Лалко Дулевски: Големият обществен дебат за икономиката след кризата трябва да започне сега

Интервю с доц. д-р Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет

Доц. д-р Лалко Дулевски е избран за председател на Икономическия и социален съвет от Народното събрание на 17 септември 2003 г. с мандат от четири години. На 18 януари 2008 г. преизбран за втори четиригодишен мандат. От 1982 г. е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). През 1987 г. защитава научна степен "доктор". През 1992 г. е избран за редовен доцент в УНСС, ръководител е на катедра "Труд и социална защита". Бил е заместник-председател и член на Управителния съвет на Банка "ДСК", изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на ПОД "Солидарност" АД (в момента Ай Ен Джи Пенсионноосигурително дружество).

В периода 1999-2001 г. е член и председател на Надзорния съвет на Националната служба по заетостта. Работил е като консултант на НОИ и Световната банка по стратегическо планиране и като старши консултант към проект "Пенсионна реформа" на Американската агенция за международно развитие (USAID). 

Господин Дулевски, Икономическият и социален съвет на България съществува вече повече от 5 години. Каква равносметка може да се направи за неговата дейност?

Икономическият и социален съвет е една от новите демократични институции на страната ни. Неговото създаване бе сред ангажиментите, които България пое в процеса на присъединяването си към Европейския съюз и който тя реализира успешно. Преди 5 години България бе единствената от страните кандидатки за членство в Европейския съюз, в която не функционираше Икономически и социален съвет. Днес страната ни е първата от 12-те нови членки на ЕС, в която има Икономически и социален съвет, изграден и успешно функциониращ по модела на Европейския икономически и социален комитет. Най-важният извод от равносметката, която правим сега, е, че за този период съветът се утвърди като гражданският парламент на България, като институция на гражданския диалог, като „мост" между гражданското общество и властта, връзка между обществото и държавното управление.

Това е изключителен резултат. Как го постигнахте?

Това стана благодарение на основните принципи, върху които съветът изгради своята работа и които сами по себе си представляват уникални постижения за обществото ни. На първо място ще посоча принципа на консенсус при приемане на решенията и актовете на съвета, който е ключът към нашия успех. В съвета са представени три групи организации - работодателските, синдикалните и от така наречения трети сектор, които са с доста различни интереси. Но заедно, те успяват да постигнат консенсус на базата на определени компромиси помежду си, с което приетите актове имат една значима добавена стойност - те изразяват волята на най-широк спектър структури на организираното гражданско общество.

В тази връзка искам да подчертая и принципа на независимостта и на равнопоставения диалог с изпълнителната и законодателната власт. Наистина нашият съвет се превърна в еталон на независимия граждански парламент, който успя да установи много конструктивни взаимоотношения и партньорство на равнопоставена основа с правителството, с Народното събрание, с президента на републиката.

По кои икономически и социални проблеми се е произнесъл основно съветът и какъв е ефектът от вашите предложения? Чува ли изпълнителната и законодателна власт волята на гражданското общество?

Да, и това определено е свързано с другия важен момент, допринесъл за успеха на съвета, а това е високата експертност на неговите членове. Досега съветът е приел 28 становища и анализи, в които сме направили над 500 базови предложения за решаване на ключови икономически и социални проблеми и сме се произнесли по собствена инициатива по почти всички стратегически насоки за развитие на страната ни. Няколко пъти повече са конкретните съпътстващи предложения. Другата голяма равносметка, която правим, е за високата инициативност на ИСС. Според закона, а такава е и европейската практика, съветът има консултативни функции, той не е разработващ експертен орган, който предлага решенията. Това означава, че той трябва да бъде сезиран от Народното събрание или Министерския съвет за разработване на становище по основни техни актове и проекти на закони, национални стратегии, планове и програми, които засягат широк кръг от хора и интереси в социално-икономическата политика.

И ако Европейският икономически и социален комитет приема по искане на Еврокомисията или Европарламента 70% от своите становища, то у нас около 90% от становищата на съвета са разработени по собствена инициатива. Това показва изключителната съпричастност и високата активност на неговите членове към най-важните проблеми на икономиката и обществото ни.

Така например, досега съветът се е произнесъл по базови проблеми на развитието на страната ни, като пенсионната реформа, реформата на здравното осигуряване, демографската политика и миграцията, образованието, закрилата на децата и семейството, основни проблеми на индустрията, на сивата икономика, на отделни сектори - селско стопанство, туризъм, производство на текстил и облекло. В момента подготвяме становища по предизвикателствата на икономическата криза и намаляването на негативния ефект от нея, за пазара на труда, за административните пречки пред бизнеса и т.н.

Една част от направените от нас предложения вече намериха приложение в актове на правителството и на Народното събрание, а други потвърждават своята ценност по-късно, когато възникват определени проблеми, за които съветът е предупредил и е дал предложения много по-рано.

Нашите предложения не са задължителни за изпълнителната и законодателната власт, но практиката показва, че държавните институции все по-често се съобразяват с тях. Много важно е и нещо друго. Фактът, че по всички тези ключови политики съветът се е произнесъл с консенсус, е добра база и за управляващите, които, обръщайки се към предложенията на съвета, могат да търсят последващи решения и изменения в законодателната и нормативната уредба на страната.

Вие търсите и налагате нови форми на публичен диалог и дебат между гражданското общество и властта. Възможен ли е консенсус между тях?

Нашият съвет е първият съвет в Европейския съюз, който въведе и разви публичните консултации. Това е нова, типично българска форма на граждански диалог. Няма да е силно, ако каже, че това е уникално българско завоевание. И интересът към него е огромен. Провели сме 12 публични консултации с участието на президента на републиката, председателя на Народното събрание, народни представители, министри, представители на местната власт, на граждански организации, на европейски институции. На публични консултации бяха изнесени ключови документи - от първата, за проекта за четиригодишна управленска програма на правителството, до последната, за проекта за държавен бюджет. Диалогът беше много конструктивен, независимо от различните мнения. И специално искам да отбележа в отговор на вашия въпрос, че когато става въпрос за национални, а не за институционални интереси, точно синдикатите и работодателите проявяват изключително силно чувство на национална отговорност. Така че тази форма трябва много широко да се използва.

Казахте, че ИСС работи активно по проблемите на икономическата криза и предизвикателствата пред България. Какво е най-важното, което трябва да направят управляващите?

Най-важното е запазването на финансовата стабилност на страната, която е основната ни котва. Без финансова стабилност забравете за структурни политики, за бизнес и инвестиции. Ситуацията е уникална, затова запазването на финансовата  стабилност е основният приоритет през 2009 година. България е с осигурена стабилност на лева чрез Паричния съвет, чрез гаранциите по депозитите по влоговете, има валутен резерв, фискален резерв. Постигнатата стабилност се дължи на големите резерви - валутни и фискални, които бяха натрупани. И това на практика е цената, която плати българският гражданин в последните десет години. Убеден съм, че ако България успее да запази финансовата си стабилност и през 2009 г., и с някои разумни икономически мерки и административни облекчения създаде малко по-добра икономическа среда, ще стане привлекателна страна за инвеститорите.

Могат ли, особено сега, в условията на глобална криза, да се определят и следват национални приоритети в стопанската политика?

Не само, че могат, но това е задължително. Рано или късно кризата ще има дъно и големият въпрос е какво ще има след дъното. Има два варианта за възстановяване след нея - с пълзене и с отскок. Кой ще е вариантът на България? Ние предлагаме още отсега да започне големият обществен дебат - накъде отива икономиката на България след кризата? В това отношение естествено изключително актуален е въпросът за структурните приоритети в нейното развитие.

Добре е да се стимулират инвеститорите в България, но много важно е да се зададе въпросът - къде и в кои сектори. Аз многократно съм давал следния пример. Нима България, която имаше собствено производство телевизори, перални, хладилници, не може отново да произвежда компютри, бяла техника, нима ще продължим да ги закупуваме, сглобени в страни членки в ЕС, при положение, че имаме достатъчно традиции и достатъчно квалифициран персонал? Нима ще продължим да приемаме безучастно как нарастването на потреблението в този сектор стимулира външни икономики и увеличава дефицита по външнотърговското салдо и текущата сметка на страната ни? Това са отрасли, за които България е имала и, съм убеден, че има потенциал. Убеден съм, че тези продукти ще бъдат по-конкурентни като цени отколкото вносните и по този начин ще създадем работа и вътрешен пазар на българското производство. А защо да не говорим за производство и на български автомобил, който да бъде съобразен с покупателната способност на населението и вътрешния пазар? Страната ни е произвеждала много висококачествена военна техника и има възможности за автомобилостроене.

Но как да стане това, какви условия трябва да се създадат за бизнеса?  

В рамките на общото стимулиране на бизнеса е необходимо ясно да се определят структурните приоритети, и по този начин да се дадат ясни сигнали към инвеститорите, към всеки, който желае да дойде в България и да произвежда. Нека той да знае, че ще бъде стимулиран - не на принципа на държавна помощ, а като се използват други фини механизми. Тези структурни приоритети трябва да намерят отражение в ясна система от регулатори и мерки, които да ориентират инвеститора. И не само него. Много важно е тези приоритети да бъдат заявени ясно, за да ориентират и хората за тяхното образование, обучение, професия.

Общественият дебат, който ние настояваме да започне възможно най-скоро, има точно такава цел - да даде ясна алтернатива, да даде ясен знак: кои структурни приоритети ще бъдат подкрепени? Това ще ориентира не само бизнеса и инвеститорите, а и образователната и професионалната система, защото още отсега пазарът на образователни и квалификационни услуги трябва да се ориентира към бъдещето, а не към настоящето и миналото. В условията на кризата трябва да се търсят и използват всички ресурси за стимулиране в рамките на регулирани възможности и на българския производител. Широки възможности за това все още има чрез подобряване на възлагането и управлението на обществените поръчки.

Започнахте темата за квалификацията на работещите. Как според вас ще се отрази сегашната ситуация върху пазара на труда, върху развитието на работната сила?

Безспорен факт е, че ще се увеличи безработицата. От друга страна, очаквам в условията на тази криза да се повиши продуктивността, ефективността от използването на човешкия труд. Самите работодатели ще се насочат към това, защото, ако не направят труда по-конкурентоспособен, едва ли ще успеят да излязат от предизвиканите от кризата затруднения. Прогнозирам и че ще настъпи известно преструктуриране на пазара на труда във връзка с преструктуриране на най-засегнатите отрасли. Едва ли оттук нататък можем да очакваме такова бурно развитие на жилищното строителство, както досега. Обемите, които то реализираше, могат частично да бъдат компенсирани от обемите в предвижданото инфраструктурно строителство и това неминуемо ще доведе до наемане на повече работещи. Но в същото време този процес ще наложи известна преквалификация на работната сила, която е била заета в областта на жилищното строителство, за да се справи тя с новите условия в инфраструктурното строителство. Мисля, че ще се търси подобряване на качеството на работната сила в сферата на услугите и туризма, тъй като там конкуренцията е особено висока и без по-високо качество на труда фирмите няма да могат да преодолеят кризата.

В ситуация на криза и след нея виждате ли възможности за развитие на малките фирми, на семейния бизнес?

Определено. Тази криза показа, че особено засегнат е едрият бизнес, огромните концерни, големите банки. Аз поддържам мнението, че дребният бизнес, ако е добре адаптиран към определените пазарни условия, е много гъвкав и специално за България той е разковничето, което може да ни предпазва от такива по-резки промени в резултат на външни шокове. Говоря най-вече за дребния семеен бизнес в хотелиерството, услугите, туризма. Тук е голямата възможност за България да търси преориентация към този бизнес, да стимулира самонаемането, още повече, че българинът като психология е доказал, че обича да прави нещо свое, макар и дребно, да вижда резултата от своя труд. В тази връзка големи са и възможностите, които малкият бизнес би създал за решаване на проблемите със заетостта. И може би основното - в условията на криза хората трябва да разберат, че най-важното е да инвестират в себе си, за да са по-конкурентни на пазара на труда. Такива кризисни моменти трябва да се използват за преструктуриране и на личните способности и качества и за повишаване на подготовката.

Говорим за негативните ефекти на финансовата и икономическата криза. А къде може да се търси нейното оздравително влияние?

Аз съм убеден, че сегашната финансова и икономическа криза има и много силен оздравителен ефект. Тя ще послужи като катализатор за преструктуриране на икономиката и точно това е моментът да го извършим, да се отсеят неефективните производства, да се насочим към отраслите, които могат да направят страната ни конкурентоспособна на външния пазар.  Според мен това е и една от стратегическите задачи, които трябва да стоят пред Антикризисен съвет, който ще бъде създаден към министър-председателя и идеята за който ИСС подкрепя.

Нещо повече. Ние смятаме, че максимално бързо към основните ресорни министерства трябва да бъдат създадени антикризисни щабове по браншове, защото проблемите и последиците, породени от кризата, са секторни, те ще са различни в строителството, туризма, текстила. Тези щабове трябва да включват високоотговорни експерти от съответните министерства, от социалните партньори, представители на бизнеса и на труда на ниво предприятия, където са реалните проблеми.Тези антикризисни щабове трябва всяка седмица да събират информация, да анализират състоянието на отраслите, да решават в оперативен порядък част от проблемите. Тези анализи ще са основата, на която може да се мисли и да се предлагат решения за преструктурирането и конкурентоспособното развитие на тези браншове.

И още за оздравителния ефект - кризата ще ни накара да преоценим използването на публичния финансов ресурс и да търсим начини за по-ефективното му разходване. ИСС заяви вече своята готовност да инициира и участва в обществен дебат по политиките, които ще бъдат подкрепени и финансирани от държавния бюджет през 2010 година. Убедени сме, че в сегашната ситуация все по-важно и актуално става  обществото да постигне консенсус в тази насока.