Несигурността на петролните запаси в света и оскъдицата на питейна вода вече привлякоха вниманието и се заговори за екологична криза на планетата Земя. Обаче трябва да стане ясно също и това, че съвременното общество използва прекомерно самата земя, пише автор на американския „Бостън глоуб".

Във време когато броят на световното население се увеличава, апетитът на средната класа се изостря и това прави доставките на храни все по-обтегнати, на всичкото отгоре правителствата оказват натиск за производството на повече зърно за етанолово гориво.

За поддържането на това производство разполагаме с ограничени площи обработваема земя. Досега учените и фермерите се опитваха да решат проблема, фокусирайки върху технически усъвършенствания като нови културни сортове, биоинженерство, нови торове и пестициди. Само че неколцина си задават различен въпрос: ами ако успеем да създадем по-добра пръст?

Почвата - както въздухът и водата и дори повече от петрола - е ограничен и чувствителен ресурс. По-доброто управление на почвата е задължително условие за направените от ООН изчисления, че Земята може да поддържа над девет милиарда души. При сегашният темп на разрастване на човечеството, толкова ще е броят на хората до средата на века.

Това драматично изследване още е в начална фаза, но специалистите по почвите вече са разработили техники, чрез които фермерите могат да задържат и дори да подобрят хранителните съставки в почвата. Учени в Австралия и САЩ са започнали да „произвеждат" плодородни почви от индустриални отпадъци. Мистериозното плодородие на един тип почви в Амазония също може да наведе изследователите до някаква допълнителна съставка, която да подсили пръстта за още хиляди години.

Специалистът Дейвид Леърд, работещ в лаборатория по изследване на почвите към Министерството на земеделието на САЩ, обяснява философията отпреди няколко десетилетия: Ако почвите са деградирали, просто се добавят повече торове, или се изорават отново и така може да се постигне същата реколта. Сега обаче се засилва интересът към действителното качество на почвата.

Учените твърдят: „Почвата - това е нещо живо!" Пръстта остава загадка: макар да изглежда проста и досадна, тя е сложна система, чието плодородие се определя от взаимодействието на безчет физични, биологични и химически свойства. Дори най-амбициозното досега изследване не претендира за цялостен синтез на информацията за това взаимодействие.

Но науката прогресира. Промяната в знанието ни за почвите обещава да реши някои от най-големите проблеми на планетата. Според Ратан Лал от държавния университет в Охайо, още към 2050 г. необходимите за всеки човек храна, облекло, гориво ще се осигуряват от една десета от акъра (400 кв.м.). Но ученият изтъква, че хората са довели до сериозна деградация на обработваемата земя и ако не бъде възстановена част от почвата, тя просто в един момент ще свърши.

Почвата се формира бавно. В природата тя започва от слой глациален или довян от вятъра пясък, или застинала лава, или алувиална наслага, или от друга някоя интертна материя. Няколко растения пионери пускат корени, живите същества започват да се заселват отгоре, обогатявайки повърхността със своите изпражнения или мъртви тела. Органичната материя поддържа подземният живот, който от своя страна увеличава достъпа на кислород, добавя хранителни вещества и като цяло прави почвата по-дружелюбна за растенията, като във времето процесът се самоусилва. Ако почвата не е отмита или изтощена от суша, тя постепенно се удебелява. Нужни са десетки хиляди години за създаването на 15 сантиметра хумусен слой.

Дейвид Монтгомъри, геолог в Университета във Вашингтон е изчислил, че заради всичко, което човешките дела са причинили на почвите, днес губим почви 10 до 20 пъти по-бързо, отколкото се образуват нови почви. В някои места това се случва много по-бързо: северен Китай, Африка на юг от Сахара, части на американския Запад и Австралия вече виждат изчезването на големи площи обработваема земя.

Монтгомъри е автор на книгата „Пръстта: Ерозията на цивилизациите". В труда си той се опитва да обясни залеза на многобройни ранни общества, включително Римската империя, Древна Гърция, империята на маите и някои острови в Тихия океан, с лошото управление на почвите.

Наистина, историята познава и случаи, в които цивилизациите са подобрявали своите почви. Сред най-богатите почви на Земята е terra preta, черноземът от Амазонския басейн. Тя е тъмна и порьозна и за разлика от светлата на цвят земя, характерна за по-голямата част от региона на река Амазонка, е изключително плодородна. Но през последните години археолозите добавиха интрига в изследванията на тера прета, като заявиха: тя е създадена от хората.

Амазонският чернозем съдържа висока концентрация на дървени въглища паралелно с органична материя като тор и риби кости - иначе казано, домакинските отпадъци от педколумбовите общества, практикуващи характерното земеделие „изсичане и изгаряне".

Изследователи са се опитали да възпроизведат плодородието на чернозема на Амазонка  и са заключили, че тайната се крие във въглените. Учени като Леърд, Йоханес Леман от Университета Корнуел и Мингсин Гуо от Държавния университет в Делауер предполагат, че добавянето на дървени въглища в почвата (те ги наричат биовъглени, за да се различават от дървените въглища за барбекю в задния двор) може да доведе до драматично и трайно увеличаване на плодородието.

Биовъглените повишават задържането на вода и органични съставки в почвата, намаляват необходимостта от добавяне на торове, стимулират растежа на микроорганизмите и позволяват достъпа на повече въздух до корените на растенията. Биовъглените се разграждат в почвата много по-бавно, отколкото почвените добавки и торовете. В зависимост от това как са създадени дървените въглища, срокът им на живот в земята може да варира от десетилетия до хилядолетия.

Според учените, Амазонската тера прета е поне на 2000 години.

„Биовъглените са по-ефективни и правят всичките прекрасни неща, които органичната материя прави в почвите, само че по далеч по-ефективно и трайно", твърди Леман.

Специалистите по почвите експериментират с биовъглени само от няколко години, което не е достатъчно да се проучи пълно ефектът върху добива на няколко реколти. Дори и пионерите в изследванията признават, че тепърва трябва да учим как да произвеждаме биовъглени в големи мащаби. Сега се проучва какъв е най-добрият способ за добавяне в пръстта - вероятно на прах, но може би и на топчици или суспензия смесена с тор. В момента две американски компании, Eprida и BEST Energies, работят за пускането им на пазара.

Други учени работят по даже по-амбициозен проект: производство на нова почва „от нулата". Предизвикателството е да се създаде напълно синтетична почва, която съответства на стабилността и трайността на естествената. Дик Хейнс от Университета Куинсланд, Австралия, е създал синтетична почва от индустриални отпадъци: летлив прах от електростанции и странични продукти от производството на алуминий вместо минерални компоненти, плюс птича тор, заместваща органичните съставки. Хейнс иска да създаде в Австралия индустрия по производство на почви. В Южния континент плодородните земи са малко и освен това са застрашени от почти десетилетие продължилата суша. Надеждите са до няколко години продуктът да излезе на пазара.

Докато новите методи са журналистически сензации, засега фокусът пада върху начините, по които фермерите могат да предпазят и дори да подобрят почвата, която имат. Единият способ е сеитбооборотът, древна практика, използвана все повече в развития и развиващия се свят. Вместо да се оставя неоползотворена между жътвата и сеитбата, почвата може да се засажда с различни култури и да се използва през цялото време. Естествено, тази идея е най-приложима в тропическите зони. Освен това е възможно в тропиците да се практикува съвместно аграрно и горско производство: бързо растящи дървесни видове се садят заедно със селскостопански култури. Корените на дърветата стабилизират почвите и изкарват на повърхността разположените на дълбоко органични съединения.

Друга техника е да се принудят фермерите да престанат изцяло да преорават земята си. Оранта за повечето хора е синоним на селско стопанство и традиционно се е използвала като средство за премахване на плевелите и добавка на торове в земята. Само че изораната почва е далеч по-уязвима за ерозия, изсъхване и издухване от вятър и дъжд.

Техниките на земеделие без оран постепенно се налагат, но учените се притесняват, че широката общественост остава незапозната с естеството на проблема. Геолозите преценяват, че загубата на почва е около една десета милиметър годишно. Това не е достатъчно бързо, за да създаде политически проблем: чисто и просто излиза извън времевата рамка на мандатните политици. А често и извън времето на мислене на фермерите, макар именно фермерите да са ключа към решаването на проблема с изчезващата почва. Според Монтгомъри, справянето с бавните проблеми е най-трудно, тъй като привидно те никога няма да се превърнат в криза.