Пенсионната система и външните и вътрешните фактори за нейното развитие
Началото на новата система за пенсиониране у нас се поставя с приемането на Закона за задължителното обществено осигуряване през 1995 г. и въвеждането на Кодекса за социално осигуряване (КСО) през 2000 г. През 2000 г. започва повишаването на пенсионната възраст и са обособени три фонда на ДОО - "Пенсии", "Трудова злополука и професионална болест (ТЗПБ)" и "Общо заболяване и майчинство." Въведена e нова формула за изчисляване на пенсиите и се повишава максималнодопустимият размер на една пенсия. През декември 2005 г. се промени отново правилото за индексиране на пенсиите, отпуснати преди началото на текущата година - 50% от индекса на цените и 50% от нарастването на средния доход.
Системата се състои от три стълба - първи стълб задължително осигуряване за рисковете старост, инвалидност и смърт, т.е. за пенсия за осигурителен стаж и възраст (ПОСВ), пенсия за инвалидност (ПИ) и наследствена пенсия (НП); втори стълб - допълнително задължително пенсионно осигуряване за лицата, полагащи труд първа и втора категория и за всички, родени след 31.12.1959 г. и трети стълб - допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Първият стълб се финансира по системата PAYG. Pay-As-You-Go означава, че с набраните приходи се покриват разходите за текущата година. Резерв не се заделя. До август 2006 г. активите на универсалните, професионалните и доброволните пенсионни фондове на осемте лицензирани пенсионни дружества достигат 1,4 млрд. лв, а осигурените лица в универсални пенсионни фондове са 2 480 936. Предимствата на тристълбовата система са: намаляването на небалансираността на първи стълб, възможността да се компенсира намаляването на коефициента на заместване на дохода на пенсионерите с помощта на допълнителните пенсии от втори и трети стълб и възможността за избор на пенсионен фонд.
Последните промени в пенсионната система на България може да се систематизират така: Първо, даде се възможност за разсрочено плащане от отпуснатата пенсия на недостигащите осигурителни вноски при недостигащ осигурителен стаж до три години - до пет години за лицата, на които са отпуснати пенсии при недостигащ осигурителен стаж и при недостигащ осигурителен стаж от 3 до 5 г. - до осем години. Второ, максималният размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2009 г., без добавките към тях се определя към 1 юли всяка година в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход за предходната календарна година (в съответствие със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване).
Върху пенсионната система оказват влияние редица фактори - външни за системата: икономически, демографски и политически и вътрешни: осигурителна съвкупност и нейните характеристики по пол и възраст, трудов стаж, категория труд и др.
Икономическото състояние на страната - Брутен вътрешен продукт, БВП на човек от населението, инфлация, нивото на безработица, на заетост, на икономическа активност, данъчното облагане, съотношение външен дълг/БВП, състояние на платежния баланс и др. са най-често факторите, които оказват влияние върху пенсионната система.
Общият дълг на България към 31.12.2006 г. е 6 199,9 млн. евро, от които държавен външен дълг - 4 688,7 млн. евро и държавен и държавногарантиран вътрешен дълг 1 511,3 млн. евро, а общо съотношението дълг/БВП се е изменило благоприятно от 31,9% (31.12.2005 г.) на 25,2 % (31.12.2006 г.). При консолидирания държавен дълг се проявява тенденция на намаляване от 29,9% от БВП (декември 2005 г.) до 25,2 на сто. Към 31.XII.2006г. държавният и държавногарантираният външен дълг на българското правителство възлиза на 4 688,7 млн. евро, а вътрешен дълт - 1 511,3 млн. Евро. Вътрешният дълг е 6,2% от БВП, а външният - 19,4% или общо - 25,6 на сто.
Пример за държави с високо съотношение държавен дълг/БВП и с висок бюджетен дефицит има доста. През 2002 г. общият правителствен дълг на Италия достига до 106,7% от БВП на страната. Общият брутен правителствен дълг на Канада, единствената страна от Г-7, която има бюджетен излишък за 2005 г. е 69,3% от БВП. Дългосрочният дълг на правителството на Япония (в края на 2005 г.) възлиза на 770 трильона йени или 150% от БВП. За САЩ дългът на федералното правителство към края на 2005 финансова година е 8,5 трильона долара и се е покачил с 574 млрд USD само за една година. За холандското правителство дефицитът за 2003 г. възлиза на 3,2 от БВП, но за 2004 г. е намален до 2,5% от БВП. За 2004 г. средният дълг, отнесен към БВП за еврозоната е 2,4%, а за 2005 г. - 69,7% ( на Белгия - 99,4%). Така, че по този критерий България спазва критерия за дълг под 60% от БВП. За монетарния съюз съотношението бюджетен дефицит към БВП е минус. Всъщност проблем за нас е само инфлацията.
Ако анализираме данъчната тежест върху разходите за труд на нископечелещите работници, се оказва, че за 1996 г. и за 2000 г. България има по-висока данъчна и осигурителна тежест върху разходите за труд от средната за ЕС-25, където значенията на показателя са 39,7% и 38,1%. За 1996 г. тежестта у нас е 40,3%, а 2000 г. - 39,4 на сто. С още по-висока данъчна и осигурителна тежест върху разходите за труд са само няколко страни - Словакия, Словения, Дания, Чешката република, Турция и Румъния. На най-нисък процент върху разходите за труд през 1996 г. се радват гражданите на Исландия (15,20%), Малта (15,80%), Япония, Ирландия, САЩ, Англия, Люксембург и Португалия. Но през 2004 г. в Малта процентът е 18%, а в Кипър - 18,60%, а в Ирландия - 20,50 на сто.
Дефицитът по текущата сметка достигна през декември м.г. 769,2 млн. евро или се е увеличил спрямо 2005 г. (414,9 млн. лв). За 2002 - 2004 г. средногодишната инфлация за България е над тази за ЕС-15 средно с 2,8 процентни пункта, само за 2004 г. я надвишава с 4,1 процентни пункта. За 2005 г. инфлацията е 5%, а за януари - април 2006 г. натрупаната инфлация е 4,6 на сто. В Гърция средногодишното ниво на инфлация на база хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP) пада до 3,0 през първите 8 месеца на 2004 г. (от 3,6 % през същия период на 2003 г.). Инфлацията в България за декември 2006 г., измерена спрямо декември 2005 г. с хармонизирания индекс на потребителските цени е 6,5%, докато средната за страните от ЕМС (Европейския монетарен съюз) е 1,9%, а за Германия само 1,4 на сто. За целия период от декември 2005 до декември 2006 г. средната инфлация е 7,3% за България, а за страните от еврозоната - 2,2 на сто.
Повечето школи считат, че бюджетните дефицити, ограничават достъпа до кредитния пазар на частния сектор, чрез т. нар. "crowdind out effect (изтласкващ ефект), който е резултат от активното участие на държавата в този пазар; индуцирането на инфлация и нарастването на държавния дълг - са предпоставки за бъдещо нарастване на данъците. Класическата теория е формулирала принципа за уравновесеността (бездифицитността ) на бюджета. Дж. М. Кейнс и неговите привърженици отхвърлят принципа на бюджетно равновесие като остарял и несъвместим с регулативните цели и задачи на държавата. Те създават теорията за дефицитното бюджетно финансиране. Неокласиците реабилитират принципа за бюджетното равновесие.
Темата за дефицитното или бездефицитното бюджетно финансиране е дискусионна. С въвеждането на маастрийхските критерии става още по-актуално намаляването на бюджетния дефицит в рамките на 3 % от БВП (за всички страни членки на общността).
Примерът на Финландия обаче опровергава тезата за несъвместимост между държавно благосъстояние и важната роля на правителството при определяне направленията на икономическото развитие, на образованието, науката и иновационната политика. Държавно благосъстояние и сътрудничество на труда и капитала, опосредствани от правителството, допускат гъвкави форми на използване на труда в рамките на стабилна система на индустриални отношения. През 2001 г. Финландия заема първо място в света, по данни на Международния институт за развитие на управлението и Световния икономически форум, по индекс на глобалната конкурентоспособност. Динамичността на икономиката се характеризира с показатели като БВП на човек от населението, капитализация на фондовия пазар и производителност, а също и социални показатели.
Според класирането на фондация Херитидж и Уолстрийт Джърнъл за 157 страни в 10 категории с максимална оценка 100 по Индекса на икономическата свобода България има постигнат напредък в някои области: като Парична свобода, Бизнес свобода, Фискална свобода (намаляването н данъка въру печалбата от 1997 до 2007 г. от 42,5% до 10% и на най-високата данъчна ставка (1998 г.) -40% до 24% (2007 г.). Страната се нарежда на 62 място, като подобрява позицията си с две места нагоре.
Считаме, че с напредването на България във всички класации е още по-неподходящо пенсионерите и работещите да бъдат на последно място в Европа по доходи.
Проблемите на пенсионната система на България на този етап може да се формулират най-общо така:
Увеличаване на дефицита на фонд "Пенсии"
Това започва още през 1990 г., когато се появява дефицит в общия бюджет на социалното осигуряване (Държавно обществено осигуряване- ДОО плюс Съвета за взаимно осигуряване на членовете на ТПК) и за първи път се появяват субсидии като пряк източник на финансиране. Те са около 4 % от бюджета, а дефицитът възлиза на 260 млн (6,5% от разходите за пенсии). Дефицитът по фондовете на ДОО се финансира с излишъците, вкл. и от бюджета на НОИ. В бюджета на НОИ е отчетен излишък от 466 071,8 хил. лева. Дефицитът на фонд "Пенсии" за 2005 г. е 746,7 млн. лв или с 25,8 млн. лв по-малко от предвиденото със ЗБДОО. Нарастването на дефицита спрямо 2004 г. е приблизително 94,7 млн. лева.
Въпреки намаляването на броя на пенсионерите през 2005 г. с 0,81%, нарастването на разходите за всички пенсии е със 7,31%, а само за фонд «Пенсии" - със 7,01 на сто.
За Германия, проблемът е подобен, по-точно за периода 1981-2003 г. федералната субсидия от бюджета нараства от 18% до 26% от приходите на фондовете за социално осигуряване.
От друга страна, следва да се отбележи, че в редица страни съществува практика за осигуряване на дори една трета от вноските от държавата. Такава практика съществува в Люксембург, където 8% от 24-процентовата вноска се дава от държавата, в Гърция и Малта - 10% от 30-процентовата вноска. В Кипър за сметка на държавата е 4% от 16,6-процентовата осигурителна вноска за пенсионно осигуряване. Изостават нивата на пенсиите на лицата, пенсионирали се преди 2000 г. и постепенно на всички, пенсионирали се преди текущата година. Дискусионната тема тук е как да се осъвременяват пенсиите на лицата, пенсионирали се преди текущата година.
С приетите изменения на Кодекса за социално осигуряване (КСО) от декември 2005 г., съгласно чл.102, ал. 2 "При преизчисляването по ал.1 се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първо отпускане на пенсията". За пенсиите, отпуснати преди 1.1.2000г. , съгласно новата четвърта алинея на същия член се използва средномесечният осигурителен доход за страната за 1999 година.
Съгласно чл.100 на КСО, който влезе в сила от 1.1.2007 г., "Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 януари с решение на Надзорния съвет на НОИ с "процент, равен на сбора от 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от индекса на потребителските цени през предходната календарна година".
Проблемът с недостига на стаж за удовлетворяване на условията за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Новото е , че при недостиг на точки (когато лицето е на 65 г.) се изискват 15 г. осигурителен стаж, от които 12 действителен. Също нови разпоредби има за придобиване на право на пенсия за кадровите военно служащи, за следователите и младшите следователи, за държавните служители по Закона за МВР, за държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната система и държавни служители по чл. 11 от Закона за пощенските. услуги се изискват 25 г., от които 2/3 действително изслужени като държавни служители по съответните закони или следователи, при уволнение, независимо от възрастта.
Нисък коефициент на заместване на дохода на пенсионерите спрямо доходите на работeщите, предопределен от по-ниския осигурителен доход през годините преди 2005 г. и най-вече от липсата на достатъчно осигурителен стаж за периодите с висока безработица. Друг проблем са ниските заплати и още по-ниските осигурителни доходи за работещите в полулегалната икономика.
България има 7,66 пъти по-ниска средна брутна заплата за 2003 г. в сравнение със Словакия и 10,45 пъти по-ниска в сравнение с Испания.
Без индивидуален коефициент и с индивидуален коефициент до 0,50 са отпуснати пенсии, равни на 2,60% от общия брой. Но другото явление, което предопределя ниските пенсии и големият им брой получатели е, че 46,12% от пенсиите са отпуснати с коефициент между 0,50 и 1. Едва 15,51% от пенсионерите имат коефициент над 1,80. Сравнително нисък е процентът на разходите за пенсии като дял от и без друго доста ниския БВП на страната. Пенсионните разходи в Гърция през 2002 г. са 13% от БВП, но нивото на бедност при лицата на 65 и повече години през 2003 г. е 28% (35% за пенсионерите на 75 и повече години с много малка разлика между половете). Таблица 4 показва динамиката на съотношението Разходи за пенсии/БВП за България. Тенденцията е на нарастване до 1993 г., а за периода 1995 - 1997 г. има рязко намаляване на съотношението.
Проблемите на финансирането може да се разглеждат в няколко аспекта. Средствата за финансиране на годишния разход на пенсии, включват освен сумата на всички пенсии към 1 януари на съответната година, но и разхода за новоотпуснатите пенсии, допълнителния разход за изменение на някои пенсии на работещи пенсионери, които са отправили молба до НОИ за преизчисляване на пенсиите им, разходите за осъвременяване (индексиране или компенсиране) на пенсиите, отпуснати преди началото на текущата година и разходите за коледни добавки. Тъй като в повечето страни тринадесета пенсия е равна на 1/12 от пенсионните разходи до декември, а Австрия и Португалия се изплаща и 14-та пенсия, считаме, че и коледните добавки трябва да бъдат по-високи и равни, поне на половин пенсия или повече.
Въпросът е обаче, след като бюджетът на НОИ се отдели от държавния бюджет с цел оптимизиране на приходите и разходите за социално осигуряване, нормално ли е финансиране на пенсиите от държавния бюджет над 20 на сто?
Приходите от осигурителни вноски се определят от броя на осигурените лица, средните осигурителни доходи, размерът на осигурителните вноски и нормата на събираемост. Постъпленията от осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица за 2003 г. в структурата на приходите от осигурителни вноски e 5,08 на сто.
Най-голямо нарастване на средния размер на пенсията през 2004 г. бележат за кадрови военнослужещи - 23,9 на сто. Съответно и разходите за изплащането на тези пенсии са се увеличили с 30,6 на сто. За 2004 г. за пенсии за всички кадрови военнослужещи, включително и за тези с пенсии за трудова злополука от ДОО са изразходени 241 418 хил. лв , а за 2005 г. - 256 881,8 хил. лева. Броят пенсии се е увеличил за периода 2002 г. - I-во полуг. на 2006 г. с 4,70 на сто. През 2005 г. се наблюдава слабо намаление на броя на пенсионерите с новоотпуснати пенсии, чийто брой възлиза на 97 683, т.е. намалява спрямо 2004 г. с 5 798. Броят на пенсионерите с новоотпуснати лични ПИОЗ намалява от 53 735 на 50 926, г.е. с 2 809, но нараства делът на пенсионерите във възрастовите групи 55-59 г.,60-64 г. и 65-69 г. Броят на пенсионерите с наследствени ПИОЗ се увеличава. За шестте месеца на 2006 г. личните ПИОЗ намаляват с 6 873 общо (в сравнение с 31.12.2005 г.). Средният осигурителен стаж на пенсионерите с ПИОЗ (без вторите пенсии) e общо 22,7 г., - за мъжете е 23,4 г., а за жените - 22,3 г. За мъжете с намалена работоспособност над 90% средният осигурителен стаж е 25,5 г., а за жените - 23,3 г. (общо - 24,2 г.). Средният осигурителен стаж на пенсионерите се покачва от 25,3 г. (1985 г.) на 34,1 г. общо (2000 г.), на 45,6 г. (по чл. 69 от КСО) и на 35,6 г. общо (чл. 68 от КСО - 35, СВОЧ на ТПК - 31,4 и 45,9 г. - чл. 69 от КСО- 2005 г.). Общият брой на осигурени от работодател лица нараства от 2 300 550 (2004 г.) на 2 390 042 (2005 г.).
За 2005 г. средният месечен размер на пенсия на един пенсионер от фонд "Пенсии" е 136,33 лв, а от фонд "ТЗПБ" - 123,34 лв и от фонд "Пенсии, несвързани с трудова дейност" - 79,90 лв. За първото полугодие на 2006 г. средният размер на пенсия на един пенсионер е 142,37 лв, а само от фонд "Пенсии" - 146,68 лв, т.е. увеличението на последния е 10,35 лв. Изплатените пенсии за 2005 г. -са 3 771,5 млн. лв. и нарастват с 29,27% спрямо 2002 г., само за фонд "Пенсии" нарастването е 33,09 на сто. Увеличението спрямо 2004 г. е със 7,31% общо, а само за фонд "Пенсии"- 7,01 на сто.
Броят на пенсионерите намалява с 1,81% към 31.12.2005 г. спрямо 2002 г., а спрямо 2003 г. - с 1,25% и спрямо 31.12.2004 г. - с 0,81 на сто. За първото полугодие на 2006 г. средният брой пенсионери е 2 294 876 или е намален само с 0,30%, а броят на пенсиите е увеличен с 0,02 на сто. Броят на пенсионерите с минимални размери пенсии е общо 429 261, от които с водеща пенсия за трудова дейност - 368 765, вкл. 59 957 с ПИОЗ. Към 30.06.2005 г. 21,5% от пенсионерите получават пенсии с минимални размери, а пенсионерите с водеща пенсия от фонд "Пенсии" с минимални размери на пенсиите са 19,3%. Най-голям е относителният дял на пенсионерите с минимални пенсии, отпуснати по ЗПСК - 85,5%. Броят на пенсионерите с пенсия до 140 лв е или равен на 62,70%. Социалната пенсия достигна размер 63 едва 2006 г. лв, а минималната ПОСВ е 85 лв от 1.07.2006 г. За 2005 г. (в сравнение с 2004 г.) броят на изплащани повече от една пенсии , е 467 906 или увеличен с 47 068, или на 100 пенсионера се падат 120 пенсии. Към 30.06.2006 г. броят на лицата, получаващи добавки върху основната пенсия е значителен, само добавки по чл. 84 получават 645 425, а добавките за чужда помощ са 129 628, добавките за старост - 211 937.
Поддържам тезата, че е необходимо да се приложат следните коефициенти за определяне на минимална заплата - 1,7 - 2 от границата на бедност и около 55 на сто от средната заплата за страната; гарантиран минимален доход - 0,5- 0,6 от границата на бедност; социална пенсия: 1,1-1,2 от гарантирания минимален доход. Необходимо социалната политика да бъде обвързана с официалната граница на бедността. Ако вземем 45% процентова граница на бедност (изчислена на база средната месечна заплата) още към 1.01.2006 г. минималната пенсия би трябвало да бъде поне 155,25 лв. , а към 1.1.2007 г. - до..156,62 лева. Считам, че би могло да се увеличи цената на една година осигурителен стаж от 1 на 1,2%, защото размерите на пенсиите на над 50% от пенсионерите са обидно ниски и че е необходимо пенсиите да се приближат по стойност на тези от ЕС-15. Казусът е: как да се намалят вноските за фонд "Пенсии", без да се покачи много дефицитът и същевременно да се увеличат чувствително пенсиите. Ако се увеличи броят на заетите и/или размерът на заплатите, или се увеличат чувствително субсидиите от републиканския бюджет, може да се намаляват вноските за пенсии. От таблицата се вижда, че приходите за периода 1999 г. 2005 г. са се увеличили с 85,96%, а за 2005 г. спрямо 2004 г. със 7,95 на сто. Но приходите от вноски, изразени като процент от БВП за 1999 г., възлизат на 8,29%, а за 2005 - 8,16 на сто.
Приходите на фонд "Пенсии" може да се увеличат по няколко начина.
Най-добрият от тях може би е чрез увеличаване на осигурителната база, а това може да стане чрез увеличаване на осигурителния доход или размера на вноската, или чрез увеличаване на броя на осигурените лица. Резервите може да се търсят в:
• Създаване и стриктно прилагане на законодателство, което да гарантира изваждането на "светло" на значителна част от"сивата" и част от "черната" икономика.
• Създаване на условия за наемане на млади хора, завършили средно професионално и висше образование и продължаване на активния живот на по-възрастните работещи.
• Споделям мнението на някои изслeдователи, че сред най-значителните бариери за развитие и реализиране на човешкия фактор са "... преди всичко ниските икономически активност, заетост, доходи и производителност на труда, слабата мотивация за труд; влошеният здравен статус на населението, сравнително високатата безработица, високият броя на обезкуражените, значителният брой на социално изключените, както и липсата на политичиски действия за въвежд на система за непрекъснато обучение и за адекватна оценка на качеството на труда при заплащането и стимулирането му".
• Считам също, че сегашните и бъдещите пенсионери ще трябва да разчитат поне още 10-20 г. на субсидии за пенсиите си, тъй като трябва да се вземе впредвид фактът, че постъпващите вноски за периода 1949 г.-1997 г. отиват в бюджета на България, а не в специален фонд "Пенсии".
За да не се повишава вноската, е нужно най-напред да се повиши осигурителната база, т.е. доходите. Като първа стъпка е добре да се покачи минималната заплата по-чувствително и да се започне браншово договаряне на заплатите.
Счита се, че разходите в бюджетната сфера за издръжка, заплати и осигуровки може да се намалят при извършване на реформа в нея и при оптимизиране на броя на служителите. Споделям мнението на С. Шадлър, зам-директор на отдел "Европа" на МВФ, "че трябва да се увеличават правителствените спестявания." Ако е необходимо да се търсят допълнителни средства за субсидиране на пенсиите, би трябвало да се намалят разходите за отбрана, защото относителният дял на разходите за отбрана като дял от БВП на България за 1985-1989 г. е бил повече от 2 пъти по-голям от този на Германия , а дори през 1998 г. е по-висок от този на Германия, Канада, Дания и Унгария. За 2000 г. делът на разходите за отбрана и сигурност се покачва на 5,6% от БВП.
За 2004 г. делът на тези разходи е 5,09% от БВП и е сравним само с високите разходи на Гърция (2,7%). В правителствената програма обаче за 2006-2008 г. се предвижда те да не надминат 2,5% от БВП.
Друга сфера, от която биха могли да се прехвърлят средства за нуждите на пенсионната система би могла да бъде "опазване на обществения ред и сигурност", където през 2004 г. са употребени 2,1% от БВП. От статистиката на разходите на правителствата на страните членки на ЕС става ясно, че по този показател по-високи разходи като дял от БВП има само Великобритания (2,6%) и Естония (2,2%).
В средносрочен и дългосрочен план би трябвало да се увеличи конкурентоспособността на икономиката и да се запази или още по-добре увеличи средногодишният ръст на БВП. Ако се увеличи цената на труда и общо разходите, които работодателите правят за работни заплати и осигурителни вноски, БВП ще нарасне по-бързо. Увеличението на доходи ще позволи инвестиране в доброволни пенсионни фондове. Друг начин да се увеличат разходите на пенсиите е:възможно най-скоро да се създаде Сребърен фонд.
Ако се реализират бюджетни излишъци спрямо Закона за бюджета за 2007 г. още от 1 август би могло да се обособи така дълго обещаваният Силвър фонд. Практиката показва, че при добро управление резервният фонд може да увеличи активите си за две години и после ежегодно да се използват част от средствата за попълване приходите на фонд "Пенсии" и за повишаване на пенсиите или на пенсионираните преди началото на текущата година или за промяна на пенсионната формула, за да се даде възможност за покачване на коефициента на заместване на доходите на пенсионерите. Фискалният резерв към 3.12.2005 г. е равен на 4 511,6 млн. лева. Ако беше отделен от него 10%, то още в началото на 2006 г. можеше да се създаде Резервен фонд, част от парите да се инвестират и средствата по него да нараснат за първите две години (ако не започне използването му за попълване на фонд "Пенсии" преди 1.1.2008 г.).
По-бърз растеж може да се постигне чрез нарастване на нивата на спестяване и инвестиране. Увеличаването на растежа от този източник няма да бъде постоянен, но той може да бъде решаващ за 2-3 десетилетия. Влиянието на подобна политика зависи от това чие потребление е намаляло, за да се направи място за допълнителното спестяване и инвестиране. Ако намалението се разпростира равномерно сред населението, относителният товар е вероятно да не бъде повлиян. Като основа на икономическия растеж служи спестяването, трансформирано в инвестиции.
USD
CHF
EUR
GBP
