Експанзията на атомната енергетика в световен мащаб надали има шанс да допринесе чувствително за намаляването на въглеродните емисии, но за сметка на това носи  опасности от разпространение на ядрени материали с военно предназначение и ядрен тероризъм.

Това гласят изводите на водещата изследователска компания Oxford Research Group, които са изследвали възможното развитие на гражданската атомна енергетика за идните 65 години. Обобщаващият доклад е финансиран от благотворителния тръст на Джоузеф Раунтри (Joseph Rowntree).

Според информацията, публикувана в Guardian, документът посочва, че планарният от ядрената индустрия „Ренесанс" на АЕЦ, чрез който ще се получи евтина и чиста енергия, е мит. Макар да се очаква глобалното търсене на електричество да нарасне с 50% през следващите 25 години, само 25 нови атомни реактора са в строеж сега, 76 са планираните, а в процес на предложение за оценка са други 162, голяма част от които изобщо няма изгледи да бъдат построени.

За сравнение, понастоящем функционират 429 реактора, много от които са вече близо до крайния срок на експлоатацията си и скоро трябва да бъдат подменени.

За да може ядрената енергия да направи значителен принос в намаляването на глобалните емисии на въглеродния диоксид, докладът твърди, че трябва да се построят 3,000 нови реактора - или всяка седмица да се открива нов ядрен реактор през идните 60 години.

„Програмата за строителство на АЕЦ и доставките (на енергия) в този си мащаб е въздушна кула и абсолютно неприложима. Най-високите исторически стойности са за строителство на 3.4 нови реактора годишно".

Точното заглавие на доклада е „Твърде горещо за да се пипне? Бъдещето на гражданската ядрена енергия". Фон на изследването са скорошните решения от страна на британското правителство да започнат строителство на ново поколение атомни електростанции, както и нарастването на страховете от терористична атака в Острова.

Очаква се, че запасите на високо-обогатен уран в следващите 25 години ще станат рекордно ниски и при значително увеличаване на мощностите за производство на ядрена енергия ще се изисква ново поколение на "breeder" - реактори (ядрени реактори, които произвеждат повече радиоактивен материал, отколкото е заложено в тях).

За справка, търсенето за новите реактори в Китай и Русия доведе до значително повишение цените на урана. За миналите три месеца цените се изстреляха с 45% до $135 за фунт. В началото на 2003 цената все още бе $10.75 - тогава атомната енергетика бе в немилост. Сега все повече се дискутира, че строителството на нови АЕЦ може да стане един от начините за намаляване на въглеродните емисии в атмосферата.

Макар breeder реакторите да намалят нуждата от високо-обогатен уран, едновременно може рязко да нарасне производството на плутон за военни цели. „Дори и малък ръст в производството на ядрена енергия за производството на електричество ще има сериозни последствия за разпространяването на ядрени оръжия за страни, които в момента нямат такива и за ядрения тероризъм".

Изследователите пишат, че през следващото десетилетие разпространението на ядрените технологии е неминуемо. Ако всички планирани реактори бъдат построени, седем нови държави ще имат ядрена енергия. Други девет страни в нестабилния Близък Изток, сред които и Саудитска Арабия и Сирия, също са изразили интерес в развитие на гражданската ядрена енергия.

В добавка, бъдещето търсене на електричество ще дойде от най-бедните държави в света, които в идните 60 години сигурно ще увеличат населението си с 3,5 млрд. Изводът е, че ако АЕЦ искат да имат повече от маргинална роля в намаляване ефектите от глобалното затопляне, то реактори трябва да се построят в Бангладеш, Конго, Индонезия, Нигерия и Пакистан.

Според проучвания на МААЕ, след 30-40 години поне нови 30 страни ще имат достъп до радиоактивни материали в своите програми за гражданска енергетика, които ще могат да се използват и за оръжия.

„Бъдещите breeder-реактори  ще се захранват с плутон и само с малко на уран. Плутонът ще е от този тип, който е пригоден за направата на най-ефективните ядрени оръжия." Нормалната реакция на увеличението на плутона в света е повишаването възможността за нелегална направа на ядрени оръжия.

„Ако решението да се продължи производството на ядрена енергия е взето, то Великобритания започва погрешна и опасна, непродуктивна енергийна политика".

„Въпросът е дали през XXI век рисковете за сигурността, свързвани с гражданската атомна енергетика, могат да се управляват или не? Обществото трябва да реши дали са приемливи или не рисковете от разпространяване и ядрен тероризъм в един свят с много ядрени реактори".