твърдят, че конкурентността на българските работници намалява, непрофесионален е мениджмънтът ни. Българските фирми и компании не прилагат ефективни практики и стратегии, ниска е способността им за изграждане партньорски мрежи. България е най-неконкурентоспособна от всички страни в ЕС.

Научно-технически прогрес и неговия противоречив характер

Научно-техническият прогрес е могъщ фактор за повишаване на производителността и ефективността на обществения трудов процес. Той обаче се съпътства от странични резултати, които могат да бъдат негативни, вредни, дори пагубни за човека. Защото, прилагайки постиженията на научно-техническия и производствения прогрес за задоволяване на своите материални потребности, хората взаимодействат с различни форми на външния свят. В резултат все по-често и по-забележимо се нарушава естественото развитие на природните фактори.

Засилва се негативното въздействие на научно-техническия прогрес върху качеството на така наречените свободни блага дадени от природата, които не са обект на икономическата дейност на хората, а просто се потребяват от тях (въздухът, водите, горите, почвата, естествените плодове и др.). Тези свободни (природни) блага, които в границите на определени предходни исторически периоди са в достатъчно количество и с качествена определеност да задоволяват конкретните потребности на отделните човешки индивиди и на обществото, на настоящия етап на икономическо развитие са вече количествено ограничени, оскъдни и с все по-намаляваща потребителна стойност.

Противоречивият характер на научно-техническия прогрес и нерационалното прилагане на неговите постижения в стопанската дейност го превръщат във фактор, който засилва несъответствието между:

-         качествената определеност и стойността на икономическите блага;

-         качеството и стойността на работната сила;

-         потребителната стойност и стойността на икономическите блага, чиято субстанция са природните продукти;

-         естествената и фактическата потребителна стойност на природните блага.

Съдействайки пряко за увеличаване на функциониращия капитал и на принадената стойност (печалбата) и косвено - на фиктивния капитал, научно-техническия прогрес създава условия за нарушаване на природното равновесие, влиза в противоречие с природните фактори и блага и в определен смисъл се превръща в движеща сила, противостояща на своята идея и предназначение. Противопоставя потребителната стойност на стойността на икономическите продукти, нерядко намалява полезността на природните блага, предпоставя разрива между тях.

Глобализацията

Отражението на глобализацията върху несъответствието между потребителната стойност на продуктите и услугите и тяхната стойност и цена се предопределя преди всичко от:

• Либерализацията на търговията, която значително снижава бариерите пред движението на стоки, хора, услуги и капиталови потоци, води до разширяване на трансграничната търговия, чийто обем нараства с по-ускорен темп в сравнение с БВП; засилва конкуренцията, контролирането, на която е все по-трудно.
• Нарастване на разликата между националната стойност на стоките и услугите произвеждани в развитите страни и стойността им в развиващите се и икономически изостаналите страни. В условията на единен световен пазар транснационалните компании придобиват възможност да продават своите стоки и услуги в изостаналите страни по цени превишаващи тяхната стойност и да увеличават собствената си печалба.
• Увеличаване на вноса, обстоятелство което поражда несигурност по отношение на заетостта в страните вносителки на стоки, задържа производителността и равнището на доходите.
• Развитието на международния капиталов пазар състоящ се от националните капиталови пазари на напредналите страни. Увеличава се размерът на кредита, нараства целия обществен капитал, влошава се неговата структура. Институциите, които канализират търсенето и предлагането на дългосрочни капитали (финансови борси, банки, застрахователни компании и дружества) все повече се превръщат в действителен и действащ фактор за количествено увеличаване както на световния функциониращ капитал, така и на фиктивните стойности.

Следователно глобализацията:

-         способствайки за развитие на международния капиталов пазар, засилва несъответствието между производството и потреблението, между реално функциониращия обществен капитал и псевдокапитала; увеличава непродуктивната заетост в развиващите се страни;

-         при неизменна потребителна стойност (качествена определеност на стоките за потребление, капацитет на дълготрайните материални активи) компаниите в напредналите страни, реализирайки своите стоки по цени превишаващи производствените, присвояват стойност равна или по-висока от индивидуалните производствени разходи и принадената стойност. По този начин се създават предпоставки за несъразмерност между обществената полезност на продуктите и пазарната им стойност и цена.

Инфлация и чуждестранни инвестиции

Инфлацията поражда несигурност, понижава ефективността на производството и труда и на жизнения стандарт на гражданите, поради това, че:

• Нейното последователно нарастване се съпътства с увеличаване на търсенето на кредити, което на свои ред повишава лихвените проценти. По-високата инфлация увеличава разликата между реалните и номиналните лихви. За да компенсират очакваната инфлация кредитодателите искат, а кредитополучателите предлагат или приемат по-високи номинални лихви. Ето защо лихвените проценти следват скоростта на нарастване на цените и количеството пари. Обратно, по-бавният темп на нарастване на паричната маса, след време и на инфлацията, довеждат до спад на производствените разходи, на пазарната стойност и цена.
• Снижава производствената възвръщаемост, израз, на което са ниските темпове на ръст на продуктивността на труда и на ефективността на производството и несъответствието между тях и ръста на доходите.
• Обуславя по-бързото нарастване на агрегатното търсене от предлагането и ускорената експанзия на количество пари в обръщение.
• Предопределя продължителността на задържане благоприятното равнище на привлекателност на дадена страна за чуждестранните инвеститори.
• Отразява се негативно върху потребителната стойност на работната сила, понижава нейното качество, повишава стойността й.

Заключението е, че инфлацията повишава търсенето на кредит, номиналните лихви, намалява възвръщаемостта на ресурсите и привлекателността на страните за чуждестранните инвеститори, засилва несъразмерността между потребителната стойност и стойността на работната сила и в крайна сметка води до дисбаланс между качествената определеност на благата и тяхната пазарна стойност и цена.

Престъпността

Престъпността не е фикция, а реална античовешка и антиобществена проява, резултат от съзнателните действия или бездействия на отделни престъпници или техните организации. В най-общ смисъл престъпник е всеки, който взема, отнема, руши. Престъпниците не творят, не създават блага, дори средства за собственото им съществуване. В хуманен аспект, те засилват несигурността, всяват страх, безпокойство, ужас.

Следователно престъпността и престъпленията са:

-         не само и не толкова криминален феномен, а преди всичко социален и икономически проблем, който в голяма степен определя работоспособността на човека, неговото достойнство, статус, самочувствие.

-         неморална противообществена проява, противостояща на основните социални принципи, чужда на всякаква човешка логика, физическите носители на която се възпроизвеждат и увеличават ежегодно и се превръщат в застрашаващо обществено явление; фактор за нарастване до колосални размери на труда, който не създава нова стойност и брутен вътрешен продукт; напротив, разхищава национален доход;

-         разхитители на огромна човешка енергия и усилия. Защото престъпниците създават среда и условия за нарастване на непродуктивния, несъзидателен труд, на паразитиращите индивиди, които не произвеждат блага, стойности, печалба;

-         престъпността е безплодна псевдозаетост, не само за непосредствените престъпници, но и за голям брой лица, които изпълняват задачи, свързани предимно с националната сигурност, запазването на обществения ред, с предварително разследване, с прокуратурата, съда, адвокатурата, администрацията и пр., които непосредствено не произвеждат блага и стойности, а само модифицират доходи, стойности създадени главно в общественото материално производство.

Изводът е, че престъпността и нейните носители - престъпниците влияят отрицателно върху мащаба и структурата на обществения трудов процес, създават и засилват несъразмерността между качествената определеност и стойността на основните компоненти на националните и глобалния възпроизводствен процес.

Статистическите данни показват, че през последните десет години престъпленията в нашата страна се увеличават 1.8 пъти. От тях престъпленията срещу собствеността, които по своята същност са икономически, нарастват 1.5 пъти. Особено бързо се увеличават престъпленията против стопанството - 3.1 пъти, грабежите - 3.5 пъти, присвояванията - 1.8 пъти.

В същото време България е с най-голям брой прокурори на човек от населението от целия Европейски съюз; сега гражданите падащи се на един прокурор са 3620. Официалните данни показват още, че ние сме водещи в Европа по броя на служителите в МВР на глава от населението - 1 на 120 граждани.

Степента на негативно отражение на глобалната финансово-икономическа криза върху нашата страна се предопределя преди всичко от дисбалансът между абсолютната величина и темпът на увеличаване на БВП и инвестиционните разходи; несъразмерността между стойността, която работниците създават и стойността получавана от тях под формата на работна заплата; системното намаляване на ефективността на производството и труда; нарастване на сумата и относителният дял на изплатената работна заплата в резултат на увеличаване на заетите лица; негативната разлика между темповете на нарастване на брутния вътрешен продукт и неговия основен компонент - бруто капиталообразуване; високият размер на предоставените кредити и лихвени нива; несъвършената структура на брутната добавена стойност по икономически дейности; несъответствието между фактическото и естественото равнище на безработица. В резултат не се реализира потенциалното съвкупно производство.

Обобщенията и изводите за същността и основните движещи сили, предизвикали финансово-икономическата криза се потвърждават убедително от предложенията на Банката за международни разплащания (БМР) в Базел, за регистрация на финансовите продукти и ограничаване достъпа на инвеститорите до тях, докато се докаже (подобно на медикаментите), че са безопасни.

Предлаганата от БМР система за регулация и сертификация на финансовите продукти, създава ценова прозрачност и по-висока сигурност, повишава значението на регулираните пазари; утвърждава комбинирането на държавните интервенции с категоричната регулаторна забрана за увеличаване на рисковите активи. Доколкото мога да преценя, предлагащата институция по същество регламентира ролята на контрола и условията, които в най-голяма степен съдействат за определяне размера и скоростта на нарастване на псевдокапитала; подобряване на качеството и структурата на обществения капитал; предотвратяване или съществено ограничаване влиянието им върху глобалния стопански цикъл.

В неясните и нереални трактовки на същността и произхода на икономическата криза и особено в прогнозите свързани с нея, твърде често се прокрадват становища, че позитивната или негативна посока на курса на ценните книжа, ръстът на финансовите пазари и структурата на обществения капитал зависят непосредствено от развитието на икономиката. Без да се омаловажава или опростява връзката и корелативността между икономическото развитие и финансовото състояние, с основание може да се твърди, че както във времето, така и по темп и мащаби глобалната финансова криза предшества икономическата и е по-динамична от нея, че световната икономическа криза е предизвикана преди всичко от срива на финансовата система. Тя е последица от значимото отклонение на потребителната стойност на ресурсите от тяхната пазарна стойност и цена; резултат е на нерационалната регулация на определени финансови сектори и безконтролното увеличаване на псевдокапитала; функция от величината и темпа на нарастване на фиктивния капитал и неговата несъразмерност с реалния.

Етикети: etarget 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo