Когато всички анализатори по света, вече пишеха годишните си обзори и се подготвяха за новогодишните празненства, в Пакистан се случи нещо, което може да промени оценката за цялата година. В късния следобед на 27 декември, световните агенции гръмнаха с новината за убийството на Беназир Бхуто, лидерът на най-голямата партия в страната. Атентаторът е открил стрелба с автоматично оръжие срещу кортежа й по време на митинг в град Равалпинди, а няколко секунди по-късно се самовзривил, убивайки поне още 15 души.

Госпожа Бхуто е била в град Равалпинди вчера, за да агитира за кандидатурата си на парламентарните избори, които трябваше да се проведат на 8 януари. Сега обаче, може би ще бъдат отложени. Настоящият президент Первез Мушараф, започна консултативни разговори за ситуацията в страната, като отново беше въведено извънредно положение. Последователите на Беназир Бхуто, за която се смяташе, че ще спечели изборите в началото на януари, са започнали да се събират на групи в цялата страна и да недоволстват срещу случващото се.

Дори преди нейната смърт, предизборната кампания в страната, преминаваше под знака на политическия конфликт и масови терористични прояви. Кандидатурите както на Мушараф, така и на Бхуто, бяха сериозно критикувани от двата враждуващи лагера в страната, като в никакъв случай не можеше да се говори за демократично провеждане на кампанията.

Беназир Бхуто, която е бивш министър председател на страната, се завърна в родината си през октомври, след осем-годишно изгнание. Посрещането й обаче, не беше така гостоприемно, както може би се бе надявала. Още в първия ден на посрещането й, терорист самоубиец се взриви на централен площад в Карачи и уби над 140 души. Радикалните ислямисти в страната и преди са заплашвали живота на госпожа Бхуто, а днес са главни заподозрени за вчерашния атентат.

Бхуто беше дискредитирана като министър председател, а срещу нея бяха повдигнати обвинения в корупция и злоупотреба по служба. В последствие обаче, тя спечели сърцата на много нейни съграждани с упоритостта и куража си да се завърне, въпреки нестихващите заплахи от атентатори. Около половината от пакистанските граждани, смятаха че Бхуто трябва да застане начело на държавата и да промени закостенялото военно управление на Мушараф. Беназир Бхуто беше последния жив наследник на министър-председателят Зулфикар Али Бхуто, който беше обесен от предишния военен режим.

В последното си публично обръщение, само няколко минути преди да бъде застреляна, госпожа Бхуто сподели: „Излагам живота си на огромен риск идвайки тук при вас, защото чувствам, че родината ми е заплашена. Хората се притесняват за нормалното си съществуване, а аз искам да им дам сигурност".

Всъщност, партията на Беназир Бхуто не се очакваше да спечели пълно мнозинство в парламента. Под нейното председателстване, политическата й формация беше най-голямата, която трябваше да се яви на изборите. Ако това беше станало, госпожа Бхуто щеше да стане министър-председател на страната за трети път и да участва в коалиционно правителство.

Въпреки неспиращите прояви на насилие и прогнозите за фалшифициране на изборите в страната, те все пак носеха някаква надежда на населението в Пакистан. Именно заради тях и против волята си, президентът Первез Мушараф беше принуден да свали генералските си пагони и да се обяви за цивилен лидер на страната. Много пакистанци се надяваха, дори и изборите да бъдат опорочени, най-накрая да видят някаква форма на демокрация, а не да гледат как човек в униформа се разпорежда еднолично с цялата власт в страната.

Тези надежди угаснаха заедно с Беназир Бхуто на площада в Равалпинди вчера. Въпреки някои грешки, които тя направи, госпожа Бхуто беше лидер на най-секуларната партия в страната и проповедник на демократичните ценности. Западът и САЩ бяха онези, които накараха Мушараф да приеме обратно Беназир Бхуто в страната и да раздели властта си с нея. Това изглеждаше, че ще се получи до вчера, когато тя намери смъртта си.

Днес, нейните привърженици обвиняват президента Мушараф за показното й убийство. В условия на шок и всеобща скръб, Пакистан се изправя пред политическа и икономическа несигурност за бъдещето си. Народната партия на Бхуто или друга подобна на нея демократична формация, няма да може да се задържи на политическата сцена в Пакистан, без силна фигура като убитата вчера жена.

След разпространяването на новината за смъртта на Беназир Бхуто, друг бивш премиер на страната Наваз Шариф заяви: „Сърцето ми се къса от мъка, днес е един черен ден в историята на Пакистан".