Емил Ангелов: Поне още 2 придобивания на банки от чужди групи чакаме през 2007 г

Какво ще се промени в банковия сектор след 1.01.2007 г, какви ще са плюсовете и минусите за клиентите на финансовите институции у нас?

Нищо съществено няма да се промени след 1 януари. Ще продължи да се задълбочава конкуренцията между различните търговски банки, тъй като финансовия сектор е най-развития в страната. Що се отнася до това дали ще има промяна на лихвите, както в кредитната част на активите , така и в сферата на пасивите при депозитите.Това, което мога да кажа,  1 януари няма да е определяща дата за някаква промяна. Лихвите по кредитите се определят според рисковата надбавка за отделния тип клиент или групи клиенти за бизнеса, дали  корпоративен бизнес, дали е малко и средно предприятие или бизнес за физически лица. Имате цена на ресура и съответната рискова надбавка. Доколкото базовият лихвен процент и очакванията, че Европейската Централна банка може би още веднъж ще прибегне към повишаването на лихвата, в този смисъл заради конкуренцията банките отново ще свият маржа си като надбавка, което е отражение на очакванията им за печалба и няма да вдигат лихвените нива по кредитите. Но е възможно да има и леко повишение на лихвените проценти.

По отношение на депозитите може да наблюдаваме нови продукти и промоции към вече съществуващите депозитни продукти, но едва ли ще има увеличаване, поне говоря за банки, които са част от международни финансови групи. Маржовете са доста свити в резултат на силната конкуренция между банките.

Говори се за консолидация на банковия пазар, укрупняване, глобализация? Такива ли са тенденциите и у нас?

Консолидация...това е глобален процес, затова и казвам, че пазарът у нас е достигнал степен на развитие и зрялост, която позволява такава сделка, като тази между нас и ING. С голяма доза сигурност ще бъдем свидетели на поне 2 придобивания следващата година от международни банкови групи на местни банки. По това, което наблюдавам, до края на първата половина от годината, това ще се случи.

Кои са приоритетите за банката идната година и какво е отношението към малкия и среден бизнес?

Малкият и среден бизнес е гръбнакът на доста икономики в Европа и няма причина това да е по-различно за България. Всички големи банки ще имат точно толкова голям акцент върху малкия и среден бизнес, колкото е и върху банкирането на дребно. Естествено всичко зависи от стратегията на банката. Малкият и среден бизнес за нас е стратегия, която ще преследваме много активно. Фокусът ни ще е върху това да даваме необходимите продукти за такъв тип клиенти. Това са местни производители, търговци и местни износители. Имаме много добри продукти, които създадохме тази година специално за строителните предприемачи. Смятам, че другата година ще продължим там, където е възможно да осигурим мост между български и гръцки компании, вносни-износни сделки, установяване на партньорства с компании от Югоизточна Европа.

Секторът обаче е многообхватен.Много по-важно е да разбираш нуждите на клиента и да се стремиш да ги удовлетвориш.

Смятате ли, че Структурните и Кохезионните фондове на ЕС и възможностите, които те дават, ще доведат до отлив на големи корпоративни клиенти или на фирми от малкия и среден бизнес от банките?

Клиентът си отива от банката, когато не получи това, което му трябва или не го получи навреме. Смятам, че ако успяваш да разбирша клиента, даваш му отговор навреме, пък бил и той отрицателен, няма причина. Структурните фондове са елемент от присъединяването ни и безспорно ще окажат своята положителна роля за малкия и среден бизнес. Не  е толкова важен достъпа му до банките, тъй като много се говори за това, че малкият и среден бизнес е затруднен, бюрократично е получаването на средства, аз не споделям тази идея. Микрокомпаниите имат нужда от консултации в обалстта как могат да получат достъп до програми на ЕС, но все още тези програми за крайно непонятни. Едно е да обявиш програма, друго е да стигнеш до нея. Много от компаниите сами не знаят от какво имат нужда и точно там е нашата роля. Вече друг е въпросът дали се вслушват или не във съветите ни. Не виждам обаче за какъв отлив можем да говорим.

Какво е бъдещето на пазара на кредитни карти у нас, при положение, че доходите на клиента, все още в голямата си част не обезпечават това, което той се надява да получи като кредит?

По принцип в по-голямата част от хората е вградено желанието да консумират повече отколкото имат или могат да си позволят. Ролята на банката е понякога да приземи клиента, защото възможно е да се получи така, че след определен период от време, той да си даде сметка, че не може да обслужва 4-те или 5-те си кредтни карти. Така че, когато някой ми каже, че доходът му не позволява да обслужва кредита, който би искал, леко съм предпазлив.

Нуждата от финансиране и нуждата от потребление е в пряка зависимост от бъдещите ти очаквания за доходи и за развитие в кариерата. В този смисъл възможностите за всички работещи, особено след 1 януари, са само положителни. Особено в големите градове. Свидетели сме, че в градове като София, Варна Бургас почти няма безработица. Достъпът до кредитни ресурси за жителите на големите градове ще продължи да бъде много лесен и като го обвържем с очакванията, то тенденцията се ще увеличава.

Последната година пазарът се промени в положителна посока за кредитните карти. Служителите в по-големи компании и средни предприятия, вече имат по 1 и по 2 кредитни карти, при големите корпоративни клиенти със сигурност имат вече повече от 2 кредитни карти. Това, което трябва да се направи, е в по-малките икономически центрове на страната, да се постигне тази степен на проникване, която имаме за големите градове.

Money.bg представлява група от интернет медии и смятаме, че в интернет е бъдещето, какво е бъдещото на интернет банкирането според вас и какво ще се прави в тази посока?

Пакетът за интернет услуги е изключително приятелски, лесен за управление, направихме го достъпен, от средата на годината е напълно безплатен, както придобиването, така и управлението. Добавиха се допълнителни функционалности по-късно и мога да кажа, че за последните 6 седмици имаме над 1500 нови потребители на интернет банкирането. За да бъде едно интернет банкиране ефективно, стремежът на всяка една институция е по възможност всички услуги да могат да се вкарат в интернет банкирането, ние сме стигнали до това ниво. Може да се прави както превод на пари, независимо в каква валута е, бихте могли да дадете заявка за валутна сделка, за кредитна карта, работим по възможността да се получават кредити чрез интернет. Това обаче в момента е свързано с определени законодателни ораничения, както с изпълнение на определени реквизити за конторал за мръсните пари. Фокусът на повечето финансови институции в интернет банкирането е да се включат възможно най-много услуги, тези които пък са включили всички възможни услуги, минават към традиционни банкови услуги - кредитиране, достъпно чрез интернет. Има разлика обаче между интернет банкирането при физически лица и при компании. При физическите лица това обикновено са много динамични хора, с млада или средна възраст, много добре икономически образовани, с компютърни познания, които ценят свободното си време.Целта им е да получат максимално бързо всички тези дребни транзакции, които отнемат време в банката и плащането на вноски  или сметки.

Работим и по сервиза на компаниите, подобряването му - освен служителите на дадена компания да не се налагат да ходят до банката има и редица справочна информация, изискванията за сигурност и съхраняване на информация са съвсем различни. Има определни ограничения там и малко по-сложно, но се работи по разширяване и подобряване на услугата, защото в интернет е бъдещето.