„Положението е драматично. Още от 1 декември ще започнат масови съкращения във фирмите и вниманието на правителството към нашите проблеми вече е позакъсняло", коментира за „Икономически живот" Камелина Тачева, заместник-председател на Федерацията на независимите синдикални организации от леката промишленост по повод организираната от Икономическия и социален съвет консултация по проблемите на текстила и облеклото в България. Текстилната индустрия вече усеща първите удари на световната финансова криза, предупредиха представители от многобройните браншови сдружения вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин. 

„Тази година текстилът работи с капацитет 50% спрямо миналата. Започна масово свиване на производството и престой на цели цехове. Има ясно изразен отлив на външни инвеститори от нашата страна. Очертава се в бъдеще значително съкращение на персонала", каза Георги Топчиев, председател на браншовата организация на производителите на текстил. Според него основен проблем на текстилната и конфекционната промишленост е ниската производителност на труда, откъдето идват и ниските заплати в сектора.

„Усетихме кризата през лятото, когато доста намаляха поръчките от Германия. Сега се увеличиха - имаме контракти за януари, но за февруари - още не. В предишни години още през декември имах поръчки поне до месец май. Вероятно и в чужбина изчакват проявленията на кризата", коментира Дарин Петков, директор на текстилната фирма „Буря" в Габрово, която е в състава на корпорация „Развитие". Според него досега правителството трябваше да вземе мерки,  като намали ДДС поне на 18%. Петков подчерта, че има държави в ЕС, където фирмите от текстилната индустрия заплащат по 15% ДДС. В габровското акционерно дружество не се предвиждат съкращения или промяна на работните заплати. Там всеки получава според изпълнената норма. „Има жени, които получават минималната работна заплата от 220 лв., но има и други, които стигат до 1000 лв., защото работят по-сериозно", уточни Петков. Той смята, че ръководената от него фирма все още не е изпитала тежестта на икономическата криза, защото преди година-две са обновили целия машинен парк и сега имат модерна техника.

На същото мнение като Петков, че изходът от кризата може да е в модернизация на сектора, е Георги Топчиев. Председателят на една от няколкото браншови организации в текстила обаче уточнява, че обновяването не е евтино, то не става с няколко стотици хиляди лева, а много повече и най-често това не са собствени средства, а банкови кредити. Топчиев каза още, че няколко предприятия са пред фалит  заради дългове към банките, тъй като при свитото производство не могат да погасяват кредитите си. Един стан за тъкане на килими например струва минимум 1 млн. лв., а за едно средно по големина предприятие са необходими минимум 15-20 млн. евро, за да обнови основните си производствени средства. Така е постъпило модерно предприятие в Първомай, което е създадено преди 5 години, но неговите собственици вече изтеглят производството си от България.

„Ние сме една от малкото страни в света, която наказва тези, които тръгват да се модернизират. Затова във време на криза трябва да се стимулират фирмите, които са заработили известна печалба и са готови да я вложат най-рационално за разширяване на производството", възмущава се Цонко Недялков, председател на асоциацията по текстил и облекло. Участващите в дискусията представители  на текстилния бранш поискаха от вицепремиера правителството да преразгледа законодателството и за 2009 г. да се даде възможност на фирмите, които реинвестират печалбата си за модернизация на производството, да им се признава за разход. Ивайло Калфин отклони предложението, като каза, че правителството вече се е постарало данъците да са най-ниските в Европа. Според Калфин при ново намаление на данъчните ставки ще паднат приходите в бюджета. „За сметка на това обаче правителството е намалило осигуровките за 2009 г. с 2% и държавата ще субсидира повече от половината от пенсионната система", подчерта вицепремиерът.

Като възможна мярка за излизане от кризата браншовите сдружения виждат в промяната на Закона за обществените поръчки. Сега масова практика е конкурсите на големите държавни компании да се печелят от нови или никому неизвестни фирми, които предлагат най-ниски цени за продукта. След това наемат подизпълнители на поръчката, като обират печалбата, а за истински работещите остават минимални проходи. Затова браншовите организации искат до конкурси за обществени поръчки да се допускат само български фирми с необходимите производствени мощности. По този начин свежи пари ще могат да се влеят във фирмите от производството на спални комплекти за болниците, на облекла за армията или по други подобни направления. „Тогава няма нашите рейнджъри да се обличат с китайски тениски, а на български фирми, които са сред водещите производители на световноизвестни марки за спортни облекла", повиши тон Георги Станков от КНСБ.

Бизнесът изрази желание държавно осигурената Насърчителна банка да дава нисколихвени кредити за текстилните фирми, а не само да се пренасочват към кредитни линии, които се реализират в други банки. „Сега парите ги дават търговските банки при лихви, каквито сами определят. Тези, които създадоха кризата, пак те ще излязат на печалба от нея, защото ще дават финансов ресурс с много по-голяма лихва. Няма предприятие, което да издържи, ако вземе кредит с 20% лихва", коментира Георги Топчиев. Този аргумент бе контриран от Ивайло Калфин с думите: „Държавата не може да дава кредити и така да се бърка в банковата система."  Той посъветва хората от текстилния бранш да използват възможностите на европейските оперативни програми за финансиране на производството си. „Колкото по-добра организация се създаде за максимално усвояване на средствата по линия на ЕС, толкова по-сигурно ще може да си помогнат финансово производителите", допълни вицепремиерът.

Текстилците упрекнаха държавата в безхаберие и заради Закона за браншовите организации, който още от зората на демокрацията събира прах в парламента и всяка следваща икономическа комисия го поема от предходната. Вече са внесени в парламента над 20 варианта на законопроекта, включително и с помощта на германски експерти, но все още не е стигнал до гласуване в пленарна зала. Според представителите на браншовите организации в Народното събрание има лоби на едрия, а не на малкия и средния  бизнес,  какъвто предимно е текстилният  бранш, и заради това законопроектът  не вижда бял свят. На противно мнение са депутатите, които виждат основната причина, за да буксува законодателният  текст, в наличието на многобройните браншови организации, които като орел, рак и щука теглят в различна посока каруцата на закъсващата вече текстилна индустрия.

Равносметката

България има 4600 текстилни предприятия, в които са заети около 160 хил. души. Над 90% от фирмите работят на ишлеме, но чужди инвестиции в бранша няма. Текстилният сектор е един от малкото, които имат положително външнотърговско салдо. Износът през миналата година е 8% от общия експорт на страната и надхвърля 1.9 млрд. евро, сочат данни на статистиката.

През последните шест месеца на тази година поръчките към фирмите от текстилния бранш са намалели с 15%. Свито е производството във:

- текстилната индустрия с 5.1%

- шивашката индустрия с 12.5%

- трикотажната индустрия с 10.5%.

Ниско заплащане

По данни на КНСБ за първите десет месеца на годината с над 20 хил. души са намалели работещите в бранша. Около 34% от работещите в сектора получават месечна заплата под 300 лв. Не се сключват колективни трудови договори между работодатели и служители. Ниски работни заплати, текучество на кадри, отлив на чуждестранни инвестиции и иновативни технологии, липса на държавна подкрепа за сектора. Това са само част от проблемите на текстилния бранш у нас, коментират от браншовите организации.

Не се плашете от Китай

Дъмпингът на дрехи и платове от Китай е сред най-често обсъжданите проблеми в бранша. Производителите дори обвиниха правителството за поддържане на корупционни схеми за внос на нискокачествена и евтина продукция, която задръства пазара и задушава българските производители.

„Не се плашете от Китай, те също са много зле", каза Хилда Савчева, председател на Браншовата  камара на шивашката индустрия. Азиатските производители вече сключвали договори за изработване на 50 бройки от даден модел и цвят. Според Савчева, след като няма суровини за платове като памук, лен и достатъчно вълна, текстилната индустрия отдавна е оставена „без гръб". Сега дори румънците дават да се шие на ишлеме в България.
Толкова голяма криза в бранша не е имало поне от 20 години насам и заради това не е виновен китайският внос.

 

Има и успешни примери за „мирно съвместно съществуване" между български и китайски фирми. Такъв е договорът между компанията за производство на текстил и облекла "Миролио България" и китайската "Фулида груп експорт импорт" от провинция Джъдзян. Проектът предвижда да се инвестират $60 млн. за производство на устойчиво на висока влажност вискозно влакно. "Миролио България" изгражда нова предачна фабрика в Ямбол, чийто годишен производствен капацитет е 50 хил. тона влакна. Двете компании вече имат създадено общо дружество в Китай, което предстои да заработи.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo