„Дават енергото на прокурор”, „Офисите изпушиха”, „ГЕРБ започва промените във финансовия надзор” „ДПС оглави протестите срещу правителството”

„Дават енергото на прокурор", съобщава от първата си страница „Монитор"
Сериозни нарушения в дейността си са извършили трите електроразпределителни дружества - ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН. Това е установила приключилата проверка на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), съобщи председателят й Ангел Семерджиев.

„При наличие на данни за извършване на престъпление от страна на електроразпределителните дружества ще сезираме прокуратурата", категоричен е Ангел Семерджиев. Нарушенията са свързани с лицензионната дейност на енергодружествата, със счетоводните практики и с начина, по който ЕРП-тата са изнасяли част от дейностите си във външни фирми (аутсорсинг).

Регулаторният одит на енергото беше назначен през април по разпореждане на премиера Бойко Борисов точно заради големия процент на дейности, които ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН прехвърлят на външни компании. Очаква се през тази седмица премиерът да запознае посланиците на Чехия, Австрия и Германия с резултатите от одита.

Междувременно ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН ще отнесат глоба за нарушенията, но според Семерджиев едва ли ще се стигне до отнемане на лицензии, тъй като това би довело до големи сътресения.

„Начинът, по който са се изпълнявали външните услуги, не е ставал по правилата", обясни шефът на енергийния регулатор, без да даде подробности. По лицензия ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН имат право да изнасят във външни компании до 40 на сто от дейностите си. Проблемът с т.нар. аутсорсвани дейности е, че регулаторът не може да влияе върху тях и да казва дали за тях дружествата броят прекалено много пари. Само за 2009 г. ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН са платили за външни услуги над 220 млн. лв., съобщиха преди време от икономическото и енергийно министерство.
Още от статията на „Монитор"

„Офисите изпушиха", съобщава от първата си страница „Стандарт" за бунт срещу шефове заради нечовешка жега
Служители в офиси с калпави климатици започнаха да изпушват в жегата. Близо 150 души от индийска IT компания в София излязоха на протест заради нечовешките условия за работа. Екшънът се разигра в халето на фирма "Съдърланд" на улица "Индустриална" 13. "Вътре сме натъпкани двеста души на 300 квадрата. Без климатик и вентилация при над 30-градусова жега. Едно момиче припадна и трябваше да викаме линейка", обясни един от служителите. След драмата шефовете раздали на хората по едно парче лед, с което да се охладят, а по-късно им купили и по един евтин сладолед. Ръководството на фирмата лъжело вече седми месец, че ще наеме нов офис с нормални условия. "Чашата преля, когато босовете ни наругаха, че сме лигльовци. Казаха ни: "Вие знаете ли в Индия при какви жеги се трудят хората?", разказаха протестиращи.
Още от статията на „Стандарт"

„ГЕРБ започва промените във финансовия надзор", съобщава от първата си страница „Дневник"
Парламентът ще гласува днес новия председател на Комисията за финансов надзор (КФН), научи "Дневник" от източници от групата на управляващите. Това ще е депутатът от ГЕРБ Стоян Мавродиев, който ще замени сегашния шеф на финансовия надзор Петър Чобанов.

КФН е органът, който регулира небанковия финансов сектор - пенсионните, взаимните и здравните фондове, застрахователните дружества и инвестиционните посредници. Общите активи на компаниите от сектора надхвърлят 8 млрд. лв.

Стоян Мавродиев е зам.-председател на икономическата и член на бюджетната парламентарна комисия. Той е в партия ГЕРБ от самото й създаване и беше лансиран като един от основните икономисти на формацията. Мавродиев беше сред основните вносители на проекта за промени в закона за КФН преди няколко месеца, с който ръководството на комисията беше намалено от 7 на 5 души и стана възможно да се подмени изцяло сегашният й състав.

Сигурни нови членове на финансовия надзор са още юристът Димана Ранкова и икономистът Бисер Петков, които ще оглавят съответно инвестиционния и осигурителния надзор. И двамата вече са заемали тези постове - Ранкова влезе в комисията през 2003 г., Петков - година по-рано, и двамата при управлението на коалицията НДСВ-ДПС.

Под въпрос все още са бъдещият ръководител на застрахователния надзор и петият член на органа, който ще отговаря за защитата на потребителите, заявиха източниците на "Дневник". За застраховането беше спрягано името на Борислав Богоев, бивш служител в комисията и настоящ изпълнителен директор на управляващото дружество "Сомони асет мениджмънт". Според информацията на "Дневник" обаче към него има резерви. Последно като кандидат за потребителския сектор се коментираше Божидар Янушев, старши експерт в комисията, но той е отпаднал от играта.
Още от статията на „Дневник"

„ДПС оглави протестите срещу правителството", информира от първата си страница „Сега"
За пръв път от началото на мандата ДПС се обяви публично срещу правителството на Бойко Борисов. Вчера партията подкрепи политически тютюнопроизводители от Североизточна България, които започват безсрочна гладна стачка и безсрочен мирен протест.

Те настояват кабинетът да им гарантира 116 млн. лв. премии за миналогодишния тютюн и още 50 млн. лв., обещани им от аграрния министър Мирослав Найденов. Премиерът отказа да коментира действията на ДПС.

Депутатите на ДПС от региона ще бъдат на най-големия митинг досега срещу това правителство, който ще се проведе днес в Дулово. Представители от този район са Гюнай Сефер и Митхат Табаков, срещу които тече съдебно дело за документална измама по обществена поръчка.

По време на обсъждането на актуализирания бюджет ДПС ще внесе предложение парите на тютюнджиите да бъдат изплатени в най-кратък срок и ще настоява това изрично да се запише в закона. Ако мнозинството не се съобрази, ДПС заплаши, че нещата няма да се изчерпят само с политическа подкрепа за протестиращите - хората на Ахмед Доган ще станат част от протеста. "Няма нищо по-несправедливо от това догодина да не се плащат премии на тютюнопроизводителите. Никоя държава не ликвидира експортно ориентирано производство", отсече зам.-председателят на ДПС Лютви Местан. Според него е крайно време на парите за тютюнджиите да не се гледа като на дотация от държавата. "Над 95% от производството на тютюн се изнасят и това влива сериозни пари в бюджета. А премиите са част от предварително калкулираната печалба от труда на хората", обясни Местан.

Миналата седмица депутати от ГЕРБ и аграрният министър Мирослав Найденов обявиха, че ако има протести на тютюнджиите и актуализацията на бюджета не бъде подкрепена от опозицията, парите няма да се платят. "Тези искания са напълно без основания, водят до деструктивизъм и ако диалогът продължи в този дух, ще преразгледаме позицията си за осигуряване на премиите", закани се тогава шефът на земеделската комисия в НС Десислава Танева.
Още от статията на „Сега"

„36 бона, за да станеш лекар", разкрива „Стандарт" намерението на държавни университети да искат по 6000 лева на година за платена медицина
30 000 лева. Толкова пари ще са необходими на всеки студент, който не успее да влезе държавна поръчка по медицина. За да станат лекари, платените кандидат-висшисти ще трябва да броят по 6000 лева на година за обучението си. Таксата за тях ще е двойна на тази, която ще броят студентите от държавната поръчка.

Годишната такса за частните студенти ще бъде определена с поправките в закона за висшето образование. В проекта е записано, че сумата, която университетите могат да искат от студентите, не може да бъде по-висока от държавната издръжка на един студент, умножена по две. В момента тя е 866 лева средно за страната, поясни просветният министър Сергей Игнатов. Това означава, че платеното висше за специалностите извън медицината ще бъде средно 1700 - 2000 лева.

Всеки университет обаче има право да определи и по-ниска такса. Но тя не трябва да пада под държавната издръжка за дадена специалност. Министър Игнатов поясни, че законопроектът се пише в момента от депутати на ГЕРБ и до края на юни може да бъде внесен в пленарна зала. Той обясни, че най-бързият начин законът да се приеме без много съгласувателни процедури е именно внасянето му директно от народните представители.
Още от статията на „Стандарт"

„Над 45% е сривът в строителния бранш", обобщава от първата си страница „Класа"
45,1% е спадът в общата продукция на фирмите от строителния сектор през първото тримесечие на тази година, когато е била малко над 2 млрд. лв. в сравнение с последните 3 месеца на 2009 г. - 3,7 млрд. лв. За същия период строителството на сгради у нас е с 44,8% по-малко, а спадът в инженерното строителство - с 45,4 на сто, показват предварителни данни на НСИ, цитирани в анализ от Камарата на строителите в България.

Спадът в общата строителна продукция в първите три месеца на 2010 г. спрямо същия период на 2009 г. е 12,7%. За това време сградното строителство е намаляло с 35,8 на сто и ако в началото на миналата година е било над 1,695 млрд. лв., то в началото на 2010 г. е 1,088 млрд. лв. Сривът в рамките на година не е толкова сериозен, благодарение на ръста, който се наблюдава в инженерното строителство - 45,8 на сто.

„За разлика от миналата година, когато строителният сектор се сви много бързо и спадът в продукцията беше голям, тази година очакваме намалението да забави темпове", коментира изпълнителният директор на строителната камара Иван Бойков. Той обясни, че през 2009 г. около 600-700 строителни компании не са подновили регистрациите си в строителната камара. За тази година Бойков очаква броят им да достигне около 1000.

През първите три месеца на 2010 година местните администрации са издали разрешителни за строеж на 987 жилищни сгради в цялата страна с над 2700 жилища в тях. Това е с 26,5% по-малко в сравнение с предходното тримесечие и с 32,9 на сто намаление сравнено с началото на 2009 г. Данните на камарата сочат, че най-много разрешения за строеж на нови жилищни сгради са дадени в София - 135, а след това в Бургас - 126, Пловдив - 92. Най-много се очаква да започнат да се изграждат в Бургас, Пловдив, Благоевград, София и Варна.

С 1,7% повече сгради са били построени през миналата година - 2975 сравнение с 2009 г., когато са били 2926. 5,4% е ръстът през 2009 г. спрямо 2009 г. в новопостроените жилища за същия период.
Още от статията на „Класа"

„Протестно лято" е заглавието на анализ на „Дневник"
Две неща са сигурни за предстоящото лято - то ще бъде горещо и протестно. Периодично ще избухват стачки срещу болезнените икономически мерки, които предприемат европейските правителства, но възможността за общ протест на този етап е малко вероятна.

Причината е, че обществената подкрепа за действията на синдикатите все повече отслабва, както и че те вече не могат да си позволят с лека ръка да пренебрегнат пазарите, твърдят анализатори, цитирани от "Ройтерс".

С нескрита враждебност профсъюзите приемат мерките за съкращаване на разходите и за реформи в социалноосигурителните системи, които правителствата предприемат, притиснати от кризата. От началото на годината най-гръмогласни и непримирими са гръцките синдикати, които организираха поредица от стачки.

В един момент недоволството излезе от контрол и взе три жертви. По всичко личи, че гърците, чиито публични финанси са в драматична ситуация, не смятат да спират. Поне не и през лятото. Утре в страната за пореден път стачкуват юристите.

"Ще има спорадични протести, но те ще бъдат далеч от онова недоволство, което може да срине обществото", прогнозира анализаторът Йон Леви от Eurasia Group.

Новата роля на синдикатите. Болезнените мерки за икономии в голяма част от европейските държави изправиха синдикатите в Европа пред труден избор - да се съгласят с орязването на разходите и по този начин да влязат в конфликт с членовете си или да им се противопоставят, рискувайки остра реакция на пазарите, която може да влоши икономическата обстановка.

Формираха се два модела на синдикалния отговор. В единия край са ирландците. Те не предприеха нищо в отговор на наложените ограничения, за да не предизвикат негативна реакция на международните инвеститори. Синдикалният лидер Джак О'Конър призна, че се е опасявал чуждестранните инвеститори да не възприемат сериозните стачни действия като сигнал, че Ирландия е неспособна да се справи и да я накажат, като я лишат от финансови средства.

Синдикатите в Гърция пък станаха модел за другата крайност. Те организираха поредица от общонационални стачки и протести и най-силно настояват за общоевропейска кампания срещу мерките на правителствата. "Ще се борим, докато не предотвратим най-лошото", каза ръководителят на синдиката на служителите в частния сектор ГСЕЕ Янис Панагопулос.

"Ирландският пример е много поучителен. В синдикатите е в ход процес на сериозен самоанализ и фактът, че пазарите на облигации влизат в ролята на политически арбитър, оказва върху профсъюзите много по-голямо влияние, отколкото те са готови да признаят", отбелязва Дейвид Лий, анализатор в Control Risks.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Първият търг за „Кремиковци" през август", съобщава „Монитор"
В средата на август най-вероятно ще се проведе първият търг за металургичния комбинат „Кремиковци", който беше обявен от Софийския градски съд в несъстоятелност на 31 май. Това съобщи вчера лидерът на синдикалната организация "Металурзи" към КТ „Подкрепа". Той потвърди обявената по-рано новина от синдика Цветан Банков за пълното спиране на дейността в предприятието и поставяне на активите под запор.

Според него обаче няма заявен инвеститорски интерес към дружеството и липсва яснота как ще бъде извършена продажбата на активите. За продажба в края на лятото ще бъде обявено цялото предприятие, твърди  Павлов. Ако никой не прояви интерес към първия търг, се смъкват 20 на сто от цената и се обявява втори търг, при липса на купувачи и в този случай се отива към трета продажба - на парчета. 1380 човека ще останат да поддържат и консервират трите завода. В момента на работа се водят 1900 металурзи, през последните две години, откогато „Кремиковци" беше обявено в неплатежоспособност, в него са се трудили между 8000 и 10 000 човека. Синдикалистът се надява след продажбата на активите в края на лятото, работниците да получат забавените им заплати, които са между 45 и 50 млн. лева.

Процедурата по несъстоятелност на "Кремиковци" започна през август 2008 г. , когато съдът обяви дружеството в неплатежоспособност. На 15 май следващата година обаче започва реалното му спиране, след като „Булгаргаз" спира кранчето с гориво. Въпреки това по силата на договор между доставчика на природен газ и синдика продължи подаването на гориво и работата на електропещите.
Още от статията на „Монитор"

„Банки в спор за "Виваком", разкрива „Стандарт"
Няколко големи банки и компании искат да поемат контрола над "Виваком" (преди БТК). Телекомът, който беше приватизиран за няколко пъти по-ниска цена от реалната, е заложник в сделка на закъсалия си собственик "Ей Ай Джи". През 2004 г. 65% от акциите на БТК бяха продадени за 280 млн. евро на "Вива Венчърс", при положение че само имотите на компанията по-късно бяха оценени за 1 млрд. лв. През 2007 г. "Вива Венчърс" продаде дела си в БТК за 1,1 млрд. евро. От тази сделка компанията още дължи на държавата 80 млн. евро.

"Ей Ай Джи", която получи над $80 млрд. помощ от американското правителство, сега разпродава активи, за да връща парите. Сред разменните монети е и "Виваком". Активите на "Ей Ай Джи" бяха договорени с "ПайнБридж Инвестмънтс", която е собственост на хонконгския милиардер Ричард Ли чрез компанията му PCCW Ltd. Но бизнесменът трябва да поеме и дълговете на "Ей Ай Джи" към големи банки. Те от своя страна пък предпочитали да получат вместо пари дял в БТК. Става дума за заеми от 1,64 млрд. евро, пише китайското издание South China Morning Post, цитирано от "Ройтерс". "ПайнБридж" иска да преструктурира тези задължения, при което така наречените мецанин кредитори ще загубят всичките 325 млн. евро, които трябва да получат, се казва в публикацията. Кредиторите, между които щатският хеджфонд Tennenbaum Capital Partners и подразделението за дялово инвестиране на френския застраховател AXA, са пожелали да получат мажоритарен дял в телекома, като заменят заемите си за акции, твърди вестникът, цитирайки източници, участвали в преговорите.
Още от статията на „Стандарт"

„Не скритите договори, а опитите за фокуси объркаха бюджета на Дянков", анализира „Сега"
На 12 октомври 2009 г. финансовият министър Симеон Дянков обеща, че на 15 юни 2010 г. ще актуализира бюджета, "за да вървим нагоре". Аргументът му бе, че още от пролетта ще има добри сигнали за излизане от кризата, ще се увеличат приходите и ще има повече пари за харчене до края на годината. Сега, 8 месеца по-късно, се оказва, че актуализация на бюджета наистина ще има, но тя няма да изведе държавата "нагоре", а "надолу". Т.е. ще се правят повече разходи, но с цената на увеличаването на дефицита, а не заради по-високи приходи.

Логичният въпрос е какво се случи между 12 октомври и 15 юни, за да се преобърне финансовата картина наопаки.

Според Симеон Дянков грешката не е в неговия бюджет. Проблемът е в гръцката криза и договори, скрити от тройната коалиция по чекмеджетата, които внезапно взели да изскачат пред новите управляващи. В края на март финансовият министър обяви, че има 148 договора на стойност 2 158 455 515 лв., които не са предвидени в бюджета. Затова България временно се отказва да подаде молба за преддверието на еврозоната, защото дефицитът за м. г. заради тези договори се ревизира от 1.9 на 3.9%, т. е. от 1.25 млрд. на 2.57 млрд. лв. Тогава Дянков обеща, че ревизията на дефицита за 2009 г. няма да наложи промени в бюджет 2010 г. Премиерът даде договорите на прокуратурата и директно обяви, че България две години е лъгала Брюксел.

Само няколко седмици по-късно ситуацията претърпя нов обрат - изведнъж старите договори, които уж нямаха нищо общо с бюджет 2010, се оказаха основните виновници за неговия провал и за нуждата от спешна актуализация. Естествено, реакцията от Брюксел не закъсня и Европейската комисия обяви, че Евростат ще разследва мистериозните промени.

И до ден днешен обаче управляващите упорито отказват да съобщят подробности по тайнствените договори. Не желаят да отговарят на актуални въпроси в парламента, не дават никаква информация и на медиите. Не е ясно и как чиновници от по-ниските нива ще посмеят да крият договори за 2 млрд. лв. с риск хем да си навлекат гнева на новите управляващи, хем да няма пари те да бъдат изпълнени.

Затова в. "Сега" изпрати 15 заявления по Закона за достъп до обществената информация до различните ведомства за предоставяне на данни за откритите договори. Министерският съвет, министерствата на финансите, на правосъдието, на околната среда, на културата, на транспорта, на земеделието, на регионалното развитие и агенция "Пътна инфраструктура" отказаха информация, като се оправдаха с проверката на прокуратурата или някакво друго извинение. По-отзивчиви се оказаха министерствата на отбраната, на вътрешните работи, на труда и социалната политика, на здравеопазването, на образованието, на икономиката и на спорта.
Още от статията на „Сега"

„Парадоксално, но конкуренцията доведе до лошо качество на храните", казва в интервю за „Сега" Георги Табаков, шеф на Българския икономически форум
Г-н Табаков, вашата организация от няколко седмици насам повдигна въпроса за "спорните" условия, които поставят големите търговски вериги пред производителите и търговците на храни. Какво е спорното?
- От февруари т.г. започнахме да подготвяме бизнес форум "Храни и напитки". Много трудно накарахме представители на големите чужди вериги да вземат участие и да говорят на нашия форум. Успоредно с това пък самите производители ни се оплакваха, че конкуренцията между роящите се вериги им извива ръцете и ги натиска да продават стоките си на цени, по-ниски дори от себестойността им.

В крайна сметка всички виждат парадоксите - кисело мляко да се продава за по 5 ст. бройката, но колко от потребителите се запитват за качеството му? Ето и друг пример - българска фирма ни се оплака, че една от веригите иска да й доставят кебапчета по 9 ст. за брой. Най-елементарната сметка показва, че един килограм кебапчета трябва да струва 1.80 лв. Няма месо на такава смешна цена. Дори найлонът за опаковката е по-скъп!

Точно тази политика на веригите води до влошаване на качеството на храните, макар и те да остават безопасни за здравето на хората за момента. Но как системната им консумация ще се отрази на здравето ни, тепърва предстои да видим. Нали си давате сметка, че зад евтиното мляко стоят сурогати и растителни мазнини? А евтините салами са натъпкани с генномодифицирана соя и оцветители. Освен това производителите сами говорят за монопол и изнудване от страна на търговските вериги.

Те не за първи път се оплакват от този монопол, но в какво точно се състои той?
- Веригите директно ти казват: Или продаваш на цената, която ти посочваме, или на следващия ден си вън от нашите щандове. А когато производителят се съгласи, почват да го натискат за отстъпки в цените за промоции.

Да, но в България веригите станаха много. Богатият избор не подсеща ли производителите да отидат при друг търговец, като не са доволни от изнудването на единия?
- Условията са различни, но миграцията на производителите от една верига към друга се възпира от огромни входни такси, които се искат. Т.нар. входна такса е 5000 лв. за един продукт, и то за излагането му само в един обект на веригата. Имаме конкретно оплакване от производител, който предлага на пазара три вида вафли. За да се появи на щанда в един магазин, от него се искат 15 000 лв. Уж под формата на депозит, който си стои в магазина за вечни времена. Именно чрез тези такси те избиват инвестициите, направени за отварянето на хипермаркета и финансират следващите си обекти.

Да не говорим пък за рекордното бавене на плащанията. Всички надаваха вой до небесата, че държавата и НАП задържат ДДС. Това е факт, който трябваше да бъде осъден. Но ДДС е само 20% от сумата. Сред търговските вериги има такива, които задържат изцяло плащанията за направена доставка до 45 дни. Никой обаче от търговците и производителите не смее да протестира.

Искам да подчертая, че не сме против големите вериги, напротив, те са модерното място за пазаруване, но трябва да има правила, защото в противен случай ще продължат да изпомпват цялата печалба на българските производители, а после се чудим защо родните предприемачи нямат достатъчно средства да инвестират или разширяват производството си.
Още от интервюто на „Сега"

"Медицината не е за търговци", казва в интервю за „Монитор" Академик д-р Петя Василева, офталмолог
Преди близо 2 г. вие предупредихте за прекалено тесните връзки на някои лекари с  големите фармацевтични гиганти. Те изписват и препоръчват само определени лекарства. Впрочем дори някои неправителствени организации също държат на всяка цена да се предписват конкретни препарати. Промени ли се нещо за това време?
- Тогава и европейските участници в конференцията, за която говорите, ни предупредиха да се възползваме от големите им финансови възможности, но да ги държим под контрол. Проблемът е световен. Затова и навсякъде вече се въвежда строг контрол върху спонсорството, то трябва да се декларира, да има яснота кой подкрепя личности, скринингови програми и т.н.

Но някои твърдят, че дори свинският грип е идея на фармацевтичните компании?
- Винаги истината е някъде по средата. Журналистите обичат крайностите, но реалността е различна. Проблемът идва от това, че няма добра регламентация на лекарския труд. Още преди години предупредих тогавашния (пореден) министър на здравеопазването, че започва този процес - фирми да повлияват на лекаря, да променят неговия избор, да го „зарибяват", така да се каже. Но той се оправда с ниските заплати в здравеопазването и постепенно процесът ескалира. В началото беше доста невинно и пред очите ни се разви тази зависимост на колегите от неформални плащания.Според мен основната функция на фирмите би трябвало да е да организират курсове за обучение, да подкрепят младите хора да се учат, да спонсорират публикации и списания, да участват на различни форуми. Но някои  превръщат изпращането на конгреси в обикновени екскурзии. Например от клиниката ни имахме 9 участия в Световния офталмологичен конгрес миналата седмица в Берлин и нито едно не беше спонсорирано от фирма, докато имаше цели групи очни лекари, изпратени от фирми, и никой от тях не взе участие в работата на самия конгрес.

Това ли е обичайната практика, за благодарност да се пращат докторите на екскурзия?
- Да, затова трябва да има някакво изискване: като са били на конгрес  какво са научили, ще го прилагат ли в практиката, дали ще обучават другите, които не са били на това събитие... И накрая как представят България, защото тези пътувания са лицето на страната ни пред колегите и  авторитета на специалността. Аз говоря конкретно за нашата специалност, понеже се върнах от конгреса преди дни. Но предполагам, че това важи за всички други. От друга страна, много често изборът на лекарството се определя от реинбурсацията, което е неправилно, но ние сме принудени да се съобразяваме с това. Аз даже съм сложила при мен един списък кое лекарство колко се покрива от здравната каса. Защото не мога да не мисля за финансовите възможности на пациента, когато му предписвам лекарство.

Предпочетохте сама да ръководите очна клиника, вместо да останете в държавната болница. Какви бяха вашите възражения срещу тогавашната организация в здравеопазването?
- Това е толкова дълъг разговор, че няма да ни стигне ден да говорим. Болниците се ръководят напълно произволно, в зависимост от парите за клинични пътеки. Една специалност се насърчава, ако пътеките са скъпи: купуват се апарати, осигурява се техника и т.н. Аз разбирам директорите, които не искат да имат дългове. Но това не значи, че трябва да се ощетяват цели направления в медицината, както е сега. Пътеките са заплатени абсолютно неправилно и несправедливо. Нашите например са оценени между 20 и 50 пъти по-ниско, отколкото са в света,  докато някои други са над цената в Европа. И когато много пъти протестирах пред Здравната каса, чиновниците ми отговаряха: ако дадем на вас, ще трябва да вземем от други. Значи не може да се коригират.
Още от интервюто на „Монитор"

„През есента ще продължим да търсим дъното на пазара", казва в интервю за „Класа" Страхил Иванов, управител на агенция "Явлена"
Г-н Иванов, каква е прогнозата ви за развитието на пазара на недвижими имоти у нас, като се имат предвид засилените рекламни кампании на банките за ипотечни кредити в последно време?
- Пазарът на недвижими имоти през тази година може да се дефинира като „плато", като се наблюдава леко раздвижване през последните 4 месеца. То обаче не може да се определи като тенденция, докато не излязат по-сериозни индикатори за стабилизиране на пазара, каквито в момента няма. Сериозни промени в посока „нагоре" не очаквам до края на годината, напротив - през есента ще продължим да търсим дъното на пазара.

В период на криза продавачите са склонни на по-големи отстъпки от цената, за да си осигурят свежи пари. Доколко българите намаляват стойността на имотите си, за да намерят купувач?
- Напоследък все по-малко са склонни да намаляват цените, що се отнася до продажбата на апартаменти. Още преди година някои от стойностите достигнаха предела си и доста от продавачите не са склонни да правят неразумни отстъпки. Разбира се, необходимостта от свободни средства кара някои от тях да правят по-големи отстъпки. През 2010 г. в масовия случай това е в рамките на 5%-15% от цената на имота спрямо цените от 2009. В момента имотите се търгуват на нива от периода преди кризата - 2006-2007 г. При ваканционните имоти и парцелите отстъпките са най-големи и често достигат над 15%-20%.
Още от интервюто на „Класа"

„България все още е непозната дестинация за много инвеститори", казва в интервю за „Дневник" Робърт Херсов, председател на Консултативния съвет на компания за луксозни частни полети VistaJet
Природни ресурси, медии, спорт, атракции, частна авиация - това са само част от бизнесите, в които инвестира 49-годишният Робърт Херсов. Бакалавър по бизнес науки от Университета в Кейптаун и магистър по бизнес администрация от Harvard Business School, той е председател на Консултативния съвет на компания за луксозни частни полети VistaJet и отговаря за бизнес планирането и стратегическото развитие на компанията от началото на тази година. Роб Херсов е член на фамилията, създала и управляваща южноафриканския концерн AngloVaal. Професионалният му опит включва компании като Goldman Sachs, News Corp, Richemont. В България беше по повод изложбата на китайския художник Зенг Фанжи, а освен това е инвестирал и в проект на създадената през 2007 г. в България Vivid Estates за построяване на голф курорт югозападно от София. Проектът трябва да се реализира през следващите пет години.
С какво България привлече инвеститорския ви интерес?
- Едно от най-големите предимства на България е, че тя има туристически възможности и за зимния, и за летния сезон. Тук хората могат да се насладят на всичко - както на бреговата ивица, така и на планинските курорти. Освен това е дестинация, която не много инвеститори познават добре. Те отиват в Гърция, в Турция, познават Средиземноморието и Алпите, но не и България - а тя може да предложи всичко това.

Бях поканен от приятели тук и докато разглеждахме околностите на София, те ми показа възможността да инвестирам в истински петзвезден голф комплекс. Гледам на него като много добра идея за развиване, защото, от една страна, е достатъчно близо до София, а от друга - ще привлече много чуждестранни туристи и инвеститори, които да проявят интерес към имот в района. Освен това проучвам възможността да създам в София и аквариум - като този, който притежавам в Истанбул.

Как избирате къде да инвестирате и кои да са партньорите ви?
- Партньорите са изключително важни - те и ръководителите. Предпочитам да инвестирам в хора, отколкото в проекти. Защото слаба компания с добър директор има много по-големи шансове за успех от силна компания с некадърен директор.

Умен, честен, отдаден и с добра идея - такъв е човекът, който бих подкрепил. Независимо дали ще са недвижими имоти, природни ресурси, технологии или тежка индустрия, по света има много възможности за инвестиране. Трябва човек да следва това, което разбира, това, което е негова страст, и това, което вярва, че ще е успешно. Не е лесно и затова е важна самодисциплината - да знаеш коя възможност да отхвърлиш, а на тези, които приемеш, да се отдадеш изцяло, за да ги реализираш. 

Това ли ви накара да инвестирате в частната авиация?
- Да. Видях възможност в Европа да се развие бизнес, който в САЩ вече беше изключително успешен. Тук нямаше достатъчно добри частни оператори, затова решихме да създадем компания, която да предлага на европейците най-доброто - нови самолети, най-добрите пилоти, и да се съобразява напълно с желанията на клиентите.

И въпреки че за целия пазар на луксозни стоки и услуги последните две години бяха много трудни, частната авиация се отличава с едно - тя променя начина на живот - хората, които са свикнали да пътуват по този начин, биха се отказали последно от това. В момента съм председател на консултативния съвет на VistaJet - вярвам, че компанията ще бъде много успешна и че европейската частна авиация ще е достоен конкурент на американската.

Какво е състоянието на сектора в момента?
- Започва да се възстановява. Постепенно клиентите се връщат, купуват повече часове, летят повече. През последните две години имаше значителен спад на цените в сектора, но и те вече се възстановяват.
Още от интервюто на „Дневник"