„Играем тото онлайн”, „Спират строежите в тузарските квартали”, “Догодина най-високите пенсии ще са над 1000 лв.”, “Мандатът на Висшия съдебен съвет се разклати”

„Играем тото онлайн" е заглавието на първа страница на „Стандарт"

Чака ни революция в тотото. От Нова година ще пускаме фишове онлайн. Това обеща новият шеф на Спортния тотализатор Дамян Дамянов. Първият етап на модернизацията е да може да се залага до последния момент преди тегленето на тиража. Това ще става с нови терминали, които ще се открият в хипермаркети, молове и бензиностанции. За изграждането им тотализаторът чака 8-14 млн. лева помощ от държавата.

Започва и местенето на тото пунктовете, за да се вдигнат постъпленията. За целта ще се преговаря с кметове за по-атрактивни терени, където има по-голям поток от хора. Без онлайн залагания пък Тото 1 е обречено. Сега приходите му са около 1000 лева на тираж. "Рано затваряме тото пунктовете, а мачовете са късно вечерта", обясниха от тотализатора.
Още от статията на „Стандарт"

„Спират строежите в тузарските квартали", пише на първата си страница „Монитор"

Спират строителството в тузарските квартали на София. Това стана ясно вчера по време на Четвъртата международна конференция „Европейският град - градоустройство и архитектура, сигурност и финанси". За целта дирекция "Архитектура и градоустройство" е подготвила предложения за промени в закона. Идеята е забраната да важи за участък, в който се строи безразборно, без инвеститорите да правят улици и канализации.

"Не може общината да бъде виновна, че някой печели добре, а изобщо не мисли да създава нормален живот на хората", каза главният архитект Петър Диков в лекцията си на международната конференция. Той даде пример с квартал "Манастирски ливади", където хората ходели с ботуши, защото от входа до колата имало кал до колене.

800 евро на квадратен метър вървят цените в "Манстирски ливади". Става въпрос за ново строителство и завършен и необзаведен апартамент, посочиха експерти. Покрай кризата обаче много лесно можело да се смъкне от цената на имота, защото условията наоколо били супермизерни.

Други квартали, които имат претенцията да се елитни, а дори и улици нямат, са "Кръстова вада", "Малинова долина" и "Витоша", казват местните граждани. Драгалевци и Княжево пък открай време имали проблеми с канализацията, а често отходните води се изливали директно на пътя.
Още от статията на „Монитор"

"Догодина най-високите пенсии ще са над 1000 лв.", прогнозира от първата си страница „Сега"

За пръв път от влизането в сила на пенсионната реформа преди 9 години възрастни хора ще могат да получават над 1000 лв. пенсия от следващата година. Пенсиите, отпуснати след 1 януари 2010 г., няма да бъдат ограничени от тавана, който в момента е 700 лв. Така хора, осигурявали се на максималния осигурителен доход от 1997 г. насам, ще получават около 4.5 пъти над средната пенсия, прогнозира пред "Сега" бившият управител на Националния осигурителен институт Йордан Христосков.

В момента средната пенсия е 289 лв. Това означава, че догодина ще има хора, които ще получават и 1300 лв. Според Христосков няма опасност отпадането на тавана за новите пенсии да доведе до срив в пенсионната система и до още по-голямо задълбочаване на дефицита в бюджета на НОИ. "Тези пенсии са заслужени, защото ще отидат при хора, които дълги години са се осигурявали на реалните си доходи", коментира бившият управител на осигурителния институт.

"Премахването на тавана за новоотпуснатите пенсии е заложено още преди 3 г. в Кодекса за социално осигуряване и смятам, че това е правилно", каза вчера пред Би Ти Ви и социалният министър Тотю Младенов. Това е единственият начин работещите да бъдат мотивирани да се осигуряват върху реалния размер на заплатите си, обясни той. Преди няколко седмици зам.-министър Христина Митрева съобщи пред "Сега", че за покриването на допълнителните разходи от падането на тавана за новите пенсии догодина ще трябва неголям ресурс - около 5 млн. лв.

Таванът на пенсиите беше въведен заради недостатъци на старата пенсионна система, които позволяваха някои категории служители като банкери и летци да получат пенсии от 2-3 хиляди лв., тъй като са се осигурявали върху много високи суми. Впоследствие този недостатък беше изгладен чрез въвеждането на максимален осигурителен доход, над който не могат да се внасят осигуровки (2000 лв. в момента). Според изчисления на социалните експерти това по естествен път регулира пенсиите, които ще бъдат отпускани от следващата година нататък.

Ограничението от 700 лв. обаче остава за старите пенсии, отпуснати до 31 декември 2009 г. Вчера социалният министър заяви, че и за тях таванът ще се преразгледа през юли догодина заедно с евентуалното увеличение на останалите пенсии. Все още не са правени разчети колко лева ще достигне максималната пенсия, уточни пред "Сега" зам. социалният министър Христина Митрева.
Още от статията на „Сега"

"Мандатът на Висшия съдебен съвет се разклати", съобщава от първата си страница „Дневник"

Назначенията на началници на съдилища и прокуратури, които Висшият съдебен съвет (ВСС) прави в момента, трябва да спрат, призова вчера председателят на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев. Всяко неправилно назначение е ракова клетка и не знам докога ще удържи на метастази организмът на съдебната система, заяви той.

Промяна или смяна

Изказването на Пенчев дойде след остра декларация на Съюза на съдиите и така за една седмица ВСС получи трети шамар и ултиматум за промяна. Първа беше министърът на правосъдието Маргарита Попова, която миналия петък заяви на членовете на съвета: "Магистратите трябва да усетят от нас почтеност, откритост и здрава ръка, иначе няма да променим съдебната система и ще се наложи нас да ни променят." Намекът за смяна на съвета в изказването на Попова сега получи продължение в думите на шефа на ВАС. Той призова парламентът да вземе мерки, защото съдебната власт очевидно не може да се справи сама. Това е въпрос на държавата и на националната сигурност, а не на съдебната система, каза Пенчев. Намесата на парламента в кадровата политика на ВСС може да доведе до приемането на нови правила за назначенията на магистратите в Закона за съдебната власт и/или до смяната на самия съвет. Предишните състави на ВСС досега бяха подменяни именно чрез поправки в съдебния закон. За целта са използвани различни причини, предишният съвет например беше сменен, тъй като органът стана постоянно действащ, а и квотата на следователите в него беше намалена. В пакета от 57 мерки на правителството за реформа в правосъдието и борба с корупцията е записано, че до 20 декември Министерството на правосъдието трябва да е готово с проект за поправки в съдебния закон. Като очакван ефект от реформата е предвидено да се подобри системата за избор на административни ръководители и да се въведе елемент на специализация в работата на съда.

Членовете на ВСС са общо 25. От тях не могат да бъдат сменени трима - председателите на върховните съдилища Лазар Груев и Константин Пенчев и главният прокурор Борис Велчев. Останалите 22-ма се делят на две квоти - на съдебната власт и на парламента. Съдиите избират шестима, прокурорите - четирима, и следователите - един, а останалите се гласуват от депутатите.

Назначенията да спрат сега

"От години говоря за приятелските кръгове, за еднаквите атестации на магистратите, за това, че кариерата зависи от контакти и връзки и нищо не се случва, не виждам нищо да се е променило", заяви вчера Пенчев и допълни: "Кучетата си лаят и керванът си върви, но керванът трябва да бъде спрян." Според него назначаването на нови началници трябва да се преустанови, докато не се приемат поправки в Закона за съдебната власт и нова наредба за атестирането на магистратите. Ако сега продължат по стария ред, дори и да се промени законът, новите правила ще проработят чак след пет години, когато ще е следващата масова смяна на началници в системата, обясни шефът на ВАС. Пенчев определи настоящата политика за израстване в кариерата като убиец на вярата на почтените магистрати.

Досега бяха сменени началниците на съдилища и прокуратури на апелативно и окръжно ниво, както и заместниците им. Започна изборът на районно ниво, като само за октомври са планирани над 100 конкурса.
Още от статията на „Дневник"

„Данъчни отварят банкови досиета", съобщава „Стандарт"

Данъчните ще гледат в банковите досиета на гражданите и в договорите за лизинг. Така ще засичат дали върху доходите, които обявяват пред банките, за да вземат кредит, са платили данъци. Например може да се окаже, че човек който с години прави месечни вноски по заем от 500-1000 лв., реално плаща данъци върху доходи от 300-400 лв. Достъпът на данъчните до кредитните досиета на гражданите беше обсъден на заседание на Консултативния съвет към Националната агенция за приходи. С промяната огромна част от сивите доходи ще излязат на светло. Забраната за плащане в брой на големи суми е друга от обсъжданите мерки срещу сивата икономика. Изпълнителният директор на Българския форум на бизнес лидерите Стамен Тасев предложи по време на заседанието да се забранят плащания в брой над 10 000 лв. Но за администрацията и забраната на плащанията над 30 000 лв. е достатъчна, за да се удари сивата икономика.

Обсъжда се и вдигане на прага за задължителна регистрация по ДДС. Сегашният праг от 50 000 лв. не отговаря на повишените обороти, смятат експертите. Но преговорите с Европейската комисия за вдигане на прага ще са доста трудни и бавни. Данъчните да могат да кръстосват страната и да правят ревизии на фирми във всички региони, искат от НАП. Така усилията на данъчните ще бъдат насочени именно към фирмите, за които има риск да ощетяват бюджета, а на инспекторите няма да се налага да проверяват дружества на братовчеди и приятели.

Ограничаване на възможностите за продажба на фирми с големи дългове към хазната на клошари е друга мярка срещу сивата икономика. Идеята е поне месец преди да се прехвърли фирмата, да се уведомят данъчните, за да имат време да наложат обезпечения.
Още от статията на „Стандарт"

„Взаимните фондове се връщат на пазара", пише „Дневник"

Силното представяне на капиталовите пазари пренастрои и стратегиите на инвеститорите с по-дълги пари като взаимните фондове. След като свободното падане в резултат на кризата ги тласна към повече кеш (депозити и пари в брой), логично възстановяването продиктува промяна в стратегията им от дефанзивна обратно към агресивна.

Подобна крачка обяви "Карол капитал мениджмънт". Трите фонда на компанията заеха дефанзивна стратегия в края на миналата и началото на тази година и увеличиха нивото на паричните си средства до над 50% въпреки рисковия си профил. В резултат на новите позитивни очаквания за пазарите те вече плавно преминават отново към по-агресивна стратегия. Според мениджърите на компанията пазарите са навлезли в нова възходяща вълна, която предхожда очакваното икономическо възстановяване с 6 до 12 месеца. Тези в региона имат да наваксват ръста на международните, смятат мениджърите, тъй като драстичният спад на борсите в Централна и Източна Европа значително е надминал негативните перспективи пред икономиките в страните. Връщането на интереса към региона обаче и ниската ликвидност ще продължават да "бутат" нагоре регионалните акции, допълниха от "Карол".

Преди кризата средното ниво на паричните средства във фондовете беше около 20-25%. Впоследствие обаче сривът и масовите тегления принудиха схемите да увеличат дела на кеша с близо една трета до средни нива от 32-35%, показват данни на БНБ. В средата на годината той падна до около 30%, тъй като някои от управляващите дружества започнаха пренасочването на средства към нови покупки още в първата вълна на ръст на българския пазар през тази пролет. Сред тях са "Статус капитал" и "ДСК управление на активи". И според двете компании делът на паричните средства ще продължи да се понижава за сметка на новите покупки на акции. Той обаче няма да пада драстично. "Бихме намали дела му с още 5 до 10%, но не повече", каза прокуристът на "ДСК управление на активи" Димитър Тончев. По думите му вече се наблюдава и плахо навлизане на нови инвеститори, което допълнително оформя свободен паричен поток за инвестиции.

Нови записвания отчитат и от "Статус капитал", посочи Владислав Панев, председател на СД на управляващото дружество. Компанията пренасочи част от задържания кеш още в началото на годината, с което си осигури по-висока доходност спрямо пазара. Секторният "Статус финанси" се представя по-добре от пазара, с доходност от малко над 40% от началото на годината.
Още от статията на „Дневник"

„Жечко от "Терем" отърва килията засега", пише „Монитор"

Състав на Софийския апелативен съд постанови най-леката мярка за неотклонение - „подписка", на вече бившия изпълнителен директор на „Терем" ЕАД Жечко Петров.

Съдебният състав прие, че няма да се укрие, защото има постоянен адрес, а и няма опасност да извърши друго престъпление по служба, защото е освободен от длъжност. Вчерашното решение на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

На първа инстанция Софийскияг градски съд остави в ареста шефа на военните заводи, срещу когото има повдигнато обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери - 5 224 000 лева. Според прокуратурата става дума за превод на пари по договор с Министерството на отбраната. Ведомството е обявило конкурс за фирма, която да извърши утилизация на боеприпаси. "Терем" печели конкурса, като гарантира, че няма да възлага поръчката на подизпълнител.

Фирмите, които са извършили последващата утилизация на боеприпасите, са разполагали с необходимите за това разрешителни, опита се да оневини клиента си адвокатът на Петров Илиян Шопов. "Утилизацията на боеприпасите е правно регламентирана дейност и това донякъде обяснява различните правни становища, относно необходимостта, фирмите, които управляват тази дейност да имат лиценз. Касае се за нормативна празнота, в известен смисъл, за липса на съгласуване на лицензионните режими, дотолкова, доколкото нашето законодателство не познава конкретно лице за извършване на дейността утилизация", оправда се защитникът.

От прокуратурата обаче вече разследват и други скандални сделки на "Терем". Според тях в дъното на аферата е бившият военен министър Николай Цонев. Той е уреждал свои фирми да печелят конкурсите на силовото министерство и по този начин се е нагушил с милиони. Тази версия вече се проверява от прокуратурата.
Още от статията на „Монитор"

„София си взима обратно "Топлофикация", информира „Сега"

Столичната община е поискала от държавата "Топлофикация" отново да стане общинско дружество. Писмо с такова искане е изпратено преди няколко седмици до правителството и преди дни на него е отговорено утвърдително, каза пред "Сега" председателят на Столичния общински съвет (СОС) Андрей Иванов.

Вчера в интервю за "Стандарт" министър Трайчо Трайков твърди, че единственият вариант за бъдещето на дружеството е то да се върне на общината и че тя вече била съгласна с това. При назначаването си на поста Трайков твърдеше, че софийското парно ще се продава по възможно най-бързия начин, а шефът на Агенцията за приватизация Тодор Николов обещаваше да подготви сделката. При положение, че собствеността отново ще е общинска, такава сделка ще трябва да се подготви от Столичната общинска агенция за приватизация.

"Надявам се, че "Топлофикация" ще стане отново част от живота на София, защото това все пак е комунално дружество за града", каза вчера Иванов. Той коментира, че фирмата е била много по-добре като общинска преди правителството "Станишев" да я одържави заради неплатено гориво за близо 300 млн. лв. Иванов отклони въпроса какво смята да прави общината с проблемната фирма. По данни отпреди месец и половина дружеството дължи 120 млн. лв. за гориво на "Булгаргаз" и има над 200 млн. лв. несъбрани вземания от абонатите си.
Още от статията на „Сега"

„Закъсняваме със заявката за ресора на следващия български еврокомисар", казва в интервю за „Дневник" министърът на външните работи Румяна Желева

Какво постигнахте на Съвета на външните министри на ЕС?

- Основната цел на срещата беше подготовката за Европейския съвет в края на октомври, на който за пръв път ще присъства премиерът Бойко Борисов. Сред дискутираните теми бяха институционалната реформа - всички очакваме с нетърпение как ще мине референдумът в Ирландия. След това трябва да се извършат номинациите за новите позиции, които се създават с Лисабонския договор, като постоянния представител за външна политика например. Друга тема беше икономическият план на ЕС за възстановяване. Направихме едно предложение - след двете години, когато премине "ваканцията", която ЕС даде на държавите членки да възстановят своите икономики от рецесията, да се премине отново към бюджетна консолидация, да започнат отново стриктно да се спазват критериите на Пакта за стабилност и растеж. Става дума за държавните помощи, които не са европейски стандарт, а извънредни мерки. На нас, слава Богу, не ни се наложи да прибягваме до тях, което е показателно за желанието и амбицията на българското правителство да се присъединим към механизма, предхождащ включването в еврозоната. Именно затова искаме "финансова чистота" в рамките на ЕС.

Темата за енергийната сигурност също беше на дневен ред, какво постигна България?

- Обсъждахме проектите, които се финансират по линия на европейския план за икономическо възстановяване. По-конкретно - съгласно този план да получим средства за две интерконекторни връзки с Румъния и Гърция. Те са изключително важни, за да не се стига до повторение на газовата криза. Освен това имах среща с гръцката си колега Дора Бакояни, тъй като кандидатстването за проекта се извършва двустранно. С нея дискутирахме както този въпрос, така и бързото реализиране на проекта.

Друга важна тема беше за компенсациите за АЕЦ "Козлодуй". Говорих с колеги от другите държави членки и с еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс, който ме насърчи да поставя въпроса по време на съвета. Заради тези 300 млн. евро трябва да се отвори повторно финансовата рамка на съюза. Надявам се на подкрепа, след като комисията е поела ангажимент, но ние трябва да си свършим работата и да поставяме непрекъснато този въпрос. Колегите ми от другите страни проявяват разбиране - знаят, че ние сме изпълнили ангажиментите си, но изпитваме трудности по отношение на енергийната си сигурност.

На съвета бяха приети и заключенията върху юлския доклад на ЕК за напредъка на България и Румъния. Как се разви дебатът?

- До последно имаше желания за промяна на текста, но в крайна сметка резултатите са много добри за нас. Отпадна всякаква заплаха за предпазна клауза. По-важното е, че преодоляхме възможността Механизмът за сътрудничество и оценка в правосъдието и вътрешните въпроси да се обвърже с други политики, като влизането ни в Шенген или управлението на еврофондовете.

Какви въпроси най-често ви задаваха при двете ви посещения в Брюксел, както и посланиците на страните членки в България?

- Не бих казала, че ни задават въпроси. Смятам, че трябва да показваме действие и конкретни резултати, те на думи са се наслушали. Както казват философите, думите са прах. Но партньорите ни са заинтересувани силно от воля за борба с корупцията и организираната престъпност, от политическата воля на кабинета и лично на премиера. Ние вече имаме и конкретни резултати - имаме арести на хора заради злоупотреби, прокуратурата показва сериозна активност. Направихме и така, че да се предотврати контрабандата чрез свързването на митниците с НАП, имаме заявка от законодателната власт за промени в НПК. Но всички са най-вече впечатлени от вота на българските граждани, от желанието им за промяна. Разговаряла съм и непосредствено след изборите, а и сега, в Брюксел, с политици с впечатляващи биографии, които казват - трябва да използвате сега тази динамика, да се улови моментът и да се направят реформите, сега хората са на ваша страна. Това е най-важното, което трябва да се направи.
Още от интервюто в „Дневник"

„Ако откажете "Белене", губите 100 млрд. евро", казва в интервю за „Стандарт" руският посланик в София Юрий Исаков

Ваше превъзходителство, диалогът между премиерите на България и Русия Бойко Борисов и Владимир Путин вече започна. Какво очаквате от продължението му?

- Първата официална среща на 1 септември между двамата премиери бе посветена главно натемата съвместните енергийни проекти. Искам да подчертая обаче, че енергетиката съвсем не е единствената област на взаимните ни интереси. В България на власт е ново правителство,което, както се предполага, разбира, че стратегическите интереси на България съвпадат свектора на постъпателното развитие на руско-българските връзки във всички сфери инаправления. И това е естествено, тъй като те се градят на уникални традиции, заложени от нашите предци и скрепени с неподвластни на времето духовни връзки. Те здраво са циментирани от взаимната изгода и уважение.

Убеден съм, че целият солиден позитивен багаж в двустранните връзки, които ние съвместно създадохме през последните години, би трябвало, а и аз съм уверен, че може, да се използва за динамичното движение напред по целия спектър на взаиомодействията ни. Увереността ми се базира на съответстващите еднозначни изявления в полза на по-нататъшното развитие на двустранните отношения, направени на срещата на премиерите на нашите страни в Гданск.

Вие имате ли вече лични впечатления от премиера Борисов и неговия кабинет?

- Да. Добри впечатления остави у мен първата ми среща с г-н Бойко Борисов в неговото ново качество като премиер, както и с ключови министри от неговия кабинет. В тези контакти също така ясно прозвуча мисълта, че задачата за развитие на партньорството с Русия се разглежда като един от главните приоритети от новото правителство в България. Искам само да добавя, че в Москва ще се радват да видят реални практически стъпки в потвърждение на този курс. От своя страна, аз ще правя всичко възможно за реализирането на такъв сценарии на двустранните ни отношения.

Ще има ли нова газова криза, подобна на тази през януари? В Киев се опасяват, че Москва може да използва "газовия лост" с цел да повлияе на резултатите на предстоящите президентски избори в Украйна. Подобни опасения има и в страни от ЕС.

- Много се надявам това да не се случи. Но този въпрос всъщност би трябвало да се отправи към украинската страна. Дали отново ще има газова криза или не ще зависи, както и миналата зима, изключително от готовността на Киев да спазва международноправните си задължения за безпрепятствен и ненамаляващ транзит на руски газ за европейските потребители. Освен това украинците трябва своевременно да се разплащат за доставките на руския газ по двустранните споразумения. Средства за тази цел тази година украинските партньори имат благодарение на финансовата помощ, предоставена неотдавна от ЕС на Киев. През последните месеци от Украйна не е имало нарушения на заплащането на доставките на руски газ. Ще подчертая - независимо от сложните сега отношения с Киев Москва взема пред вид тежката икономическа ситуация в Украйна и прави сериозни отстъпки по въпроса за заплащането на руския газ. Така на неотдавнашната среща на премиера Владимир Путин с премиера на Украйна Юлия Тимошенко в Гданск бе постигната договореност Украйна временно да заплаща само реално потребявания газ, а не цялото контрактувано количество. Като се отчита значителното заради икономическата криза съкращаване на потреблението на газ в Украйна /в първото полугодие на 2009 г. с 30-40 процента/ такъв привилегирован режим означава, както разбирате, преки загуби за нашите износители.

Руската страна обаче направи тази стъпка. По същество става дума за руска икономическа помощ за Киев. Трябва да притежаваш наистина болно въображение, за да видиш в подобни добросъседски действия на Русия някакъв "газов лост" за натиск с цел да се въздейства на вътрешнополитичеката ситуация на Украйна или път някакъв друг зъл замисъл.

В Годината на България в Русия и 130-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между двете страни, се усети "енергиен привкус". Как гледа Москва на намерението на новото българско правителство да преразгледа, а вероятно и да замрази някои проекти в енергетиката, ако те не са изгодни за София?

- Проявите в рамките на Годината на България в Русия и празнуването на съвместния дипломатически юбилей преминават успешно по целия спектър на изключително богатите икономически, културни, научни и духовни връзки между нашите страни и народи. Същевременно е очевидно, че именно енергетиката може в перспектива да стане локомотив в двустранното ни взаимодействие, като вземем стратегическа перспектива. Руската позиция за възможните намерения на новото българско правителство да преразгледа някои проекти в енергийната област или отделни техни аспекти пределно ясно бе изразена от руския премиер Владимир Путин по време на състоялата се в Гданск среща с новия български премиер Бойко Борисов.

Първо, в Москва разбират, че новият български кабинет има нужда от време, за  по-подробно да се запознае с конкретиката на съвместните енергийни проекти. Цялата документация за тях е открита и се намира в българските и руските корпорации. Ние сме готови за допълнителни експертни консултации по всеки от проектите за изясняване на всички въпроси, интересуващи българската страна. През следващите дни ще започнат двустранни консултации за АЕЦ "Белене" на министерско равнище.

Второ. Молим българската страна колкото се може по-скоро да се определи по отношение на участието си в всички от съвместните проекти. Ние адекватно и без драматизъм ще приемем всеки отговор. За Русия, в случай на отказ на българската страна от участието си в някой от тях, има и други пътища за реализация на енергийните й интереси. Ще добавя, че за руската страна няма никакво съмнение в това, че съвместните енергийни проекти са изгодни за България и съвпадат със националните и стратегическите й интереси. Същото, разбира се, се отнася и за Русия. Абсолютното мнозинство експерти, а смея да твърдя, и български граждани, споделят това мнение. Разчитаме, че новият кабинет ще подходи към оценката на съвместните енергийни проекти отговорно, непреднамерено и неполитизирано. Това ще даде възможност на София да използва историческия шанс, както се изрази премиерът на Русия Владимир Путин, България да се превърне в енергиен център на Балканите, което същевременно сериозно ще повиши нейния геополитически статут в Европа.

Руски медии изчислиха, че ако България се откаже от споразумението за АЕЦ "Белене", то Русия ще загуби 12 милиарда долара. Верни ли са тези разчети? И какво в този случай ще загуби България?

- Точните изчисления на загубите колко ще загуби всяка страна могат да направят само специалистите, а не журналистите. Но цифрата, която сочите, е явно завишена. Даже в случай, че Русия построи АЕЦ-а за своя сметка и я подари на България, то и в този случай изглежда нашите разходи няма да надвишат стойността на обекта, която според контракта, е около 4 милиарда евро. Що се отнася до оценките за възможните изпуснати печелби, вече от страна на България, то тя ще трябва да се изчисли с много по-големи цифри. Например според посочени отскоро от български учени във в. "Класа" разчети икономическите загуби за България за следващите 60 години /това е крайният срок за работата на реакторите/ в случай на отказ от строителството на АЕЦ "Белене" ще достигнат около 100 милиарда евро. От друга страна, по приблизителни оценки на руски специалисти при прекратяване на строителството българската страна ще бъде принудена да изразходва за консервация на централата и изплащане на неустойки на участниците в строителния консорциум "Карсиб" /френска компания "Арева" и немската "Сименс"/ не по-малко от 1 милиард долара. За тези, които не се доверяват на цифрите и изчисленията, ще се изразя по-популярно. Реализацията на проекта ще даде на България уникалния шанс да се върне и сериозно да разшири загубените си позиции на енергийния пазар.

Защото страната ви през последните години заради закривнането на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй" практически загуби статута си на единствена държава износител на енергия в региона на Югоизточна Европа и един от най-крупните европейски експортьори на електроенергия. Балканските съседи на България, например Сърбия и Македония, мечтаят за такъв проект, а Турция и редици страни от Източна  Европа планират да строят нови атомни блокове. Не само сред руските, но и сред други авторитетни международни специалисти, няма абсолютно никакво съмнение в икономическата и сеизмическата безопасност на АЕЦ "Белене" (нека си припомним, че Япония има десетки реактори, разположени в най-сейзмоопасната зона на планетата), както и в надеждността на нашите реактори успешно е сертифицирана в Евросъюза. Не е маловажно, че в усровията на сегашната криза, Русия е готова да окаже и солидна финансова подкрепа под формата на кредит от своя държавен бюджет за строежа на АЕЦ "Белене" в размер  3,8 милиарда евро.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Поискахме многократно по-голям бюджет за туристическа реклама", казва в интервю за „Класа" заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов

Господин Маринов, имахте втора среща с бизнеса. Получихте ли конкретни предложения за решения и промени в туризма, или отново се констатираха познатите проблеми?

- Срещата беше с директори на туристическите комплекси по Черноморието, както и с представителите на туристическите сдружения. Поставиха се общоизвестните проблеми без конкретни предложения за тяхното решаване. Само три сдружения направиха това. Важно за бранша е решаването на въпросите с визите за руски граждани, инфраструктурата, увеличаване на бюджета за национална туристическа реклама, концесията на плажовете. По отношение на визите предложението е да се подобри административният капацитет на консулските служби и да бъде прекратен договорът с индийската фирма VFS. Службите имат административния и техническия капацитет да извършват тази дейност, без да се оскъпява самата услуга за туриста с 12 евро, както беше досега. Туристическата реклама към момента е около 3 млн. лева, което е крайно недостатъчно. Разходването на средствата трябва да е максимално прозрачно с оценка за неговата ефективност. Тя ще се измерва съобразно вложените средства и дейности, както и с ефектите като подобряване на имиджа на страната на съответния пазар, увеличаване на броя туристи и приходите от тях.

Ревизирахте ли участието на България на туристическите изложения? Какви средства ще поискате за реклама от бюджета?

- До края на годината сме предвидили три борси да отпаднат - в Лайпциг, в Барселона и в Брюксел. Първо, сме ограничени с бюджет и трябва да оптимизираме разходите, второ - те дублират представянията на България в отделни страни. За следващата година тепърва планираме такъв анализ с бизнеса, с който ще обсъдим на база ефективно разходване на средства къде да бъде премахнато нашето участие.

В момента тече процедурата за формиране на държавния бюджет за следващата година. Ние поискахме многократно увеличение на бюджета за реклама, но това ще зависи от възможностите за отпускане на допълнителни средства в момента, които не са големи. Конкретните числа ще се коментират впоследствие.

В новия Закон за туризма вие вече посочихте три неща, които ще бъдат основно променени. Първото от тях е районирането. Как ще функционират районите?

- Към момента е предложено да бъдат осем района в страната. Но по всяка вероятност Черноморието ще бъде разделено на два района - северен и южен. Това ще бъдат организации за управление на дестинациите (сдружения с нестопанска цел), както е в другите туристически страни. Те ще бъдат инструментът за връзка между бизнеса, общинската администрация и държавата. Чрез тях ще се рекламираме на международни туристически борси и изложения. Другата им функция ще бъде събиране на информация за развитие на туризма в конкретната община, набиране на статистическа информация, следене на туристическите потоци, качество на обслужване - всичко, свързано с планиране и управление на сектора в съответния регион.

Известно е, че ще има промяна в статута на курортите, как ще се управляват те?

- В момента има постановление на МС отпреди 6-7 г., където курортите с национално значение са само изброени - Албена, Златни пясъци, Ривиера, Св. Константин и Елена, Слънчев бряг, Банско, Пампорово, Боровец. Но от това нищо не следва като начин на управление, формиране на бюджет за изпълнение на задачи, свързани с развитието на туризма. Те първо трябва да бъдат със статут на специфични селищни образувания, естествено, в рамките на съответната община. Оттук нататък трябва да видим как те ще бъдат управлявани, с какъв бюджет ще разполагат за решаване на проблемите, свързани с туризма. Освен за реклама бюджетът им ще включва решаване на инфраструктурните проблеми на тяхна територия с ВиК и други съпътстващи дейности, които пряко касаят сектора. Ще има и конкретни параметри на застрояване, което ще се съобрази със спецификата на съответния курорт и прилежащите туристически ресурси.
Още от интервюто в „Класа"

„Фонд "Пенсии" при НОИ се изпуска от контрол", предупреждава в интервю за „Сега" зам.-шефът на Комисията за финансов надзор проф. Нено Павлов

Проф. Павлов, млад човек, читател на вестника, се оплака, че по партидата му за втора пенсия в края на 2007 г. са фигурирали 280 лв., а в края на 2008 г. натрупаните средства са били 350 лв. Това е увеличение с едва 70 лв., независимо че през годината работодателят на младежа е превел 165 лв. Излиза, че останалите 80 лв. (като се приспаднат таксите), които са преведени в частния фонд, са чиста загуба. Защо се получава така?

- Заради финансовата криза средната доходност на пенсионните фондове за втора пенсия, т. нар. универсални фондове, през 2008 г. е минус 21.14%. Резултатът на професионалните фондове, в които се осигуряват работещите с първа и втора категория труд, е минус 22.77%, а на доброволните фондове, където се внася за трета пенсия - минус 28.01%.

Реализираната отрицателна доходност, отнесена към конкретния случай, действително води до счетоводна загуба на нетни активи по индивидуалните партиди. Но тя ще бъде преодоляна в дългосрочен план. Реална загуба ще претърпят само хората, които предварително са изтеглили парите си в неподходящ момент или са спрели да плащат вноски. Тоест от икономическа гледна точка и като се отчита дългосрочният характер на пенсионните инвестиции едва ли може да се твърди, че резултатът по партидата на гражданина, за когото говорите, е "реална загуба".

Какво може да направи държавата в условията на криза, за да подкрепи втория и третия стълб на пенсионната система?

- Държавата например може да допусне за търгуване на фондовата борса големите държавни компании като Българския енергиен холдинг, БДЖ, Летище - София и др. Това е не само начин за допълнително финансиране на тези компании, но и ще подобри прозрачността и контрола върху тях, защото те ще станат публични и ще трябва да публикуват отчетите си и друга информация на всеки три месеца. Има държави, в които се правят данъчни облекчения за компании, които се търгуват на борсата, т. е. стимулира се прозрачността на бизнеса. Като че ли в България е точно обратното - не се предпочита присъствието на фондовия пазар, защото предпочитанието е да не се плащат данъци, осигуровки, заплати, да се спекулира с числеността на персонала, цената на труда и т. н., т.е. да не осветляват своя бизнес.

Има голям риск пенсионната система да се върне с 15 години назад и да се превърне в обикновена държавно-бюджетна система с всички негативи от това, каквато беше до 1995 г.

Какво имате предвид?

- Наскоро прочетох тревожната констатация на експерти, че фонд "Пенсии" при НОИ реално се движи към национализация. Приемам за основателно това твърдение, защото нещата наистина се изпускат от контрол. Солидарният стълб на системата вече се финансира доста над 50% с държавна субсидия, което е на практика форма на "одържавяване" и наподобява ситуацията отпреди 1995 г.

Как се вписват в тази ситуация идеите за намаляване на осигурителната тежест? Няма ли това да съсипе системата?

- Когато се намалява или увеличава вноската, трябва да се пресметне каква ще е цената на промяната за 35-40 години напред в бъдещето, за да може тя да бъде реално капиталово покрита. Трябва да се гарантира, че и тогава системата ще бъде финансово устойчива и платежоспособна. Необходимо е да се предвиди и бъдещият публичен дълг, който натрупваме за сметка на младите поколения.

Целта на тристълбовата пенсионна система е да гарантира коефициент на заместване на брутната заплата в размер на около 70-75%. От тях 40% следва да се формират от фонд "Пенсии" при НОИ, т.е. от солидарния стълб, 20% от втория стълб и около 10% -15% от третата доброволна пенсия и от корпоративните схеми, инициирани от колективното трудово договаряне.

Разчетите на КФН определят за най-приемлив размер на вноската за втория стълб от 8-10% (в момента тя е 5%, б. р.). Именно вноска с такъв размер ще може да осигури около 20-24% заместване на дохода, който работещият е получавал преди да се пенсионира. Ако вноската се запази на 5%, това ще гарантира заместване на дохода в размер под 14-15%, при положение че политиката на многостълбовия пенсионен модел е за около 20%, както ви споменах.
Още от интервюто на „Сега"