Твърде късно, твърде слабо, неопределено - така критиците определят намесата на държавната институция във финансовата криза. Банковият експерт Ханс - Петер Бургхоф обяснява за „Шпигел" неуспеха на правителствата да смекчат последиците от кризата. Бургхоф е ръководител на Института за банково дело и финансови услуги в Хоенхайм.

Непосредствено след като биват одобрени с много труд, държавните мерки за борба с кризата бързо трябва да се ревизират отново. Въпреки това очакваният ефект не се постига: междубанковият пазар функционира все така зле, а отпусканият банков кредит за икономиката е намалял драстично.

В общественото пространство се въртят все нови и нови предложения за стабилизиране на финансовата система: създаване на „лоша банка", където да се поместят обезценяващите се активи на кредитните институции, национален фонд, европейски фонд за борба с кризата ...

Правителствата не са склонни да се вслушват в подобно предложение. Напротив, те твърдят, че проблемите с финансовата система се решават, а „банките отново отпускат кредити" - без обаче да се споменават конкретни имена.

С едно изключение за ФРГ - структуроопределящата сделка по поглъщането на Дрезднер Банк от „Коммерцбанк", за което продавачът Allianz също помогна, а държавата отпусна 10 млрд. срещу една четвърт нови акции на компанията.   

За какво иде реч?, пита Бургхоф. Дали държавата заради недостига на време за изработване на решение взема половинчати и неефективни мерки - или кризата сменя лицето си толкова бързо, че е наложително постоянно приспособяване на правителствените реакции към ситуацията?

Според експерта, истината и тук, както навсякъде, лежи по средата. Правителството си затваря очите за кризата вече една година. Твърде малко време е инвестирано в планиране. Месец септември 2008 г. дойде като неприятно пробуждане и сега концепциите трябва да се изковават по спешност, при което грешките са неминуеми.

От друга страна кризата действително променя посоката си много бързо. В момента липсват образци и модели, които да показват на хората и икономическите единици как да се държат по време на криза в сегашните икономически, социални и технологически условия. Такива модели липсват както в практиката, така и в икономическата теория.

Никой няма рецепта. На макроикономическите политици не остава нищо друго, освен да изпробват познатите им инструменти един по един и да видят кой ще проработи. Но в този процес на проба и грешка, оценъчни грешки за резултатите също така могат да се очакват. Същевременно всяка държавна намеса в икономиката се нуждае от внимателно обмисляне.

В момента идеята за „лоша банка" е неприложима, защото е остаряла, счита Бургхоф. Подобна кредитна институция би била от полза, за да се освободят търговските банки от техните съмнителни активи и така банките отново да станат „благонадеждни" в очите една на друга. Само че кризата засегна твърде много активи и подобни „лоши активи" вече трудно ще се изолират от съвкупния баланс.

Вижда се, че показателите на банките, които са се освободили (най-често с помощта на държавата) от лошите си активи се подобряват. Но кои ще са тези банки, чиито активи ще се приемат в „лошата" банка, и на какво основание финансовите спекуланти ще бъдат освобождавани от дълговете - и вината си?

Националните анти-кризисни фондове също са спорни. Дали държавата наистина би могла да прецени кои точно инвестиции трябва да се финансират от анти-кризисния фонд? Разполага ли държавата с достатъчно средства за тези инвестиции? И ако на всички възражения срещу държавната намеса се отговори с „да", то тогава, изобщо нуждаем ли се от банки, както по време на криза, така и в добри времена?

Вместо да помага на банките директно, държавата може да облекчи междубанковото кредитиране чрез предоставяне на гаранции. Това според държавните финансисти е за предпочитане пред директното наливане на държавен капитал, тъй като със сравнително малко средства могат да се мобилизират големи обеми кредит.  

Така може да се заобиколи по-лесно и закона за държавния бюджет, но от гледна точка на гражданите данъкоплатци, държавните гаранции са по-скоро слабост. Освен това гаранциите правят най-голяма услуга на лошите проекти. В крайна сметка държавната помощ чрез гаранции остава малко ефективна.

Според Бургхоф банките се нуждаят от две неща, за да се възобнови отпускането на кредити: доверие в икономическото развитие и достатъчно собствен капитал.

Първото нещо не може да се постигне принудително, но добра програма за стимулиране на конюнктурата би могла да помогне. Второто нещо е напълно в ръцете на държавата. Вероятно САЩ дадоха добър пример на останалите страни, като принудително придобиха дялове в кредитните институции. ФРГ направи първата крачка в тази посока с навлизането си в „Комерцбанк".