Класата на свободното време, дефинирана от американския учен Торстен Веблен, всъщност вече се състои от работохолици, устремени към това да задържат мястото, което са си извоювали в живота.

Според теорията на Веблен богатството се използва, за да станеш част от класата на свободното време. Парите значат свобода - от работа, от безпокойства за сметки, от задължения в домакинството и от пищящи деца (чрез интернатите на елитните частни училища).

Сега, богатите изглеждат по-заети, от когато и да е било. Класата на свободното време даде път на тъй наречените богати работохолици - елит от луднали по BlackBerry, обсебени от Интернет, странстващи по целия свят пътници, които се борят със зъби и нокти да запазят статуса си на живот.

Според изследване на Даниъл Кенмен, нобелов лауреат, които се занимава с бихевиористични икономически теории, "богатството е един от най-силните стимули, хората да прекарват по-малко време в приятни занимания и повече в правене на неща, които им въздействат стресиращо".

Хората, които правят по-малко от $20 000 на година, например, изразходват повече от една трета от свободните си минути пасивно, например пред телевизора .

А тези, правещи повече от $100 000 на година, прекарват по-малко от една пета от тяхното свободно време пасивно. Най-богатите хора отдават почти два пъти повече време спрямо по-бедните хора на дейности, което често са стресиращи като пазаруване, грижа за децата и физически упражнения, според изследването.

Накратко, стереотипът за класата на свободното време става все по-неверен." В действителност," според Кенмен и неговите колеги," богатите трябва да прекарват много повече време в работа и пред компютъра и доста по-малко в мързелуване."

Определенията са ключови тук. Доста хора не биха квалифицирали упражненията като принудителни или напрегнати. И големите богаташи ($20 милиона или повече), могат да превишават техните по-малко богати равни в истинската леност. Но е безспорни, че богаташите са поне толкова стресирани и напрегнати, колкото просто живеещите в охолство.

Защо? Глобализацията и конкуренцията са вероятно основните причини. Хора с върхови работи - т.е., богатите - трябва да работят по-усилено, от когато и да било, за да остават конкурентни.

Големите инвеститори също трябва да работят повече, за да се справят с все по-сложните глобални пазари.

Ако прибавим към това нарастващата сложност на живота, който по константа на върхът изисква все повече пари и необходимостта богатите да действат в една като цяло враждебна социална среда на адвокати, посредници и домакински персонал, добрият живот става все повече въпрос на успешен мениджмънт.

Една от тенденциите на икономиката в сегашния момент е "опитът". Коли, лодки, самолети, резиденции и другите традиционни придобивки на статуса стават общоприети за тълпата на богаташи.

Това, което се превръща в отличителна черта е уникалният опит и преживявания, като полети в космоса или дискусии с най-титулуваните учени и мислители.

Ново проучване на American Express за техните държатели на карти във Великобритания, разкрива, че усъвършенстването и ученето са вторите по важност приоритети на най-богатите клиенти на фирмата. Като естествено на първо място си остават парите.

Проучването също показва, че 46% от богатите планират да изразходват повече време през 2008 за нови преживявания, отколкото за придобиване и игра с високотехнологични продукти, домашно обзавеждане, благотворителни дружества и модни аксесоари.

Повече от трите четвърти на държателите на картата планират да наемат личен главен готвач в бъдеще, докато изненадващо високите 40%, искат да отглежда собствен добитък за храна. Милиардери, хранещи прасетата си: ето това е ново преживяване.

Гастрономическият лукс е последният моден писък на пазара на уникални преживявания: вкусово усещане, което 85 % от държателите на карта Centurion планират тази година, като за целта много от тях ще пътуват до там, където се предлага паметното ядене.

Паметно не значи непременно скъпо: то може да бъде печена патица в Арпеж в Париж или опушена патицата с кайсии в Пекин.

Американците все още си падат повече по традиционните милионерски символи на успеха, но същата привързаност за хранене на ума, тяло и духа изглежда става все по-разпространена и зад Океана.

Въпреки това проучване за суперяхтите показва, че пазарът на огромните и свръх луксозни морски съдове отчита сериозен ръст.

Изследването на Luxury Institute и брокерската къща за яхти Camper & Nicholsons International отчита, че за 2008 година са поръчани с 18% повече суперяхти, отколкото за миналата година. Като тази година са поръчани 254 нови яхти по-дълги от 40 метра, спрямо само 134 през 2005 например.

Според проучването и пазарът на просто много големите яхти, т. нар. клас Джъмбо отчита сериозен ръст. Например през 1997 са били построени 241 такива, а миналата година са били пуснати да плават 916 луксозни лодки по-дълги от 24 метра. Като средната цена за моторна яхта по-дълга от 30 метра е била $10.3 милиона през 2007 година.

Но иронично, най-големият проблем за ръста в яхтения сектор е намирането на персонал. Изследването казва, че около 25 000 са необходимите членове на екипажа за днешна флота на суперяхтите, но заетите в сектора са около 15 000. Като недостигът на капитани и инженери става е особено остър.

Въпреки това и глобалното икономическо забавяне перспективите пред сектора остават доста добри, с оглед на това, че пътуването в открития океан и свободата, която притежаването на суперяхта дават, определено могат да се класифицират като уникално преживяване.