Дали върху нововъзникващите пазари не тегне проклятието да повтарят грешки от миналото? Има знаци, че страните от Централна и Източна Европа игнорират уроците от миналите кризи.

В понеделник Standard & Poor's понижи рейтинга на дългосрочния държавен дълг на Латвия от стабилен на негативен. Страната има значителен дефицит по текущата си сметка, назрява инфлация и се отпуска края на монетарната политика, също както и в Тайланд през 1997.

Както в Азия преди десетилетие, симптомите не се ограничават само до една държава. Ръстът в новоприетите в ЕС десет държави от централната и източната част на континента е станал небалансиран, подхранван по-скоро от потребителите, отколкото от износа. Резултатите са предвидими - влошен търговски дисбаланс, настъпваща инфлация и натиск върху надниците.

Само Полша и Чешка република в момента отговарят на изискването за инфлацията за членство в еврозоната, докато дефицитите по текущата сметка на шест от десетте „нови" осцилират около границата 10% от БВП. Междувременно кредитът небивало се разраства, до над 50% година за година - в Латвия, Литва и Румъния.

Значи, нововъзникващите икономики в Европа вървят към разложение от азиатски тип? Има няколко съществени разлики между EU10 сега и Азия през 1997. Краткосрочният дълг в чужда валута - катализатор за азиатската криза - не е достигнал притеснителни нива. Фискалните позиции са като цяло силни, давайки на правителствата възможност за гъвкав отговор в шокова ситуация.

Обаче в една сходна с Азия черта новите европейски икономики изглеждат особено уязвими. Балтийските държави и България имат фиксирани разменни валутни курсове; също и Румъния и Словакия, макар официално да поддържат плаващи валутни курсове, държат монетарната политика разхлабена, за да възпрепятстват укрепването на собствените си валути.

Един урок стана кристално ясен след кризата в Азия. Режимите, които поддържат фиксирани, не-гъвкави разменни курсове, са убежище, зад което процъфтяват неустойчивите икономически дисбаланси. Ако тези, които правят политиката са мъдри, то те ще се справят с дисбалансите преди да е станало късно.

Оригинално заглавие на коментара във Financial Times: Red-hot emerging Europe