Изчезващи езици

В света има между пет и седем хиляди езика. Близо три хиляди езика се говорят от три хиляди души. Заедно с тези хора си отива култура, традиции, уникални сведения и „сближени понятия", натрупани от човешките племена за хилядолетия - знания, до които науката още не се е докоснала.

Тази седмица лингвистите отново бият тревога, опитвайки се да спечелят вниманието на публиката към изчезващите езици. Формален повод е излязлата наскоро книга на Дейвид Харисън „Когато умира език: изчезващи езици и изтриващо се знание". По думите на автора, веднъж на две седмици с последния си носител завинаги си отива древен и често не подобен на някой друг език.

Харисън работи като доцент по лингвистика в Колежа на свободните изкуства в Суорсмор до Филаделфия и ръководи полеви проект под егидата на National Geographic, наречен Enduring Voices (Непреходни гласове). Целта на проекта е да запази изчезващите езици от земята, в по-голямата си част това е възможно само на видео и звукозаписи. Учените се опитват да уточнят границите на разпространение на различните, специално изчезващите езици и да открият кои са най-уязвимите региони.

Интересът на Газета.Ru към темата става ясен, щом от шест региона с най-голяма заплаха за изчезване на местни наречия, два се оказват в Русия - Централен Сибир и северният Далечен Изток.

Най-заплашена е Северната територия в Австралия, където под заплаха от изчезване се намират 153 езика. Втори е регионът по горното течение на Амазонка. На източните склонове на Андите, на територията на Боливия, Бразилия, Колумбия, Перу и Еквадор живеят индианци, чиито езици се изтласкват от испанския и португалския. Трети са Северноамериканските индианци в щатите Орегон и Вашингтон и канадската Британска Колумбия. Заплашен и регионът в САЩ, където в Тексас, Оклахома и Ню Мексико индианците са формирали черга от племенни наречия.

В Далечния Изток на Русия най-заплашени са езиците от Алтайското езиково семейство (алюторски, юкагорски и орокски). Някои считат, че орокския език е езиково семейство сам по себе си. На него според американските учени сега говорят не повече от 50 души и всичките са старци. Според последното преброяване, като ороки са се определили 327 жители на Сибир.

Следното показва каква ценност може да бъде загубена: в нивхския език има 26 числителни, 19 от които се ползват при броене на конкретни предмети - например рибарски лодки или мрежи. Още шест се употребяват за конкретни типове предмети, например кръгли или плоски. Има шест специални думи за двойки обекти. 26тото числително се употребява там, където предишните 25 категории не са достатъчни. Повечето от останалите на Земята пет хиляди нивхи не говорят на родния си език.

 В тофаларския език от централен Сибир има думи като „чары", означаващо „кастриран петгодишен опитомен и обязден елен", а югудюр значи елен на две години, който последната половин година не е бил със стадото си.

Причината за измирането на езиците според Харис е неспособността на традиционната култура да издържа на натиска на съвременната, която се намесва в живота през екрана на телевизора и радиоприемника. Тя налага „по-старшия" език, на който говори болшинството в страната, в която живеят носителите на „по-младшия" език - било то руски в Русия, английски в САЩ и Австралия, испански и португалски в Южна Америка.

Сега 80% от населението на Земята говори на 80 езика, а 70% - само на четиридесет, най-разпространени са китайски, испански, хинди, английски, руски, португалски и арабски. Към 2100 тези данни надали ще се променят, но количеството на живите езици ще намалее двойно. И изглежда нищо няма да може да попречи на този процес.