„Купуваш хляб, печелиш дом", е заглавието на първа страница на „Стандарт" по повод идеята на данъчните да разиграват томбола с касовите бележки
След тотото и данъчните ни готвят джакпот. Докато купуваш хляб в магазина, може да станеш собственик на нов автомобил или дори апартамент. Лотария с касови бележки ще се разиграва всеки месец от началото на следващата година. Наградите ще са печки, хладилници и телевизори. Големият бонус - кола или жилище, ще се тегли за Коледа, съобщи шефът на приходната агенция Красимир Стефанов.

За да участват в играта, хората трябва да изискват касовия бон от продавачите при всяка покупка и да го изпратят в НАП. Целта е да се насърчи пазаруването, за да се напълни хазната от оборота. Заради свития пазар приходите, събрани от данъчните, са с близо 1 млрд. лв. по-малко от 2009 г. Основната причина е свитото потребление, което досега изостава с 3 млрд. лв., каза Стефанов.
Още от статията на „Стандарт"

„Плащанията кеш над 5000 лв. ще се наказват със солени глоби", предупреждава от първата си страница „Сега"
Данъчните предлагат да се въведат солени глоби за разплащания в брой над 5000 лв. Ако трансакцията над тази сума не е по банков път, между 25% и 100% от превода над тавана ще остава за държавата под формата на глоба. Това обяви вчера изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов.

Данъчните са готови с нов закон за ограничаване на кешовите разплащания, който в момента е изпратен за съгласуване в Министерството на финансите. "Надяваме се по този начин да изкараме на светло над 90% от оборотите", каза Стефанов.

Данъчните и бизнес организациите от години настояват за ограничаване на кешовите разплащания, но досега идеята така и не е залегнала в закон. Преди около половин година управляващите се опитаха да забранят покупката на имоти с пари кеш, но поправката на закона за нотариалната дейност и до момента не е приета.

Друга мярка за изсветляване на оборотите, която обмисля екипът на Красимир Стефанов, е да се направи томбола с награди за хората, които изискват касови бележки при покупките си. Номера на фискални бонове ще се теглят всеки месец и ще носят различни награди - например бяла и черна техника, а веднъж годишно ще се раздават и по-сериозни подаръци. "Тепърва предложението ще се обмисля в детайли. То няма да се реализира преди началото на 2011 г.", каза Стефанов.
Още от статията на „Сега"

„Маскирали кораба с контрабандните цигари 3 пъти", информира от първата си страница „Монитор"
Корабът с рекордно количество молдовски цигари, които бяха заловени от митничарите на пристанище Варна, е бил дегизиран три пъти, докато е плавал в открито море, научи „Монитор". Екипажът го е пребоядисвал и е сменял името му, когато е минавал през различните държави. Първоначално се е казвал „Либерта", след това е бил прекръстен на „Джордж". При залавянето му преди три дни на плавателния съд пишело трето име ­ „Капитан Коваленко", а по кораба ясно личали пресни следи от боя.

Както „Монитор" първи писа, сериозната дегизировка е била заради товара ­ на палубата са били открити 3500 мастърбокса цигари от най-контрабандираната марка в Европа ­ „Джин Линг". Ако папиросите са били продадени на българския пазар, държавният бюджет е щял да бъде ощетен с около 24 милиона лева.

По документи цигарите били произведени в Молдова и пътували за безмитна зона в Египет. Контрабандистите обаче смятали да ги разтоварят на километър от българския бряг в малки лодки и да ги вкарат нелегално у нас. За това свидетелства техниката, която имало на борда за товарене. Предполага се, че цигарите са щели да бъдат качени на спасителни лодки през нощта, с които да стигнат до брега. Тези съмнения още повече се засилват от намерените карти на българското крайбрежие.

„Другият вариант е бил да ги закарат на пристанище Солун, да ги претоварят в контейнер и да влязат у нас през Кулата, защото там няма митнически контрол", коментираха разследващи.
Още от статията на „Монитор"

„Лимитът за прием в болниците пак е на хоризонта", предупреждава от първата си страница „Дневник"
Ново напрежение се заражда между болниците и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заради намерението на институцията да спре да плаща за извършената от тях дейност над делегираните им бюджети. От Българския лекарски съюз (БЛС) съобщиха, че болниците от цялата страна получават ултимативни писма от районните каси за отпадане на сключените анекси към договорите и подписване на нови.

Според въпросните писма дадената през февруари гаранция от предишните ръководства на здравното министерство и касата, че всяка извършена медицинска услуга ще бъде изплатена, дори да превишава определените средства, противоречи на Закона за бюджета на НЗОК и приетите от надзорния съвет на касата правила.

От организацията на лекарите заявиха, че връщането на лимитите ще удари най-вече пациентите, тъй като ще бъдат принудени да търсят болници, които не са изразходвали месечния си бюджет по каса. Другият вариант е да си плащат изцяло лечението.

До миналата година НЗОК плащаше на болниците за извършената от тях дейност по прогнозни бюджети и в зависимост от реално изработеното районните каси доплащаха, ако е необходимо. От тази година бяха въведени делегираните бюджети, с които за всяка болница са определя точна сума.

Въпросните анекси, които сега се отхвърлят от касата, бяха подписани, за да се тушира недоволството на лекарите, които заплашиха с масови протести. Те предвиждат допълнителното плащане да става след проверка от институцията дали не се отчитат неизвършени медицински услуги. Тогава бившият здравен министър Божидар Нанев и бившият директор на НЗОК Жени Начева заявиха, че сключването на такъв анекс е законно.
Още от статията на „Дневник"

„Държавните комисии за оценка на проекти - голямата тайна на администрацията", информира от първата си страница „Класа"
Там, където съм аз, е прозрачността, заяви наскоро премиерът Бойко Борисов. В разпределението на пари от държавния бюджет за проекти на НПО-та обаче Министерството на правосъдието не се съобразява с тази официална политика. Вестник „Класа" установи, че най-грижливо пазената тайна в администрацията на правосъдното ведомство са имената на членовете на комисиите, които разпределят средства от държавния бюджет за неправителствени организации, които работят в обществена полза.

Програмата е създадена през 2005 г. и разпределя от 2006 г. (без 2008 г., за която не открихме в ДВ данни за разпределение на средства) средно годишно между 750 хил. и 1 млн. лв. на НПО-та. По изчисления на „Класа" от публикуваните в Държавен вестник от 2006 г. насам спечелили проекти около 60 организации са си разпределили прилична сума от близо 3 млн. лв. държавни пари за изпълнение на проекти в обществена полза. Без да е ясно какъв точно е измерителят на тази „обществена полза".

„Проектите са толкова разнообразни, колкото и животът", обясни накратко пред „Класа" начина, по който се измерва обществената значимост на спечелилите проекти, бившият зам.-министър на правосъдието Сабрие Сапунджиева, която е била председател на комисията по време на управлението на тройната коалиция. От пресцентъра на МП пък ни препратиха за отговор към Държавен вестник, където се публикува списък със спечелилите проекти. Имената на членовете на комисиите обаче отказаха да огласят с мотива, че чиновниците не са дали съгласие по Закона за личните данни. По същата причина не получихме и отговор на въпроса дали едни и същи хора оценяват проектите всяка година.
Още от статията на „Класа"

„Евтино евро, скъп газ", обобщава „Стандарт"
Рекордният срив на еврото ще ни бръкне в джоба с космически цени на газ и парно. Единната валута премина вчера поредна психологическа бариера и се смаза до най-ниско ниво от 4 години - 1,19 долара. Валутният пазар в България също реагира и доларът поскъпна до 1,65 лева. В щатска валута плащаме и природния газ, което автоматично помпа цената му. А от 1 юли предстои ново шоково увеличение. Разходите за парно и топла вода може да скочат с до 51%, показват сметките. Причините са две: поисканото вече от топлофикациите поскъпване между 11 и 35%, както и скок на газа. Едва ли обаче регулаторът би позволил над 50% поскъпване на парното където и да е.

В четвъртък "Булгаргаз" ще поиска от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 1 юли цената на газа да се повиши с 23 на сто. Това включва и надбавката от 2%, която законът позволява на компанията да си сложи над цената. Изчисленията са направени при "максимално изстискване на портокала "Булгаргаз", обясни изп. директор Димитър Гогов. Всяка по-ниска цена ще доведе компанията до още по-големи финансови проблеми и евентуална невъзможност да се плаща на "Газпром" за доставките, допълни той. В момента 1000 куб. м газ се продават за 435,30 лв. без ДДС. Ако ДКЕВР разреши поскъпване от 23%, от 1 юли цената на синьото гориво ще стане 535,42 лв. без ДДС.
Още от статията на „Стандарт"

„500 млн. лв. ще струва на държавата ликвидирането на кухите фирми", разкрива „Сега" безсилието на държавата да се справи с фантомните компании
Големите надежди, възлагани на Търговския регистър за осветляване на българския бизнес и заличаване на фирмите фантоми, са на път да си останат само мираж. 3-годишният срок, в който дружествата трябваше да станат публични чрез онлайн регистъра, изтича в края на тази година, а резултатите досега са направо плачевни. От около 1 200 000 търговци и фирми до март т.г. са се регистрирали едва 231 000 или с други думи - само 17%, сочат последните данни на Агенцията по вписванията. До края на годината от ведомството очакват в най-добрия случай да се пререгистрират още толкова.

Останалите над 700 000 търговци в началото на новата 2011 г. трябва да станат недействащи. Това нямаше да има никакво значение, ако не беше една подробност - те трябва да се заличат, а това струва пари. След Нова година това ще се превърне в непосилно бреме за хазната. Администрацията и съдилищата може и някак си да се справят със самото заличаване, но тази дейност ще струва на българските данъкоплатци стотици милиони левове, за които никой не е помислил.

"От тези около 700 000 фирми, 2/3 са ЕТ. За тяхното заличаване не очакваме кой знае какви разходи, тъй като не се прави процедура по ликвидация, а агенцията трябва само да ги пререгистрира и след това - веднага заличи", обяснява Анастас Георгиев, и.д. шеф на Агенцията по вписванията. По закон ЕТ отговарят пред кредиторите си с цялото си имущество.

Големият проблем обаче са оставащите 200 000 фирми, защото най-грубите сметки за разноските по ликвидацията им са повече от шокиращи. "Само ще ви кажа, че при една проста калкулация по цялата сега действаща нормативна уредба държавата ще трябва да се ангажира с между 400 млн. и 600 млн. лв. за извършване на ликвидация", твърди Боян Терзиев, шеф на дирекция "Длъжностни лица по регистрация" в Агенцията по вписванията.
Още от статията на „Сега"

„Комисия ще проверява банките за таксите при преводи", информира „Сега"
Комисията за защита на потребителите (КЗП) се е самосезирала за увеличаването на банковите такси при теглене на пари от банкомат и при покупки на стоки от магазини. Това заявиха вчера от ведомството.

Плащането с дебитна карта в търговски обект, което доскоро беше безплатно, вече струва по около 0.20 лв. Това е поводът комисията да се самосезира и казусът е разгледан на вчерашното й заседание, съобщиха вчера оттам. Ведомството си е поставило за цел да изясни как се прилага начисляването на такси и дали КЗП би имала законови основания да се намеси. Те са се самосезирали по материал от вчерашния брой на в. "24 часа".

Отскоро банките масово начисляват такси от около 0.20 лв. при плащане с дебитна карта в търговски обекти. Например ПИБ събира за услугата 0.15 лв. Същата е таксата за услугата и в чужбина. Банка ДСК пък винаги е събирала по 15 ст. за теглене от неин банкомат дори на притежателите на нейни дебитни карти. От началото на юли тази такса ще стане 20 ст.

СИБанк не събира такси при плащане с нейни дебитни карти на покупки - и в страната, и в чужбина. Това е хубавото. Неудобството е, че взима дежурна такса "обслужване" - по левче всеки месец, а за Visa Business Electron с чип - 4 лева.

Напоследък банките се увличат с въвеждането на невероятни доскоро такси. УниКредит Булбанк например отскоро иска по 20 лв. на страница за всяко извлечение за движение по сметка със срок повече от 1 месец.
Още от статията на „Сега"

„Сделката за Би Ти Ви в топ 5 на Източна Европа", съобщава „Дневник", като се позовава на класация от компанията за пазарни проучвания Мergermarket
Сделката за Би Ти Ви се нарежда на пето място в сектора на сливанията и придобиванията в Източна Европа през първото тримесечие. Това показват данните за региона и България, предоставени на "Дневник" от компанията за пазарни проучвания Мergermarket.

Според тях през периода пазарът на сливания и придобивания в региона е започнал да се пробужда и са били обявени придобивания за поне 8 млрд. евро.

Сделката за Би Ти Ви бе обявена в средата на февруари и финализирана в края на април, като включва придобиването от страна на Central European Media Enterprises освен нa Би Ти Ви и нa кабелните канали bTV Cinema и bTV Comedy, както и няколко радиостанции. Стойността й е 400 млн. долара, както и заплащането на 13 млн. долара оборотен капитал.

Една-единствена е другата сделка през първото тримесечие в страната и това е за изкупуването на търговските обекти на немската верига "Плюс" в България и Румъния от конкурента им международната търговска група "Лидл". Цена на сделката не е обявена.

Като по-малко придобиване, но през второто тримесечие вече влиза и сделката за "Онда" с купувач "Лаваца" и продавач "Глобал файнанс". За сравнение - придобиванията в Румъния през първото тримесечие са над пет.

Най-голямата сделка през периода в региона е преминаването на руската петролна "Руснефт" от Олег Дерипаска към основателя й Михаил Гуцариев за близо 4.6 млрд. евро според Мergermarket.

Като най-атрактивни сектори в региона през първите три месеца на годината както за придобивания от стратегически инвеститори, така и за дялови такива се очертават енергетиката, потребителските стоки и медицинските услуги. "Секторът на медицински услуги продължи да привлича огромен интерес към себе си през периода", коментира Владимир Родина, журналист от Мergermarket. По думите му болниците и мрежите от клиники остават "топли питки", а дяловите инвеститори в момента са единствените играчи, които имат пари в брой за подобни сделки.
Още от статията на „Дневник"

„Лошите кредити надуват лихвите", казва в интервю за „Стандарт" Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК
Г-жо Маринова, как се поставя по пазарен начин таван на лихвите на кредитите, каквито предложения се чуват?
- Не може да има контролиране на лихвите извън пазара. Банките работят изцяло в пазарна среда, а не в планова икономика, където може да се сложи таван на каквото и да било. Има ли определен таван на цените в други отрасли, или такъв на хранителните стоки? Определяне на максимална цена означава планова икономика, означава липса на конкуренция. Ако примерно се постави таван на лихвите, няма да има конкуренция между банките, ще има негативно отражение върху кредитирането и тези процеси по никакъв начин няма да подпомогнат развитието на икономиката, даже напротив. Така че аз смятам, че въвеждането на такъв тип ограничения няма да има положително икономическо въздействие.

Каква регулативна намеса би могло да има според вас от страна на БНБ, правителството или друг регулатор по отношение на кредитирането въобще?
- Българската банкова система не само сега, но винаги е била много силно регулирана. Нейната дейност е нормативно уредена и регламентирана във всички области - например класификация на рисковите експозиции, формиране на провизии, капиталова адекватност, ликвидност. И аз смятам, че българската банкова система е стабилна именно заради това, защото има добри регулации, които дават възможност на централната банка да осъществява непрекъснат контрол върху банковата система.

Какъв е ръстът на лошите кредити към момента и можете ли да кажете каква е тяхната структура?
- Ще посоча само две числа - просрочените за над 90 дни заеми в банковата система се увеличават от 7,3 на 9,4 процента само за три месеца - от края на декември 2009 г. до края на март 2010. Това е притеснително. Нашият стремеж е да задържаме процеса на нарастване на необслужваните заеми, но това зависи най-вече от макроикономическата конюнктура. Ако икономическата среда е добра, ако фирмите функционират добре, ако безработицата не се увеличава, растежът на лошите кредити би се успокоил, би се задържало качеството на портфейла. Но така ли е в действителност?

Левон Хампарцумян, шеф на УниКредит Булбанк, предупреди, че ако лошите кредити продължават да растат, ще се наложи вдигане на лихвите по кредитите. Съгласна ли сте с него?
- Това е така, защото цената на кредита, т. е. лихвата, включва компонента риск. Когато той расте, нараства и цената на кредита. Ръстът на необслужваните заеми увеличава и риска за банковата система.

Но все пак за управлението на портфейла се грижат мениджърите на банките. Какво са виновни кредитополучателите?
- Те се грижат, но с кого комуникират - с клиентите. С клиентите се поддържа непрекъснат диалог, така че да се намери най-подходящата форма за обслужване на задълженията им към банките. Те преценяват възможностите да приемат и да осъществяват направените от банката предложения в зависимост от състоянието на фирмените или личните им финанси.

Каква е причината за този наистина притеснителен ръст на лошите кредити?
- Причината е, че фирмите не функционират добре, че няма подобряване на икономическата среда. Ако погледнем числата - брутният вътрешен продукт има отрицателен ръст за първото тримесечие на 2010 г., спадът в икономиката е 4%. Кои тогава са позитивните индикации, които ни дават основание да смятаме, че качеството на портфейла ще се подобрява?
Още от интервюто на „Стандарт"

„Очаквам скорошно падане на американските мизи за България", казва в интервю за „Монитор" Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ, председател на българската делегация в групата на ЕНП
Г-н Ковачев, само преди дни дойде новината за бързото влизане на България в Шенген. Очаквате ли някакви проблеми при гласуването на това решение в Европарламента?
- Не, първо, защото становищата на Комисията по вътрешни работи в Европейския парламент относно присъединяването на България и Румъния към Шенген са положителни. Както знаете, това решение официално ще се гласува другата седмица в Страсбург на пленарната сесия на Европарламента. Ние не очакваме никакви проблеми, защото има огромно мнозинство, което подкрепя присъединяването ни към Шенгенската зона. И това е действително много високо признание за нашата страна и за справянето й с проблемите.

По какви теми разговаряхте с представителите на американския Конгрес?
- През този уикенд бях в Мадрид като член на делегацията за връзки със Съединените щати. Трябва да кажа, че аз съм единствен български член на тази делегация. Имахме среща с представители на Конгреса на САЩ. На тази среща аз повдигнах още веднъж въпроса с визите на български граждани  и диференцираното третиране на гражданите на отделните страни членки спрямо участието им в програмата за безвизово пътуване за Съединените щати. Нашият аргумент е, че в много скоро време България ще се присъедини към Шенген. Така че и от тази гледна точка не трябва да има различен подход. Въпреки че има формални изисквания за процентите на отказани визи - който трябва да бъде под 10%. България в момента има около 13% отказани визи, не е много далече процентът, който се иска от американската администрация. Освен това политически ние сме съюзници на Съединените щати, като участваме с наши сили както в Афганистан, така и в Ирак.

Какъв отговор получихте, има ли промяна на американската позиция?
- От парламентаристите на Съединените щати получихме подкрепа и от двете страни - и от републиканците, и от демократите. Разбира се, чухме становището на администрацията на президента Барак Обама, която също е много добре настроена да въведе този безвизов режим на страните членки на Европейския съюз. Между другото Кипър, България , Румъния и Полша все още са с визи за САЩ. Надяваме се, че тези формални критерии могат да бъдат преодолени.

Обсъждате ли положението в Ивицата Газа?
- Това е една от най-важните точки на новите външнополитически  предизвикателства. Става дума за Близкия изток, Иран, Куба, Афганистан. Европейският парламент и Конгресът на Съединените щати имаме сходни позиции. Ние от европейска гледна точка искаме да имаме една независима комисия, която да разследва инцидента, който се случи. Разбира се, Израел има право на самоотбрана, което е абсолютна позиция. От друга страна, използването на сила трябва да бъде пропорционално. Друго, което обсъдихме, е  как да се разреши този конфликт, който тлее от години. Анализирахме развитието на проблемите от 1948 г., откогато е решението на Съвета за сигурност за създаването на независима Израелска държава. За съжаление не е имало възможност тогава да бъде създадена и независима Палестинска държава. Говорихме за окупацията на Западния бряг и  последвалите събития. Казвам го това, за да разберем защо е събрана толкова много омраза.
Още от интервюто на „Монитор"

„Рокадите в енергетиката ще се отразят добре на сектора", казва в интервю за „Класа" Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум
Г-н Хиновски, за един ден бяха освободени заместник-министърът Мая Христова и шефът на Агенцията за енергийна ефективност Таско Ерменков. По какъв начин ще се отразят на развитието на енергийните проекти тези рокади в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма?
- Добре ще се отрази, защото в последно време имаше известно блокиране на дейностите и започна да се изостава в някои ключови области. Примери за закъснение са Националният план за възобновяемите енергийни източници, енергийната стратегия на страната и енергийната ефективност. По тези проекти през последните няколко години бе напълно блокирана дейността.

Близо година след идването на ГЕРБ на власт нямаше рокади в Агенцията за енергийна ефективност. А сега, като държавата не отпуска средства за обследване на сградите, не изглежда ли малко странна тази смяна?
- Случаят с освобождаването на Таско Ерменков е относително лесен. Преди време имаше одит на Сметната палата, при който бяха открити сериозни нарушения в дейността на агенцията. Аз очаквах от много отдавна той да бъде сменен, но просто е очевидно, че е било нужно време, за да се вземе това решение.

За обследване на сгради тази година не са отпуснати никакви средства, защото няма пари в бюджета. Мисля, че това е ясно на всички. Освен това приоритет за управляващите е образованието и здравеопазването. За съжаление това е положението.

Предполагам, че би трябвало да се вземат мерки за отпускане на пари за енергийна ефективност, защото това ще се възвърне многократно. Да не забравяме, че всеки вложен лев в енергийна ефективност е два пъти по-ефективно вложен, отколкото при изграждането на нова енергийна мощност.

А промяната на зам. енергийния министър нормална ли ви се струва?
- Аз не бих желал да коментирам качествата на дадени хора, но мисля, че в това решение също има основание. При всички положения то е взето, след като преди това са били обсъдени нещата.

Подобни решения няма ли да повлияят върху взимането на други важни решения за сектора? Няма ли да имат нужда от адаптация новите ръководни кадри?
- Ще имат нужда, разбира се. Сега те трябва наистина да влязат бързо в ресорите си, да анализират нещата в бранша и да вземат решение какво ще правят оттук нататък.

Една много важна тема в това отношение е решаването на проблемите, свързани със строежа на АЕЦ „Белене". Това е болезнена тема за сегашните управляващи. В проекта вече са вложени много пари и сега трябва да се решава какво ще се прави с него - ще се спира ли той, или ще се завършва.

Няма ли да има много големи неустойки, ако проектът бъде спрян?
- Всичко е въпрос на оценка - неустойки сега срещу дългосрочни проблеми с проекта в бъдеще. Проблемът е много комплексен и трябва да се вземе управленско решение за него. Ако е ефективен - добре, а ако не е, да се спира, докато е време. Има един известен политик, който казваше „по-добре да загубим един милиард лева сега, отколкото после да загубим осем".
Още от интервюто на „Класа"

„Конфискацията на имущество изисква съдебна система на високо ниво", казва в интервю за „Дневник" Йохан Хиршфелт, член на Венецианската комисия
Второто становище на комисията по предлаганите промени  в българския закон за конфискацията на имущество окончателната ви оценка ли е?
- Не. Българските власти ще разгледат новите ни препоръки и критики и, надявам се, ще променят проектозакона според тях. Мисля, че коментарите ни ще им дадат възможности да подобрят окончателния си проект. Когато той е готов,  ще излезем с окончателната си оценка.

През март отправихте критики, че има риск от нарушаване на човешки и конституционни права. Според вас настоящият му вариант на проектозакона за измененията намира ли правилния баланс между борбата с престъпното богатство и гражданските права?
- Този въпрос е най-важен. Но балансът не може да е само в текста на закона -  той трябва да се намери и в прилагането му. Венецианската комисия като цяло приема идеите на българските власти за запор и конфискация на собственост дори преди да е произнесена присъда.

Идеята оригинално е ирландска, България ползва опита на тази страна. Но Ирландия е държава с англосаксонски правен модел, докато в България моделът е континентален. Трудно е да се присади такава концепция от един тип правна система в друг.

В какво е проблемът?
- По сходни правила се запорира и отнема имущество в англосаксонските системи - Ирландия, Великобритания, САЩ. В континентална правна система това е сравнително нова концепция. България не е първата страна, която се опитва да я въведе - подобна е уредбата в Италия. Но както с всички нововъведения в правото, българските законотворци трябва да внимават.

Лесно е да се приеме, че богат човек, заподозрян в незаконна дейност, е придобил богатството си именно чрез тази дейност. А подобна връзка между имуществото и престъпната дейност трябва да се докаже, преди то да се отнема.

Съдът е този, който трябва да намери истината според принципа на пропорционалност и наличността на достатъчно доказателства, които да мотивират конфискацията. В становищата си настояваме да се спазват тези стандарти. Трябва да има минимален праг на доказателства за престъпление, без които да не може да се конфискува имущество. В българския проект този праг съществува по принцип, но трябва да се посочи по-ясно в контекста на самия закон. Иначе може да има проблеми при практическото изпълнение. Така или иначе спазването на добри стандарти в съдебните процедури е общовалидна препоръка.

Без добра практика дори най-добре написаният закон няма да изпълнява предназначението си. Дори законът да е перфектен, правилното му прилагане зависи от професионализма на магистратите.

Знаете, че българската съдебна система има доста спорна репутация тъкмо в тази област - професионализмът на магистратите и волята им да действат в духа на закона. Това как би се отразило на прилагането на този закон?
- Не съм експерт по проблемите на българското правосъдие, но ще повторя, че е важно съдебната система да е на достатъчно високо ниво, за да може да прилага законите според дълга си към обществото и според международните правни стандарти. Това е особено валидно за подобен закон. Така че качеството е решаващо както в съдебната зала, така и в работата на Комисията за конфискуване на имущество, придобито по незаконен път.
Още от интервюто на „Дневник"