Корупцията - глобална заплаха

"Водата е ресурс, който няма заместител. Тя е жизнено важна за нашето здраве, хранителна промишленост, енергетика и екосистема. Корупцията се отразява пагубно върху управлението на водните ресурси и тяхната употреба във всички тези сектори", смята Югет Лабел, председател на Transparency International.

Публикуваният доклад е първи по рода си, посветен на влиянието на размера на корупцията в различни сегменти от сектора водоснабдяване. В него са набелязани широк кръг от проблеми - от дребни подкупи при водоснабдяването до корупция в големите обществени поръчки за напояване и производство на електричество от водно-електрическите централи, от прикриване на промишлени замърсители до злоупотреби при управлението на водните ресурси.

"Влиянието на корупцията върху водните ресурси е основен управленски проблем, но на него все още не се обръща достатъчно внимание в световните политически инициативи в областите на опазване на околната среда, устойчиво развитие, изхранване и енергийна сигурност. Това трябва да се промени", добавя Лабел.

Водната криза е неоспорим факт, а корупцията остава основно предизвикателство. Повече от един милиард от населението на света нямат гарантират достъп до вода, а повече от два милиарда - до задоволителни санитарни условия. Този проблем има тежки последствия за развитието и борбата с бедността.

Корупцията пречи на усилията за овладяване на промените в климата и световния недостиг на храни

"Промяната в климата налага изработването на възможно най-широкообхватна рамка за управление на тези проблеми на световно ниво. Ако проблемът с корупционния риск не бъде овладян, особено тогава, когато той засяга водните ресурси, всяка подобна управленска инициатива рискува да срещне провал", казва Лабел.

Докладът показва колко голям е потенциалът на корупцията да възпрепятства развиването на важни политики като политиката за съвместно използване на оскъдните водни ресурси в някои региони - важно условие за справянето с неблагоприятните ефекти от промяната на климата.

Земеделските земи, снабдени с иригационни системи, допринасят за 40% от световното производство на храни. Именно в сферата на напояването, обаче, корупцията е огромна. Изработването на ефективни политики в тази насока е особено важно за устойчивия растеж на производството на храни и за справянето със световния недостиг.

"По целия свят се анонсират значителни инвестиции в областта на напояването и напоителните системи. Недостигът на вода, обаче, означава и недостиг на храни и ако корупцията в сферата на напояването не бъде преодоляна, всички усилия в тази посока ще се окажат безуспешни", заявява още Югет Лабел.

Давайки за пример ситуацията във Филипините, където в напояване са инвестирани близо 1 милиард щатски долара, докладът показва как корупцията е станала пречка за построяването и използването на напоителни язовири. В Индия, страна, намираща се в центъра на кризата, всеки договор в сферата на напояването се оскъпява поне с 25% за корупционни плащания.

Така се поддържа една корумпирана система на политически сделки и неефективен контрол. В крайна сметка всичко това довежда до по-високи инвестиционни разходи, слабо ефективни системи и високи загуби за дребните фермери, които страдат най-много от недостига на води за напояване.

Когато има корупция, цената за свързването на едно домакинство към водоснабдителната мрежа се увеличава с 30%, с което цената за постигане на Целите на хилядолетието (Millennium Development Goals) в сферата на водните ресурси и хигиена се повишава с 48 милиарда щатски долара, показват експертни оценки от доклада.

Корупция в сферата на водните ресурси и хигиена има на всеки етап от водоснабдителния процес - от изработването на политиките и бюджетирането до изграждането, поддържането и използването на водните системи и съоръжения.

Корупцията влияе върху инвестиционния потенциал в сектора, отклонява инвестициите от него, повишава цените и намалява доставките на вода. Като резултат, бедните домакинства в Джакарта, Лима, Найроби или Манила плащат за водоснабдяване повече отколкото жителите на Ню Йорк, Лондон или Рим.

Развитите държави също се сблъскват с такива проблеми. Корупция при договорите за доставки в сектора на водоснабдяването е имало например в градове като Гренобъл, Ню Орлиънс, Милано, Атланта. Случаи на изкуствено определяне на цените са наблюдавани в Швеция в сферата на водоснабдителната инфраструктурата, а в Чикаго бюджетите за водоснабдяване са били обект на злоупотреба в политически кампании.

Корупцията в управлението на водните ресурси подкопава устойчивостта на водоснабдяването, довежда до конфликти при съвместното ползване на водни ресурси, които биха могли да прераснат и в политически конфликти, довежда до упадък на важни екосистеми. В Китай, например, корупцията става причина за слабото прилагане на екологичното законодателство и замърсяване на подпочвените води в 90% от градовете и на 75% от градските речни води, които стават негодни за пиене и риболов.

Корупцията в производството на електроенергия от водни електроцентрали оскъпява цената за изграждането на язовири и други подобни съоръжения, а също така възпрепятства проектите за подпомагане на населението, което е било принудено да се пресели в друг регион поради изграждането на такива съоръжения. Цената е висока: водната електроенергия допринася за една шеста от световното производство на електроенергия, а инвестициите в сектора се очаква да достигат до 60 милиарда щатски долара годишно през следващите 20 години.

Корупцията в сферата на водоснабдяването има траен характер, тъй като тя засяга интересите най-вече на онези, които имат най-ограничени възможности да й се противопоставят: жените, бедното население и тези, които са лишени от право на глас - бъдещите поколения и околната среда.

И все пак Световният доклад за корупцията за 2008 година показва, че предприемането на мерки за противодействие на корупцията във водния сектор е не само наложително, но и възможно. Основните препоръки, заложени в доклада са:

Установяване на прозрачността и участието като водещи принципи на всички политики за управление на водния сектор: прозрачно формиране на бюджетите, гражданско участие при изработването на политиките, контрол над водното замърсяване, публичен одит на проектите, обществен достъп до условията на договаряне и до докладите за оценка на качеството на проектите. Прилагането на тези принципи води до по-голяма почтеност в сферата на управлението на водните ресурси, и те трябва да бъдат възприети в целия свят.

Засилен контрол: Правителствата и публичният сектор продължават да играят ключова роля в управлението на водните ресурси и от тях зависи да бъдат установени ефективни механизми на регулаторен контрол както в сферата на водоснабдяването, така и в свързаните с нея околна среда, хигиена, селско стопанство, енергетика. Институционалната реформа и изграждането на капацитет са особено важни за достигането на онази степен на ефективност на контрола, която вече е достигната в някои други сфери.

Гарантиране на честната конкуренция и отчетността при изпълнението на проекти в сферата на водоснабдяването: всички заинтересувани страни да имат право на участие. Всички договори, сключвани в сектора, следва да съдържат антикорупционни мерки. Правителствата и договарящите се страни биха могли да подписват споразумения за почтеност при възлагането на обществени поръчки.