Напрежението около "Кремиковци" отново ескалира. След Софийска община, екоминистерството и неправителствени екоорганизации, сега на дневен ред са синдикатите и работещите в комбината.

И ако първоначално държавата в лицето на Министерството на икономиката и енергетиката взе страна в спора «да го бъде или не» Кремиковци, като с числа и факти «защити» интересите на комбината да остане едно работещо предприятие в българската икономика, то сега икономическият министър предупреди, че правителството може да се намеси в дейността на комбината.

Какво включваше икономическата логика на министерските експерти, според които закриването на комбината ще доведе до значителни загуби за родното стопанство:

1. нетните продажби на комбината представляват близо 2 % от БВП на България;

2. 80% от изделията на Кремиковци са за износ и този екпорт покрива над10 % от дефицита по текущата сметка;

3. над 13% от Осигурителния пенсионен фонд;

4. близо 30% от товарните превози на БДЖ са за и от Кремиковци АД;

5. около 60% от товаропотоците на пристанище Бургас са за и от Кремиковци АД;

6. над 90% от товаропотока на пристанище Лом е от и за Кремиковци АД;

7. над 1000 български производители са преки доставчици и клиенти на Кремиковци АД, а според някои оценки около 30000 малки и големи фирми косвено са свързани с дейността на комбината;

8. над 18 % от приходите на Национална електрическа компания;

9. над 17 % от митническите сборове;

10. Кремиковци внася в хазната под формата на данъци, акцизи и осигуровки над 170 млн. лв. годишно;

  • 11. в комбината и свързаните с него производства пряко са заети над 10000 души.

Към тези икономически доводи против затварянето на комбината може да се прибавят още няколко:

  1. закриването на Кремиковци ще струва над 2 млрд. евро по някои оценки. Сума прекалено голяма за родния икономически хал;
  2. «обезщетението» за сегашния собственик, ако тръгне да продава теренът под комбината при сегашните минимални пазарни цени в района не е все още чак толкова атрактивно, т.е. ще прибере след продажбата около 300-400 млн. евро, което все още не е мотив за закриване на комбината;

Контрааргументите за закриването на комбината също не са малко:

1. решението за закриването на Кремиковци ще трябва да се съобрази и с екологичният критерий. Причината, поради която "Кремиковци" може да бъде затворен и евентуално съборен, е замърсяването на въздуха в района 6 пъти над допустимото. В чл. 9, (9) от приватизационния договор е предвидено, че купувачът се задължава да осигури необходимите парични средства и да гарантира изпълнението от страна на "Кремиковци" АД на Програма за привеждане в съответствие с нормативната уредба по околната среда. Средствата, изразходвани от купувача по тази програма, се признават за инвестиции и се приспадат от средствата, предвидени в инвестиционната програма. Според министъра на околната среда и водите изпълнението на тази програма към момента е затруднено, поради липсата на финансово обезпечение, тъй като "Кремиковци"АД не е намерило източници на финансиране. Лошата новина е, че на мажоритарния собственик г-н Митал е по-изгодно да плаща глоби, вместо да изпълни задълженията си и да инвестира в екосъобразни технологии, тъй като за изграждането на необходимите пречиствателни съоръжения трябват около 350 млн. евро, според някои оценки. Тоест ножа и хляба е в държавата, която стои зад комбината, вкл. и като съсобственик;

2. Според икономическата логика Кремиковци е едно задлъжняло предприятие, което трябва да фалира. Безспорните, спорните и сумите към частни кредитори, които Кремиковци дължи, според оценки на експерти от МИЕ възлизат на 847 млн. лв. Но държавата си трае, защото при закриването на комбината кредиторите ще пият една студена вода, а това веднага ще рефлектира върху финансовата стабилност на икономиката. Смущаващ за възможностите на комбината да плаща редовно своите задължения е факта, че с изключение на 2000 г. дружеството никога не е постигало някаква ефективност от основната си дейност. Неслучайно то реализира постоянно загуби от основната си дейност. Печалбата, например, за 2003 г. в размер на 119 млн. лв. бе в резултат на реализиран положителен финансов резултат, а произхода и са т.нар. курсови разлики, които сега липсват. Подобрените показатели за общата ликвидност се дължат и на разсрочване на голяма част от дълговете на Кремиковци АД към НЕК ЕАД, Булгаргаз ЕАД, НОИ за дългосрочен период от време. Това разсрочване класифицира тази част от дълга, която се дължи след повече от една година, като дългосрочни пасиви. А тази рекласификация води до подобряване на текущите показатели, въпреки, че за периода януари-септември 2007 г. комбината отчита нетна консолидирана загуба от 72,104 млн. лв., а сега очакванията на корпоративния секретар на дружеството са за положителен финансов резултат за 2007 г.;

3. За закриването на комбината «работи» тенденцията с цената на природния газ. Повишаване на цената на природния газ при сегашните ценови равнища на стоманените изделия, с над 30% ще доведе до закриване на най-скъпите металургични производства, тъй като в някои сегменти на асортиментната структура печалбата е около 5-6%;

4. Абсурдно е да се кара руда от Южна Америка до софийското поле;

5. Безработицата в София на практика е нулева и столичната икономика може да поеме ниско и средноквалифицираната работна ръка след закриването на комбината;

6. Глоба от 500 млн. лева може да плати българската държава на ЕС ако Кремиковци не изпълни до края на 2008 г. плана за жизнеспособност, одобрен от ЕК, Министерството на икономиката и енергетиката и комбината. С други думи перифразирайки Сталиновия принцип «Няма комбинат, няма проблем», решението е безалтернативно.

В крайна сметка като гражданин на мен ще ми е по-добре да живея в нещо като Дубай, вместо в замърсен от "Кремиковци" град. Но въпросът е кой ще надделее: лобито на администрацията, която «суче от вимето» на комбината, вкл. и знайните и незнайни мениджъри, фирми и фирмички, или това на играчите на имотния пазар. Решението обаче ще е на собственика и на държавата, които вече не са в един отбор, поне на думи и закани. Засега агонията на комбината е отложена за април, докогато сегашните собственици трябва да намерят 120-140 млн. евро за изпълнение на поетите ангажименти по екологизацията и модернизацията на производството. С други думи "източването/замърсяването" продължава ..... и нито Дубай, нито ефективно работещо предприятие ще има поне до края на десетилетието.