Klarna поскъпна с почти 15% при дебюта си на Уолстрийт, след като първичното публично предлагане оцени компанията на 15 млрд. долара, съобщава Financial times. Това е пореден пример за технологична компания, чиито акции се повишават значително в първия ѝ ден на борсата.
Шведската финтех компания определи цена от 40 долара за акция, над първоначалния диапазон от 35-37 долара, предлаган на инвеститорите, и достигна максимум от 57,20 долара в сряда при старта на търговията на Нюйоркската фондова борса след IPO, което беше многократно презаписано и събра почти 1,4 млрд. долара.
През следобедната сесия ръстът се успокои, като акциите на Klarna се търгуваха на 45,82 долара.
Компанията беше сред няколкото финтех компании, които отложиха плановете си за листване по-рано тази година след обявените тарифи на президента на САЩ Доналд Тръмп в началото на април, които разтърсиха пазара.
Сегментът на първичните публични предлагания в САЩ се възстанови през последните месеци с намаляване на волатилността, като производителят на софтуер за дизайн Figma и крипто борсата Bullish също събраха над 1 млрд. долара. Техните акции обаче спаднаха след първоначалния ръст при дебюта им.
Крипто борсата Gemini, управлявана от близнаците Уинкълвос, е планирана да дебютира по-късно тази седмица.
Klarna е пионер в т.нар. "купи сега, плати по-късно" безлихвени кредитни разсрочвания на касите на търговци. Тези кредити набират популярност, докато компанията разширява присъствието си в САЩ.
Успешното листване е важен етап за 20-годишната европейска финтех компания, която през последните години преживя криза в управлението и големи колебания в нагласите на инвеститорите.
Оценката на Klarna спадна от 46 млрд. долара през 2021 г. - след инвестиция, водена от SoftBank, която я направи най-ценния стартъп в Европа - до 6,7 млрд. долара година по-късно, след като нарастващите лихвени проценти спряха високите инвестиции в стартиращи компании с отрицателни резултати.
През миналата година компанията, подкрепяна от Sequoia, преживя годишен бордов спор, завършил с отстраняването на ключов съюзник на съоснователя Виктор Якобсон от управителния съвет.
Klarna редовно беше печеливша до 2019 г., когато започна скъпо навлизане на американския пазар и умишлено прие големи загуби, за да усъвършенства кредитната си политика.
Бизнес моделът ѝ е критикуван, като скептиците твърдят, че кредитите стимулират рисково поведение при финансово уязвими клиенти. Опасенията от рецесия в САЩ също засегнаха настроенията относно качеството на кредитите и устойчивостта на компанията при икономически спад.
Въпреки че Klarna основно печели от такси, събирани от търговци, защитниците на потребителите предупреждават за хищническия характер на модела "купи сега, плати по-късно"(BNPL), който налага глоби на клиенти, пропуснали вноските си.
Според документи за IPO, 13,6% от приходите на Klarna за миналата година идват от "такси за напомняне" и "такси за отлагане", начислявани при пропуск на краен срок или при избиране на отлагане на плащането.
Компанията се стреми да се диверсифицира и да стане пълноценна дигитална банка, а не просто BNPL играч. Тя наскоро пусна дебитна карта и развива традиционни кредити с лихва, докато главният изпълнителен директор Себастиан Сиемиатковски изрази амбициите си да навлезе и в криптовалути.
Klarna отчете нетна загуба от 53 млн. долара за трите месеца до юни, спрямо загуба от 18 млн. долара година по-рано. Тримесечните приходи нараснаха с почти 21% на годишна база до 823 млн. долара.
Миналата година компанията отчете нетна печалба от 21 млн. долара, спрямо загуба от 244 млн. долара година по-рано.
Въпреки това оценката от 15 млрд. долара поставя пазарната капитализация на Klarna значително под тази на американския конкурент Affirm, който се листнa през 2021 г. на стойност 12 млрд. долара и сега има пазарна стойност от 29 млрд. долара.