Онлайн залаганията са феномен от последните няколко години. Хазартът по интернет ще има бурно развитие през следващите няколко години. Прогнозата е на основателя и почетен член на Търговската асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия в България Мило Борисов.

Браншовата организация осъществи дискусия по повод идеите на вицепремиера Дянков да бъде увеличен данъкът върху хазарта на 15%. Според Борисов интернет-хазарта влиза в нелоялна конкуренция към традиционните форми на игри, затова той настоява онлайн залаганията да се регламентират с новия законопроект.

България е сред страните с най-нисък процент нелегален хазарт в Европа - под 1%. Сивият сектор в игралния бизнес е много незначителен, в последните години все по-малко могат да се видят нелегални игрални зали, а държавната комисия по хазарта осъществява много стриктен контрол. Условията за издаване на лицензии са много стриктни, подчерта Мило Борисов.

Лидерът на ДСБ Иван Костов, който присъства на дискусията, попари надеждите на браншовата организация и заяви, че ще работи за забраната на хазарта в България.

„Може ли най-бедната страна в Европа да е най-либерална по отношение на хазарта?", изрази недоумение Костов, цитиран от репортер на News.bg. Бившият премиер подчерта, че в много европейски страни хазартът е забранен, защото е начин организираната престъпност да пере пари.

Иван Костов е категоричен, че собствениците на казина трябва да докажат своята коректност към закона. Според него бъдещето на хазарта ще зависи от стечението на много обстоятелства и най-вече от това дали новото правителство ще съумее да противодейства ефективно на организирана престъпност и корупцията.

„Ако не съумее към края на мандата, ще му се наложи този ход", прогнозира Костов и поясни, че вероятно след три години, ако в България продължи да се вихри организираната престъпност, много хора ще започнат да чуват призива да се забрани хазарта.

Според Костов щетите, причинени на българските граждани от участието в хазарта, са големи. Като пример той припомни случая с бащата на Мануела: „Един баща проигра на хазарт, които хората събраха за лечението на дъщеря му." Вярно е, че за това не е виновен хазартът, но достъпният хазарт сигурно е бил фактор, който му е повлиял и му е дал възможността, коментира Костов.

Той подчерта, че с България миналата година е имало само четири дела за пране на пари, което според него означава, че въобще няма противодействие на прането на пари. Като признаци за пране на пари лидерът посочи големите строежи по Черноморието и планинските курорти.

Иван Костов е категоричен, че данъкът върху хазарта трябва да бъде завишен на 15% и изтъкна, че 84% от хората смятат, че това е правилно, тъй като хазартните игри не са от първа необходимост.

Представителите на асоциацията от своя страна изтъкнаха, че казината в България са само 21 и не би трябвало да се третират наравно с по-дребния бизнес в сектора - игралните зали с игрални автомати.

Те изтъкнаха, че в страната има 993 игрални зали, като всяка от тях създава заетост за около 20 души. Един игрален автомат струва около 10 000 евро и в залите са инвестирани над 400 милиона лева.

35 млн. лв. са текущите разходи. В сектора, според асоциацията, няма монопол и поддържат общо над 80 000 работни места. Сред фирмите на асоциацията са и български производители с признание в чужбина.

Представителите на асоциацията изразиха неодобрение на предвиденото в проекта за промени в закона за прелицензиране в 6-месечен срок. Те посочиха, че комисията по хазарта обработва годишно едва 200 искания и ако предвиденото в проектозакона бъде прието, тя ще трябва да обработи над 1000 искания за двойно по-кратко време, което не е възможно.

Според асоциацията законодателството трябва да се модернизира и да се въведат нови раздели в закона за хазарта. По отношение на данъците представителите на асоциацията изразиха готовност да приемат балансирано облагане.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo