"10 спешни мерки за изхвърляне на мафията от държавата", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
"Ако не се предприемат спешни мерки в икономиката февруари 2014 ще бъде като февруари 1996 и Жанвиденовата зима." Това заяви финансистът Любомир Христов от Гражданския съвет на Реформаторския блок. Обединението от десни извънпарламентарни партии представи в четвъртък основните акценти от икономическата си програма, обединени в 10 мерки, чийто цели са да се спре източването на публичните пари от олигарсите, освобождаването на бизнеса от политическия и административния рекет, спиране на злоупотребите на монополите, защита на потребителите и осигуряване на независимост на енергийната система на страната. (Виж файла вляво)
Като причина за обявяването на основните акценти от програмата на Реформаторския блок сега Любомир Христов посочи драстичния спад на доверието в парламента и правителството, както и загрижеността България да не стане първата държава-членка на ЕС, която се е провалила. "Дали парламентът ще заседава зависи от една кръчмарска партия, която не си плаща сметките. Единствения ход е това правителство да си подаде оставката", каза Христов.
Прочети още от в " Капитал Daily"
"17 млрд. лева замразени в строежи" е заглавиe от в. "Труд"
17 млрд. лв. в България са замразени в недовършено строителство по данни на Камарата на строителите в България. Голяма част от проектите са разчитали на банкови заеми, но никой не води точна статистика в колко случая финансовите институции са станали собственици на недовършен строеж. "Труд" съобщи, че все повече банки са принудени да стават строителни предприемачи и да довършват започнатото.
Потърсените банкери, имотни консултанти и строители потвърдиха за проблема, но избягват да говорят за конкретни случаи. Става въпрос най-вече за търговски и офис центрове и ваканционни имоти, а по-рядко - за жилищни сгради.
Прочети още от в. "Труд"
"БСП събира коалиция за връщане на пушенето в заведенията" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Няколкото студени дни накараха управляващите от БСП да зарежат другите си задачи и да се разбързат със забравеното покрай лятото обещание да се отмени пълната забрана за пушене в заведенията. Във вторник социалистите ще решават дали готовият законопроект за либерализация на режима за пушене да влезе за обсъждане в парламента. Не е ясно какво е разположението на силите по този въпрос. В "Коалиция за България" и ДПС ще гласуват по съвест, "Атака" подкрепя отпадането на забраната, а ГЕРБ е категорично против.
"Ако има мнозинство сред социалистите, законопроектът влиза за обсъждане в парламента", съобщи пред "Сега" депутатът от "Коалиция за България" Спас Панчев. "Имахме среща с ресторантьорите и по тяхно настояване ще обсъдим да се махне пълната забрана", обясни Панчев, който беше автор на идеята хипермаркетите да не работят в събота и неделя, за да се стимулират малките магазинчета. Ресторантьорите са изчислили, че за времето, в което действа забраната - почти година и половина, са фалирали стотици фирми, 15 хил. души са останали без работа, а загубите са милиони. По думите на Панчев пък пушачите, или 3.5 млн. българи, искат пълната забрана да падне и въпреки че "здравето е водещо, трябва да се мисли за правата на всички".
Прочети още от статията на в. "Сега"
"3700 доктори с две заплати", извежда на първа страница в. "Стандарт"
3700 доктори в момента работят на две места.
Други 99 пък тъчат на три стана. Те ще трябва да избират само един кабинет, ако се приемат част от идеите на здравната каса за промени през следващата година. Според предложението доктор в клиника може да има само един договор, по който получава пари от НЗОК. Целта е да се спре източването на касата и да се ограничи броят на болниците, които имат договор с нея.
Сега много лекари приемат леките случаи в частните си кабинети, а пращат тежките в държавните болници. В момента общо 12 640 медици работят в здравните заведения, които се финансират от НЗОК. Все още не е ясно дали лекарският съюз ще приеме предложеното ограничение на събора си този месец.
Всеки трети лекар, който работи в болница, ще се наложи да избира дали да запази мястото си догодина. Това ще стане, ако се приеме идеята доктор в клиника да има само един договор, по който получава пари от касата. Предложението е една от идеите на НЗОК за промени в работата на фонда през 2014 г.
Прочети още от в. "Стандарт"
"10 000 нелегални казана източват държавата" четем на първа страница във в. "Монитор"
10 000 казана за ракия работят незаконно у нас, а продукцията им е с 20 млн. литра повече, отколкото е цялото легално производство в страната, което е в размер на 30 - 35 млн. литра, алармираха вчера от Националната лозаро-винарска камара. В страната има 70 хил. хектара лозя, от които реколтата е около 350 000 тона всяка година. От тях в легалното производство се преработват около 200 хил. тона, сочат официалните данни. Тези цифри с пренебрежимо малки отклонения не са се променяли през последните 10-15 години. При това положение между 150 и 170 хил. тона грозде се преработва нелегално
коментира за „Монитор" проф. Пламен Моллов, председател на камарата. Предполага се, че 10-15 на сто от ракията се изпива в домашни условия. Това е стара българска традиция, срещу която камарата никога не е възразявала, защото е част от бита на българина, коментира той. Останалото количество обаче се преработва нелегално. От тях се добиват 40 млн. литра гроздова ракия. Освен това още 10 млн. литра плодови ракии се правят в сивия сектор, пресмята проф. Моллов. В различните райони на страната се варят люти напитки от кайсии, сливи, праскови и други плодове. Казаните работят целогодишно и бълват алкохол, който се прави също така от компоти, стари сладка и всякакви други материали със захар, които може да се изварят и да потече ракия. Общо около 50 млн. литра ракия у нас се върти нелегално а „светлото" производство е между 30 и 35 млн. л годишно.
Прочети още от статията на в. "Монитор"
„Обявиха Топ 100 на водещите фирми в икономиката, 40% от тях са от столицата", пише в. „24 часа"
За 15-та поредна година Българската търговско-промишлена палата (БТПП) обяви 100-те фирми, водещи в икономиката на България. Класацията бе представена днес от председателя на БТПП Цветан Симеонов и експертите от отдел „Анализи" на палатата Александър Димитров и Олга Чугунска.
Класацията представя фирмите с най-добри постижения за 2012 г. Класирането е в 5 категории, като са обхванати 5 860 фирми, създаващи 76.54% от БВП на страната.
100-те фирми, класирани в категорията "Изменение на нетните приходи от продажби" достигат почти двоен ръст (170%) в приходите през 2012 г. спрямо 2011 г. Същевременно растежът на българската икономика е едва 0,8%.
Прочети още от в. „24 часа"
„БЕХ предлага данък от 30% за възобновяемата енергия", пише в. "Капитал Daily"
Данък от 30% върху приходите на зелените централи в България и ограничения при управлението им в електроенергийната мрежа. Такива радикални законодателни промени предлага ръководството на Българския енергиен холдинг (БЕХ) на правителството и парламента в писмо (виж прикачения файл). Това предложение почти копира доскоро прилагания модел за изземване на приходите от сектора с т.нар. такса достъп. Национализация на бизнес, последващи фалити и купища съдебни дела на инвеститори. Така икономисти и представители на сектора описаха ефектите от въвеждането на подобен данък. Предложението е тайно и не е обсъдено със засегнатите страни.
30-процентният данък да се удържа върху приходите от електричество, произведено от слънчева енергия, преди облагането им с ДДС, гласят предложенията. Според холдинга парите трябва да се удържат авансово всеки месец и индиректно да отиват в НЕК. "Преференциалните цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници не отчитат конкретни стойности на индивидуален инвестиционен проект, а осредненни такива на основата на официални източници и международния опит, коригирани със специфичните за България обстоятелства", аргументира се изпълнителният директор на холдинга Боян Боев в писмото, изпратено до икономическия министър Драгомир Стойнев, председателя на парламента Михаил Миков и шефа на парламентарната комисия по енергетика Рамадан Аталай.
Прочети още от в " Капитал Daily"
„Държавна фирма и борд станаха синоними на хранилка и корупция", пише в. "Сега"
Някои държавни дружества от много години са "хронично болни", други са "абонирани" за скандали заради странни назначения, а напоследък е особено гореща темата за обслужващите банки. През март служебното правителство отговори на високия обществен интерес към тази тема с приемането на "правила за публичност и управление на риска, свързан с управление на паричните потоци на държавните предприятия". Само няколко месеца по-късно правителството на Пламен Орешарски заяви намерение да предложи цял нов закон за управление на държавните дружества.
Малко хронология
През 1991 г. правителството на Димитър Попов по договореност между всички политически сили поема курс към пазарна икономика - прекратява се държавното определяне на цените на стоките и услугите, премахват се бюджетните дотации в почти всички сектори, а държавните предприятия се преобразуват в търговски дружества след приемането на Търговския закон.
Прочети още от в. "Сега"
"Газовите връзки със съседите ще се забавят" пише в. „Труд"
Изграждането на трите газови тръби между България и съседните Гърция, Турция и Сърбия ще се забави с години. Това стана ясно от думите на зам.-министъра на икономиката Иван Айолов на конференция в София.
Думите му бяха потвърдени от шефовете на държавните "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" - Димитър Гогов и Кирил Темелков.
Единствената междусистемна връзка, която би могла да заработи през 2014 г., е тази между България и Румъния, стана ясно от думите на Айолов. По план тя трябваше да бъде пусната още през 2012 г. Все още не е ясно в каква посока ще се движи газът по нея, обясняват експерти.
Прочети още от в. „Труд"
"Емигрантите по света връщат у дома $550 млрд.", четем във в. "Монитор"
Всички емигранти по света, които са близо 232 милиона души, ще изпратят на близките си 550 млрд. долара през тази година, показва проучване на Световната банка, цитирано от Profit.bg. Тези средства би трябвало да нараснат до 700 млрд. долара през 2016 г.
Само емигрантите от развиващите се държави ще изпратят на свои близки в родните си страни 414 млрд. долара през 2013 г., показват още данните.
Това е с 6,3 на сто повече в сравнение с миналата година
Очакванията са, че тази сума ще нарасне до 540 млрд. долара през 2016 г.
Според проучването през 2013 г. най-много пари от своите емигранти ще получи Индия.
Прогнозата е, че до края на годината общата сума ще достигне 71 млрд. долара. В Китай пък ще бъдат върнати от емигрантите около 60 млрд. долара. За Филипините средствата ще достигнат 26 млрд. долара до края на годината, а за Мексико - 22 млрд. долара. Нигерия ще получи от свои емигранти близо 21 млрд. долара, а Египет - 20 млрд. долара. Други големи получатели на емигрантски пари са Пакистан, Бангладеш, Виетнам и Украйна.
От проучването става ясно още, че емигрантските пари имат ключово значение за икономиките на много развиващи се държави. Например в Таджикистан тези средства
представляват близо половината от БВП на страната.
Прочети още от статията на в. "Монитор"
„И по-високите данъци за старите коли няма да обновят автопарка", пише в. „24 часа"
Идеите за промени в облагането на превозните средства с местен данък предизвикват дискусия, която е отдавна закъсняла за българското общество. На практика се "затягат" изискванията за покриване на екостандарти за ползване на данъчно облекчение. И преди, и сега такова ще е достъпно за леките коли до 100 конски сили, но за отсъпка ще трябва да има сертификат поне Евро 3 - по-старите ще плащат пълен размер. Колите с Евро 3 и 4 ще ползват 30% намаление на дължимия данък (вместо 50%), а само тези с Евро 5 и 6 ще имат досегашните 50% отстъпка.
В това има наченки на здрава логика. Ако мотивираш една данъчна преференция заради "екологичност", това при автомобилите предполага използване на технологиите от последните 10-12 години. Безспорно, по-новите автомобили отделят значително по-малко вредни емисии, независимо от декларираното наличие на катализатори в автомобили от 80-те и 90-те.
Прочети още от статията на в. „24 часа"
"Бизнесът чисти дълговете си", пише в. "Стандарт"
Българските фирми са започнали да изплащат задълженията си, натрупани по време на кризата. Това сочи изследване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) за 2012 г., направено във връзка с класацията на водещите фирми в България "Топ 100 в икономиката". От БТПП са въвели нов критерий за класиране на фирмите - най-бързо намаляване на дълговете през 2012 г. при реализирана печалба и ръст на приходите. Първите 100 фирми, класирани по този показател, са успели да намалят с 55% задлъжнялостта си за година, като са реализирали среден ръст на печалба от 43%. Най-добре се представят фирмите от търговията - 39% от тях са се отърсили от загубите. Следват ги промишлените фирми - 26%, а на трето място са производителите на машини и оборудване, както и земеделците - 9 на сто. 25% от фирмите вече са почувствали ефекта от навременното връщане на ДДС, каза председателят на БТПП Цветан Симеонов.
Прочети още от в. "Стандарт"