„600 хиляди фирми горят", четем от първата страница на „Стандарт"
Всяка втора фирма е пред заличаване. Близо 600 000 компании ще бъдат отписани от Търговския регистър, а дейността им ще бъде прекратена, сочат данните на Агенцията по вписванията. Срокът за пререгистрация, който беше удължаван няколко пъти, изтича в края на годината.

За едноличните търговци, които по Булстат са 704 840, застрашените от заличаване са 480 314. Общо търговците пък са над милион, от които към края на ноември 586 000 (близо 57%) не са се пререгистрирали. От Агенцията по вписвания се готвят за наплив през следващите две седмици, тъй като българинът по традиция чака последния момент. Фирмите, които закъснеят и трябва да се ликвидират, сами ще плащат разходите за това. Пред сложна дилема ще се изправят и кредиторите. Ако искат да си получат парите, те ще трябва да поемат харчовете по ликвидацията на фирмата длъжник.
Още от статията на „Стандарт"

„Управляващите успешно гонят големи инвеститори", разкрива от първата си страница „Сега"
Няколко големи енергийни компании обмислят оттеглянето си от България заради подготвяните от ГЕРБ поправки в закона за възобновяемите източници на енергия, които променят съществено правилата за инвеститорите в този сектор за втори път в рамките на една година, научи "Сега". Ако това се случи, ще бъдем свидетели на поредния групов отлив на големи инвеститори от България. От лятото досега четири от най-големите и авторитетни международни компании си отидоха от България.

В началото на декември се оттегли германската Е.ОН, която снабдяваше с ток Североизточна България. Преди това, в края на юни, си отиде и друг голям инвеститор - италианската "Енел". Германската RWE също затвори всички свои проекти в България и дори закри офиса си в София поради липса на перспективи за бизнес. Подобно нещо се случи и с AES Wind Power, която премести офиса си в Полша и вече управлява вятърния си парк на Черноморието оттам. Японската "Тошиба", която официално заяви намерението си да инвестира в голям фотоволтаичен проект у нас, изгуби интерес след промените в Закона за ВЕИ, които драстично влошиха средата. Неотдавна стана ясно, че бордът на "Тошиба" е решил да оттегли инвестиционното си намерение. А този проект и привличането на инвеститор от такъв клас бяха развявани месеци наред като голямо завоевание на управляващите, които гордо се снимаха с ръководството на компанията в Токио.

Статистиката също отчете драматичен отлив на чуждестранни капитали в България. По данни на БНБ преките инвестиции в България от януари до октомври 2011 г. са 668 млн. евро, или 1.7% от БВП. През същия период на миналата година вложенията в България са били почти двойни - 1126.6 млн. евро (3.1% от БВП). Докато през 2002-2008 г. чуждестранните инвестиции бяха над 17% от БВП, след 2008 г. насам те са намалели средно 4 пъти.
Още от статията на „Сега"

„2012 - търсят се продавачи и програмисти" е водещото заглавие на „Труд"
Продавачи, специалисти по информационни технологии и служители в центрове за обслужване на клиенти бяха най-търсените професии през 2011 г. и ще са още по-желани от работодателите през 2012 г. Това прогнозираха мениджъри и консултанти по управление на човешки ресурси пред "Труд".

В това няма нищо чудно, защото през последните 2-3 години в България се откриват много работни места от големи търговски вериги, както и от чужди компании, изнасящи у нас дейности по обслужване на клиенти (кол центрове). Активни са и компаниите за информационни технологии. Паралелно с това в индустрията ще се засилва гладът за инженери.

Компаниите обаче няма да търсят само висококвалифицирани кадри, но и работници. "Най-много отворени работни позиции има в търговията на едро и дребно. Това се обуславя от инвестициите на търговските вериги и отварянето на нови обекти в молове, което обикновено се случва преди Коледа", коментира Светла Стоева, председател на управителния съвет на Асоциацията по управление на човешките ресурси.

Според нея търсенето на различни специалисти в ИТ сектора ще се засили през 2012 г. "Няма да има проблем за всеки студент от Техническия университет с такава специалност да си намери работа, защото се отварят все повече позиции за разработчици на софтуер и хардуер, уеб дизайнери и др. Тенденцията ще продължи, тъй като ИТ фирмите имат клиенти и поръчки и ще продължават да наемат", добави Стоева.
Още от статията на „Труд"

"Воден режим от януари!", предупреждава от първата си страница „24 часа"
Още в първия месец на 2012 г. Министерството на околната среда и водите може да въведе режим на ползването на водните запаси. Причината е, че язовирите са полупразни и ако не навали много сняг до края на декември, нивото имще продължи да пада, обясни шефът на водите в екоминистерството Асен Личев.

Първо ще се ограничи подаването на вода към вецовете, а ако няма достатъчен приток при снеготопенето напролет, ще има режим и за питейното водоснабдяване, обясни той.

Язовир "Искър" е пълен 60%, а най-празните питейни водоеми са "Среченска бара", откъдето черпят Враца и Монтана, и "Дяково" за Дупница и Кюстендил. В Монтана дори прибягнаха до ограничаване на потреблението през нощните часове.

Заради ниските нива на реките изчезват и подземните води, предупреди още Личев. В момента питейните язовири са пълни на 71,1% от обема си, но тези, които се ползват и за производство на електроенергия, са едва на 55%, показвали последните данни на министерството.

Общо в питейните язовири има малко над 1 млрд. кубични метра вода, а в тези, които са едновременно питейни и енергийни - 2,8 млрд. кубични метра.

От началото на този век питейните язовири са имали по-малко вода само през 2001 г. Преди нея обаче водоемите бяха изпразнени през най-сухата година за целия XX век, за каквато бе определена 2000-ата.

Най-зле в момента е язовир "Среченска бара", който водоснабдява Враца и Монтана.

В Монтана дори вече се планира воден режим, като целта е потреблението да се ограничи поне през нощта.
Още от статията на „24 часа"

„Разрешение за строеж само срещу застраховка", информира от първата си страница „Монитор"
Строителните разрешителни в столицата да се издават само при застраховка на бъдещия обект. Целта е инвеститорът да гарантира, че при евентуален фалит или замразяване на проекта ще има налични средства за неговото обезопасяване и охрана. Идеята беше лансирана от главния архитект на София Петър Диков в търсене на решение за недовършените строежи. В момента районните администрации правят преглед на обектите по кварталите, които са изоставени или пък не са обезопасени по регламент.

„Самият инвеститор ще има интерес всичко да е наред с проекта. Колкото по-рискови са обектите, толкова по-високи трябва да бъдат  застраховките", коментира пред „Монитор" арх. Диков. Той обясни, че практиката е позната в доста западни страни. За да се въведе обаче задължителното изискване, са нужни промени както в общинските наредби, така и в Закона за устройство на територията. Подобни възможности са обсъждани при дискусиите за планирания навремето закон за строителството.

Районните кметове трябва да направят ревизия на всички строежи по кварталите, като представят списъците с необезопасени обекти на „Московска" 33 до края на годината. Собствениците и инвеститорите, които не са оградили площадките или не са наели охрана за тях, следва да бъдат глобявани. Според Закона за устройство на територията санкциите варират от 1000 до 5000 лв., като за първо нарушение се налага минималната глоба. В момента Столичната община няма бюджет да обезопасява или охранява изоставени обекти, които могат да бъдат опасни за гражданите, обясни арх. Петър Диков.
Още от статията на „Монитор"

„На Малдивите бизнесът плаща данъци за по-малко от час, у нас - за 500 часа", обобщава от първата си страница „Класа"
На Малдивите бизнесът може да се издължи на хазната само с три плащания за по-малко от час, а у нас са необходими цели 17 процедури, отнемащи 500 часа. Това сочи годишното проучване за улесненията при плащане на данъци на консултантска компания PricewaterhouseCoopers и Световната банка, в което са включени 183 икономики.

България е 84-та в света и се изкачва с една позиция спрямо миналогодишното изследване, когато общо 17 данъчни плащания са изисквали чакане по опашки и губене на време за 616 часа. Тази година подреждането на консултантите се прави по различна методология от тази, използвана от Световната банка в доклада им Doing Business 2012. Но и там бе отчетено, че средното време за деклариране и внасяне на данъци у нас е намаляло със 116 часа, или около 15 работни дни. Според Световната банка сме 59-и за правене на бизнес.

Според данните на PwC между юни 2010 г. и май 2011 година 33 икономики са улеснили издължаването към хазната. От 2006 г. насам разходите за налози средно са намалели с 8,5%, а времето, необходимо на бизнеса за покриване на задълженията, е намаляло с почти седмица - 54 часа, броят на плащанията - с 5. За последните седем години, откакто се прави проучването, с 60% от изследваните икономики правителствата са взели мерки за улесняване в плащането на данъци чрез общо 244 реформи. Сред най-успешните практики за подобряване на данъчната среда е включването на ефективни електронни системи, позволяващи попълването на документите онлайн и съответно плащането - използва се в 66 икономики. 49 пък са внедрили една обща такса вместо няколко, а 133 страни са намалили корпоративния данък.

Процентът от приходите, платени като данъци, средно е 44,8%, при положение че бизнесът губи по 277 часа на година в 28,5 процедури. В общия случай компанията подлежи на 9 различни данъка, отчитат от PwC. В икономиките с по-високи доходи едно средноголямо предприятие ще направи 15,2 плащания за 168,7 часа.
Още от статията на „Класа"

„Еднопосочен билет за Коледа", информира „Стандарт"
Еднопосочен билет за семейна Коледа в странство. На този подарък залагат стотици българи. С опцията обаче да останат там да работят след празниците. От няколко нискотарифни авиокомпании признаха пред "Стандарт", че половината от купените билети у нас за Коледа са еднопосочни.

С един от тях и с малко пари при съпруга си в Испания вчера отлетя и млада жена заедно с двете си деца. Гергана Костова разказа, че е купила еднопосочни билети за семейството си, тъй като мъжът й вече се е уредил с работа и жилище във Валядолид. "Ще ми липсват приятелите и родителите в България, нищо повече. Тук семейството с две малки деца и само един работещ възрастен няма шанс за хубав живот. Съпругът ми печели 1700 евро в Испания като шофьор на камион. Тук взимаше 1000 лева за тази работа", обясни Гергана. По думите й във Валядолид мъжът й намерил 3-стаен апартамент в центъра на града, като наемът на месец е 270 евро. Жилището е основно ремонтирано, с всички екстри от плазмен телевизор до миялна машина, а режийните влизат в рентата.

Според експерти до средата на година от България ще излязат още 15 000 нашенци, които ще търсят препитание зад граница. Анкети сред част от тях сочат като основна причина ниските доходи, несигурната работа и задълбочаващата се криза. 17 на сто от запитаните обаче са подчертали, че имат планове да живеят в чужбина, докато децата им завършат образованието си. След което биха се прибрали в родината си.

Други хиляди българи пък също се канят да посрещнат Коледа при роднините си в чужбина, но след това ще се върнат в родината си. Заради кризата и ниските доходи у нас много нашенци избраха тази година да дадат пари за самолетни билети, вместо за подаръци и трапеза у дома. "Всеки четвърти българин с роднини и приятели в чужбина се готви да пътува за празниците", разказаха от превозваческите компании.
Още от статията на „Стандарт"

„Държавата ще дава бонуси за общините, инвестирали във ВиК", информира „Сега"
Стимули за общините, които са инвестирали в изграждане на водна инфраструктура, предвижда правителството. Идеята е държавните такси за ползване на вода да се обвържат с вложенията, които са направили местните власти за водопроводната и канализационната мрежа. В резултат на това след 2015 г. таксите в изрядните кметства няма да бъдат увеличавани, гласят промени, приети на последното заседание на кабинета.

Предложението идва от екоминистъра Нона Караджова и колегата й от строителното министерство Лиляна Павлова. Двете отбелязват, че това е удачен начин градските управи да бъдат мотивирани да инвестират във ВиК мрежите си. Според Караджова, ако таксите за вода се запазят, това ще насърчи кметствата за усвояването на европейски средства. Именно забавените плащания за водния сектор през последната година неведнъж са ставали обект на забележка от страна на Брюксел. В резултат на това само преди дни от строителното министерство избраха фирми, които да направят анализ на състоянието на водопроводите и съоръженията за доставка на вода в цялата страна. В него ще се включат и данни за цената, качеството на водата и предоставяните ВиК услуги. Целта е след това да се направи цялостен план за развитието на сектора у нас. Цената на анализа е малко над 12 млн. евро, като 80% от средствата са взети назаем от Международната банка за възстановяване и развитие, а 20 на сто идват от хазната.
Още от статията на „Сега"

„Празничните базари - скромни и скъпи", информира „Монитор"
Немски вурстчета в пухкави хлебчета и салата от топло кисело зеле носят коледния дух в столицата, забеляза „Монитор". В самото сърце на София, в градинката между парламента, художествената галерия и университета 22 дървени будки представляват първия у нас немски коледен базар, който е международното продължение на 600-годишната традиция в Германия. Дървените къщички са много кокетни и в тях се продават само неща, посветени на предстоящите празници. На повечето будки се продават храни и напитки. Най-близо до пешеходната пътека към университета се предлагат типично немски вкусотии като салата от топло зеле за 1,50 лв. На друго място за похапване 100 гр. печено прасенце е 3,50 лв. Върви чудесно с порция печени картофи и специална бира пак за 3,50 лв. Можете да си вземете и половин кило класически свински джолан за 12 лв. Греяното вино е по 3 лв. чашата, а топлият пунш - по 4 лв. Традиционен сандвич с херинга и парченца лук се харчи отново по 3 лв., а класическите претцели (преплетени гевречета) са по 1,40 лв.

В обикновен работен ден хората преминават през немския базар дори водени от ежедневния си маршрут, който за хиляди хора ежедневно минава точно оттам. На единствения щанд с детски книжки се продават много тематични издания за празника. Оригинални немски дървени играчки обаче събират предимно публика, защото 30-сантиметрова кукла на войник от приказката „Лешникотрошачката" струва 180 лв. Дървена въртележка с малки фигурки по нея е 165 лв. Сцена на Рождество с по-евтини материали се харчи за 65 лв. Отново вносни играчки на Дядо Коледа вървят по 43 лв. за размер от една педя до 55 лв. за такъв с глава по-висок от другия. Топките за елха вървят между 5 и 15 лв. за бройка.

В средата на базара висок мъж с голяма черна шапка стои до красиво изработена латерна, но докато от основната сцена се носи традиционна немска коледна музика, той не я завърта.
Още от статията на „Монитор"

"НКЖИ подготвя мащабни проекти за 4,5 млрд. евро", съобщава „Класа"
Проекти за около 4,5 млрд. евро подготвя Национална компания „Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) за периода 2014-2020 г. по Оперативна програма „Транспорт", съобщи Стилиян Кротнев, директор на „Стратегическо развитие и инвестиционни проекти" в компанията. За следващия програмен период приоритет за компанията ще е работата по шест проекта. В тях влизат развитие на жп възли в София и Бургас, както и модернизация и строителство на 4 основи железопътни линии. По думите на Кротнев има голяма вероятност ЕК да не отпусне цялата необходима сума, но компанията може да кандидатства и по програмата "Кънектинг Юръп"(Cоnnecting Europe). По нея могат да се финансират зелени проекти, които повишават свързаността на държавите по най-важните трасета за Европа. Това е нова програма с финансов ресурс около 30 млрд. евро.

НКЖИ подготвя за следващия програмен период и искане за промяна на възможните проекти за финансиране. С него железопътната компания ще предложи да бъдат включени проекти за техническа помощ, които са за подготовка на железопътни проекти по TEN-T мрежата и развитие на градската железница за доближаване на изискванията за екологичен транспорт. В момента се подготвя апликационна форма за 65 млн. лева. С тези пари трябва да се финансират всички дейности, свързани с подготовката на проектите до фаза "издаване на разрешително за строеж".

Изпълнителна агенция „Железопътна администрация" оторизира компания ТИНСА за първия сертифициращ орган. В момента ТИНСА е единствената компания, която може да издава сертификат за съответствие на българската железопътна инфраструктура с европейските изисквания. Това се налага, след като през юли тази година беше приета директива, в която са описани всички технически спецификации, на които трябва да отговарят железните пътища във всяка държава от общността. Съответствието цели по-лесното и бързо преминаване на композициите през всички държави. При сертифициране обект на наблюдение са самото изграждане, количеството използвана енергия за движение и контролът на самото придвижване. В момента единствено ТИНСА може да даде документ за съвместимост на всички проекти, които извършва НКЖИ.
Още от статията на „Класа"