„Домати VERSACE”, „Разговорите между GSM операторите остават сред най-скъпите в ЕС”, „Глобата за отсъствие от училище скача до 2000 лв.”, „Чадър ни пази от уволнение”

„Домати VERSACE", обобщава от първата си страница „Стандарт" по повод разбития от МВР канал за контрабандни дрехи по морето
Дънки и блузи "Версаче" са влизали у нас като домати и краставици. "Зеленчукът" идвал от Турция през пристанище Варна. Това съобщиха за "Стандарт" антимафиоти, участвали в операция "Ментета" вчера. Призори МВР удари канал за контрабандни стоки по морето. Иззе огромно количество дрехи и маратонки, копия на най-луксозните марки.

Човекът, осигурявал коридора на пратките, е най-пресният играч - Новия. Той държи казина и боулинг зали, освен това върти един от трите канала за нелегални цигари, обясниха полицаи.

Новия прибирал по левче от парфюм или блуза и по два за дънки. Акцията на полицията започнала преди месец. Антимафиотите следили десетки куфарни търговци на Кооперативния пазар във Варна. Щетите за лицензираните вносители от ментетата са за милиони.
Още по темата от „Стандарт"

„Разговорите между GSM операторите остават сред най-скъпите в ЕС", разкрива от първата си страница „Дневник"
Мобилните разговори между клиенти на различни оператори в България остават сред най-скъпите в Европейския съюз, докато обажданията в рамките на една мрежа са едни от най-евтините. Това показват данните от доклада на Европейската комисия (ЕК) за състоянието на телекомуникационния пазар на Стария континент през 2009 г., който бе обявен официално днес.

Причината за тази разлика е, че българските мобилни оператори поддържат най-високите цени за терминиране в Европа, което продължава сериозно да оскъпява безжичните разговори.

Под "терминиране" се разбират таксите, които телекомуникационните компании начисляват върху тарифите на едро за разговорите, които идват към техните мрежи. За България тези такси са средно 12.14 евроцента, докато в Кипър - страната с най-ниски цени за терминиране, те са едва 1.95 евроцента, или шест пъти по-ниски.

Цените на мобилните разговори и графикът, по който те трябва да бъдат намалени, от няколко месеца са ябълка на раздора между операторите и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Държавният телекомуникационен регулатор наказа с глоби двата водещи мобилни телекома ("Мобилтел" и "Глобул") през януари, защото според него те не намаляват тарифите си на едро със скоростта, с която са обещали.

Санкциите бяха в размер на 5000 лв. еднократно и по 500 лв. за всяка просрочена седмица. И двата телекома обжалват наказанията пред Върховния административен съд (ВАС). Според плана на КРС в момента цените за терминиране трябва да са 20.5 ст. на минута в силен трафик и 15 ст. - при ненатоварен. Следващото намаление на тарифите трябва да се случи през юли.

Когато бяха санкционирани, от "Мобилтел" и "Глобул" обявиха, че цените на едро в България са 12 ст., което ни прави втората най-евтина държава в Европа. Председателят на КРС Веселин Божков обаче уточни, че в тези разчети не влизат фиксираните такси, които всеки абонат на мобилни комуникации е принуден да плаща.

"Мобилният пазар продължава да е най-динамичният в телекомуникационния сектор, въпреки че растежът се забавя и се забелязват индикации за насищане", се казва още в обявения вчера евродоклад. Около 62.8% от приходите в българския телекомуникационен бранш идват от безжични разговори.
Още от статията на „Дневник"

„Глобата за отсъствие от училище скача до 2000 лв.", съобщава от първата си страница „Сега"
20 пъти ще се увеличи глобата за родителите, чиито деца не посещават училище без уважителна причина. Това предвиждат промени в закона за народната просвета, публикувани на сайта на образователното министерство. Сега санкцията е до 100 лв., а с новите текстове ще стане до 2000 лв. При повторно нарушение глобата може да бъде и до 5000 лв.

Мотивите на министерството са, че увеличението ще превърне санкцията в ефективна мярка. Идеята да се засили отговорността за родителите залегна в намеренията на Сергей Игнатов още преди няколко месеца. Предишният министър Даниел Вълчев имаше различна концепция и залагаше на мерки спрямо учениците, включително и общественополезен труд. Игнатов обаче заяви, че отговорността трябва да се носи и от родителите, включително чрез плащане на глоби, а не да се унижава достойнството на децата.

И при сегашния символичен размер на глобата - от 20 до 100 лв., не е известно тя да се прилага някъде въпреки големия брой отпадащи ученици у нас. На теория санкциите трябва да се налагат от общините, но често това е невъзможно, тъй като засегнатите семейства нямат доходи. Единствената мярка, която има ефект, е спирането на детските надбавки при повече от 5 отсъствия на детето през месеца, въведена от Емилия Масларова по времето й на социален министър. Според административното право обаче не може да се налагат два пъти санкции за едно и също провинение, а в случая е точно така.
Още от статията на „Сега"

„Чадър ни пази от уволнение", информира от първата си страница „Монитор"
Хората, на които им остават три години до пенсия, да не подлежат на уволнение. За това ще настояват от КТ „Подкрепа", обяви вчера лидерът є Константин Тренчев. Всички искат да назначават млади и хубави хора, но онези, които са дали целия си живот на предприятието, не бива да бъдат подритвани, коментира той. Днес КНСБ ще обобщи своите предложения за пенсионната реформа. До края на седмицата двата синдиката ще обсъдят своите позиции и на 4 юни на поредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество ще се реши кой вариант за реформата ще бъде предпочетен от кабинета.

Само след шест месеца вече ще можем повторно да се регистрираме като безработни. Това предвиждат промени в Закона за насърчаване на заетостта, които бяха обсъдени вчера в тристранката. В момента повторна регистрация е разрешена едва след година прекъсване. Според социалното министерство така хората, останали без препитание, ще се върнат много по-бързо на трудовия пазар и ще получат достъп до повече услуги, обучения и субсидирана заетост, включително и финансирана с европари. Безработните пък ще се регистрират вече задължително до седмица след уволнение. Така според експертите на МТСП хората ще получават по-бързо обезщетение за безработица, ще могат да се включват в различни курсове за квалификация или да се насочват към свободни работни места.
Още от статията на „Монитор"

„Залагат 2 млрд. лв. по-малко приходи с актуализацията на бюджета", съобщава от първата си страница „Класа"
В проекта за актуализация на бюджета за 2010 г. е заложено намаляване на приходите с около 2 млрд. лв., свиване на разходите на държавните ведомства до 20% и бюджетен дефицит от 4.8%. Това съобщи за „Класа" Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, след вчерашното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). По-късно от пресцентъра на кабинета съобщиха, че очакваният дефицит е 3.9% от прогнозния БВП.

„Фискалният резерв се разглежда като възможност за мостово финансиране на дефицита, който впоследствие да бъде попълнен от приходи от приватизация, от продажба на емисии, от емитиране на облигации от вътрешен и външен дълг", коментира Велев.

Според шефа на БСК Божидар Данев проектът за актуализация на бюджета е добро постижение, защото за първи път държавата поема негативите от икономическата криза.

Работодателите отчитат две основни достойнства на актуализирания бюджет: че данъците няма да се увеличат и предвиденото разплащане с фирмите по изпълнени обществени поръчки и по проекти, финансирани от еврофондовете.

В тристранката са предложили някои министерства и институции, за които не е предвидено намаляване на разходите, да помислят за подобни съкращения чрез приватизация на обекти, които обслужват и аутсорсване на дейности. Данев даде пример с имотите на Министерството на отбраната, както и възможности за аутсорсване на дейността на МВР по даване на номерата на колите. Намаляване на разходите на Народното събрание по думите на Данев би било добро политическо послание.

Вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че резервът ще бъде намален от 6.2 млрд. на 4.5 млрд. лв., а свитите приходи в хазната са заради намаляване на приходите от ДДС, акцизи и корпоративен данък. Иван Кокалов, другият вицепрезидент на синдиката, предупреди, че това свиване на резерва крие опасности, защото в хазната са заложени и парите от Сребърния фонд.
Още от статията на „Класа"

„България пропиля шанса да има двойно по-голям резерв", анализира „Сега"
В опит да адвокатства на предния кабинет левият икономист Иван Ангелов наскоро изчисли, че в мандата на Сергей Станишев (2005-2009 г.) публичният външен дълг на България е намалял с повече от 1 милиард евро, валутният резерв се е повишил с 4.3 млрд. евро, а фискалният резерв е нараснал с 3.2 млрд. лв. Числата на проф. Ангелов са верни, но е вярно също, че паричните резерви на България можеха да са далеч по-големи и да й носят солидни дивиденти сега, когато сме в криза.

Днешният министър на финансите Симеон Дянков пресметна, че само за 2 месеца през 2008 г. кабинетът "Станишев" е успял да профука близо 4 млрд. лв., или 30% от бюджетния излишък - превишението на приходите над разходите в края на октомври надхвърли 5 млрд. лева, но по Нова година се стопи под 2 милиарда. Такова бързо топене на левове историята ни не познава. То бе оправдано като антикризисно. "Мерките на кабинета "Станишев" или не проработиха, или имаха ограничен ефект", е оценката на вицепремиера Дянков. Не че мерките на кабинета "Борисов" проработиха...

Преди кризата бюджетните излишъци растяха в геометрична прогресия. Растеше и фискалният резерв, но не така устремно. Пикът му - 12.3 млрд. лева, бе достигнат през октомври 2008 г. Според Руслан Стефанов, програмен директор в Центъра за изследване на демокрацията, паричният резерв можеше да достигне 15-20 млрд. лева, ако в края на всяка година там се прехвърляше целият формирал се излишък, а не само остатъците, които управляващите по разни причини не са смогнали да похарчат. Такова автоматично прехвърляне е най-правилното от гледна точка на чистия валутен борд - превишението на приходите над разходите да попълва на 100% фискалния резерв.

Но в годините на икономически възход правителствата ни предпочетоха да не бъдат прекалено спестовни. Към края на 2006 г. например бяха изразходвани на юруш около 900 милиона от бюджетния излишък, следващата година - 1.2 милиарда, а през 2008 г., вече ползвайки за алиби кризата и лайтмотива "да насърчим потреблението и икономиката", кабинетът "Станишев" се засили да похарчи към 2 млрд. лв. от излишъка. За всички бе ясно, че прахосничеството на управляващите половин година преди изборите бе отчаян опит за извличане на политически дивиденти.

Но не трябва да забравяме особения принос на по-предното правителство. Именно кабинетът на Симеон Сакскобургготски утвърди практиката на планиране на лесни бюджети, мастити излишъци и произволното им потайно харчене. Първият сериозен "пробив" в тази посока бе планът "малки демонстрационни проекти", които трябваше да покажат колко успешно и щедро е "царското" правителство. Към партийни обръчи, към "наши" фирми и кметове потекоха милиони левове, а покрай полезните резултати се нароиха чешми без вода, тръби и улички за никъде, недовършени, зле изпълнени и прескъпи ремонти на училища и болници.
Още от статията на „Сега"

„Вдигат до 100 хил. границата за ДДС", разкрива „Стандарт"
Прагът за задължителна регистрациа по ДДС може да бъде удвоен от сегашните 50 000 лв. на 100 000 лв. оборот за година. Промяната се предлага от експерти от Националната агенция за приходи, от МВФ и Световната банка, научи "Стандарт". Целта е данъкът да се плаща само от значимите за икономиката фирми, каквато е практиката в целия свят. В момента 220 хил. компании са регистрирани по ДДС. Ако броят им бъде намален, проверките на данъчните ще стават по-лесно, което ще позволи по-бързо връщане на ДДС. Дори с по-висок праг за задължителна регистрация по ДДС, малките фирми няма да загубят нищо, тъй като, както и в момента, всеки ще може доброволно да се регистрира и да плаща налога, без значение какъв е оборотът му. Но малките фирми, които искат да спестят пари от водене на счетоводство, ще могат да се откажат от ДДС-то.

За да се осъществи промяната обаче, е необходимо разрешение от Европейската комисия. В момента България е договорила фирмите с оборот под 50 000 лв. да не са задължени да плащат ДДС. За да се промени този праг, е необходимо да се водят нови преговори, които продължават около година.
Още от статията на „Стандарт"

„Европрограма "Околна среда" - Дългото отлепяне от дъното", е заглавието на анализ на „Дневник"
Договарянето и работата по инфраструктурните обекти, финансирани с европейски средства, продължава да буксува 10 месеца след идването на власт на кабинета Борисов. Това показва прегледът на трите оперативни програми "Транспорт", "Околна среда" и "Регионално развитие", за които са предназначени около 5.5 млрд. евро (от общо над 6.7 млрд. евро за България до 2013 г.). Първите две програми още не могат да отлепят от дъното, както беше и при кабинета "Станишев" и днес вече се говори за загуба на пари. Само "Регионално развитие" дърпа уверено напред, намалявайки риска от неусвояване на средствата. Броени дни преди през юни комитетите за наблюдение да обсъдят как се развиват и изпълняват програмите, "Дневник" представя какво се случва с тях. Започваме с "Околна среда" - първата оперативна програма, за която България получи предупреждение за спиране на средства. Утре четете как се изпълнява програма "Транспорт", а в петък - за напредъка по "Регионално развитие".

Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) разполага с ресурс от 1.8 млрд. евро. Освен че беше първата, заплашена от Брюксел със спиране на пари, засега е и единствената, по която сами се отказваме от 53 млн. евро заради надути цени при нагласени обществени поръчки, направени от предишната власт.

Десет месеца по-късно ръководеното от министър Нона Караджова министерство получи окуражаваща оценка от Европейската комисия, която "силно оцени усилията му да поправи грешките от предишното управление, свързани с неспазването на европейските стандарти при организирането на търговете". И толкова.
Разминаването
От 14-те проблемни договора във водния сектор за села и малки градове, за които в момента тече одит, е прекратен само един, отчете в края на април зам.- министърът на околната среда Ивелина Василева пред парламентарната комисия по европейски въпроси.

В края на миналата седмица пред "Дневник" шефката на оперативната програма "Околна среда" (ОПОС) Малина Крумова заяви, че пред Брюксел са отчетени 5 прекратени водни проекта - на Своге, Дулово, Стралджа, Каолиново и за село Бойно, Кърджалийско. Общо възлизат на 80 млн. лв., каза Крумова.

"През февруари получихме официално предложение от МОСВ за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Но оттук нататък нищо не е предприето", каза за "Дневник" Гюнай Незир, началник сектор "Устройство на територията и строителството" в община Дулово.

Той не се надява договорът да се спаси, щом това вече е обещано на Еврокомисията. Строителството на пречиствателната станция в общината не е започнала. Търгът беше спечелен от фирма, чийто търговски директор се оказа брат на тогавашния кмет на общината, а сега депутат от ДПС Митхат Табаков.

Подобно разминаване има и при договорите за техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти във водния сектор. Ековедомството отчита за прекратени 32 договора за 26 млн. лв., а реално са развалени 7. Част от общините, като Кърджали и Стражица например, не са съгласни с прекратяването, казаха от Националното сдружение на общините.

Причината е, че проектите са изпълнени и при липсата на финансов ресурс местната власт няма как да възстанови парите. "Проектът е изпълнен. През април сме уведомили МОСВ и сме изпратили всички документи. Имаме потвърдени плащания, но не сме получили никакви пари", каза пред "Дневник" Ренета Нотева, която е ангажирана с изпълнението на проекта в община Стражица.
Още от статията на „Дневник"

„Кризата стигна и пазара на розово масло", съобщава „Монитор"
Световната икономическа криза ударила и розопроизводството у нас. Намаляло е търсенето на ароматната стока, едновременно с това е паднала и цената. В Западна Европа се е свило търсенето на скъпи парфюми, което веднага се е усетило от родните земеделци. Спадът в цената е около 20 на сто спрямо миналата година, когато кило гюлово масло е било по 5000 долара.

Независимо от това розоберът у нас вече започна и производителите очакват добра реколта. За да не настъпва хаос на пазара, през тази година изкупвачите са решили да не се цитира цена за розовия цвят, каза за "Монитор" изпълнителният директор на Института по розата и етеричномаслените култури в Казанлък проф. Недко Недков. Розоберачите обаче получават твърдо по 50 стотинки за всеки набран килограм цвят.

Производители от Казанлъшко обаче споделиха, че цветът се изкупува между 1,10 и 1,30 лева за килограм, което е под нивото от миналата година. За берачите пък надницата падала и до 35 стотинки на кило.

За розовия цвят от биосертифицирани градини цената е с 30 на сто по-висока, съобщи Веселина Ралчева, която е председател на Националната асоциация на биоземеделците. Заради влажното време през последните дни добивът ще бъде по-голям, убедени са производителите на рози. При младите насаждения той е около 300 кг на декар, докато от старите градини се вадят и по половин тон ароматни цветове. Реколтата зависи от полаганите грижи, защото разходите са доста високи. Около 1300 лева излиза първоначалната инвестиция за създаването на един декар розови насаждения. Експлоатацията след това е 20 години.
Още от статията на „Монитор"

„Спечелихме, че не минахме на евро", казва в интервю за „Стандарт" вицпермиерът Симеон Дянков
Г-н Дянков, ще предприемете ли още по-големи съкращения в държавната администрация?
- Както по време на криза бизнесът се оптимизира, така би трябвало и администрацията да се оптимизира.

Какво направихте за бизнеса в условията на криза?
- Най-важната мярка в подкрепа на бизнеса е, че не вдигаме данъците - нещо, което направиха всичките ни съседки. Намалихме началния капитал за регистрация на фирма до едно евро и се опитвам да намаля държавната администрация като бреме за бизнеса.

Кога ще заработят антикризисните мерки?
- Антикризисните мерки ще заработят, като се приемат от парламента. Около 2/3 от тях вече са там. А тези, които можеха да се направят без законодателна промяна, вече работят. Например разплащането чрез Българската банка за развитие.

Докога ще се субсидират партиите от държавния бюджет?
- Докато ние сме на власт. Иначе се опира само до алтернативни канали за финансиране.

Ще се вслушате ли в съветите на Иван Костов за насърчаване на дребния бизнес у нас?
- Чакам с нетърпение подробности в предложението на г-н Костов. Досега те са твърде общи, за да могат да се предприемат конкретни мерки.

Петков: - Вече отпаднаха данъчните облекчения за земеделци, но повечето не си знаят правата. Ще им раздавате ли касови апарати безплатно?
- Безплатни касови апарати няма да има. Тук, изглежда, въпросът е за повече яснота около задълженията. Тя трябва да се даде от Министерството на земеделието и аз ще отнеса въпроса до министър Найденов.

Ще вземете ли инфраструктурни облигации от банките за пътища и магистрали за 1 млрд. лв., както съветват икономисти?
- За пръв път чувам за такива облигации. Идеята е добра. Това може да стане обаче само с бюджета за следващата година.

Има само 2 млн. лв. от приватизация за тази година. Защо се забавихте с продажбата на миноритарните дялове?
- Идеята за даване на Летище София на концесия е отлична и не само за това летище, а за повечето летища, пристанища и др. по-големи инфраструктурни обекти. В момента е ясно, че държавата няма достатъчно пари да ги поддържа така, както е необходимо. Това е всъщност в цяла Европа. Защо се бавим - отчасти заради лоша законодателна основа, отчасти защото средните нива на администрацията не мислят на пазарен принцип. Но ще мислят.

Защо през 1990 г., когато здравноосигурените у нас са били повече, заетите в министерството са били 200 души, сега са 3000?
- Потресаващи данни. В моето министерство аз съм поставил за задача да стигнем до ниво като численост до 2001 г. Сега сме на ниво 2004 г. Това би трябвало да е амбиция на всички министерства и агенции. До края на март администрацията беше съкратена с близо 11%, но заради кризата средният български бизнес се оптимизира с близо 30%. Което означава, че има още много резерви. В Министерството на финансите ние до 1 юли ще стигнем до 21% оптимизация.

Иван Петров: - На теория държавата се разплаща с бизнеса, но нито една фирма не си е получила още парите.
- Ние сме създали всички условия за разплащане. Сега е ред на фирмите. Или трябваше да се работи с такава отстъпка, или се налага да се чака до средата на 2011 г. Това е избор, който стои пред фирмите.

Кога държавата ще продаде дела си в БФБ?
- Поне половината държави в ЕС са частични собственици на борсите си. Но е хубаво да има стратегически инвеститор в БФБ. И именно заради това бяха направени промени в ръководството в началото на годината, за да могат те да изработят по-добра стратегия за бъдещето на борсата.

Ще има ли данък за банките, какъвто се предвижда в САЩ и Великобритания?
- Предполагам, такъв данък ще има, но той ще излезе на общоевропейска основа. Няма да стане тази година обаче. Има доста разногласия, а за такова решение е необходим консенсус.
Още от интервюто, публикуван от „Стандарт"

„Опитваме се да накараме студента да ражда идеи", казва в интервю за „Сега" проф. д-р Иван Мирчев, ректор на ЮЗУ "Неофит Рилски"
Проф. Мирчев, какъв ВУЗ е ЮЗУ?
- Югозападният университет е с 35 г. история. Има 8 факултета и колеж. Тук работят 600 преподаватели, половината от които са хабилитирани. Обучаваме 12 000 студенти при капацитет 15 000. От тях 700 са чужденци от Гърция, Украйна, Молдова, Македония, Турция и Сърбия. Имаме трето поколение македонски граждани, наши студенти. Сред традиционните факултети като Философски, Правно-исторически, Природо-математически, Стопански имаме 2 специфични - Факултет по изкуствата и Факултет по обществено здраве и спорт. Там има интересни специалности - кинезитерапия, логопедия, социални дейности и спорт. Хореография, музикално изкуство, актьорско майсторство, кино и тв режисура, операторско майсторство и монтаж. Тази година ще приемем 2987 студенти.

А как се отразява кризата на университета?
- Още през лятото на 2008 г. взехме антикризисни мерки, през юни предстоят нови. Благодарение на тях вече трета година подред получаваме 13-а заплата, по 800 лв. за облекло. Освен това всяка година вдигаме заплатите с по 10%. През 2008 г. намалихме в бакалавърските програми натовареността от 3000 на 2400 часа и направихме аудиторна заетост на студента 20 часа седмично. Така на практика той има време да работи в интернет и в библиотеката, а не от сутрин до вечер да е в залите. По този начин сменихме философията на обучението - вече не е само лекции. Опитваме се да накараме студента да ражда идеи, да решава казуси. Философията ни е, че студентът не трябва да е обект, а субект на обучението, партньор в обучението. ЮЗУ има консолидиран бюджет от 32 млн. лв., от които 15 млн. лв. ни дава държавата. Останалите 17 млн. са наши приходи, като 6.5 млн. лв. от тях са от проекти.

Сменихме рефлекса на преподавателите - всеки искаше да взема по много часове. Както много университети и ние бяхме университет, в който само се преподава и обучава, а науката беше някъде в задния двор. Сега успяхме да сменим тези рефлекси, защото една от антикризисните мерки беше да спрем заплащането на наднормените часове. Университетът има научен и образователен профил. Идеята е да се прави наука в университета.

Като че кризата не важи за вас?
- Е, направихме и съкращения - за м.г. съкратихме 32 души от администрацията, т.г. - още 8. Около 40 професори "редуцирахме" - на някои не подновихме договорите, други професори минаха на половин щат, трети - на хонорар, което облекчи бюджета ни.

Има ли при вас много "прелитащи" професори?
- Нямаме проблем с "летящи" кадри и "прелитащи" професори, защото залагаме на собствени и на млади кадри. В Стопанския факултет например още преди 2 г. решихме този проблем, защото имаме собствени кадри. Някои са приходящи от София, но те работят на първи основен трудов договор при нас. В крайна сметка в Европа е нормално да работиш на 80-100 км от дома си.

Споменахте, че и преподаването трябва да се променя. Как?
- Този вариант на ПРЕ-подаване: някой знае и ти предава знание, трябва да се махне. Преподаването трябва да е интерактивно, с изследователска дейност, генериране на идеи, анализ и прогнози на ситуации, проблемно обучение. Големият пробив, който нашият университет направи, е, че започнахме да изграждаме сериозна научна инфраструктура. Под това не разбирам само сграден фонд. Безспорен успех е, че реновирахме и двете си общежития. Направихме ги по европейски стандарт - с интернет, телевизори и т.н. Освен това строим закрита спортна зала за волейбол, хандбал и баскетбол. До 15 септември се надявам да я открием. В нея сме разположили уникална апаратура за изследване на функционалните възможности на спортисти за около 500 000 лв. Химиците имат уникална апаратура, защото спечелихме от Националния фонд за научни изследвания повече от 1.5 млн. лв. за м.г.
Още от интервюто на „Сега"

„Получаваме още €300 млн. за безопасността на АЕЦ "Козлодуй", казва в интервю за „Монитор" Владимир Уручев, eвродепутат от ГЕРБ
Господин Уручев, как се стигна до одобряването на отпускането на допълнителната помощ от 300 милиона евро за фонда "Козлодуй"? И кога започнаха първите стъпки в тази насока?
- Първите стъпки за одобряване на отпускането на допълнителната помощ от 300 милиона евро за фонда "Козлодуй" започнаха преди около 2 месеца, когато предложението от Еврокомисията дойде в администрацията на Европарламента.

Преди това българското правителство беше поискало подобна помощ и се водеха разговори в тази насока с нашите колеги от другите парламентарни групи и други делегации. Така ние искахме да се информираме от първа ръка за техните настроения по българското искане за допълнителна помощ за фонда, набиращ средства за затворените 4 малки енергоблока на първата ни атомна електроцентрала. Радвам се, че успяхме.

В момента какви са настроенията в Европарламента към българската ядрена енергетика?
- Мнозинството от депутатите в ЕП, независимо от техните политически убеждения, смятат, че щом задължението за затварянето на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй" е част от договора ни за присъединяване към ЕС, то това не позволява да се предприемат отново действия за тяхното пускане в експлоатация. Спазването на поетите ангажименти и законите на ЕС са основа за нормалното функциониране на общността. И всички опити за нарушаването им се посреща силно негативно. При сегашната политическа конфигурация на Европарламента е много трудно да се настоява за ревизия на тези решения, взети по време на преговорите за присъединяване на България към ЕС.

Много колеги от Eвропарламента открито признават, че затварянето на четирите реактора в нашата централа е политическа грешка на преговарящите от двете страни - от българска и от страна на европейските институции.

Съществува ли процедура, която в близко или по-далечно бъдеще да ни позволи да пуснем поне трети и четвърти блок? За първите 2 вече е почти немислимо това да стане, дори от техническа гледна точка.
- Подобна законова процедура вече няма. Изтече действието на чл. 36 от договора ни за присъединяване, който позволяваше да се предприемат определени стъпки в тази насока при кризисна ситуация в икономиката. Сега обаче в условията на криза в ЕС започнаха да се взимат решения, в които основното е целесъобразността и може би там е разковничето за решаване на проблема. Единствено при възникване на тежък срив на енергийната ни система можем да се опитаме да докажем, че само пускането на част от спрените блокове може да спаси ситуацията. Няма да е много лесно, но ще има кой да ни чуе.
Още от интервюто на „Монитор"

„Крайната цена за километър от "Тракия" ще е между 3-3,5 млн. евро", поргнозира в интервю за „Класа" Румен Йовчев, председател на Българска браншова камара „Пътища"
Г-н Йовчев, миналата седмица отвориха ценовите оферти за лот 3 на магистрала „Тракия". Как ще коментирате предложението, което даде гръцката фирма „Актор"?
- Цената, която предложи „Актор" от 111 млн. лв. за строителството на лот 3 (Нова Загора-Ямбол), категорично не е реална и е под себестойността. Въпрос вече на сметки е колко под себестойността. Има колеги, които са изчислявали, че ако необходимите каменни кариери се намират по трасето на лот 3 от магистралата, а то не е така, стойността е някъде около 116 млн. лв. Това е без заложена печалба, без нищо. С 5-6 млн. лв. по-ниско е предложението им от себестойността. На второ място, за да се даде такава оферта, означава, че кандидатът трябва да притежава техника, работници и т.н., ако не на място, поне близо до обекта. Обясненията, които даде „Трейс груп холд" за лот 2 (Стара Загора-Нова Загора) и комисията им ги прие, имат основание, защото компанията действително има бази по трасето, хора, опит и т.н. За всяка друга фирма, особено за чужда, да обяснява, че лот 3 е много по-лек, а техниката им се намира наблизо, забележете - в Северна Гърция, което е на около 300-400 км, е нелогично Ако, пак казвам, разполагаш с всичко необходимо и техниката ти бездейства някъде, решаваш, че без никаква печалба ще я преместиш и монтираш на съответния обект. Това обаче не е така. Изпълнителят на втория лот - „Трейс", въпреки всичките си възможности отиде и поръча 100 чисто нови машини.

Каква е според вас реалната цена, на която участъкът може да се изпълни?
- Лотът би могъл да стане с много условия и резерви за около 140-150 млн. лв. Обединение „Български автомагистрали-Лот 3" в общи линии даде близка до тази цена, но и тяхното предложение е доста занижено.

Крие ли риск фактът, че гръцката компания няма да дава допълнителна финансова обосновка за предложената цена?
- Да, крие риск, но доколкото знам, обединение „Български автомагистрали-Лот 3" са подали възражение, защото финансовата оферта на сдружението между хърватската „Конструктор" и българската „Балканстрой" я нямаше на магнитен носител, а само на хартиен. Ако правилата се спазват, тогава този участник би трябвало да се отстрани. Тогава обединение „Български автомагистрали-Лот 3" идва на второ място и в този случай разликата между офертата на „Актор" и средната, дадена от останалите компании, ще стане около 32% и компанията ще трябва да дава обяснения как за тези пари ще построи участъка. Ако не успее, може да се получи разместване в класирането.

Въпреки обещанията, че цената и сроковете ще са фиксирани, може ли все пак да се стигне до момента, в който ще започне подписването на анексите и увеличаване цената на обекта?
- За лот 3 и лот 4 от магистрала „Тракия" има възможност да се направят корекции в договорите, ако има изненада в геологията, археологически разкопки, непредвидена инфраструктура, която трябва да се измества, и т.н. В лот 2 тези неща бяха за сметка на изпълнителя. Ако се стигне до този момент, на преден план излизат юристите на компанията, и започват да следят. По същия начин стана и с магистрала „Люлин". Ще се търсят пропуски и след това веднага ще започнат претенциите към възложителя.

Единственото хубаво нещо при тези обекти е, че възложителят може да прекрати договора с изпълнителя, ако не се спазват графиците. Лотовете са разделени на по-малки участъци, които трябва от А до Я да се изпълнят, за да се плати на компанията. Това е съществената разлика в този конкурс между магистрала „Люлин", лот 1 и 5 на „Тракия" и много други обекти. Ако изпълнителят започне системно да не спазва графика, ще бъде сменен.
Още от интервюто на „Класа"

„Трудностите за бизнеса тук ги има навсякъде по света", казва в интервю за „Дневник" Борислав Стефанов, изп. директор на Българската агенция за инвестиции
Каква полза носи на инвеститорите получаването на сертификат за клас? Този въпрос логично възникна, след като изпълнителният директор на "Пайплайф България" Алекс Хайрабедян описа пред "Дневник" препятствията, през които е преминал, за да построи завод край Ботевград. Компанията е получила сертификат за инвеститор клас А, преди да започне сагата й. Има ли достатъчно правомощия Българската агенция за инвестиции, за да помага реално на инвеститорите, или проблемът е в изпълнението на тези правомощия - по темата разговаряме с изпълнителния директор на БАИ Борислав Стефанов. Досега агенцията е издала 125 сертификата за клас.
Г-н Стефанов, какво прави Българската агенция за инвестиции за компаниите, получили сертификат за клас инвеститори?
- Чувам напоследък много изказвания как агенцията е някаква ненужна институция и трябва да се закрие. Определено не стоим без работа. Аз съм тук отскоро и едното от нещата, с които искам да започна своята работа, е да направя една голяма среща с всички наши инвеститори.

Още през следващия месец ще съберем представители на вложителите, с които сме работили и които имат желание да дойдат. Ще поканим представители на няколко министерства - икономиката, регионалното развитие и екологията, които най-често имат отношение към големите инвестиционни проекти в България.

Целта ще бъде да разберем какви са проблемите, с които инвеститорите са се сблъскали напоследък, да помислим какво може да се направи, от една страна, от агенцията и, от друга - въобще от всички институции.

Какво реално стои зад документа "сертификат за инвеститор клас А"?
- Сертификатът носи няколко вида ползи. Едната е да се купи частна държавна или общинска земя без търг, тоест да се купи по-бързо. Второ - право на съкратени административни срокове. Времето за получаване на различни разрешителни или решения се съкращава с една трета.

Третата мярка е правото на кандидатстване за подпомагане от държавата. Затова е създаден специален фонд към Министерския съвет, който е разделен на две - за инфраструктурни субсидии и за субсидии при обучаване на персонал. Инфраструктурните субсидии са само за инвеститорите клас А, а тези за обучение важат и за клас Б.

Една от функциите на сертификата е да гарантира намаляване на административните срокове, но какви права има агенцията да влияе върху министерствата и общините, така че да ги накара да ги спазват?
- Съкращаването на сроковете е по закон. Това естествено не означава, че може да се промени самото решение. Сертификатът сам по себе си не дава одобрението на съответната инстанция. Твърде отскоро съм в агенцията и не мога да коментирам дали съкращаването на административната тежест работи в 100% от случаите.

Чувал съм от разговори с инвеститори, че на някои много им помага, а на други не. Това ще е една от темите, която ще се дискутира на бъдещата среща. Няма да издам кой знае каква тайна, ако кажа, че малките и големите инвеститори често имат проблеми с бюрокрацията, с дълги срокове и т.н.

През какви стъпки трябва да премине един инвеститор, за да получи сертификат за клас?
- Стратегията на министерството на икономиката е да се насочим повече към високите технологии и инвестициите, свързани с тях. След като инвеститорът дойде при нас, първата стъпка е да ни запознае с конкретния проект и да разберем на какъв етап е.

След това от наша страна се назначава група, която да работи със съответната фирма по получаване на документите и да проведе работни срещи с компанията. Принципно процесът е бърз и отнема около месец. В случай че възникнат въпроси, може да поискаме допълнителни документи. Например, ако инвеститорът иска предприятието му да бъде построено върху 10 дка, а са необходими 50 според експертите ни, ще има нужда от допълнителни уточнения.
Още от интервюто на „Дневник"