„950 млн. евро. Продадено", обобщава от първата си страница „Капитал Daily"
След десетгодишна пауза България се завърна на международния дългов пазар. И въпреки напрегнатата ситуация в Европа страната успя да пласира петгодишни облигации при по-добри условия от тези, при които в момента се финансират Испания и Италия. Интересът към емисията е бил много висок, което логично е позволило на правителството да продаде по-изгодно. Успехът на новата емисия е важен, защото тя осигурява на държавата предвидимост в публичните финанси предвид предстоящото първо голямо плащане по външния дълг догодина.

Подадените поръчки са надхвърлили над пет пъти предложените книжа на стойност 950 млн. евро. Според източници от пазара постигнатата доходност е 4.436%.

Първоначалната информация, разпространена от Reuters, бе, че предлагането става при цена от 350 базисни точки (3.5 процентни пункта) над средната стойност по котировките на лихвените суапове (от англ. mid-swap е дериват, предлагащ възможност за предпазване на притежателите му от промени в лихвените равнища). Тяхната стойност бе около 130 базисни точки, или 1.3%, което означава, че доходността, която инвеститорите ще търсят от българските облигации, би била около 4.8%. Заради големия интерес в средата на работния ден банките агенти (HSBC, Raiffeisen и BNP Paribas) са свалили добавката под 320 базисни точки над лихвените суапове. Банкери твърдят, че към българския дълг са проявили интерес купувачи не само от Европа, но и от Азия и Близкия изток. Най-много оферти е имало от германски институционални инвеститори.

Колко успешно е предлагането

Доколко успешна е емисията на държава като България показва горницата, с която доходността по книжата ни надхвърля тази по германските облигации, които се считат за безрискови.

В понеделник 5-годишните облигации на германското правителство се търгуваха на равнище от 0.59% (59 базисни точки), което означава, че ако средната доходност по българските облигации е 4.4%, рисковата премия за инвестиция в държавен дълг е 3.8%. Това е по-ниско равнище в сравнение с румънските книжа, което означава, че икономиката ни се оценява като по-сигурна, но по-високо в сравнение с облигациите на балтийските държави, които пък се приемат за отличниците на Източна Европа.

Представител на западна банка, пожелал анонимност, каза за "Капитал Daily", че постигнатият резултат е много добър, защото България не предлага често облигации на външните пазари и поради това инвеститорите са били по-резервирани в сравнение с емисиите на балтийските държави например.
Още от статията на „Капитал Daily"

"Пласираме новите облигации при 5 пъти по-високи заявки от емисията", разкрива от първата си страница „Класа"
Заявките за новите български глобални облигации, с които правителството възнамерява да плати през януари книжата по заема на бившия финансов министър Милен Велчев, са с 5 пъти по-голям обем от обявената емисия, научи „Класа" от финансисти. Така на практика може да се счита, че те са пласирани още в първия ден от старта на търговията.

„Можем с голяма доза сигурност да кажем, че днес (понеделник, 2 юли - бел. ред.) сделката за българските еврооблигации приключи, след като предложенията за купуване на нашите книжа петкратно надхвърлят емисията", заяви за „Класа" финансистът Андрей Пръмов.

България предложи облигации на стойност 950 млн. евро. До редакционното приключване на броя са постъпили заявки за близо 5 млрд. евро.

По неокончателни данни лихвата по нашите книжа ще е около 4,5% годишно. Тя е с процент и половина по-ниска от очакваните 6%, каквито бяха неофициалните прогнози на експертите до момента.

„Аз съм по-скоро съм оптимист за българската емисия. Това, което получаваме като междинна информация, сочи, че лихвата ще е по-ниска от очакваната. За мен това е позитивен сигнал, който казва, че когато една страна спазва бюджетната дисциплина, пазарът я възнаграждава", коментира икономистът Георги Ангелов.

Не се оправдаха и опасенията, че намерението на Финландия и Холандия да блокират решението на ЕС с пари от общия фонд за стабилност да се купуват държавни облигации на вторичния пазар ще се отрази зле на българските еврооблигации.

„Не очаквам финландската заплаха да има ефект върху нашите книжа. Двете събития са доста отдалечени и нямат никаква връзка помежду си. Предложението на Финландия е свързано по-скоро с проблемите на Испания и Италия", обясни Ангелов. Пръмов също не очаква негативен ефект върху българските глобални облигации. „Пазарът ни оцени справедливо", категоричен е финансистът.
Още от статията на „Класа"

„Спекуланти яхнаха тока", четем от първата страница на „Стандарт"
Спекуланти побързаха да яхнат по-скъпия ток.

Хлябът в Хасково струва с 10 стотинки повече от вчера. Самуните са по 90 ст., защото електричеството и газът ни излизат по-солено от 1 юли, твърдят местните фурни. Реално за нови цени може да се говори едва след жътвата, когато ще стане ясно колко ще струва брашното, опонират обаче от сдружението на хлебарите. Сега токът е идеално оправдание да се сложи някоя стотинка отгоре за всяка стока, твърдят търговци. Кръчмари също вече пробват да надуят цените, за да избият загубите от забраната за пушене. Въпросът е дали джобът на българина ще издържи на опита за спекула, а и дали жестоката конкуренция няма да откаже ловците на лесни печалби, коментират експерти. Синдикалисти пък прогнозираха инфлацията да удари 2% до края на годината заради доминото с цените след по-скъпия ток.
Още по темата от „Стандарт"

„Кабинетът дал концесия в защитена зона", разкрива от първата си страница „24 часа"
Правителството даде на частна фирма 160 дка в защитена зона за изграждане на пясъчна кариера в самоковското село Поповяне. С концесия, гласувана от Министерския съвет на 23 май т.г. в полза на девинското "Рок трейдинг" ООД, се преотстъпва терен, част от защитената зона "Палакария", отредена за опазване на изключително редки птици.

Освен това половината от земята, гласувана да е открит рудник в продължение на 35 г. за добив на пясък, съставлява частни имоти. А решението за концесията е взето, без собствениците им да подозират за това и в нарушение на два текста от Закона за концесиите и разпоредби в законите за опазване на околната среда и биологичното разнообразие.
Още от статията на „24 часа"

„Минаваме на евтин салам и сирене с палма", съобщава от първата си страница „Монитор"
Повишените цени на тока ще се калкулират в стойността на колбасите, но е трудно да се каже с какъв процент нагоре ще бъде промяната, каза председателят на Асоциацията на месопреработвателите в България Кирил Вътев. През последните две години обаче трайно се е променила тенденцията за консумация на месни продукти и вместо на деликатесните продукти българите все повече наблягат на възможно най-евтините малотрайни колбаси, констатират от асоциацията. При млечните продукти ситуацията е аналогична, там пък около 60% от продажбите са на ментета с палма. Останалите са истински сирена, кашкавали и други млечни продукти, съобщи Димитър Зоров, който ръководи асоциацията на млекопреработвателите.

Производителите не могат да си позволят повишаване на цените, ще се наложи да продават на границата на производствените разходи или дори да бъдат в някаква степен на загуба, каза още той. Млекопреработвателите няма да пипат цените, защото очакват кризата да отмине скоро и те да продават на реалните цени, без да са изгубили клиентите си. За да запазят позициите си на пазара, много фирми се принуждават да продават продукти с растителни мазнини, смята Зоров.

Цената на тока няма да доведе веднага до поскъпване на повечето стоки и услуги, съобщи вчера Марияна Кукушева, заместник-председател на Съвета на браншовите организации при Търговско-промишлената палата.

Заради изключително свития пазар на хляб няма вероятност цените на насъщния да се променят нагоре, прогнозира Кукушева, която ръководи и Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България. Няма опасност у нас да навлезе по-евтин хляб от другите страни в общността, защото българските хлебопроизводители правят най-евтиния хляб в Европа, уточни Кукушева.
Още от статията на „Монитор"

„И здравният министър "откри", че търговците определят цените", съобщава от първата си страница „Сега"
Поевтиняването на лекарствата остава само пожелание, тъй като ще зависи изцяло от сговорчивостта на търговците, а държавата няма реален механизъм, с който да ги задължи да правят отстъпки. Това стана ясно от нормативните промени в два закона и две наредби, които здравният министър Десислава Атанасова представи вчера. Атанасова, "тежката артилерия на ГЕРБ", която пое министерството, след като предшественикът й Стефан Константинов бе уволнен заради мудността и провала в лекарствената политика, предложи мерки със спорен ефект. Министърът не се нае да каже нито кога, нито с колко ще поевтинеят лекарствата.

Атанасова предлага отстъпката, която здравната каса вече ще е длъжна да договаря за всички лекарства, плащани от нея, да се поделя поравно между НЗОК и пациента. Досега касата можеше да договаря отстъпки само за лекарства, които се реимбурсират на 100% от нея. В петък бе обнародвана наредба на МЗ, която я задължава да се търсят отстъпки и при останалите частично платени медикаменти. До края на месеца пък трябва да са готови и промените в закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с които се въвежда постоянна комисия за цените на лекарствата.

Отстъпката ще се договаря от стойността на опаковката на лекарството. Ако едно лекарство струва 10 лв. и е договорена отстъпка от 10%, спестеният 1 лв. ще се подели между двете страни, тоест те ще спестят по 50 ст. Забранено е отстъпките, договорени от касата, да се прехвърлят в тежест на пациента, т.е. фирмите да ги правят за негова сметка.
Още от статията на „Сега"

„Ако децата не говорят български език: Родителите ще ходят на забавачка" е водещото заглавие на „Труд"
Родителите, за чиито деца българският език не е майчин и трудно се справят с него, ще ходят на забавачка заедно с отрочетата си. Става дума основно за ромски и турски семейства. Идеята е на образователното ведомство, което дава за целта около 200 000 лева по програмата "С грижа за всеки ученик" за новата учебна година.

Малчуганите, за които предучилищните групи преди първи клас са задължителни, ще имат занимания извън редовните за българската реч. В 10% от часовете (минимум са 70) те ще идват в час с мама или татко. А целта е родителите да научат, че училището е важно за децата им, а не да ги спират, за да ги пращат по полето да работят, обясниха експерти пред "Труд". В кампанията по всеобщото учене на книжовната реч ще участват само училищата, които спечелят проект. За усилията си учителите ще получават по 700 лева над заплатата си. В тези часове ще се включват хлапета в риск и такива, които живеят в многодетни семейства.

Програмата е част от националния проект "С грижа за всеки ученик" на образователното ведомство, по която са отпуснати общо 2 млн. лева.

На последните национални изпити за седмокласниците училищата, които бяха в топ 5 на двойкаджийте, се оказаха с ученици, които едвам връзват по едно изречение на български език.
Още от статията на „Труд"

"Какво носеше досега печалба през 2012 г.", информира „Капитал Daily"
Ако в края на миналата година сте си съставили портфейл от разнообразни акции на глобалните пазари, е много вероятно да сте спечелили. Ако обаче сте заложили на стоки, доходността ви вероятно е ниска или дори отрицателна. Това показва справка за движението на основните фондови и стокови пазари за последните шест месеца. Резултатите за една година назад също не са особено обнадеждаващи - за този период много от инвестиционните активи са понижили значително стойността си, като изключение правят основните индекси на американския фондов пазар.

При тях обаче ръстът е слаб (виж графиката) и е подкрепен силно от движенията им в последния месец. В петък много от пазарните измерители и в САЩ, и в Европа отбелязаха най-високите си нива от началото на май насам и така приключиха полугодието с отскок. Причината е, че в края на седмицата европейските лидери се споразумяха заплашените от фалит банки да бъдат подпомогнати директно от Европейския фонд за финансова стабилност.

Умерен оптимизъм за акциите

Най-сериозно повишение от началото на годината има технологичният индекс NASDAQ - с близо 13%, благодарение на доброто представяне на големите технологични корпорации. Германският индекс DAX си навакса пониженията от последната година и доходността му за шест месеца назад вече е над 10%. Прогнозите за идните месеци обаче не са много оптимистични.

"Летните месеци бяха най-слабият период за борсите по света през последните две години и 2012 не е изключение. За дъно все още е рано да се говори, още повече че европейските икономики са в рецесия и инвеститорите са настроени по-скоро за спад", коментира Цветослав Цачев, ръководител анализи в "Елана". Той добави, че кризата в Европа е предимно криза на доверието - спекулациите за разпадане на еврозоната са големи, а бизнесът и потребителите рязко са променили бъдещите си планове.

Чак през есента той очаква раздвижване на пазарите в посока нагоре, което да бъде предизвикано от предстоящите монетарни и фискални стимули в ЕС и евентуално - в САЩ и Китай. Заради очакваното подобрение на глобалната икономика анализаторът прогнозира, че фондовите пазари ще достигнат няколкогодишни върхове, подкрепени и от достъпа до ликвидност, т.е. от стимулите на правителства и централни банки за наливане на пари във финансовата система.

Андрей Стойчев, дилър в "Делта сток", не очаква до една година да има покачване на водещите световни индекси - причините са затрудненията на много държави от еврозоната, които не успяват да ги преодолеят въпреки опитите на лидерите им за справяне с кризата.
Още от статията на „Капитал Daily"

"Дават газ за парите от Европа", четем в „Стандарт"
Парите от Европа за земеделие ще се отпускат експресно. Експертите на ДФ "Земеделие" ще трябва да одобряват или отхвърлят кандидатите за финансиране по Програмата за развитие на селските райони само за два месеца. До 90 дни ще се бавят само проектите, в които е предвидено да има строежи или ремонти. Това съобщи зам.-министърът на земеделието Светлана Боянова. В момента проектите по селската програма се разглеждат пет месеца. Очаква се наредбите с новите правила за разглеждане на проектите да излязат в Държавен вестник на 6 юли. В тях е предвидено и удължаване на срока, в който кандидатите за пари от Европа могат да поискат авансово плащане. В момента срокът за заявяване на аванс е три месеца. За този кратък период обаче кандидатите за подпомагане трудно успяват да вземат банкова гаранция, която е задължително условие за отпускане на аванса, обясни Боянова. Затова този период се удължава до шест месеца. Предвиден е и бонус за кандидати, чиито проекти са договорени от началото на 2011 до май 2012 г. Всички те могат да заявят авансово плащане за проекта си до 15 ноември, обясни Светлана Боянова.
Още от статията на „Стандарт"

"81% от живеещите край планински курорти подкрепят изграждането на допълнителни лифтове и съоръжения за ски", информира „Класа"
Общо 81% от жителите на общини с планински курорти подкрепят изграждането на допълнителни лифтове и съоръжения за ски туризъм в общината им. Това показа проучване на Института за социално изследване и маркетинг сред 503 пълнолетни граждани на общините Банско, Разлог, Добринище, Самоков, Костенец, Долна баня, Пампорово, Чепеларе, Берковица, Троян, Габрово и Сапарева баня. Почти всички, или 94% от интервюираните, заявяват желание за развитие на туризма в региона. Всеки втори жител, или 52% от хората в тези общини, смятат, че инфраструктурата в региона им - пътища, лифтове, градски транспорт, автомобили и др., не осигурява достатъчно условия за спортни и развлекателни дейности. Други 48% считат, че инфраструктурата не осигурява удобен и бърз достъп до природата. Затова те поставят оценка среден 3,47 по шестобалната система на икономическото развитие на общината, в която живеят в последните 10 години. 42% от жителите на планински общини са на мнение, че регионът им се развива по-слабо в сравнение с общини в други региони на страната. Едва 3% от жителите на Банско, Добринище и Разлог смятат, че общината им се развива по-успешно от останалите в страната.

Според 83% от местните хора в проучваните общини не е проведена достатъчно широка обществена кампания за разясняване на ползите и ограниченията от новия Закон за горите, а 75% не се чувстват информирани. „Хората от планинските региони нямат яснота за ползите или вредите, заложени в този закон", коментира Мира Радева, директор на Института за социално изследване и маркетинг. Според нея липсата на информация затруднява формирането на обществена преценка за икономическото развитие, което предвижда приемането на закона.

В изследването на института се посочва още, че 36% от анкетираните считат, че включването на големите части от страната в защитени територии ще се отрази по-скоро положително на икономиката. На противоположна позиция са 40%, посочва изследването.
Още от статията на „Класа"

„Грешките в енергетиката не са за левчета, а за милиони", разкрива „24 часа"
От няколко дни властта се тресе като ударена от ток, а се държи като ни чул, ни видял. Не знаела, виждате ли, че ще бъдат присъединени толкова много зелени централи, и затова се наложи от вчера еленергията да бръква с цели 13% по-дълбоко в сметките на българите. А се тресе, защото ясно лъсва грешна политика, която ще струва на бизнеса и на домакинствата 769 млн. лева за година. И това е само дотук, а от догодина по това време?

Странно е, че властта е изненадана. От поне три години НЕК, електроенергийният системен оператор и енергото сигнализират, че не могат да присъединяват толкова много мощности. Експертите на националната компания дори се шегуваха, че всеки, който слезе от трамвай 22 на спирката пред сградата им, си казва - защо да не вляза да подам едно заявление, че ще изграждам перки или ще застилам земя със слънчеви панели.

Знайни и незнайни хора, били на позиции в енергетиката, както и на ниски и високи позиции във властта, а сега извън нея, при въпрос с какво се занимават откровено отговарят - с проекти за ВЕИ. Нима не се знаеше, че има пазар на готови проекти. Продават се дори по интернет.

Нима не се писа хиляда пъти поне, че има заявки за 12 хиляди мегавата възобновяеми мощности.

Дори компаниите, които ни доставят тока и протестират срещу прекомерния бум на възобновяеми източници, си направиха ветрови и фотоволтаични паркове.

Дори върли привърженици на ядрената енергетика също инвестираха в слънчев ток. Както се казва - парите гонят парите. А да припомним - цените на слънчевата енергия бяха над 800 лв. на мегаватчас, после около 650 лева, до оня ден 480 лева. И нека е ясно - който е хванал вече съответната цена, тоест пуснал е парка си, ще му плащаме тока поне 20 години по нея. Така че, който прогнозира добре в енергетиката, разбира, че не е възможно този хаос да продължи и както при финансовите пирамиди - печелят първите.
Още от статията на „24 часа"

„Ценовите гафове на ДКЕВР за тока ще повлекат лавина от дела", предупреждава „Сега"
Ценовата политика на държавата в енергетиката и последните решения на регулатора ДКЕВР вещаят лавина от дела. Синдикатите поискаха уволнения в комисията заради изненадващото поскъпване на тока с 13% от 1 юли, а десетки собственици на соларни инсталации, чиито разрешителни за пускане в експлоатация са блокирани от Дирекция "Национален строителен контрол" (ДНСК), се канят да съдят държавата. По предварителни данни на Българската фотоволтаична асоциация ДНСК е стопирала процедурите за 100 мегавата соларни мощности. Заради забавянето тези инвеститори изпускат високата преференциална цена за изкупуване на тока, която бе валидна до 30 юни - средно 485 лева на мегаватчас, и ще получат двойно по-ниската цена от 1 юли - около 236 лв. за мегаватчас, която пак е висока на фона на 42 лв. за тока от АЕЦ "Козлодуй".

Преференциалните цени за енергията от слънце важат за 20 години напред от момента на пускане в експлоатация на дадените съоръжения. При вятърните инсталации този срок е 15 години. Проблемът идва от непредвидимите решения на ДКЕВР, която едва в началото на юни обяви, че ще намали драстично изкупните цени на електроенергията от слънце. Това принуди инвеститорите във фотоволтаици да направят и невъзможното, за да въведат спешно в експлоатация съоръженията и да хванат по-изгодните цени. Според неофициална информация обаче в ДНСК е имало устна заповед на 28 и 29 юни да не се издават никакви разрешителни за ВЕИ, дори ако е изтекъл 5-дневният срок от издаване на Акт 16. Именно заради това ощетените смятат да си търсят правата в съда.
Още от статията на „Сега"

„Боклукът ще ни излиза все по-солено", прогнозира „Труд"
Живеете в град или село, в което няма реално разделно събиране, всички отпадъци отиват на близкото сметище и нищо не се рециклира. Ако това не се промени в следващите няколко години, такса смет, която плащате, ще расте, и то значително. Основната причина е новата философия за управление на отпадъците, заложена в приетия от парламента миналата седмица Закон за отпадъците.

Целта му е да бъдат намалени боклуците, които отиват на сметищата, и да се увеличи повторното използване на сметта. Заложените параметри са до 2020 г. да се рециклират половината от отпадъците на домакинствата, които са около 3 млн. тона на година. В момента за повторно използване отиват максимум 5% от изхвърлените боклуци.

Също в този срок трябва драстично да спаднат и боклуците, които се изхвърлят на сметища. По данни на НСИ за 2010 г. там отиват почти всички битови отпадъци.

Целите се залагат под натиска на Европейската комисия, която откри наказателна процедура срещу България за липсата на модерно законодателство в областта на отпадъците. Неизпълнението им със сигурност означава по-висока такса смет. Прогнози за евентуално увеличение все още не могат да се правят. Освен това то зависи от останалите разходи за третирането на отпадъците - събиране, транспортиране, разходи за завод или депо за отпадъци.

Хвърляш - плащаш

Според закона за всеки тон боклук, отишъл на депата, се дължи такса. Тя трябва да се използва за построяването на нови сметища след изчерпването на действащите, както и за рекултивиране на старите бунища.

За тази година таксата е 9 лв. на тон. Толкова обаче струва изхвърлянето на боклуците на модерните регионални депа. Те са общо 32 и се ползват от 122 общини. Останалите 142 ползват стари сметища, които не отговарят на европейските изисквания. За това и изхвърлянето на отпадъци на тези бунища струва по-скъпо - 18 лв. на тон. Догодина цената на депонирането ще нарасне още повече. През 2013 г. за тон отпадъци, попаднал на ново сметище, ще се плащат 15 лв., а през 2014 г. - 35 лв. За старите бунища цената отново ще е двойна.

Всичко това се плаща от гражданите и бизнеса през такса смет. В София например се изхвърлят около 400 хил. т смет годишно. Само такса депониране за тях тази година е 3,6 млн. лв. Ако количеството остане същото през 2014 г., сметката ще набъбне до 14 млн. лв.
Още от статията на „Труд"

"Депозитите с нов рекорд", съобщава „Монитор"
Българите продължават да трупат пари в банките с рекордни темпове. Към края на май по влоговете на граждани и домакинства има общо 33,4 млрд. лв., показват данни на Българската народна банка (БНБ). През същия месец на миналата година те са били в размер на 29,1 млрд. лв. Това означава, че само за една година депозитите са се увеличили с внушителните 4,3 млрд. лв.

Само през миналия месец гражданите са скътали в трезорите 301 млн. лв. За времето от януари до май пък спестените средства възлизат на 1,49 млрд. лв.

Данните на централната ни банка показват още, че към края на май трезорите са платили на гражданите лихви в размер на 552 млн. лв. Към същия месец на 2011 г. платените лихви са възлизали на 501 млн. лв. Това означава, че има увеличение от 9,24%. Размерът на депозитите обаче се увеличава с около 13% на година, което означава, че към банките действително има приток на средства, а не става въпрос само за капитализиране на лихви.

Според експерти рекордното нарастване на депозитите се дължи не само на засилилата се склонност на населението да пести. Една от причините била отказът на хората да се занимават с бизнес. Например хора, които преди кризата имали фирми, се отказвали от дейността си. Те разпродавали активите и влагали получените средства в банкови сметки.

Данните на централната ни банка обаче показват, че фирмите намаляват вложенията си в банките. Към края на май средствата по влоговете на компаниите възлизат на 21,9 млрд. лв. Това е с 276 млн. лв. по-малко спрямо предходния месец.

Според лихвената статистика на централната ни банка условията по фирмените депозити са се влошили през последната година. Това може да е една от причините компаниите да се отказват да държат капиталите си на влог.
Още от статията на „Монитор"