„Битак за милионери", четем от първата страница на „Стандарт"
Да си купиш ром, на когото да прехвърлиш фирма с дългове, е като да напазаруваш кило маслини. Пред Централни хали в столицата е най-голямата нелегална борса за чистачи на борчове. Там всеки бизнесмен може да се отърве от затъналата си компания, като я прехвърли на някой бродяга. Срещу 200-300 лева беднякът е готов веднага да даде личната си карта и да се превърне в милионер по дългове.

"Стандарт" реши да провери наистина ли е толкова лесно да преметнеш държавата. Само за половин час намерихме и спазарихме Бисер от Лом да вземе закъсалата компания "Транслимитид". Казахме му, че фирмата дължи 140 000 лева. Истината обаче е, че борчовете й са за 400 млн.
Още по темата от „Стандарт"

„Данъчните подгониха и хората с малки дългове", разкрива от първата си страница „Сега"
Хората, които не си плащат навреме дълговете към Националната агенция за приходите (НАП), няма да се отърват от мерките за принудително събиране на агенцията, съобщиха оттам. Няма значение какъв е размерът на дълговете - НАП пристъпва масово към запориране на заплати на длъжници, като само част от тях преди това са били предупредени по телефона.

До края на м. г. хората със задължения под 5000 лв. почти не се преследваха, защото бившата Агенция за държавни вземания нямаше капацитет и работеща методика за събиране на такива дългове. От 1 януари 2010 г. принудителното изпълнение се прехвърли изцяло към НАП и събирането на малките вземания, включително и на глобите, значително се е ускорило.

"Имаме няколко подхода към лицата, които имат по-малки като размер просрочени задължения", обясниха от пресцентъра на НАП. Счита се например, че дългове до около 100 лв. са на границата, под която ведомството би похарчило повече пари, отколкото ще събере. Затова тези лица обикновено се "хващат" от данъчните само когато дойдат да искат документ от тях, примерно удостоверение за теглене на банков кредит.

Втората група обхваща хората с дългове над 100 лв. до няколко хиляди лева, които обикновено се предават на кол центъра на НАП. Оттам по телефона служителите уведомяват лицата, че имат дългове, и им обясняват последиците, ако не си платят.
Още от статията на „Сега"

„Съседи теглят зимния туризъм нагоре", обобщава от първата си страница „Дневник"
Зимният туризъм в България започва постепенно да се възстановява от кризата.  Хотелиерите в големите курорти очакват повече посещения през новия сезон от повече държави. Според тях основният двигател ще бъдат туристите от съседните страни и от региона - основно от Сърбия, Гърция, Румъния, както и от Албания, която е най-новото "завоевание" на сектора. Силният календар със спортни събития в Банско и улесненият достъп до Пампорово от Гърция през пункта край Златоград също са сред причините за очаквания ръст.

От туристическия бранш уточняват, че въпреки признаците на възстановяване и през новия сезон няма да бъдат достигнати нивата отпреди кризата. По негови оценки през последните две години спадът в ски туризма е около 30%. Затова и повечето хотелиери не са променяли цените на офертите си. Същото се отнася и за картите за съоръженията  в големите курорти. Известна несигурност в прогнозите създава фактът, че и през този сезон повечето туристи ще предпочетат резервациите last minute, т.е. непосредствено преди пътуването.

През тази година и трите големи зимни курорта - Банско, Пампорово и Боровец, инвестираха в разширение на ски пистите, нощно каране, нови съоръжения за изкуствен сняг и др. Хотелиерите са убедени, че това също е допринесло за регистрирания по-високия интерес.
Още от статията на „Дневник"

„Гимназиите с рейтинг като вузовете", информира от първата си страница „Монитор"
Рейтингова система, подобна на университетската, ще се изготви и за професионалните гимназии през 2011 година. Това планира министерството на образованието. За целта са заделени целево 3 млн. лв. по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси" за разработване на система за управление на професионалното образование, съобщи пред „Монитор" зам.-министърът на образованието с ресор Европейски проекти Петя Евтимова.

На първо място системата ще мери успеваемостта на завършващите ученици както и каква е тяхната реализация на пазара на труда, обясни Евтимова. В електронния архив ще може да се направи анализ към какви професии се ориентират абитуриентите и дали подписват първия си трудов договор по завършената специалност.

Освен това в базата данни ще се включат университетите, в които възпитаниците на техникумите продължават образованието си. Отделна графа на рейтинга ще отбелязва какъв е процентът на безработица след конкретното школо. За целта ще се използва изпитаната система да се свържат данните на Националния осигурителен институт с регистрите в просветното министерство.

Петя Евтимова подчерта, че системата няма за цел да класира гимназиите, както и рейтинга на университетите не подрежда Топ 10 на родните вузове: „В този смисъл няма да имаме класиране, защото много често гимназиите са свързани с развитието на икономиката в определен регион. Не е възможно да бъде направено подреждане за страната."Крайната цел е рейтингът на гимназиите да даде измерими показатели за качеството на образованието.

Професионалното образование да е ориентирано към резултатите било основно изискване на ЕС към България. „Не какво учи формално един ученик по предметите, а какво може да прави, когато завърши", посочи зам.-министърът.
Още от статията на „Монитор"

„Държавата Vs Прокопиеви: 0:1", разкрива от първата си страница „Класа"
Абсурден обрат придоби продължилото повече от половин година разследване на фирма „Каолин", пряко свързана с Иво Прокопиев и брат му Александър. Прокурор М. Станкова от Софийска градска прокуратура е отказала да образува досъдебно производство срещу нея въпреки изнесените факти и доказателства за укриване на приходи, довели до данъчни престъпления, с които държавата по груби сметки е ощетена с около 100 млн. лв.

С лека ръка Станкова отказва да разследва случая, тъй като според нея концесионното възнаграждение не представлява данък - пряк или косвен, и затова не може да бъде обект на престъпление.

И друг абсурд - въпросната прокурорка аргументира отказа си от досъдебно производство със сигнал... от „Каолин", разбирай от Прокопиев. В него фирмата твърди, че има атаки срещу нея в медиите - старият похват „Крадецът вика: Дръжте крадеца" в интерпретация на „Каолин".

Дали обаче всичко не се прави, за да се скрие истината?

Както „Класа" писа в поредица от свои разследвания, „Каолин" не отчита действителните количества кварц- каолинова суровина, която добива, нито колко сделки, за какви количества и на какви цени са извършени. В същото време фирмата записва в документите си до МИЕТ занижени количества добив и продажби, като по този начин плаща и по-ниска концесионна такса.

Като не отчита всички сделки по действителни цени, дружеството на Прокопиеви укрива и данъци. Сигнал по тези въпроси беше подаден през май от Политически клуб „Екогласност". Медии, сред които и „Класа", пък публикуваха скандални разкрития за недеклариране на крайни продукти и за укриване на приходи на „Каолин" като концесионер на няколко находища за кварц-каолинова суровина, главно в Североизточна България.
Още от статията на „Класа"

„Евроинтеграция: XXX Ulpia Victris" е заглавието на седмичния коментар в „Сега" на доктора по икономика Емил Хърсев
През април плач и вой огласиха Европа. Нестигнал още края на рецесията, съюзът разбра, че в най-свидната, вътрешна крепост, Евроландия (на брюкселски "еврозона"), върлува гръцка болест. Тя поваля държави с неконкурентоспособна икономика и парализирана администрация. Можем да я наречем "супрафагия", т.е. "свръхизяждане". Поставената в оранжерийни условия болна икономика започва да яде повече, отколкото произвежда. Супрафагията е симбиозен паразитизъм. Няма как нация да супрафагира в условия на перфектно конкурентния пазар на Адам Смит. Когато обаче наднационални интеграционни процеси трайно помпат чужд доход към слабо развити части от интеграционната общност, става възможно нациите-бенефициенти да изяждат повече доход, отколкото могат да произведат. Разликата се пълни с растящ държавен дълг. За конвенционално (не)мислещите икономисти, които предпочитат клишетата, ще поясним, че супрафагията е вид "проклятие на богатството",

отдавна познат на икономическата наука парадокс; към него сега няма да се връщаме. Нации, които внезапно получават непазарен източник на богатство (бил той дар от Бога във вид на нефт и газ или пък дар от интеграционните съюзници във вид на еврофондове, субсидии за щяло и не, плюс преки заеми, когато и този ресурс не достигне), вместо да развиват силна и конкурентоспособна икономика, тъкмо наобратно, губят дори пазарите, които са имали преди. Интеграционният инженеринг изражда конкуренцията, прави и най-жизнените отрасли икономически неефективни, когато паразитиращите за сметка на еврофондове сектори стават свръхрентабилни.
Още от статията на „Сега"

"30% по-високи заплати в София", съобщава от първата си страница „Стандарт"
Заплатите в София са с 30% по-високи от средното възнаграждение в страната, сочат последните данни на Националния статистически институт. В София средната заплата е 839 лв., докато за цялата страна е само 649 лв. Изненадващо след София по високи доходи се нареждат Враца със средна заплата от 713 лв. и Стара Загора със 700 лв. Разбира се, това са само легалните заплати, върху които се плащат данъци. През последната година обаче разликата между възнагражденията в София и останалите градове се топи. Преди година в столицата заплатите бяха с 37% по-високи от средната за страната. Явно при откриването на нови производствени мощности в страната се дават много добри начални заплати. Това бързо увеличава доходите на жителите на съответния регион. Докато в София много хора работят в администрацията и техните заплати се повишават много по-бавно. Само за една година, въпреки кризата, заплатите в частния бизнес са нараснали с 12%, докато в администрацията - само с 3%, сочат данните на НСИ за официалните доходи.
Още от статията на „Стандарт"

„Няма ръст на желаещите да емигрират", обобщава „Класа" поредното проучване на „Галъп интернешънъл"
13% от пълнолетните българи у нас заявяват, че биха предпочели да живеят и работят в чужбина. Това показват данните от последното национално представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл" по поръчка на вестник „Класа".

В разгара на кризата у нас все по-често започнаха да се чуват притеснения и опасения от нова емигрантска вълна от българи към различни части на Европа и САЩ като резултат от опасения за безработица и понижаване на семейния финансов стандарт.

Масова емигрантска вълна обаче не ни очаква. Запитани директно, над 60% от българските граждани заявяват, че предпочитат да живеят и работят в родината си. 20% пък заявяват, че биха поработили за известно време в чужбина, но след това биха се завърнали в родината. Процентът потенциални емигранти, тези, които биха предпочели да живеят трайно в чужбина, е 13%. И тук е важно да отбележим, че говорим само за „предпочитания", а не за реални планове и подготовка за заминаване в чужбина.

Тази структура на отговорите остава сравнително непроменена в сравнение с предкризисната 2008-а. Процентът, предпочитащи емиграцията пред живота у нас през 2008 г., е 11% (разликата с измерения сега процент - 13%, е в рамките на статистическата грешка/, а относителният дял на желаещите да поработят в чужбина, но после да се върнат у нас, е един и същ и през 2008 г., и през 2010 г. - 20%, тоест всеки пети. Да поработят в чужбина повече от година, имат планове 12%.

Реални планове имат и съответно се подготвят сериозно да емигрират обаче 3% от анкетираните пълнолетни българи. Също толкова смятат да учат зад граница. Процентите също остават непроменени спрямо 2008-а.
Още от статията на „Класа"

„Вдигат национален стадион край летището", информира „Монитор"
Нов национален стадион ще бъде построен в София, обеща вчера премиерът Бойко Борисов. Съоръжението ще е на последната спирка на метрото, в близост до аерогарата. Капацитетът на новия стадион ще е 40 хил. места. Строежът му ще бъде започнат най-вероятно догодина. Премиерът обясни, че това се налага, защото в момента центърът на София се затваря редовно заради футболни мачове и концерти. „Проблемите на „Васил Левски" идват от футболните мачове, всяка седмица ние затваряме за по 7-8 часа центъра на града, особено в петък, когато играят", обясни премиерът. Другата причина е, че от 2012 г. УЕФА въвежда изискване стадионите, на които се играят международни мачове, да са 75% закрити. „Когато са ремонтирали националния стадион всъщност са хвърлили едни пари в нищото, тъй като не е пригоден", възмути се Борисов, който вчера присъства на пускането в движение на три нови метровлака.

Между 3 и 3,5 минути ще бъде интервалът на движение на влаковете по първи метродиаметър в столицата, съобщиха на свой ред от общината. Оттам уточниха, че по трасето вече ще се движат три нови влака, които ще съкратят времето за чакане с половин минута. В момента средният интервал на движение е 4 минути. Всяка от машините е с капацитет 1150 души и с 25% по-нисък разход на енергия.

„Сега се проверяват митниците, сега се проверяват фондовете, сега се проверяват строителите, всички." С тези думи пък премиерът отговори на въпрос дали шефът на митниците ген. Ваньо Танов е следен от службите. Борисов нито потвърди, нито отрече за разработка срещу Танов, но каза „а защо да не бъде подслушван". Министър-председателят обясни, че това е начинът корупцията по високите етажи на властта да бъде спряна.
Още от статията на „Монитор"

„По-добро здравеопазване не се гарантира с повече от една здравна каса", казва в интервю за „Дневник" Стефан Константинов, министър на здравеопазването
В средата на миналата седмица правителството прие предложената от здравния министър Стефан Константинов концепция за по-добро здравеопазване. Това стана два месеца, след като зам.-председателят на лекарския съюз и акушер-гинеколог от кюстендилската болница наследи поста от Анна-Мария Борисова, принудена да подаде оставка, след като оповести концепцията си за реформа, включваща доплащане за пациентите.

В новия документ също е записано въвеждане на официално доплащане за преглед при специалист, но не става ясно как точно.  Най-важните идеи в него са запазване на монопола на Националната здравноосигурителна каса, което означава, че частните фондове няма да бъдат допуснати до задължителното здравно осигуряване, смяна на клиничните пътеки с диагностично-свързани групи от 2012 г. и на статута на болниците от търговски в публични дружества, неясно откога.
Защо решихте да запазите монопола на Националната здравноосигурителна каса, след като за десет години той доказа, че не работи ефективно?
- Това е нещо като демокрацията, за която се казва, че е лошо нещо, но нищо по-добро не е измислено. Така или иначе имаме модел с една здравна каса при всичките й недостатъци и във време на криза ще е изключително рисковано и несериозен подход, ако тръгнем да я раздробяваме и както се изразяват някои хора, "да я демoнополизираме". Няма данни от страните от бившия социалистически лагер, че здравеопазването им е станало по-добро, когато са допуснали повече от една здравна каса. Там също имат големи проблеми, имаше проблеми с фалирали каси и подобен подход би бил крайно рисков точно в този момент.

Не трябва ли именно при наличието на малък финансов ресурс да се търсят начини за по-ефективното му изразходване? Холандия е давана непрекъснато като пример, защото там има само частни фондове и те следят много по-стриктно на кого и за какво се отпускат средства.
- Никой не дава отговор на въпроса, ако имаме много каси, дали разходите по издръжката им няма да станат много големи и средствата, които се отпускат за лечение, няма да намалеят, защото фондовете естествено ще искат да работят на печалба. Съгласен съм, че те много по-добре ще контролират болниците, но може да се получи така, че контролът да стане толкова голям, че всъщност да се отказва лечение? Никой не дава отговор на въпроса и за селектирането на пациенти. Ако имаме множество каси, как ще можем да задължим едно частно дружество да приема всички граждани, нещо, което НЗОК е задължена да го прави?

Независимо дали сте млад, стар, здрав или болен, вие сте осигурен и касата ви поема всичко. В различните възрастови групи различните заболявания изискват различен ресурс. Хората, които сега искат да има много каси, навремето направиха една, а не започнаха с много.

Относно Холандия - преди половин година дадох този пример на колега от Франция и му казах, че това е моделът, към който трябва да се стремим. Той ме дари с щедра усмивка и каза: "Холандия е малка и страшно богата страна, Франция не може да се сравнява с нея, ние не можем да си позволим холандския модел, а вие дори не можете да се замисляте."

В Холандия на глава от населението се дават около 3800 долара годишно за здравеопазване, а в България общественият ресурс е около 300 долара на човек. Сравняваме несравними величини. В Холандия и в други държави от Западна Европа имат други традиции, изграждали са здравноосигурителните си системи с години. Сегашният модел на холандската здравна система е започнал да се обмисля от 1989 г., за да стане факт 2006 г.

Защо толкова държите статутът на болниците да се промени от търговски на публични дружества, тоест управлявани еднолично от държавата, след като има много доказателства, че държавата не е добър стопанин?
- Защото практиката сега е Министерството на здравеопазването да събира негативите на тези дружества при лош мениджмънт, без да може по никакъв начин да ги управлява. Тези същите дружества идват и казват нямаме пари, трябват ни апарати, имаме проблеми тук, имаме проблеми там. Пациентите знаят, че това е държавна болница и се обръщат към държавата, не протестират пред кабинета на директора на болницата, а пред министерството и питат нас защо няма лекарства, защо обслужването не е добро.

Искам да изчистим нещата - не може държавата да поема само негативите, без да може директно да управлява болниците. Има болници, с които добре работим, но има и такива, които буквално саботират решенията на министерството. Това не съм го видял само аз, но и много мои предшественици са разбрали за този проблем.

Това беше една от грешките на реформата. Държавата така или иначе в момента е стопанин, просто искам да се изчистят нещата. Рисковано е нещо, което е обществена собственост, да бъде дадено в ръцете на трима души и те да могат да правят каквото искат. Ако са добронамерени, могат да управляват чудесно, но ако не са, тогава какво правим?
Още от интервюто на „Дневник"