Банките страдат – петродоларите ги няма

Милиардите долари във фондовете на добиващите петрол страни помогнаха на европейските банки да се задържат при кризата. Арабски фондове направиха важни спасителни инжекции, купувайки проценти в големи западни финансови компании. В много голямата си част тези пари са наистина долари на САЩ, така че през последните седмици на пазарни трудности се оказваше подкрепа и на доларовата ликвидност.

Петролдоларите са сред факторите за кредитния балон, те смекчиха ефекта от пукането му. Петролът падна до $55 за барел от почти $150 това лято; преди година струваше $90 плюс. Парите, постъпващи в европейски банки изглежда ще секнат значително. По данни на Световния бизнес съвет за устойчиво развитие, за петрол през миналата година са заплатени $1 трилиона.

Глобалната рецесия засяга големите производители Русия и Близкия изток. Саудитска Арабия на срещата на Г 20 показа, че е загрижена за финансовите проблеми на собствения си регион, така че няма „да плати обяда" - странно за общителните араби, които съвсем малко по-рано с удоволствие биха се кандидатирали за този международен респект.

В Русия кризата истински погна банките и доведе до консолидация на по-малките, като централната банка действаше с отнемане на лицензи на по-неблагонадеждните играчи. Разточителният стил на живот на руските олигарси може и да не пострада значително, но държавната кесия определено: от върха си през август валутните резерви на Русия са намалели с $120 млрд.

Руските компании загубиха на изоставените от западните финанси свои борси голяма част от стойността си, а листваните в чужбина не избягват съдбата на световните индекси. Това отново говори за по-малко петропари за европейското банкиране.

Европейските банки традиционно са предпочитани пред банките на САЩ от страните на петрола. Някои износители идват в Европа по политически и исторически причини (Венецуела, Иран, Либия), докато други отбягват САЩ, тъй като се притесняват от лов на терористи след 11 септември.

Не би било никак добре точно сега европейските банки да се лишават от толкова важен капиталов приток, който би позволил да се захрани кредитния пазар с ликвидност. Депозитите, които страните производители на петрол държат в чужбина, са $1.2 трилиона долара към края на 2007 г. по изчисления на Банката за международни разплащания.

Само през 2007 г. по международни сметки в Европа са се влели $150 милиарда пари от петрол. През първата половина на 2008 г. докато петролът бе скъп, тези сметки продължаваха да набъбват, но изглежда сега се забавят и в бъдеще още ще се свиват.

Персийският залив е изправен пред срив на доверието. Обединените Арабски Емирства наляха през октомври $6.8 млрд. във финансовата си система като част от план за $19.1 млрд., докато Саудитска Арабия инжектира $3 млрд. в дългосрочни депозити в своите банки; сходни бяха действията и на други места.

Пазарът евродолар, или деноминирани в долари депозити извън САЩ, започна през 1950те с това, че Съветска Русия търсеше място за своите долари, където САЩ няма да имат възможност да ги контролират - твърди анализаторът на „Ройтерс" и припомня за следната опасност:

В края на 1970те огромни количества петродолари са се влели в САЩ заради скока на петрола. Голяма част от тях бяха рециклирани в злощастните кредити за правителствата в Латинска Америка през 1980те. Последиците са подобни на сегашните проблеми - не само заради притесненията за капиталите на банките и призиви за нужда от официална интервенция.

Сега отново имаме скок на цената на петрола, вече Западна Европа е предпочитаното място за държане на петродолари, обект за банково кредитиране вместо Латинска Америка станаха развиващите се пазари от източния блок на бившия Съветски съюз.

Европейските и британските банки надвишиха пет пъти инвестициите на САЩ и Япония на нововъзникващите пазари изобщо. За САЩ отпуснатите от банките кредити са 20% от БВП - за Великобритания 285%, а за Швейцария 317%.

Ако приемем хипотезата по-горе за възможна, може да се очаква ограничено поемане на риск от страна на банките по отношение на нова Европа.