Обширните гори на северното полушарие, разпрострели се от Китай и Сибир до Канада и Аляска, заплашват да се превърнат в гигантски източник на въглероден диоксид, вместо да останат гигантската „клоака", която ще помогне за поемането на парниковите газове, сътворени от човека.

Според изследвания, цитирани от The Independent, рисковете от пожари в бореалните (северните) гори през последните години са се увеличили във връзка с измененията на климата. Повече: горите в умерените зони започват да губят способността си да абсорбират въглероден диоксид.

Учените се боят от времето, когато въглеродният диоксид, освободен от горските пожари и изсушаването на почвата, ще надхвърли обемите, абсорбирани заради годишния ръст на растенията. Подобни перспективи правят по-трудно контролирането на глобалното затопляне, защото северните гори са ключов елемент в изчисленията, от който се очаква да смекчи ефекта от предизвиканите от човека емисии на CO2.

Днес са публикувани две изследвания, които твърдят, че пожарите в бореалните гори, втори по големина горски масив на планетата след тропическите дъждовни гори, са отслабили една от най-големите сухоземни „отходни ями" за въглероден диоксид.

Едно от изследванията сочи, че след няколко години горските пожари в САЩ ще внесат повече въглероден диоксид в атмосферата за няколко месеца, отколкото всички годишни емисии, идващи от автомобилите и производството на енергия на един типичен американски щат.

Другото изследване сочи, че за следващите 60 г. рискът от горски пожари сред 1 млн. кв. км. канадски гори съществено се увеличава, главно заради по-сухите условия произтичащи от глобалното затопляне и изменението на климата.

Том Гауър, професор по горска екология, твърди, че пожарите ще имат по-голямо въздействие върху размера на въглеродните емисии от бореалните гори в 60-годишен период, отколкото други фактори като например валежите, но климатът е сърцевината на проблема.

Интензивността и честотата на горските пожари се влияе от измененията в климата, тъй като топлинни вълни и по-сухия земен терен стимулират избухването на пожари. Системите на промяна на климата и на промяна на пожарите са тясно свързани, счита професорът.

„Всичко, което е нужно, е година с ниска снежна покривка и сухо лято. С няколко искри, става прахан".

В исторически план бореалните гори са се проявявали като мощен абсорбатор на въглерод: горите поглъщат повече въглероден диоксид, отколкото отделят. Но в актуално изследване, публикувано в Nature, се предполага, че абсорбаторът е намалил капацитета си през последните десетилетия и има тенденции горите сами да станат източник на въглерод.

„Почвата е главен източник, растенията са главния отдушник, и взаимодействието на тези двете в жизнения цикъл на дърветата наистина определя дали бореалните гори поглъщат или излъчват въглерод", казва професор Гауър.

Базирано на сегашното разбиране, пожарът е бил по-важен двигател за въглеродния баланс отколкото климатът през последните 50 години. Но ако концентрацията на въглероден диоксид действително се удвои през следващите 50 години и температурата се покачи с 4C to 8C, всички оценки вече ще бъдат невалидни.

Другото изследване е публикувано от Carbon Balance and Management и твърди, че емисиите на въглероден диоксид от някои горски пожари надвишава годишните емисии от автомобили и производство на енергия от някои американски щати.

Използвани са сателитни изображения за оценка излъчения CO2 спрямо на процента на горска покривка в определена област.

В някои години количеството освободен заради горските пожари CO2 е еквивалентно на 5% от предизвиканото от хората. Но в други години, по-обширни и интензивни горски пожари водят до значително увеличение на емисиите.

„Има значителен потенциал за допълнително нетно изпускане на въглерод от горите на САШ заради промяна на динамиката на пожарите през следващите десетилетия".