Андрис Пиебалгс е казал за европейската медия по време на конференцията за енергията в Истанбул, че „ролята на този координатор ще е да надзирава какви условия трябва да се изпълнят от страна на ЕС за да може процесът наистина да напредне".
„Знам, че имаме някои трудности с източниците, и не ЕС е този който договаря контрактите за газа, а компаниите, но ако са нужни инвестиции от Европейската Инвестиционна банка или от ЕБВР (Европейска банка за възстановяване и развитие), определено това е задача, която можем да свършим".
Проектът Nabucco в момента изостава от притеснения, че трудно ще се намери газ, с който да се запълнят тръбите, обяснил е комисарят. Но Турция и ЕС имали интерес да започнат строителството на дългия 3,300 км. тръбопровод още в началото на 2008.
Тръбопроводът Nabucco е алтернатива на руската газова решетка и първоначално възнамеряваше да пренася ирански газ през Турция, България, Румъния и Унгария до разпределителния център в Австрия в Баумгартен, който пък е включен в европейската мрежа.
Австрийската компания OMV, главен контрактор, дори сключи меморандум с Иран в това отношение. Но сделката е била възпряна от развоя на политическите събития, съпровождащи обогатяването на уран от Иран.
Заедно с кандидата за ЕС Турция, самият ЕС търси газ в Каспийския регион като алтернативен източник. Турция би желала да стане четвъртата енергийна артерия на Европа след Норвегия, Русия и Алжир.
Насоката, в която ЕС залага най-големите си надежди за газопровода, е газовото поле Шах Дениз (Shah Deniz) в Азербайджан. „На този етап Шах Дениз е единствената гаранция, която имаме", казал е Пиебалгс. Еврокомисарят е посочил, че идната седмица ще се случи много важно събитие - визитата на енергийния министър на Турция Хилми Гюлер в Туркмения и Казахстан.
Сключването на споразумението за газта от 11 май между Русия, Туркмения, Казахстан и Узбекистан при визитата на Путин затъмни перспективите на Nabucco. Дори изниква въпроса дали Москва вече не е блокирала достъпа на европейците до газовите резерви.
Пиебалгс е казал, че ходът на Москва е „чудесно доказателство" как Москва има намерение да инвестира в допълнителен капацитет на тръбопроводите. Обаче „докато държавите са още отворени за други инвестиции, дори и след сделката с Русия, не виждам причина да се обезкуражаваме".
В добавка на казаното, скорошното споразумение между Газпром и OMV относно нови капацитети за съхранение на газ в Баумгартен, където се предвижда Nabucco да излезе, събуди притеснения относно склонността на OMV и на Австрия изобщо да взима участие в не-руски алтернативи.
Вплфганг Рутенсторфер, изпълнителен директор на OMV, все пак поднови подкрепата си за Nabucco на конференцията в Истанбул. Той е заявил, че между двете неща няма никаква връзка. „Ние казахме много ясно на нашите руски партньори, че това е твърдо споразумение. Но Русия остава главния доставчик на Централна и Източна Европа и затова е нужно да поддържаме добри отношения с Газпром".
Някои експерти от Турция имат по-войнствени отношения към тактиката на Русия: „Nabucco почти бе преустановен поради натиска на Русия и затова се нуждае от повече внимание", твърди председателката на Асоциацията на турските бизнесмени и индустриалци.
А Газпром планира алтернативен на Nabucco тръбопровод, който наричат Син поток - 2. Той ще прекоси Турция в посока Южна Европа. Проектът ще минава покрай съществуващата линия на тръбопровода Син поток, но ще завива на запад към Европа. Той ще позволи на Газпром да снабдява Италия, Гърция и по възможност Унгария и България.