„ЕК нареди на България да оправи финансите си в свръхкратък срок”, „Бойко сваля $200 от газа” „Търсят милионера от скъпия газ”, „България ще плаща за "Белене" без да е ясно дали ще има АЕЦ”

„ЕК нареди на България да оправи финансите си в свръхкратък срок", информира от първата си страница „Сега"
Европейската комисия сложи на България свръхкратки срокове за свиване на бюджетния дефицит до разрешените 3%. До есента страната ни трябва да представи в Брюксел първия си доклад за взетите мерки, а до края на 2011 г. да се вмести в нормата. Това става ясно от съобщение на ЕК, разпространено вчера. Ако страната не покаже подобрение, може да й бъдат наложени финансови санкции.

"Бюджетният дефицит на България трябва да падне под 3% до края на 2011 г. и това е необходимо да бъде направено по достоверен и устойчив начин", пише екипът на председателя на ЕК Жозе-Мануел Барозу до Съвета на финансовите министри на страните членки (ЕКОФИН). Процедурата по свръхдефицит срещу България, която стартира през юни, предвижда ЕК да представи оценката си на Съвета, който взима окончателното решение. Очаква се следващата седмица министрите на 27-те да потвърдят заключението на ЕК и да отправят препоръки за изчистване на проблема.

Срокът на ЕК обаче е практически неизпълним за България. Бюджет 2010 вече е обречен на дефицит над 3%. Актуализацията, която се очаква да бъде гласувана на второ четене в пленарна зала утре, предвижда да вдигне дефицита в хазната от 0.7% на 3.8% по европейската методология.

Проблемът с бюджет 2011 е още по-голям и това вече се признава неофициално от финансовото министерство. За да се вмести в дефицит от 3% догодина, ще се наложи или държавата да свие драстично разходите си в сравнение с предходни години, или да вдига данъци, или да вземе заем. Финансовият министър вече заговори за емитиране на около 1 млрд. евро облигации на международните пазари догодина. ЕК обаче едва ли ще приветства подобно решение, защото другото условие за стабилни финанси в ЕС е нисък държавен дълг. Така качването на данъците става все по-реално въпреки многобройните изказвания на Бойко Борисов от последните дни в противоположен смисъл.
Още от статията на „Сега"

„Бойко сваля $200 от газа", разкрива от първата си страница „Стандарт"
До 200 долара може да поевтинее газът за хората и фирмите у нас. Добрата новина дойде след тежките преговори между екипа на Бойко Борисов и пратениците на руския президент Владимир Путин. По време на срещата българският премиер с изненада разбра, че от Москва горивото тръгва към нас на цена от 339 долара за 1000 кубика. Заради посредници обаче до крайните потребители стига до 576 долара. "Къде изтичат тези пари? Намирисва ми на схемата с Енергото", избухна Борисов. И веднага разпореди ДАНС да разследва кой печели от раздутите тарифи. Вицепремиерът на Русия Виктор Зубков обеща да предаде на Путин искането на Бойко за смъкването на крайната цена.

Има шанс от 1 октомври газът да поевтинее за българите, каза премиерът Борисов.
Още по темата от „Стандарт"

„Търсят милионера от скъпия газ", съобщава от първата си страница „Монитор"
Спешна проверка за това кой прибира лъвския пай по газовите договори е разпоредил премиерът Бойко Борисов. Това стана ясно вчера след срещата на министър-председателя с първия руски вицепремиер и председател на борда на „Газпром" Виктор Зубков. Визитата беше уговорена в телефонен разговор между българския премиер и руския му колега Владимир Путин в края на миналата седмица. Заедно с проектите за изграждане на АЕЦ „Белене" и газопровода „Южен поток" газовите договори и цената на синьото гориво са били третата изключително важна тема, която е била обсъдена по време на срещата, съобщи премиерът Бойко Борисов.

Разпоредената от Борисов проверка трябва да установи откъде идва огромната разлика в цената, по която „Газпром" доставя синьото гориво на българската граница и тази, която се плаща от битовите потребители и стопанските предприятия.

От „Газпром" излиза евтин газ за България, обясни министър-председателят. „Не мога да си обясня и да ме убедят къде по посредниците се начисляват цените, които стигат до крайните потребители", каза той. Според него в ситуацията с газовите договори удивително се повтаря схемата с ЕРП-тата.

„Ако проверката не бъде направена коректно, ще вкарам и ДАНС в нея", предупреди Борисов. И добави: „В крайна сметка правителството понася всичките негативи от това, че някой по веригата става богат човек", коментира Борисов. На въпрос кой по веригата става богат, премиерът уточни, че най-вероятно става въпрос за повече от един човек. Не съм прокурор да обвинявам, каза Борисов. Когато получа доклада от проверката в него, трябва да пише цена, разходи, печалба, посочи премиерът.

Голямата разлика между цената, по която „Газпром" доставя газ за България, и реалните цени, които плащат крайните потребители, предизвикват определено безпокойство, каза руският вицепремиер Виктор Зубков. Той оповести данни, според които „Газпром" доставя горивото до България на цена от 339 долара за 1000 куб. м.  Според данните на руския монополист при равномерно потребление промишлените потребители у нас плащат от 472 до 501 долара за 1000 куб. м. При неравномерно потребление тази цифра се увеличава значително - 519-576 долара. За битовите потребители цената е почти $576, посочи още Зубков.
Още от статията на „Монитор"

„България ще плаща за "Белене" без да е ясно дали ще има АЕЦ", прогнозира от първата си страница „Дневник"
Русия демонстрира учудване от цените на природния газ в България, който самата тя доставя чрез посредници.

София ще продължи да плаща за АЕЦ "Белене", докато търси инвеститор за централата.

Проектът "Южен поток" продължава, въпреки че липсва в енергийната стратегия на България.

За петролопровода "Бургас-Александруполис" е все по-сигурно, че няма да се строи.

Това са резултатите от продължилата два дни среща между делегацията на първия вицепремиер на Русия Виктор Зубков и предвожданата от българския министър-председател Бойко Борисов група за разговори, които приключиха във вторник. Ден по-рано двамата разговаряха на четири очи за енергийните политики. "България каза "Да" на Русия за големите енергийни проекти", така обобщи срещата capital.bg.

"Цената на газа в България предизвика известно безпокойство у нас, защото ние продаваме на България на ниска цена, а битовите и промишлените абонати в страната плащат много повече", обясни Зубков пред журналисти във вторник. Вицепремиерът каза, че "Газпром" продава газ средно по 339 долара за 1000 куб. м, докато промишлените потребители в България плащат по 472-501 долара, а битовите - 576 долара.

Борисов веднага реагира, като обясни, че иска обяснение до следващата сряда защо цената на газа е такава и откъде се получава разликата между парите на границата и това, което плащат българските потребители.

Той предупреди, че ако не получи отговор, ще прати ДАНС при енергийните посредници. Държавната компания "Булгаргаз" работи с три доставчика - "Овергаз", "Винтерсхал" (и двете са с доминиращо акционерно участие на "Газпром") и "Газпром експорт", дъщерно дружество на руския газов монополист.

България потвърждава участието си в "Южен поток" и дори благодарение на него ще утрои приходите си от транзитни такси, прогнозира премиерът. Газопроводът не фигурира обаче в разработената от икономическото министерство енергийна стратегия на България, представена милата седмица. Борисов допълни, че страната ще запази собствеността си върху старите си газопроводи и ще получи половината от новите.
Още от статията на „Дневник"

„Посредници оскъпяват природния газ с 40% до крайния потребител", съобщава „Класа"
Разликата между цената на доставяния у нас природен газ и тази, при която горивото достига до крайните потребители, е около 40 на сто, стана ясно вчера след срещата на министър-председателя Бойко Борисов с руския първи вицепремиер Виктор Зубков. Вицепремиерът на Русия поясни, че „Газпром" доставя на страната ни природен газ за $339 за 1000 куб. м, а за бита и предприятията цената варира от $472 за 1000 куб. м при промишлеността до $576 за хиляда кубика при бита. Според Борисов тази разлика прави някои хора богати, заради което премиерът е поискал разбивка на цените до утре. По думите му, ако това не бъде направено, ДАНС ще направи проверка в дружествата.

Основният доставчик на природен газ за индустрията и бита у нас е „Овергаз Инк", чийто мажоритарен собственик е „Газпром". „Това са много високи цени и вашият премиер ни помоли да ги проверим", каза Зубков. Той пое ангажимент до утре да бъде уточнено как се получава тази разлика.

Борисов също заяви, че очаква становището на руския премиер Владимир Путин за цената на газа за българските потребители. Той не изключи възможността синьото гориво да поевтинее преди края на третото тримесечие. В момента цената се определя от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Зубков е обявил крайната цена за доставка на газа за бита с включен ДДС, казаха вчера от „Овергаз". Оттам добавиха, че битовите клиенти плащат средно по $480 за 1000 куб. м без ДДС. Освен че е доставчик на „Булгаргаз", „Овергаз" купува горивото от държавната компания, за да го доставя до потребителите у нас. „Булгаргаз" продава газа за $347 за 1000 куб, м, а разликата до 480 долара е разпределителната такса, която отива за поддръжка и разширение на мрежата, твърдят от „Овергаз". Тази такса се определя от ДКЕВР. От комисията вчера не бяха открити за коментар.

Заради разликата в цените съм разпоредил регулаторът да направи проверка за начина на определянето им, съобщи вчера и министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. По думите му цена на горивото от 339 долара не е чак толкова ниска. Трайков повтори искането на страната ни да бъде подписан нов дългосрочен договор за доставка на синьо гориво между „Булгаргаз" и руската „Газпромекспорт", като се премахнат другите два сегашни доставчика - „Овергаз" и „Винтерсхал".
Още от статията на „Класа"

„Кризата само потвърди ползите от плоския данък", пише в анализа си за „Сега" Петър Ганев от Института за пазарна икономика
През последните месеци плоският данък е поставен под сериозен натиск. Неизпълнението на приходната част и назряващият дефицит в бюджета нормално водят със себе си и дискусии около данъчната тежест в страната, което от своя страна даде криле и на "доброжелателите" на плоското облагане. Заговори се както за покачването на плоската ставка, така и за връщането към прогресивното облагане, което било "справедливо". По всичко личи, че някои хора наистина страдат от много къса памет, и затова е хубаво да им припомним малко история и факти около плоския данък.

Плоският данък се появи за пръв път в Европа в средата на 90-те, когато Естония, Латвия и Литва възприеха единна ставка върху доходите. 15 години по-късно над 10 страни на Стария континент прилагат плоския данък, включително съседките Румъния, Сърбия и Македония. Само преди няколко дни Унгария стана поредната страна, която погледна към плоското облагане - в случая като антикризисна мярка. По всичко личи, че плоският данък вече намира своя път на запад, но нека се върнем на родна почва.

Въвеждането на плоското облагане в България отне доста време, като идеята постепенно набираше популярност, докато на политиците не им остана друг избор, освен да я приемат. Още през 2004 г. се откроиха ясно позициите в дебата за данъците - свободомислещите икономисти в подкрепа на ниските данъци (в това число и 10% плосък данък) срещу гравитиращите около държавата "капацитети" с особено мнение за ниските данъци по принцип и строго против плоския данък (разбирай правителствени експерти и съветници, синдикати, икономисти от университетите и БАН). През следващите години дебатът не стихваше, като липсата на аргументи против плоското облагане бе често замествана с пренебрежителни коментари и популистки изказвания. Всичко това затихна след въвеждането на десятъка, но ето че сега отново се възражда.
Още от статията на „Сега"

„Китайски Супербой превзема телекома", разкрива „Стандарт"
Скандали и провали наред със солидни успехи. Така най-кратко може да се опише кариерата на Ричард Ли. 43-годишният хонконгски бизнесмен, който може би ще стане новият собственик на БТК, е медиен любимец не само заради личната си фамилна история - баща, който от бедняк става милиардер, любовна история с кинозвезда и живот в елита на света. Но и заради скандалите, които го съпътстват.

Вчера ви разказахме за намерението на банкера да отпише 800 млн. евро от дълга на "Ей Ай Джи" в размер на 1,6 млрд. евро, натрупан по сделката с БТК. Изпързаляните са няколко големи банки и фондове, както и британските и американските данъкоплатци.

В Хонконг знаят и за други скандални сделки на Ли. През 2006 г. бизнесменът, наричан от вестниците Супербой, се опитва да продаде холдинга си PCCW на две американски компании. Сделката се проваля, защото вторият по големина акционер в PCCW's - държавната China Network Communications Group, блокира решението. Тя оказва да даде достъп на чужденци до стратегически обект.

Сред скандалите около Ли е и сделка, в която той взема от държавата без търг апeтитен имот за технологичен парк. Непрозрачната процедура е широко критикувана от азиатските медии.

През 2009 г. обаче гръмва мегаскандал. Проваля се опитът на Ли да свали компанията си от търговия на борсата в сделка с обратно изкупуване на стойност $2,1 млрд. Заради операцията срещу него започва разследване на местната Комисия за ценни книжа. Обвиненията са, че е манипулирал миноритарните акционери, за да приемат предложението му. Процедурата намира широк отзвук в пресата. Решението на съдията по процеса е, че сделката е "безчестна" и малките държатели на акции в компанията са щели да бъдат измамени.

Запознати с похватите на Ричард Ли изразяват съмнения, че е възможно абсолютно същият подход да бъде приложен и у нас, ако бизнесменът придобие контрол върху БТК. Дори настоящите собственици на компанията събраха достатъчно акционерно участие, за да предложат изкупуване на книжата на миноритарните акционери. Те твърдо изразиха намерение да свалят БТК от борсова търговия, но досега това не е направено. Много вероятно е обаче времето на този ход да дойде с придобиването на телекома от Ли. Около 10% от книжата на компанията все още се държат от малки акционери. Вероятно хитрият азиатски бизнесмен ще се опита едновременно да се отърве от заемите и да остави кредиторите без участие като собственици в телекома ни.

Откъде тръгва бизнесменът, който иска да инвестира в нашия телекомуникационен пазар?

За някои 43-годишният Ричард Ли е просто поредният глезен богаташки син, възползвал се от парите на баща си Ли Ка-Шин. Той е един от най-крупните милиардери на Азия, чието състояние през 2010 г. "Форбс" оценява на $21 млрд. За други Ричард е предприемач, упорито борещ се да създаде собствена империя, която да конкурира тази на баща му.
Още от статията на „Стандарт"

„България ще става "входна врата в ЕС" за китайски внос", съобщава „Дневник", като се позовава на новата икономическа стратегия
България трябва да стане входна врата в ЕС за търговските потоци от Азия и най-вече от Китай. Това е част от стратегията за развитието на българската икономика, представена вчера от ресорния министър Трайчо Трайков пред Съвета за икономически растеж (СИР). "Трябва да се превърнем в първата страна партньор на големите икономики от Азия", обобщи Трайков.

Според анализа на министерството правителството трябва да се възползва от благоприятното географско положение на страната спрямо Азия и от факта, че Китай е най-големият вносител в ЕС. Зам.-министърът Евгени Ангелов обясни, че през България може да минават транзитно търговските потоци между ЕС и източноазиатските икономики.

Стоките можело да пристигат в страната по въздух и оттам да отпътуват към останалите страни от евросъюза. "22% от вноса от Китай са по въздух. Целта е привличането на поне малка част от този тип потоци и за това трябва да отделим специални усилия", каза Ангелов. Той не назова конкретните "специални усилия".

Преди седмица Трайков обяви, че има интерес от китайски инвеститори за концесиониране на българско летище, което според него може да е стъпка за превръщането на България във "входна врата в ЕС за Китай". Преди това министерството съобщи, че се опитва да привлече китайски фирми в бъдещата индустриална зона край софийския град Божурище. Досега правителството е осигурило само терена за нея, като предстои да се направи инфраструктурата. Краен срок за това засега няма.

Според стратегията на правителството в отговор на търговските потоци от Китай българските фирми трябва да се ориентират към износ на високотехнологични продукти за азиатската държава.

Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев критикува идеята на правителството за ориентиране към Китай. Според него страната трудно ще се превърне в логистичен център за китайския внос без голямо летище, пристанище и инфраструктура. Според него неуспешна ще се окаже и стратегията за ориентиране на част от българския износ към азиатската държава, тъй като обемът на целия експорт на ЕС към нея е прекалено малък.
Още от статията на „Дневник"

„Р. Овч. два пъти сключвал неизгодни договори", информира „Монитор"
Още по време на управлението на Жан Виденов в първия мандат като енергиен министър Румен Овчаров сключил неизгоден за страната газов договор. Това обяви лидерът на СДС Мартин Димитров след заседание на НИС на СДС вчера. През 1995 г.  се създава  фирмата „Топенерджи" с равно дялово участие на „Газпром" и на „Булгаргаз".

 „Впоследствие се прехвърлят дялове на много частни фирми в България, така че общото участие на българската страна по газовите договори става минимално", разказа  Димитров. Той заяви, че цялата операция е била изгодна за руската страна, но не и за нашата. Той допълни, че ще представи фактите в Народното събрание. От тях ще се разбере как след това чрез Кредитна банка са били измъкнати 17 млн. долара от „Булгаргаз".

По време на аферата неслучайно Овчаров бил член на Съвета на директорите на тази банка. По-късно на тайно заседание на правителството от 29 декември 1996 г.  кабинетът на Виденов под давлението на Овчаров гласува да извади газопроводите от „Булгаргаз" и да ги предостави на „Топенерджи". Според сините единствено падането на правителството предотвратило номера на Овчаров.

Междувременно стана известно, че преди да сключи втория газов договор през 2006 г., Овчаров е бил наясно, че той е неизгоден и страната ни ще затъне с 1 млрд. долара. Депутатът от Синята коалиция Иван Иванов показа изявление на Овчаров, направено пред столичен ежедневник на 25 декември 2005 г., в което енергийният министър казва буквално: България ще загуби около 1 млрд. долара до 2010 г., ако бъде променен договорът за транзита на руски газ, каквито са исканията на „Газпром". По това време се водят все още преговори с руснаците и те настояват да бъдат намалени транзитните такси, които компанията плаща на „Булгаргаз", и да бъде въведен пазарен принцип при формирането им.
Още от статията на „Монитор"

„Половината от сделките в София - за жилища до €35 000", обобщава „Монитор"
През второто тримесечие на годината около 50% от сделките с жилища в София са били в ниския сегмент на средна цена 35 000 евро и между 500 и 600 евро на кв. м. Това показва анализът на агенцията за недвижими имоти „Бългериан пропертис". От януари до март положението бе доста по-различно и тогава се търгуваха апартаменти предимно в луксозния сегмент със средна цена от 119 300 евро 1200- 1400 евро на кв. м.

Средната цена на продадените апартаменти в София за второто тримесечие на 2010 г. е 870 евро на кв. м, което е най-ниската средна цена от началото на кризата.

Поевтиняването на жилищата достигна 16% спад спрямо първото тримесечие, когато средните цени бяха 1040 евро на кв. м. на база реално сключени сделки. Обемът на продажбите в София и през второто тримесечие на годината се запазва стабилен - остава относително непроменен на месечна база от есента на 2009 г.

Май бе изключително слаб месец на пазара на имоти в страната, като бе отчетен драстичен спад от 60% в броя на реализираните продажби в цялата страна спрямо април. През юни продажбите се върнаха на нива, близки до тези от март и април, но също така и близки до нивата от месец юни 2009 г., който беше един от най-силните месеци за имотния пазар миналата година.  Пазарът на жилища във Варна отбеляза известно раздвижване в края на миналата и началото на тази година, но е далеч от активността в столицата, смятат от „Бългериан пропертис". Основната част от продажбите на апартаменти се извършва в района на града и прилежащите курорти. Превес имат сделките с ваканционни имоти на изгодни цени.
Още от статията на „Монитор"

„Държавният бюджет на практика се партизира", предупреждава в интервю за „Класа" Хасан Адемов, депутат от ДПС
Г-н Адемов, какво е решението на ДПС по отношение на ветото на президента Георги Първанов върху поправките в Кодекса на труда?
- Ветото на президента е демократична процедура. Съгласно конституционните правомощия на държавния глава, той има правото да върне част от текстове или цели закони, когато прецени, че има проблеми в законите, какъвто е случаят с Кодекса на труда.

Все още нямаме официално становище на ЦОБ на ДПС, но ние на първо четене на закона в пленарна зала изразихме мнението, че не трябва да има възможности, при които да не се ползва платен годишен отпуск. Защото това е конституционно право на българските граждани. За съжаление обаче в приетия закон има такава възможност, защото неизползваните отпуски до края на 2009 г. трябва да се изчистят до края на 2011 г. На практика се явява и още една година 2010 г., за която е казано, че отпускът трябва да се изчисти до края й. Тук няма да се спирам на международноправните документи, които тези поправки нарушават.

Ако търсим причините, поради които е натрупан този отпуск, трябва да си сложим ръката на сърцето и да кажем, че виновниците за това са много. На практика такива проблеми има само в държавната администрация. В частния сектор проблемът почти не съществува. В държавната администрация този проблем стои, защото тя се адаптира към очакваната след всеки избор политическа метла. Трупа се така наречената спестовна касичка на всеки служител, защото зад този неизползван отпуск стоят сериозни спестявания, в случай че бъдат уволнени. В такъв случай тези отпуски му се изплащат и той разполага с доход, докато си търси работа. Така държавните служители се адаптират към претенциите на политиците да сменят администрацията, когато дойдат на власт. Освен това неползваният стар отпуск се изплаща по трудовото възнаграждение в годината на ползване на отпуска. Ако например даден служител има стар отпуск за 2007 г., когато заплатата му е била 600 лв. и иска да му бъде изплатена през 2010 г., когато тя вече е 1000 лв., натрупаните дни ще му бъдат платени по актуалния размер на заплатата му.

Има ли механизъм, който да позволи едновременно да не се трупат отпуски и да не се нарушават конституционните права на работещите?
- Може би този срок от година и половина е твърде кратък. Бихме предложили той да бъде удължен до края на 2012 г., ако обаче има такава процедура. Защото според досегашните анонси на управляващите ветото ще бъде отхвърлено и промените няма да се разглеждат повторно.

Очаква се тази седмица парламентът да разгледа спорния Закон за лечебните заведения. Вижда ли се светлина в тунела в реформата в здравеопазването?
- Там има много въпроси с диспансерите, които се преобразуват по нов начин, ликвидират се секторите към отделните лечебни заведения, както и куп други проблеми, които ще станат ясни по време на второто четене тази седмица. На този закон се възлагат страшно много надежди, но аз съм убеден, че „ръфането" по отделните нормативни актове няма да доведе до нищо добро. Говоря за „ръфане", защото преди Нова година бяха приети така наречените фундаментални промени в Закона за здравното осигуряване, които уж трябваше да дисциплинират системата. Но както видяхме, никакви промени не се случиха. Затова нямам особени надежди, че новият закон ще доведе до нещо сериозно.

Стопирана ли е реформата по същество и идването на новия министър на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова оказа ли съществено влияние върху процеса на преструктуриране на здравните заведения?
- Мисля, че новият министър много внимателно и прилежно се опитва да реформира болничната помощ. Проф. Борисова посещава болници в различни райони и на място с директорите им прави сериозен преглед на ресурсите в съответната община и възможностите за преструктуриране. Заедно с представителите на регионалните подразделения на съответните институции изработва предложения, които са достатъчно аргументирани. Имам конкретни наблюдения върху тези преговори в Разград и съм убеден, че това е правилният път.

Не съм сигурен обаче, че ще има време да се справи с този въпрос, защото всичко се прави хаотично, започва се от един сектор, после се подхваща друг. Създава се впечатление за липса на порядък на мерките, разположени във времето. Няма ясна, цялостна концепция за това, какво ще се прави. Една голяма част от заведенията няма да могат да отговорят на стандартите, особено малките общински болници. Тук е важно да отбележим, че досега държавата в края на всяка година покриваше задълженията на големите болници, с тези пари те купуваха апаратура и т.н. Сега малките болници трябва да се съобразяват със същите стандарти, които се поставят пред големите. Това е една неравнопоставеност, която ги затруднява много. От друга страна, когато един пациент отиде в една болница където и да е било в страната, тя трябва да отговаря на съответните стандарти - да има необходимото оборудване и т.н. - нещо, което обаче не може да се случи толкова лесно.

Подходът на министърката за индивидуални решения на място, взети с представителите на компетентните органи, е по-добър от административния, при който сяда някой в някое министерство и зачертава с калема. Моето мнение обаче е, че при взимането на решения трябва да присъстват и местната власт, и депутатите от съответната област.
Още от интервюто на „Класа"

„Депутати ще плащат за кола от джоба си", казва в интервю за „Стандарт" председателят на парламента Цецка Цачева
Г-жо Цачева, как оценявате работата на парламента и  правителството, след като измина една година от изборите?
- В шеговит план, отговарям, че ако съм искала да поставям  оценки, щях да завърша педагогика и да бъда учител. Невинаги в числа се измерват  нещата, а по отношение на работата на Народното събрание и не може да се даде  еднозначен отговор. Да, имаме своите постигнати успехи, имаме и неща, които  според критиката на хората не сме свършили. Но ни предстоят още 3 г. И каквото  сме пропуснали, ще го наваксаме. Трябва да припомня, че на 3 март гост на  Народното събрание беше председателят на Европейския парламент господин Йежи  Бузек. Това не беше протоколна визита, а знак на признание за вписването на  българския парламент в процесите на Европейския съюз.

Какви бяха най-големите изпитания за тази година?
- В условия на криза, в каквито се намира и България, се налага  да се реагира на последиците от нея, които не можехме да прогнозираме през  август 2009 г., нито през декември. Това наложи промяна в бюджета и това се  случва за пръв път в демократичната история на страната. Но когато се споменава  това, нека се знае, че има настъпващи промени в бюджетите на почти всички  европейски страни членки. Не считам, че когато се води адекватна политика,  корекцията на бюджета има негативна оценка. Обратно, за мен това е позитив,  защото показва способността на едно управление да съобразява фискалната законова  рамка с обективните икономически условия.

Защо президентът постоянно връща закони за доразглеждане? 
- Според мен зачестилите случаи на вето от страна на президента  е свободно упражняване на правомощията му според конституцията. Той има право на  това винаги когато съветниците му препоръчват да действа в тази посока. Имаше  случаи, в които сме се съобразили с текстове от закони с наложено вето, но и  такива, в които НС е отхвърляло това вето. Това са нормални практики, така че не  виждам нищо особено в действията на президента. А дали са качествени или не  актовете на 41-ия парламент, тук може да се разсъждава в няколко посоки. Ако под  качество се разбира стабилност на нормативен акт, то честите му промени би  трябвало да означават липса на достатъчно качество. Но пък ако многото промени  са резултат от диалог между институции и различни съсловия, адекватна реакция по  време на криза, то честата промяна говори за добро качество. Не мога да не  призная, че действително бихме могли да сме по-прецизни законодатели и да  работим с цел по-ясни и кратки текстове.

Опозицията и дори подкрепящите ви партньори обвиняват ГЕРБ в  лобизъм. Не зачести ли използването на този термин именно в 41-ото НС?
- Що е това лобизъм? Да, често се употребява тази дума, тъй  като тя няма еднозначно понятие. По повод актове, които са в момента между първо  и второ четене, имах повод да споделя, че е крайно време да има изработен закон  за лобизма. В него да се даде легална дефиниция какво е лобизъм, кой е лобист и  да се очертае кръгът на тези отношения. В самата дума няма нищо лошо, защото  обективно и аз съм лобист на целия плевенски избирателен район, тъй като съм  мажоритарен кандидат оттам. Естествено, че гласувалите са ни подкрепили, за да  работим за конкретен регион, както и за националната политика на държавата. Що  се отнася до твърдения от опозицията и подкрепящите ни за частен интерес при  прокарване на някои закони, за това трябват доказателства. Останалото са  голословни твърдения.

Голословно твърдение за частен интерес доведе до поправка на  Държавен вестник. Според вас кой наистина е виновен за тази поправка или всичко  ще остане на база слухове?
- Тази тема е много чувствителна за мен, затова много искам  временната комисия, назначена по случая, да стигне обективно до лицата, които  замесиха Народното събрание в този скандал. Да, признала съм го вече, начинът,  по който се случи тази поправка, е недопустим, като това е най-меката дума. Но  искам и да подчертая, че новото в политиката и морала на ГЕРБ е това, че ако в  предходно събрание се беше случило подобно нещо, мислите ли, че мнозинството  щеше да създаде такава комисия? Защото съм убедена, че нямаше да я има. Фактът,  че ГЕРБ подкрепихме тази комисия, говори, че има политическа воля да го  направим. Политически чадър няма да има над никой, който е установен като  причина за този скандал. Разчитам и на проверката от прокуратурата.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Професията заварчик не е изчезваща, но трудно се намират квалифицирани специалисти", казва в интервю за „Дневник" Теодор Осиковски, председател на Българския съюз по заваряване
Теодор Осиковски е главен изпълнителен директор на "Енергоремонт холдинг" АД. През юни 2010 г. е избран за председател на Българския съюз по заваряване (БСЗ). Съюзът е малка професионална общност, която е може би по-стара от Съюза на автомобилистите в България, с доста сериозни традиции, твърди той. Тя е обединяващото звено на точно тази професия, която навремето беше доста силно развита, в момента най-вече изразяваща се в енергетиката и вагоностроителните дружества, както и в компаниите, които произвеждат метални конструкции.
Професията заварчик изчезваща ли е в средносрочен план? Като например водопроводчиците, стругарите, фрезистите, тенденцията е, че все по-трудно ще се намират подобни специалисти.
- Професията заварчик не е изчезваща. Както у нас, така и по света много трудно се намират квалифицирани специалисти по заваряване и в частност заварчици. Основните дейности при изработване на тръбопроводи, строителни конструкции, вагоностроене и ремонтните дейности в енергетиката са в голямата си степен заваряване.

Броят им у нас е спаднал драстично както поради някои обективни обстоятелства, така и поради несъвършенства в нормативните документи и организацията на професионалното обучение. БСЗ ще положи всички необходими усилия за положителни промени в тази насока.

Какви конкретни действия сте предприели в тази насока?
- Проведохме съвместната среща с НАПОО (Национална агенция за професионално образование и обучение) и там се взеха няколко точни решения. Едното е преглед на абсолютно всички центрове, които са за обучение на кадри, и второто важно нещо е подобряване на материалната база. Като особено внимание се обръща на преподавателския състав.

За да имаме качествени заварчици, трябва да има добър преподавател, който може да му обясни, покаже и да го въведе в професията. Другото важно нещо е преквалификацията, знаете, че в момента, особено строителният сектор, бълва доста кадри, които излизат на пазара на труда.

Точно преквалификацията на тези кадри към заварчици и ориентирането към заваръчната професия е нещо, което в момента искаме да популяризираме.  Можем да привлечем и да сертифицираме заварчици, които да ползваме за предстоящите и бъдещи инфраструктурни проекти, за които в момента говорим.

Как е уредено обучението и сертифицирането на заварчиците в България?
- Обучението се провежда на две нива - национално и международно. При националното се включват професионалните средни училища и професионалните центрове за обучение. Правилата за това обучение са уредени в Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) и Наредба №7. Това обучение се контролира от образователното министерство и НАПОО.

На международно ниво обучението се осъществява чрез системата на Българския център за квалификация по заваряване - БЦКЗ (звено към БСЗ). Това звено е одитирано за такава дейност от Международния оторизиращ борд (IAB) звено към Международния институт по заваряване (IIW) и Европейската  федерация по  заваряване (EWF). Използват се международно утвърдени учебни програми и се издават международни дипломи, признати в над 50 страни в света.

Професията заварчик е регулирана и изисква периодично сертифициране (доказване на умения за работа), което се удостоверява със свидетелство за правоспособност. Такива свидетелства издават след съответни изпитни процедури национално одитирани центрове за сертифициране. Като членове на ЕС у нас важат и сертификати, издадени от страни - членки на ЕС. За другите страни свидетелствата за правоспособност се признават от БСЗ, а сертификатите - от БСА.

Трудно ли е да се преквалифицира общ работник в заварчик, може ли да стане ефективно само с един курс?
- Зависи от професионалното ниво и степента на обучение до момента на преквалифициране. Важното е от каква база се тръгва. В общи линии действително изисква време и както споменах, професията заварчик изисква периодично сертифициране и доказване на умения и на работа.

Както и практиката, защото, придобивайки определени умения след курса на обучение, ако те нямат приложение в практиката, разбира се, тази квалификация се губи. Или с други думи, курсът на обучение дава нужните теоретични и практични умения, но работата и показването и системния контрол показват нивото на съответния заварчик.

Достатъчна ли е професионалната подготовка на подобен тип специалисти в страната?
- Подготовката е достатъчна само в центровете, където обучението е в строго съответствие с разпоредбите на ЗПОО и Наредба №7. За съжаление поради някои несъвършенства в нормативните документи се допускат нарушения, водещи до принизяване на изискванията и слаба квалификация на обучаваните. БСЗ в рамките на правомощията си заедно с НАПОО е поел курс за ликвидиране на забелязани недопустими явления, като например печатане на свидетелства без нормативно предписаната учебна подготовка.
Още от интервюто на „Дневник"