По-голямата част от хората никога не разбират смисъла на живота, което е един от основните проблеми на човечеството. Това е една от главните причини за трудностите в световната икономика. Проблемът е всеобхватен и ако заявя, че зависи от всеки един от нас да го променим, което е абсолютно вярно, ще прозвучи необятно, трудно и не достатъчно прагматично. По-скоро бих посочил това обстоятелство като възможност за хората, които могат да бъдат различни, да се възползват и подобрят значимо своя живот и този на околните.

Парадоксално е колко заблудени и нещастни са повечето хора по света и как не могат да открият себе си. Скорошно проучване разкрива потресаващи факти. „Много хора се боят, че пътеката, която са си избрали в живота, не е правилната. Изкушаваме се да мислим, че смисълът на живота е да преуспяваме в обществото, да изградим кариера, да натрупаме пари, да се състезаваме и да печелим, и да се сдобием с власт. Дори и да признаем пред себе си, че не сме доволни от капаните на успеха, твърде често се държим здраво за илюзиите си, защото те са всичко, което познаваме".

Светът се ръководи все повече от ниски и евтини страсти

като страх и тежки зависимости. Най-тежката и опасна зависимост е тази на комфорта. Тази жалка зависимост води до провокация и разкрития на най-лошите качества на човешката същност. Хората са готови на всичко, за да запазят това, което имат, защото другото е неизвестно и създава страх. Нека изследваме един реален пример от живия живот.

Представете си една много красива и млада дама, която живее бедно, работи на три места, гледа болни родители, кара много стар автомобил с опасно монтирана газова уредба, който се разваля непрекъснато и изсмуква голяма част от нейния доход за ремонти. Любовта на живота й е бивш шлосер, който в следствие на злопоука е инвалидизиран, безработен и в последно време е пълен алкохолик. Взима непрекъснато заеми, за да плаща наема, купува лекарства и всички семейни ценности отдавна са в заложни къщи. Един ден, съвсем случайно среща мил и вежлив господин, който и помага докато е закъсала на пътя за пореден път. Той я кани на кафе, после на вечеря, оказва се много богат и предлага на момичето брак. Ангажира се, че ще и дава по 100 000 лева на месец за лични харчове като почивки и дрехи, най-скъпите и луксозни коли. Ще живеят в огромна къща с всякакъв вид домашни помощници и удобства. Нека предположим, че тя приеме предложението.

Фактът е, че дамата много бързо ще свикне с новия си начин на живот и бързо ще се насити, но за нищо на света не би го заменила за друго. Готова е на всичко да го запази, както и ще използва всички средства и методи да елиминира съперници, които искат да и го отнемат. Най-голямата вреда от това е, че дамата дори и да се раздели с този човек отново ще търси друг с подобен профил. Не е ли убийствено жалко, че това момиче е готово на най-тежката саможертва със себе си, като се лишава от това да следва любовта на първо място? С други думи, от достойно, грижовно и щастливо момиче, бъдейки с любовта на своя живот, работещо активно, допринасяйки за брутния вътрешен продукт на държавата се превръща в един отглеждан консуматор. Същество, което е готово на всякакви действия и компромиси, за да запази това, което има и способно на най-тежката саможертва, загърбвайки желанието на сърцето си.

Не казвам, че не може да има любов в случая с богатия мъж, но основния мотив е друг, което измества фокуса. Водещи мотивационни сили като любов, грижа и реализация се изместват от страх и тежка зависимост от комфорт. Това го определям като човешка гибел. Както е казал Сьорен Киркегор „Най-дълбоката форма на отчаянието е да избереш да бъдеш някой друг, освен себе си." Аз съм идеалогически привърженик на стремежа към по-добър живот, но не и на тази висока цена.

Проблемите в света са много, както и възможностите да живеем пълноценно, но хората не ги виждат, защото са вглъбени да следват нормите и изикванията на обществото. Проблемите идват от това, че липсва осъзнаване и способност за намиране на смисъл на нашето съществуване. Хората са хванати като на хоро, което не искат, а и много често, не могат да играят, но бързат да покрият минимума, често, разбира се, страдайки. Жените например, като наближат определена възраст бързат да намерят партньор в живота и толкова се захласват по този стремеж, че не обръщат внимане на нищо друго. Подобни стремежи са, в повечето случаи, свързани с това да отговорят на очаквания на обществото, както и да намерят успокоение за самите тях, че са направили нещо смислено.

А животът е много кратък...

до 20-23 годишна възраст учим, работим и се борим да се позиционираме в кариерата, след това няколко години добър живот на подем и идва бракът, сериозната кариера и пенсия. След това мъжете, ако избутат 10-15 години, а жените 15-20 добре и хайде, кой от къде е. В допълнение, често последните години, особено в България минават в болести, мъка и тъга. Нищо работа, живота си е един миг и ако допълнително го разделим на петилетки, периоди за които наистина могат да се правят планове, става страшно. Вярно е, че масово хората се борят за оцеляване и когато основните нужди не са задоволени, трудно можем да мислим за нещо по-глобално, но дори и да влезем в режим на желан подем трудно намираме смисъл.

Изведнъж започват да ни растат зъбите, ядем като преди, а пълнеем, никнат петна и брадавици, алкохолът хваща от 1 чаша, имаме болки в тила и започваме да ставаме нощем. С една дума стареем! Ако сме постъпвали недостойно с цел заграбване на пари и блага от други, обикновено идва време природата да се погрижи за баланса и започват моменти на разплата. Ужас! Масово хората започват панически да търсят начини да наваксат с неща, които считат за изпуснати, като това да правят деца, да се грижат и помагат на близките, отдават се на всякакви забавлени, търсят приемственост от своите деца да продължат това, което са направили. Децата пък, от друга страна отдавна са поели по други пътища и всичко започва да изглежда безсмислено. Нищо от гореизброените не носи удовлетворение и настъпва етапът на тежка и тъжна старост.

Какво да направим, за да не стигаме до тук?

Важното е, колкото се може по-скоро да осъзнаем смисъла на живота и да намираме удовлетворение всеки божи ден. Как става това? Един от най-великите мислители на света е казал, че ‘живота е най-висшия дар и нямаме право да търсим смисъл в него, а просто да го живеем, такъв какъвто е'. Разбира се, това не може лесно да бъде усмислено от всички и поради тази причина, ще ви дам по-лесни и прагматични напътствия. Основния смисъл за нас е да допринасяме за прогреса на човечеството, възпроизводството, запазване на планетата и осигуряване на по-добър живот за нас, околните и следващите поколения.

Това става като започнем от глобалното, сведем го до националното и чак тогава до нас самите, на индивидуално ниво. Така е и в бизнеса, идеята са щрихова на общ принцип и след това постепенно се стига до индивидуални действия и детайли като презентации, цвят на логото и т.н. Съзнанието на човек следва да е разпределено по следния начин: глобален принос-30%, локален и местен принос-50% и личен - 20%. Абсолютно неприемливо е, например, човек да ангажира съзнанието си основно с това, дали да сложи газова уредба или не и основния елемент, който да обърква това просто математическо уравнение да е тубата бензин, която краде на месец от работата си.

Има други, по-достойни неща, за които си заслужава да отделим нашето внимание

като световната инфлация на храните, нарастващата бедност по света, изчезващи видове животни и езици, погубване на културно историческото наследство на България, проблеми с урбанизацията - гета, престъпност, задръстванията т.н. В случай, че не можете да измислите къде може да имате глобален и локален принос, намерете начин да се свържете с мен и аз ще ви дам идеи.

Избирате си по един проблем за всяка категория и всеки ден си отбелязвате какво сте направили и допринесли за него. Живеем в пазарно-ориентирано общество, всичко, което правите с цел стимулиране на потребление винаги е полезно. Икономиката се състои от икономическите системи на дадена страна или друг район; труда, капитала, природните ресурси и производството, продукцията, търговията, дистрибуцията и потреблението на стоки и услуги в този регион.

Например, ако вашия бизнес е да продавате часовници, следва основно това да правите, вместо да лепите плочките си в къщи или да ремонтирате сами колите, а да възлагате тези дейности на майстори и монтьори. Не лишавайте хората от работа, когато те изкарват пари е вероятно да купуват повече от вашите часовници. Разбира се, не е гаранция, че монтьора на колата ви ще си купи от вашите часовници, но все пак ще имате удвлетворение, че давате работа на другите и допринасяте за подсилване на потреблението. Другото сигурно нещо са децата. Ако сте в състояние да правите деца, не се колебайте, колкото повече толкова по-добре. Нацията има нужда от население, работна ръка и армия!

Ще ви изложа следния пример, за да илюстрирам как може с всяка наша активност да бъдете пълноценни и да подпомагате проблеми свързани с погубването на културно историческото наследство и урбанизацията.
Нека разгледаме пример на мъж на средна възраст, който е успял да реализира своите професионални цели, натрупал е благосъстояние и решава да разнообрази живота си с млада любовница. Едни от често предприеманите дестинации за кратки пътешествия с цел подобни авантюри са 100-те забележителности на България. Това е така, защото около част от тях има комплекси за почивка, където ‘криещата се двойка' може да се отдаде на своите удоволствия. До тук добре, но мъжете трябва да използват подобни случаи, за да образоват своите млади изгори, като ги надъхват и ангажират с всички свързани национални каузи. Например в пещерата „Магурата" има галерия, където има рисунки от преди 7000 години и вандали са се постарали да добавят надписи от типа „ Гошо + Мара =Л". Ангажирайте девойката с този пробелем например, надъхайте я да повдигне проблема в университета, където учи, да даде гласност на този проблем и да съберат пари да го решат. Ще почуствате, че сте провокорилали един млад човек за нещо важно и градивно, което може да допринесе за подпомагане, в някаква степен, за съхранението на нашето културно историческо наследство.

В случай, че искате да подсилите желанието на младата дама да се раздава от сърце за вас, и искате да й направите скъп подарък като кола, направете следното: купете с парите за колата български кашкавал, пуйки, пилета и мисирки от малки мандри и ферми в селца из страната и я накарайте да ги продаде, за да може с парите да закупи желания автомобил. Много бързо и умело ще й вмените какво означават търговски баланс и вътрешно потребление. Ще създадете потребление в малките населени места и ще допринесете за развитие на селските райони, което ще има малък, но все пак някакъв принос за разрешаване на проблемите с урбанизацията. Като ви каже, че иска да я водите в Малта на почивка и напомнете да реши проблема в пещерата „Магурата" преди това.

Гореизложения пример е утопичен, но показва, че ние можем винаги, по всяко време да допринасяме за разрешаване на важни казуси. Още повече в България липсва елит, който да може умело да налага култ към родината и създава чувство за национална принадлежност. Трябва сами да се грижим за това, когато и както можем.

В закллючение, ще отбележа, че е важно да чувстваме удоветворение, от това как живеем всеки ден и винаги има начин да го постигнем. Трябва да създаваме потребление, повече блага за околните и да допринасяме за разрешаването на важни глобални и национални проблеми. По този начин ще бъдем удовлетворени и щастливи, че живеем смислен живот, ще се концетрираме повече върху това, което можем и искаме да правим. Ще ставаме все по-добри в това, което правим, следователно по-богати и удовлетворени. Това е единствения начин да живеем пълноценно и охолно.