Повечето участници на финансовите пазари държат на славата на практици вместо на теоретици. В момента обаче един макроикономист, който в своето време бе почти неизвестен, се радва на възкръсване в ръководните кули на банките. Това е Хайман Мински (Hyman P. Minsky).

Мински, живял между 1919 и 1996 година, още преди десетилетия предлага теория за финансовите пазари, която изглежда много точно обяснява какво се случва на пазарите напоследък. Мински е компенсиран за закъснялата си слава и в цифри: един екземпляр от излязлата през 1986 в малък тираж негова книга „Стабилизиране на нестабилната икономика" сега върви по две хиляди долара.

Докато е бил жив, Мински е бил аутсайдер в среда, изтъкана от либерални идеи. Той произхожда от руско семейство, учил е в Харвард при Василий Леонтиеф и Йозеф Шумпетер, чиито идеи за икономически напредък чрез креативно разрушение Мински прилага върху финансовия бранш.  Американецът е преподавал дълго време в един второкласен университет в Сейнт Луис и се е занимавал също и с практика: бил е съветник на банката „Марк Твен", която междувременно е била погълната.

Повлиян от Джон Мейнард Кейнс

Мински е бил повлиян на първо място от прочутия макроикономист Джон Мейнард Кейнс и дори е обобщил теориите му в книга. (Hyman P. Minsky: John Maynard Keynes). Както и британеца, Мински не вярва в „заклеваната" от либералите самоизцеляваща сила на пазара, а в необходимостта от държавна намеса. За разлика от общото мнение по него време, американецът е считал финансовите кризи за напълно нормални характеристики на проявяващия тенденция към нестабилност капитализъм.

Теорията на Мински за кризите звучи по следния начин: в дългосрочен период на икономически растеж банки, предприятия и потребители губят чувството за риск и водени от алчност за все по-висока печалба започват да се впускат във все по-рискови финансирания. Тази склонност се подкрепя от някакъв стаден ефект, но също и от неумолимата конкуренция между банките, водеща до откриването на нови финансови продукти и до опита на банките да заобикаля властващите регулации.

За трайните оптимисти и „длъжниците - грабители"

На тази фаза финансовите пазари започват да работят на висока температура, без да става ясен взривоопасния характер на ситуацията. Трайните оптимисти вземат думата и правят изказвания от типа: „Вече няма цикли на конюнктурата. От тук нататък икономиката ще нараства безспир". В бума на „Новата икономика" тези думи могат да се чуят дори и от обикновено разумни икономисти.

Мински е различавал три типа кредитополучатели. Покрай длъжниците, които са в състояние да обслужват кредитите си и да ги плащат, има и увеличаващ се брой спекулативни длъжници, които си плащат лихвите, но не могат да погасяват кредитите си и затова са зависими от едно постоянно удължаване на задълженията си. И накрая от икономическия подем изплува един трети вид кредитополучатели, които Мински нарича „длъжници - грабители": това са предприятия или частни лица, които са твърде бедни дори да плащат лихвите по дълговете си. Те обаче залагат на очаквани покачвания в цените на потребителските стоки, купени от тях на кредит. В актуалната ситуация тук спадат собствениците на жилища в Америка с ниски доходи, чиято надежда за покачващи се цени на недвижимите имоти не се оправда и сега не разполагат със средства да изплащат кредитите си.

Заплаха от фалити на банки

В края на купона може да възникне един всъщност страничен резултат как целият финансов бранш изпада в криза. Като  „Момент на Мински" се обозначава фазата, в която кредиторът е изключително внимателен към нови заеми и в резултат на това не само че отслабва икономически, а дори и солидните финансови къщи започват да изпадат в трудно положение. Финансовите къщи, които не получават повече кредити, са принудени да се изтеглят от рентабилните си вложения, чийто курс по този начин бива понижен. Възниква опасност от фалити на банки.

Мински твърди, че при тежки финансови кризи е нужна намесата на държавата - независимо дали под формата на централна банка, надзорен орган или финансово министерство. Банките не могат да си помогнат сами, постулира той. Като виждаме как централните банки започнаха да се намесват, анализът на Мински се оказва напълно точен за сегашната ситуация.