„България за първи път се опълчи на ЕС за пари", разкрива от първата си страница „Сега"
България за първи път дръзна да се опълчи на Брюксел, и то по най-горещата тема - мерките за изваждане на 27 страни членки от кризата. Кабинетът "Борисов" излезе вчера с остра декларация, която подчертава, че подходът на ЕС е дискриминационен, като преференции ще се дават само на държавите прахосници, харчещи най-много и имащи бюджетен дефицит далеч над летвата на ЕС за 3% от БВП.

За да се свият бюджетните разходи и дефицитът на потънали в борчове държави като Гърция, Испания и Португалия, Брюксел е готов да сведе почти до минимум парите, които те вадят от хазната си като доплащания за европроекти, които се реализират на територията им и ще се ползват от гражданите им. За държавите отличници по фискална политика, каквато претендира, че е България, не се предвиждат никакви стимули. Напротив, излиза, че например за реализацията на магистрала България ще плаща повече пари от бюджета, отколкото Гърция или Испания.

Идеята е държавите прахосници в ЕС от догодина да доплащат само до 5% от стойността на европроекти, които ще реализират. За държави като България, отличаващи се с добра финансова дисциплина, и занапред ще важи правилото за задължително доплащане от цели 15-20%. "Такава промяна би довела до неравностойно отношение към държавите членки, които в условията на финансова и икономическа криза са водили благоразумна фискална политика и не са изпаднали в ликвидно затруднение", пише в декларацията на правителството.
Още от статията на „Сега"

„Боклукът е поскъпнал най-много за 16 години" е водещото заглавие на страниците „Бизнес" на „24 часа"
Събирането и изхвърлянето на битовите отпадъци е най-поскъпналата стока или услуга у нас от 1995 г. насам. Това показват изчисления на Националния статистически институт, обработени от "24 часа". Цената на боклука е скочила с рекордните 21 017,54% през последните 16 години.

В топ 3 по поскъпване у нас в годините на демокрация са две други услуги. Цените на застраховките за коли са вдигнати с 20 302,98 на сто, а канализационните услуги и тези за пречистване на водата са скочили с 19 982,18%.

Въпреки че мнозина усещат скъпотията по цените на храните, те са най-малко увеличени особено в сравнение с услугите на монополите. Например водоснабдяването е поскъпнало със 17 846,5%, парното - с 16 029,54 на сто, а токът - с 14 589,92 процента. Увеличението на течните горива - бензин и дизел, е с 18 522,79%.

От хранителните стоки най-голям е скокът на хляба и зърнените изделия, но той е двойно по-малък от този на монополните услуги - със 7525%. Това е малко повече от официалната инфлация от 1995 г. насам, която е 6272,03 на сто. Сред най-поскъпналите стоки са и цигарите и алкохолът - съответно с 18 944,52 и 15 884,09 на сто.

Голям скок има и при посещението на лекар или училище. Услугите на докторите са поскъпнали със 17 168,21%, а образованието - с 14 279,64%.

Всъщност сравнението на цените отпреди 1998 г. и сега е условно. Причините са хиперинфлацията и последвалата я деноминация на лева. Това доведе до инфлация в хиляди проценти. Ако се изчисли поскъпването от май 1990 г. до септември 2011 г., се получават умопомрачителните 422 303,3% инфлация. С други думи, стоките и услугите са скочили 4223 пъти.

Доста по-реална представа за увеличението на цените обаче дават сравненията след въвеждането на валутния борд през 1998 г. Оттогава досега поскъпването на живота е със 109 на сто. С други думи, усреднено, всичко е скочило двойно в последните 13 години.
Още от статията на „24 часа"

„Между 30 и 75% варира сивата икономика в различните браншове", прогнозира от първата си страница „Класа"
Границите на сенчестата икономика в различните браншове варират между 30 и 75%, като на първите места по сиви практики са инфраструктурното строителство, туризмът и здравеопазването. Това е един от изводите на широкомащабно проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България, направено в рамките на проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика". Изследвани са 11 пилотни бранша, тъй като според 71,7% от българите неформалната икономика е в различна степен проявена на браншово ниво.

Мнозинството от запитаните в специална анкета работници, служители и работодатели твърдят, че в България сивият сектор намира по-големи или по-малки пространства във всички браншове, но с различни проявления и обхват. Според оценките най-силно засегнати от неформалната икономика са трудоемките сектори като строителството, туризмът, текстилната промишленост, търговията, млекопреработването, селското стопанство и земеделието в частност, услугите и ремонтите, здравеопазването, частните уроци и държавната администрация. По мнението на изследваните работодатели най-малко и сравнително по-рядко срещани са сивите практики в браншове като машиностроенето, небанковите финансови услуги и пощенските услуги, където са отчитат стойности между 10 и 15 на сто.

От работодателската организация коментират, че браншовете, които са първенци в неформалните практики, обикновено са свързани със сезонна работа, изпълняват отделни поръчки и отчитат огромно текучество на персонала. Изследователите са на мнение, че сивите практики са повече в браншовете и дейностите, при които има високи данъци и се изисква по-голям капиталов ресурс.
Още от статията на „Класа"

„Лекари крият доходи, не дават касови бележки", пише на първата си страница „Монитор"
Джипита масово укриват доходи, като не издават касови бележки за потребителската такса, която прибират от пациентите. Това установи проверка на „Монитор" в поликлиники в най-големите жилищни комплекси в столицата ­ „Люлин" и „Младост". Екипът на вестника пресрещна на излизане от различни кабинети 19 пациенти, платили на джипито си по 2,70 лв. за прегледа, като нито един от тях не беше получил бележка. Всички обаче признаха, че сами не са искали фискалния си бон за платената сума. „Те не дават касови бележки", изненада се от въпроса Стефка Атанасова от „Младост-3".

Личните лекари и стоматолозите са задължени да издават фискален бон за потребителската такса по Закона за облагане доходите на физическите лица, тъй като се водят към свободните професии.

„Правили сме стотици проверки на джипитата. При тях са констатирани такива нарушения", коментираха пред „Монитор" от Националната агенция по приходите. От там уточниха, че не е задължително във всеки кабинет да има касов апарат, когато става въпрос за медицински центрове или поликлиники, които са юридически лица. Тогава фискалната машинка е на регистратурата и от там трябва да минават всички плащания. Ако това не се случва и данъчните го констатират, глобата е до 3000 лева.

При повторно нарушение тя скача до 10 000 лв., а може да се стигне и до затваряне на медицинския център или поликлиниката. При положение че потребителската такса се плаща в кабинета на личния лекар обаче, той трябва да издава касови бележки. В противен случай укрива доходи и така нарушава данъчното законодателство, разясниха от НАП.
Още статията на „Монитор"

„БЛС: С 90 млн. лева от здравни вноски ще се покриват неясни плащания", информира „Класа"
Неизяснен е въпросът за какви плащания ще бъде насочен планираният за 2012 година трансфер на 90 млн. лева от НЗОК към здравното министерство, заяви вчера председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов. Така той коментира размера на средствата за здравеопазване в предложения от правителството проект за републикански бюджет за 2012 г. Според него, поне по проектозакон, се предвиждало с тези средства да се плащат не здравноосигурителни дейности. Остана неизяснено също за какво е похарчен направеният тази година трансфер от касата към министерството в размер на 340 млн. лева. Очакваме отговор от министъра дали те са изразходвани само за здравноосигурителни дейности или и за капиталови разходи и други направления, допълни д-р Райчинов. Председателят на БЛС изрази съжаление, че в проектобюджета за следващата година здравеопазването отново остава извън сферите с повишена субсидия, а в приходната част на средствата за НЗОК е пропуснато очакваното увеличение на приходите от минимална работна заплата, която беше повишена на 270 млн лева. „Това са между 80 и 120 млн. лева, които би трябвало да влязат допълнително в системата, и то от здравни вноски", изчисли д-р Райчинов. Като положителен напредък той отчете отразяването на здравните вноски в бюджета като единствен източник на приходи към здравната каса. Относно начините на финансиране в здравеопазването БЛС е категоричен за въвеждането на диагностично свързаните групи като финансов инструмент, но при условие че това се случва поетапно и с осигурено за целта финансиране. Съсловната организация е против предлаганите от здравния министър глобални бюджети за 2012 г. като преход към диагностично свързаните групи и поиска клиничните пътеки да останат и догодина, но преработени. „Глобалните бюджети вече са заложени в проектозакон за промени в Закона за здравното осигуряване, но той все още не е внесен в Народното събрание. Ако бъде приет, всяка болница ще получава определена сума пари, без да има заложени механизми за отчитане и контрол на средствата", предупреди д-р Райчинов. Според него, ако на болниците бъде разпределена твърда сума пари за цялата година, има опасност кредиторите им да си поискат парите накуп в началото на годината.
Още от статията на „Класа"

„Бюджет под знака на еврото", анализира проекта за бюджет за 2012 г. „Труд"
Усвояване, усвояване и пак усвояване! Под този девиз трябва да премине 2012 г., през която България иска да получи двойно повече европари от Брюксел. Амбициозната цел е заложена в проектобюджета за догодина.

Парите от европейските фондове остават основен източник на финансиране на проекти за строителство и ремонт. 67% от средствата за капиталови разходи догодина се очаква да са по това перо.

Драстичното ускоряване на разплащането по европроектите се налага, тъй като в противен случай може да се стигне до загуба на част от около 7-те млрд. евро от ЕС за периода до 2013 г.

Със 130% трябва да се увеличат постъпленията от Брюксел при възстановяване на парите по оперативните програми. През 2012 г. те трябва да стигнат почти 3,32 млрд. лв. при 1,66 млрд., заложени за тази година. Ускоряването е наложително заради европравилото, според което средствата по проектите, които се финансират по европрограми, трябва да се възстановят от Брюксел най-късно до 3 години (ако са започнати до 2009 г. вкл.), или до 2 години (от 2010 г. насам). Така излиза, че през 2012 г. трябва да бъдат поискани всички пари по проектите от 2009 и 2010 г. В противен случай ще бъдат загубени.

Досега неколкократно България е критикувана за забавянето, с което иска от Брюксел да й възстанови средства, платени от националния бюджет по европрограми. Причините основно са две - недостатъчен напредък на проектите, спечелили еврофинансиране или презастраховане чрез двойни проверки от страна на българските органи, за да не се стига до санкции от страна на ЕК. От началото на 2007 г. до сега платените от Брюксел средства са под 700 млн. евро, като според министъра по управление на еврофондовете Томислав Дончев трябва да стигнат близо 1 млрд. евро (2 млрд. лв.) до края на годината.

Заедно с националното съфинансиране по европрограмите в бюджета за догодина са предвидени общо разходи от 3,83 млрд. лв. Според министър Дончев плащанията по проекти догодина трябва да стигнат 40% от европарите за целия програмен период при 16% в момента.

Всяко забавяне на темповете би довело до намаляване размера на разходите, които се възстановяват от ЕК, а това ще доведе и до по-малко приходи по това перо в бюджета, пише в доклада към проекта за 2012 г. От друга страна, бързото възстановяване означава да се използват по-малко пари от бюджета за европрограмите.
Още от статията на „Труд"

"Арсенал" вече 100% частен за 15,1 млн." е водещото заглавие от секция „Икономика" на „Стандарт"
Срещу 15,1 млн. лева държавата окончателно ще се раздели с оръжейния завод "Арсенал" в Казанлък. Това стана ясно, след като Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол съобщи, че е определен победител в конкурса на един етап за приватизация на 35,78% от капитала на "Арсенал" АД. Купувачът на последното държавно парче в завода ще бъде мажоритарният му собственик - казанлъшката фирмата "Арсенал-2000", която предложи сумата от 15,1 млн. лева. Към днешна дата тя притежава 63,85% от капитала на "Арсенал" АД, след като през 1999 г. купи 51% от него за 2,1 млн. долара, а две години по-късно придоби още 12,85% срещу 983 хил. лв. Така "Арсенал-2000" ще може да закръгли собствеността си в "Арсенал" АД на 99,63% от капитала. Останалите 0,37% се държат от 223 физически лица под формата на акции.

В приватизационния конкурс за "Арсенал" АД е имало още двама кандидат-купувачи. Това са фирмите "НВС-Комерс" ЕООД, Пловдив и "СЕЙДЖ Консултантс" АД, София.
Още от статията на „Стандарт"

„Промяна - подарък за хотелиерския бизнес" е водещото заглавие на „Дневник"
Въведеният от тази година туристически данък, който хотелиерите дължат на общините, ще може да се плаща и само за шест месеца. Това предвижда нова идея на икономическото министерство. Въпреки че самото плащане е регламентирано в Закона за местните данъци и такси, новата възможност ще дойде от промяна в този за туризма, който предстои да бъде обсъждан в Министерския съвет до края на годината.
Според проекта на хотелиерите ще се даде възможност по свое желание да поискат категорията на хотела да не действа за срок от 1 до 6 месеца всяка година. По закон туристическият данък се дължи само от категоризирани обекти, което означава, че той няма да се плаща в срока, в който не работи, или за максимум половин година, потвърдиха днес от ведомството на Трайчо Трайков.
В момента хотелите плащат между 20 ст. и 3 лв. за всяка реализирана нощувка в зависимост от общината. Дори обаче да няма гости, се приема, че хотелът е зает на минимум 30%, върху които се събира данък.
От Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация коментираха, че идеята за промяната е дошла от бизнеса, и по-специално от работещите в морските и ски курорти, чиито хотели не са отворени целогодишно. От сдружението на общините пък съобщиха, че няма "категорично да възразят" срещу нея, тъй като "бизнесът трябва да може да работи в тези трудни години".
Още от статията на „Дневник"

„Българинът се оплаква от скъп ток, трудни заеми и брокери", обобщава „Сега"
Българите са най-недоволни от доставчиците на електроенергия, жилищните кредити и брокерите на недвижими имоти. Това разкрива проучване за развитието на пазара на дребно в Европейския съюз. Най-удовлетворени са от въздушния транспорт, козметичните услуги, културните събития и др. развлечения.

Изследването показва значителни разлики между българските и средноевропейските показатели. У нас хората са много по-доволни от европейците по отношение на банковите сметки, застраховките живот, услугите за дома и градината, а също и доставката на интернет и на кабелна телевизия. Далеч по-отрицателна е оценката им за градския транспорт и за услугите, предоставяни в автосервизите. По отношение на стоковите пазари рейтингът на големите домакински уреди в България е по-висок от средното за ЕС, докато на хляба и млечните продукти - по-нисък.

Драматичен срив на доверието се наблюдава при мобилните оператори, чийто рейтинг е паднал в общата класация от 10-о на 27-о място. Недоволството срещу родните телекоми рязко се увеличи през годината, като най-честите жалби са срещу високи цени на разговорите, надписани сметки и некоректни клаузи в договорите. Трудностите пред смяната на доставчика или на тарифния план също допринасят за ниските резултати.
Още от статията на „Сега"

„Кмет бута незаконни палати на Цар Киро", информира „Стандарт"
Незаконни палати, като тези на Цар Киро, ще се бутат от общините. Кметовете ще носят отговорност, ще дават разрешителни за строеж и ще събарят незаконните постройки от 4-а до 6-а категория. Това обяви новият зам. регионален министър Николай Нанков. Държавата ще дава разрешителни за изграждане и ще контролира само големите инфраструктурни обекти, високите жилищни сгради и големите предприятия. Това ще стане с промени в Закона за устройство на територията, които ще бъдат разглеждани през 2012 г. В деня на строителя вчера регионалният министър Лиляна Павлова представи екипа си, който е най-младият в кабинета. Залагаме на професионализма, а не на възрастта, подчерта тя. Сред приоритетите на министерството остава повишаване на енергийната ефективност на сградите, обяви Павлова. Ведомството ще настоява за по-голямо финансиране за тези дейности през следващия програмен период 2014-2020 г. Промени предстоят и при правилата за концесиониране на плажовете.
Още от статията на „Стандарт"

„Със 130 км/ч по „Струма" след като я узаконят", съобщава „Монитор"
До края на лятото единствената готова отсечка от магистрала „Струма" от Перник до Долна Диканя ще получи документи за нормално използване. Това съобщи вчера шефът на Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ). По този начин ще отпадне ограничението за скоростта от 90 км в час и ще може да се кара със 130 км/час.

Според строителния министър Лиляна Павлова получаването на акт 16 за нулевия лот се бави, защото тепърва ще се довършва изготвянето на устройствените планове, както и отчуждаването на терените, върху които е работено.

Отсечката е оскъпена от 32 на 98 млн. евро а има още недовършени неща, включително и укрепването на склоновете, припомни тя. „Работим и по решаването на проблема с реконструираното трасе през Прохода на републиката, което също не е узаконено, но пътната агенция е с три пъти по-малко хора и пари, а изпълнява десеторно повече проекти - над 3000 км пътища в момента са в процес на строеж, рехабилитация или реконструкция", каза още министър Павлова.
Още от статията на „Монитор"

„Изкушение за няколко милиарда", анализира „Дневник"
Той е може би най-загадъчната част на публичните финанси, тяхна опора, но и изкушение за управляващите. Те често бъркат в него - фискалния резерв, за да запълват дупки в бюджета или пък измислят начини да отклонят част от парите, които по закон трябва да постъпят там.

Пример за това е Държавната консолидационна компания, която беше създадена от това правителство, за да отиват в нея парите от приватизация, а не в Сребърния фонд, който е част от фискалния резерв.

Размерът му отново излезе на дневен ред с проекта за бюджет за следващата година. В него е записано, че минималният му праг може да е 3 млрд. лв. при 4.5 млрд. за тази. За сравнение - през 2009 г. той беше над 8 млрд. лв.

Фискалният резерв е създаден заедно с въвеждането на валутния борд през 90-те години на миналия век. Основната му цел е да бъде буфер в състояние на криза. По време на растеж той се попълва - основно с бюджетния излишък и парите от приватизация. Така преди кризата икономиката растеше, а бюджетът трупаше излишъци, които отиваха в резерва, който натрупа над 10 млрд. лв.

В резерва влизат и средствата на Сребърния фонд и на НОИ и здравната каса. Там са и спестявания за изваждане от експлоатация на мощности на АЕЦ "Козлодуй" и други автономни бюджети.

През последните години на кризата е обратното - икономиката е надолу, бюджетът трупа дефицити. А за да се финансират те, има два начина - емитиране на държавен дълг или използване на резерва. Правителството на Бойко Борисов заложи основно на второто, като, разбира се, не малка част от резерва отиваше за финансиране на различни проекти.
Още от статията на „Дневник"