„Депутатите ловко си вдигат заплатите" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
Депутатските заплати скачат с 360 лв. и стават 2556 лв. Това става ясно от обявените вчера данни на НСИ за средните възнаграждения у нас. Според правилника на парламента парите на народните избраници са равни на 3 средни заплати в обществения сектор през последния месец от тримесечието. НСИ обяви, че за декември сумата е 852 лв.

Големият скок за депутатите идва от изтеклия срок на решението за замразяване на възнагражденията им от декември 2009 г.

То бе продължено на 18 февруари 2011 г., но важи само до края на м.г.

Парламентарният шеф Цецка Цачева се е запознала тази седмица със справката на статистиката, потвърди самата тя пред "24 часа". Тя обеща още идния вторник да постави въпроса първо пред депутатите от ГЕРБ, а после и пред всички парламентарни групи, за да се вземе общо решение дали и тази година заплатите да се замразят.

Така, ако парламентът не гласува спешно за ново удължаване, основната заплата на депутата от 2196 става 2556 лв. В сумата не се включват добавките за прослужено време и участия в парламентарни комисии. С тях реално депутатска заплата под 3000 лв. няма.
Още от статията на „24 часа"

„Агрочиновниците с 1 млн. лева бонуси", разкрива от първата си страница „Труд"
1 173 203 лева е раздал фонд "Земеделие" под формата на бонуси и допълнително материално стимулиране през 2011 г., съобщи пред "Труд" шефът на ведомството Румен Порожанов. До края на март м.г. той бе началник на кабинета на финансовия министър Симеон Дянков. Финансист №1 обяви битка срещу чиновническите бонуси, но както "Труд" писа тихомълком раздаде 233 725 лева като коледни добавки на подчинените си.

"За мен е нормално, когато има добре свършена работа, да има бонуси под формата на материално стимулиране", аргументира се Порожанов.

Част от платените бонуси възлизали на 4,9% от фонд "работна заплата" за ведомството, който за 2011 г. е бил 23 727 404 лв. Като стимули от това перо са изплатени 940 121 лв. на общо 1345 служители. В целия фонд "Земеделие" работят 1700 души. Отделно са раздадени и пари под формата на допълнително материално стимулиране (ДМС) - 233 082 лв. Така общо бонусите излизат 1 173 203 лв.

Порожанов уточни и схемата, по която се дават стимулите. "В контекста на вътрешния ни правилник на тримесечна база, там където има постигнати добри резултати, до 10% от служителите в един отдел получават до една заплата, а други 10% - до половин заплата", каза той.
Още от статията на „Труд"

„Палят камина със стотачки", четем от първата страница на „Стандарт"
Хлапак разпали домашната камина с бащината заплата. 3-годишният Асенчо от Пазарджик бил оставен сам, когато започнал да хвърля оставените на масата банкноти в огъня. "Сам съм си виновен, скарахме се с жената, защото пак не беше запалила камината като хората и отидох да търся разпалки", признава таткото Петър К.

Той току-що се върнал със заработените пари за месеца. За беля в пачката най-отгоре имало две стотачки, а след това още десет двайсетачки. Майката запалила огнището с няколко хартии, а бащата отишъл за борови клечки. Асенчо решил да помогне и метнал двете стотачки в пламъците. Родителите само видели как те изгарят. "Синът ни е с бързи ръце. Види ли пари, веднага напира да ги прибере. Още на прощъпалника грабна банкнотата и всички го хвалеха", разказа бащата.
Още от статията на „Стандарт"

„Само за едно тримесечие наетите се стопиха с над 56 000 души", предупреждава от първата си страница „Сега"
Наетите в България намаляват, а средните заплати нарастват. Това показват данните на националната статистика за последните 3 месеца на 2011 г. Само за този период наетите у нас са намалели с 56 400 души (2.6%) и към края на декември падат до 2.13 млн. Броят им е по-малък с 15 400 и спрямо декември 2010 г.

В същото време средната заплата за страната трайно мина 700 лв. и стигна средно 727 лв. при 693 лв. за третото тримесечие (4.9% повече). Тя нараства с 8.7% и спрямо последните три месеца на 2010 г., когато е била 669 лв. Експерти обаче отдавна обясняват, че при драстичното намаляване на работната сила в кризата възнагражденията се увеличават изкуствено, тъй като парите за заплати се делят на по-малко хора. В края на всяка година те растат и заради традиционното раздаване на бонуси. За една година заплатите в частния сектор са нараснали с 66 лв. - от 629 лв. на 695 лв., а в обществения с 33 лв. - от 777 лв. на 810 лв. В рамките на годината обаче възнагражденията в обществения сектор растат по-бързо от тези в частния. Спрямо третото тримесечие ръстът при тях е 57 лв., докато в частните фирми - с 25 лв. по-малко, което може да се обясни основно с по-високите бонуси, раздавани от държавата.

Бонусите обясняват и факта, че заплатите в държавното управление са в тройката на най-нарасналите през четвъртото тримесечие на 2011 г. През октомври в сектора са вземали средно 866 лв., но през ноември и декември - съответно 966 лв. и 940 лв. Средно за тримесечието заплатите на чиновниците са били 924 лв. Ръстът спрямо третото тримесечие, когато те са били 861 лв., е 7.3%. В същото време персоналът не е кой знае колко намален - с по-малко от 1000 души, от 116 600 на 115 900. Към края на 2010 г. пък възнагражденията в държавното управление са били средно 870 лв.
Още от статията на „Сега"

„38 лева пълнят БГ хладилник на седмица", обобщава от първата си страница „Монитор"
Седмичните разходи за храна на едно обикновено българско семейство, което не слага на масата си луксозни и екзотични манджи, излизат значително по-високи, отколкото на хората в Западна Европа, показва проверка на „Монитор". Оказва се, че едни и същи покупки, които направиха за седем дни няколко български семейства в различни части на континента, стопяват най-много средства от доходите на хората, които са в нашата страна. Около 14 на сто от минималната работна заплата у нас, която е 270 лева, отиват за покупката на литър прясно мляко, четири кисели млека, по кило пиле и свинско месо (котлет), 6 яйца, килограм кренвирши, половинка кашкавал, 3 хляба и по килограм домати и ябълки. Тези стоки струваха 38,68 лева в България, като пазаруването беше предимно на промоция.

В търсене на по-евтини храни се впуснаха и кореспондентите ни в Западна Европа. Оказа се, че за немеца са достатъчни 29,25 евро за същите продоволствия. В тази страна няма официално обявена минимална работна заплата, но отскоро се водят дискусии по този въпрос, ако мине предложението на управляващите, най-малката почасова ставка ще бъде 7,79 евро. В нашия случай това означава, че човекът с най-ниска заплата ще похарчи 2% от месечните си доходи за тези покупки.

Под два процента от минималната работна заплата ще даде и белгиецът, който е решил да пазарува изброените храни, защото за тази кошница с покупки излиза 28 евро, а най-ниската заплата в тази страна е 1498 евро. На Острова пък за същите покупки ще отидат 31,13 лири, което е 2,59 на сто от най-ниските трудови доходи в Обединеното кралство, които са 1200 паунда.

Оказва се, че нашите хора стават все по-предприемчиви и често от едно пиле излизат по две-три манджи. Бялото месо задължително се отделя за фрикасе или яхния, от крилата и кожата излиза супата, а бутчетата може да се изпекат с ориз или картофи.

Разходката в берлинските супермаркети показва, че да се нахраниш в немската столица, съвсем не е мисия невъзможна, дори за хората с по-ниски доходи. За 600 г свинско месо за готвене е достатъчно да заделите по 2,75 евро, а бутилка олио може да се вземе за 1,11 евро, когато е на промоция.
Още от статията на „Монитор"

„Всички газови трасета - с приоритет", съобщава „Труд"
Седмица след като България бе заплашена от нова газова криза, а бизнесът настоя да научи защо няма алтернатива за доставка на гориво, различно от руското, правителството обяви за приоритетни всички възможни газови трасета.

"Основната задача пред нас е да докараме каспийския газ възможно най-бързо и по възможно най-евтиния начин", коментира в петък сутринта пред БНР икономическият министър Трайчо Трайков. Той допълни, че предстои среща с международната петролна компания BP, която участва в разработването на азербайджанското находище "Шах Дениз II". То се смята за потенциален източник на гориво както за руския "Южен поток", така и за "Набуко", който е част от т. нар. южен коридор, подкрепян от ЕС и САЩ.

Декларирането на всички газови трасета като приоритетни стана след серия посещения на високо ниво. Първо в София пристигна американският държавен секретар Хилъри Клинтън. Веднага след визитата й вицепремиерът Симеон Дянков и икономическият министър Трайчо Трайков заминаха за Москва. На финала по поръчение на Клинтън у нас пристигна и посланикът на САЩ по енергийните въпроси в региона Ричард Морнингстар.

Ден след срещата си с Морнингстар Трайков обяви, че решението за добив на шистов газ в България ще бъде преразгледано от специална парламентарна комисия. София се е ангажирала да отчете положителния опит на САЩ в добива на шистов газ.
Още от статията на „Труд"

„Морнингстар иска голям шлем", информира „Стандарт"
Заявка за голям шлем в енергетиката даде специалният пратеник на САЩ у нас Ричард Морнингстар. Подобно на президента Георги Първанов, който преди няколко години обяви, че е ударил голям шлем с руските енергийни проекти у нас, сега човекът на Хилари Клинтън си постави подобни високи цели. Това стана ясно след двудневната визита на специалния пратеник на държавния секретар на САЩ по енергийните въпроси за Евразия Ричард Морнингстар.

Добив на шистов газ у нас, американски инвеститор за АЕЦ "Белене" и ускоряване на проекта "Набуко" - алтернатива на руското синьо гориво за Южна Европа.

Диверсификацията в енергетиката ни е акцентът на разговорите с премиера Бойко Борисов, президента Росен Плевнелиев, министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и външния ни министър Николай Младенов. Някои от най-горещите въпроси, за които Хилари прати своя емисар, изобщо не бяха огласени официално, научи "Стандарт". На вчерашната среща с премиера Бойко Борисов  Морнингстар е поел ангажимент да предостави на страната ни най-новите изследвания за добива на шистов газ, подробности по технологията и опита при експлоатацията на находищата в САЩ. Борисов обаче отново защити тезата, че приоритет на правителството е съхраняването на природата.

"Оставянето на българската природа в състояние, в което следващите поколения ще могат да я ползват, е на първо място, а след това са финансово-икономическите ползи", категоричен бе Борисов. Той информира Морнингстар, че преговорите и съвместните действия с Турция, Гърция и Румъния за изграждане на междусистемни връзки са в напреднала фаза и очаква строителството им да започне до края на годината.
Темата "Белене" също е била обсъдена, научи "Стандарт" от свои източници. Особено след като стана ясно, че голям американски инвестиционен фонд проявява сериозен интерес да вложи пари в централата. Това потвърди и председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси.
Още от статията на „Стандарт"

„Евтиният ток обезсмисля мерките за енергийна ефективност", информира „Сега"
Ниската цена на електроенергията за бита обезсмисля мерките за енергийна ефективност. Това заяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев на форум по темата.

"Държавата провежда псевдо социална политика, като държи ниски цените на електроенергията за бита", каза Данев. "На практика 15% от потребителите - основно предприятията - субсидират останалите 85%", обясни той. По думите му в цяла Европа цената на тока за бита е много по-висока от тази за индустрията.

Според Данев политиката на общините също е объркана и непазарна. Вместо да стимулират хората да санират и обновяват жилищата си или да ползват по-екологични горива, местните власти ги наказват с по-високи такса смет и данък сгради. Причината е, че всяко подобрение на имота вдига данъчната му оценка. Това обяснява и защо само 3% от домакинствата са газифицирани при възможност 15% да използват по-чистия природен газ.

Бизнесът предлага постепенно намаляване на дела на регулирания пазар на електроенергия до 50%. А свободният пазар на електроенергия да се обвърже с битовото потребление, т.е цената на тока за домакинствата да се променя съобразно цените на свободния пазар, а не да бъдат определяни на основата на някакви електорални настроения или на основата на една сбъркана социална политика.

Докато това се случи, от организацията предлагат да има 3 подпазара - регулиран, вътрешен пазар за индустрията и външен пазар за износ. Данев призова държавата час по-скоро да стимулира развойната, маркетинговата и патентната дейност, които са с нисък разход на енергия и дават висока добавена стойност.
Още от статията на „Сега"

"Плевнелиев призова: Развържете кесиите", информира „Монитор"
Президентът Росен Плевнелиев призова вчера българските граждани и фирми да „развържат спестяванията си", за да се стимулира икономиката на страната. Замразените пари са проблем, за който трябва да се намери решение, поясни държавният глава след среща на „Дондуков" 2 с Управителния съвет на БНБ. Според президента обаче са необходими национални програми, които да дадат възможност на бизнеса и гражданите да инвестират парите си. „Необходими са стимули за потреблението, подкрепа на износа, доверие на консуматорите, доверие в програми за заетост, програми за подкрепа на малки и средни предприятия", препоръча Плевнелиев.

Според него българската банкова система е стабилна и ликвидността на родните трезори е двойно по-голяма от средната за Европа. Той препоръча държавата да продължи да работи за добрата репутация на сектора, която била в основата на по-изгодното кредитиране. „Пари има, необходими са само добри нискорискови проекти, които да отпушат нещата", заяви Плевнелиев.

Държавният глава определи като добра лансираната ден по-рано идея за регулация на отпускането на суми до 400 лв. за граждани. „Това означава повече прозрачност, повече права и по-добра защита на интересите на хората", коментира Плевнелиев. Той обаче отказа да коментира идеята за синхронизиране на банковите лихви с европейски индекс. „Рано е да се коментират идеите, защото те трябва да бъдат сложени на масата в своята пълнота", поясни президентът, но подчерта, че лихвите трудно могат да се намалят с административни мерки, а зависят от икономиката.

БНБ не определя лихвите от 1997 г. насам, подчерта и шефът на националния трезор Иван Искров, но допълни, че винаги има възможности за подобряване на законодателството.
Още от статията на „Монитор"