Мински, живял между 1919 и 1996 година, още преди десетилетия предлага теория за финансовите пазари, която изглежда много точно обяснява какво се случва на пазарите напоследък. Мински е компенсиран за закъснялата си слава и в цифри: един екземпляр от излязлата през 1986 в малък тираж негова книга „Стабилизиране на нестабилната икономика" сега върви по две хиляди долара.
Докато е бил жив, Мински е бил аутсайдер в среда, изтъкана от либерални идеи. Той произхожда от руско семейство, учил е в Харвард при Василий Леонтиеф и Йозеф Шумпетер, чиито идеи за икономически напредък чрез креативно разрушение Мински прилага върху финансовия бранш. Американецът е преподавал дълго време в един второкласен университет в Сейнт Луис и се е занимавал също и с практика: бил е съветник на банката „Марк Твен", която междувременно е била погълната.
Повлиян от Джон Мейнард Кейнс
Мински е бил повлиян на първо място от прочутия макроикономист Джон Мейнард Кейнс и дори е обобщил теориите му в книга. (Hyman P. Minsky: John Maynard Keynes). Както и британеца, Мински не вярва в „заклеваната" от либералите самоизцеляваща сила на пазара, а в необходимостта от държавна намеса. За разлика от общото мнение по него време, американецът е считал финансовите кризи за напълно нормални характеристики на проявяващия тенденция към нестабилност капитализъм.
Теорията на Мински за кризите звучи по следния начин: в дългосрочен период на икономически растеж банки, предприятия и потребители губят чувството за риск и водени от алчност за все по-висока печалба започват да се впускат във все по-рискови финансирания. Тази склонност се подкрепя от някакъв стаден ефект, но също и от неумолимата конкуренция между банките, водеща до откриването на нови финансови продукти и до опита на банките да заобикаля властващите регулации.
За трайните оптимисти и „длъжниците - грабители"
На тази фаза финансовите пазари започват да работят на висока температура, без да става ясен взривоопасния характер на ситуацията. Трайните оптимисти вземат думата и правят изказвания от типа: „Вече няма цикли на конюнктурата. От тук нататък икономиката ще нараства безспир". В бума на „Новата икономика" тези думи могат да се чуят дори и от обикновено разумни икономисти.
Мински е различавал три типа кредитополучатели. Покрай длъжниците, които са в състояние да обслужват кредитите си и да ги плащат, има и увеличаващ се брой спекулативни длъжници, които си плащат лихвите, но не могат да погасяват кредитите си и затова са зависими от едно постоянно удължаване на задълженията си. И накрая от икономическия подем изплува един трети вид кредитополучатели, които Мински нарича „длъжници - грабители": това са предприятия или частни лица, които са твърде бедни дори да плащат лихвите по дълговете си. Те обаче залагат на очаквани покачвания в цените на потребителските стоки, купени от тях на кредит. В актуалната ситуация тук спадат собствениците на жилища в Америка с ниски доходи, чиято надежда за покачващи се цени на недвижимите имоти не се оправда и сега не разполагат със средства да изплащат кредитите си.
Заплаха от фалити на банки
В края на купона може да възникне един всъщност страничен резултат как целият финансов бранш изпада в криза. Като „Момент на Мински" се обозначава фазата, в която кредиторът е изключително внимателен към нови заеми и в резултат на това не само че отслабва икономически, а дори и солидните финансови къщи започват да изпадат в трудно положение. Финансовите къщи, които не получават повече кредити, са принудени да се изтеглят от рентабилните си вложения, чийто курс по този начин бива понижен. Възниква опасност от фалити на банки.
Мински твърди, че при тежки финансови кризи е нужна намесата на държавата - независимо дали под формата на централна банка, надзорен орган или финансово министерство. Банките не могат да си помогнат сами, постулира той. Като виждаме как централните банки започнаха да се намесват, анализът на Мински се оказва напълно точен за сегашната ситуация.
alafek
на 06.10.2007 в 15:19:59 #19Това малко ми прилича на Жан Виденовата идея:Ние първо ще заздравим соц.предприятията и тогава ще ги продаваме!!!Е,заздрави ги!!!Да, не е приятно да има кризи.,Но за съжаление това е природния принцип за нейното лекуване,явно!!!Спиралата на живота,предполагам всички я знаят.Няма смисъл да се самозаблуждаваме.Живота не е само ПЛЮС!!!!!!!
чета и не вярвам
на 18.09.2007 в 21:23:41 #18Pallini, Ама ти си бил голяма работа! От това, което пиша за цените на паркингите тук, си си направил чак извода, че си държа колата неизмита на тротоара в София. Pallini, до София за съжаление са ми 2000км път, затова ходя до София без кола... Между другото, тази твоя вметка, че си нещо по-така, само защото от незнам си колко време не си в България, ме подразни повече от некомпетентното ти изказване. Написал си 100 реда текст без нищо конкретно - "балансирани икономики", бла-бла. Пропуснал си да прочетеш за спекулативните пазари някои основни неща. Или бъркам? От друга страна, можеш ли да разтълкуваш какво общо има броя на заетите в селското стопанство с ръста на кредитирането ?! Цитирам: "В БГ ножицата между големината на: доходите на населението, печалбите на фирмите от един бранш, ръста на разтеж на отделните браншове, процента на заетите в селското стопанство, обема на промишлената продукция и БВП от туризма например, е толкова широко отворена, че за някои и 10 пъти над БВП да е кредитирането няма да го почувстват." Хайде със здраве. Италианска му работа...
pallini
на 18.09.2007 в 17:45:53 #17Първо честито на работещите за този сайт за годишнината им. Направили са форум за изява на мисълта, който ще допринесе сигурно за по-доброто тълкуване на нещата. Честито и дерзайте! Обикновенно не отговарям на закачки, но тази от четящия и нерезбиращия/невярващия ме развесели. Явно не ти е по джоба 1.5 евро и за това предпочиташ да си оставяш колата на тротоара, та да пречи на всички, неизмита със сигурност. И аз плащам по много за чисти, подземни 5-6 етажни паркинги, но не ме боли, защото за щастие не очаквам заплата в БГ от 25 години и мога да си го позволя, а го предпочитам пред това, което става в София. Та тези паркинги са направени за обикновенни хора, но всичко е балансирано така, че да е достъпно и възприемчиво за нормалните хора. Тия, който не искат да плащат 1.5 на час, плащат 3.5 за рейс в едната посока и сигурно са и те щастливи по своему, защото не гледат в чинията на съседа си. По повод на грешното кредитиране не зная от къде си го сметнал и кой я дава тая граница, но подобни летви се поставят за балансирани икономики. В БГ ножицата между големината на: доходите на населението, печалбите на фирмите от един бранш, ръста на разтеж на отделните браншове, процента на заетите в селското стопанство, обема на промишлената продукция и БВП от туризма например, е толкова широко отворена, че за някои и 10 пъти над БВП да е кредитирането няма да го почувстват. Всеки знае колоко много пари се дават на заем. Но те са 90 % дошли от вън не от износ, а като банкови инвестиции. Те нямат нищо общо с БВП. Но не са инвестирани например в производство, което иска постоянно чужд капитал, а в недвижими собственостти, които могат и да чакат реализация. Това, което прави БВП е в много малка част плод на вътрешно БГ финансиране, за да се тревожите. Т.е. рисковете са на чуждестранните банки. А те погледнато глобално са дали малки пари срещу скъпо имущество. Едно е да дадеш заем в САЩ за 100 кв.м 300 000 долара, друго е за същата квадратура да дадеш 100 000 и ако не се плати да ги имаш тия 100 при покачване на цените. Доколкото ми е изестно в БГ все още не е лесно да вземеш заем за сериозен бизнес. Дават се заеми за лични нужди в размер от 1000 до 20000 лева например. За БГ това е много пари. За хората от страните в които са главните офиси на банките това в максималната си част са месечни заплати. И в тия страни се дават без гаранция заеми, а в БГ е срещу земя. Тогава за какви рискове става дума. Колкото до заплатите, това явно не си го разбрал. Иска ми се хората да помислят за себе си, а не да плачат непрекъснато. Понеже вече БГ е част от влакчето на ЕС, тя трябва да прави така както се иска в този нов Световен ред. Но ако обикновенния човек не разбира завета на хан Кубрат с пръчките, тогава ще е трудно да се помогне. А пари има. Остава политическата воля. Един рпример. В по-развитите пазарни икономики, когато например се увеличи базработицата се намаляват данъците. Така на хората им остават по-вече пари с което консумират, създават търсене и от там нови работни места. Е, верно, че иска време, но и резерви в икономиката, а не чужди пари дошли за бързо и лесно превъртане в изкуствено създаден пазар на недвижими имущества или какато много от форумниците споменават- за изпиране. Благодаря за комплимента. Вече имам и издадена книга в чужбина през 1989 год. Тогава я направих за да докажа на местните, че мнението им за нас не се покрива с истината. Такива бяха времената.
чета и не вярвам
на 18.09.2007 в 14:44:09 #16Maral, Тук плащам 1.50 евро на час в твоите 5-етажни паркинги. Все още ли искаш да паркираш колата си в такъв паркинг и в България?
чета и не вярвам
на 18.09.2007 в 14:41:02 #15Pallini, Добре, обаче защо така си се захванал за повишаването на заплатите? Няма да ти я повишат. И добре, че няма да повишават заплати, защото тогава инфлацията наистина ще е голяма... Ти си като доктор, който предписва само обезболяващи, без да лекува болестта. Болестта на българската икономика се нарича "ръст на кредитирането". Здравословният ръст е не повече от ръста на БВП х 2. Тези нива отдавна са прескочени. Хубава статия, но можеш също така да пробваш да се реализираш с живопис или проза.
Mаral
на 17.09.2007 в 16:54:08 #14аз не мога да си позволя нито кола нито апартамент.....
null
на 17.09.2007 в 15:55:45 #13всичко много хубаво е написано, обаче в коментарите пак стигате до "ниските" заплати. щом можете да си купувате толкова техника на изплащане, можете да си позволите апартаменти и т.н. - значи не са ви малко парите. алчни били капиталистите - ми нали вчера и те са били някакви мърльовци, а сега са параван за пране на пари. сиромашка им е психологията - дай му да си купи мерцедес, ама че машините и халетата му едвам се държат не го интересува. цеди, докато може или докато не го хванат. защото няма култура на инвестиране. при положение, че търговците вдигат цените сега едно повишение на доходите само ще вдигне цените още - те и сега се изяждат предварително от зоров и компания (посерковците с млякото) например. в крайна сметка не само хората с ниски доходи - тези със средни и (относително за България) високи доходи, които не са обвързани с МРЗ също са прецакани. а последните би трябвало да са основните потребители и вносители на данъци и т.н.
boris
на 17.09.2007 в 10:34:20 #12Mаral Регистриран на: 26.05.2006, 23:33 ------------------------------------------------------ И третата най-важна причина - Много голяма част (и все по-голяма в бъдеще) от българското общество е пълен аут от икономиката. по чисто демографски причини. Икономика с минимално държавна намеса може да има само в страни с преобладаващо младо население.
Mаral
на 17.09.2007 в 10:24:05 #11всичко много хубаво обаче има и няколко психилогически и субективни фактора , които влияят на икономическата ситуация в България 1. Стремежа да се открадне колкото се може повече на всякакво ниво - висше държавно, частно, защото поради ниските доходи човек си казва, абе аз ако не си изкарам допълнително значи съм будала 2. алчността на новоизлюпените капиталисти в България, които работят на огромен процент печалба а плащат ниски заплати...Пример във Франция в областта на строителството се работи на печалба от 20 % , в България не ми гавари.....всеки знае кво става със спестяването от матриали и със аудитата за по 100 бона на строителните босове.....шивашки фирми, приватизирани заводи, навсякъде картинката е същата.....хората бачкат за по 300 -400 лева а шефовете карат коли за по 100 - 200 бона......а да и да не забравяме , че горките шефове (примерно на по големи предприятия и заводи) все пак трябва да отделят и крупна сума за партийната каса (която партия съответно е назначила шефчето). Тука идва ролята на държавната намеса и на синдикатите, които в България са смешни и по ниски от земята... 3. Високото ниво на обществено съзнание и чувство за съпричастност към обществото, морал го наречете ако искате. В България няма такова нещо. как може в Европа във всеки средноголям град да има поне един 5 етажен паркинг, градовете им са благоустроени, пътищата им са на 6, тука няма кой да построи такъв паркинг. Вдигат небостъргачи, обаче паркинги закво им са. Пак ролята на общината и държавата. Ама не , всеки гледа да удари келепира. Говоря за държавните и общинск чиновници на високо ниво - министри, депутати, кметове и областни управители. Тук наследство играе и 5 вековното турско робство, при нас няма ренесанс , няма икономическо развитие през тези години , когато на запад са правели машини, самолети и телевизори тук сме орели нивата със Сивчо и Белушка. Говоря преди 44 година. И какво - изведнъж демокрация , пазарна икономика. Не , не сме дозрели. Без държавна намеса (но умела и правилно насочена) няма стане.
pallini
на 16.09.2007 в 23:10:22 #10Повишаването на доходите е политически акт, който става възможен при определени икономически обстоятелства, създадени целенасочено от управляващите. В страните с изразена чиста пазарна икономика с понижена роля на държавата като САЩ, конгреса определя минималното възнаграждение на час, а свободния пазар годишното. В страните със социална демокрация, тези от ЕС, повишението се определя на 2 или 3 годишни периоди заедно от представители на работодателите и работещите, като ролята на държавата е арбитражна при недостигане на споразумение в определения срок. За съжаление отговора на въпроса А в БГ как не е лесен. Първо трябва да е ясно властта дали е имала за цел това. Ако е заложено отделно като процент над индекса (очакваната инфлация). тогава в бюджета има планирани средства за покриване на повишението на обществения сектор, а частния се нагажда според пазара и по горепосочения метод. Дали има в БГ профсъюзи с политическа власт, за това не знам, но ако ги няма няма да е лесно. Отрицателния платежен баланс и излишъка в бюджета е именно това доказателство, че пари е имало. Тези милиарди излезли за закупуване на стоки и услуги са давани от фирми с персонал. Ако те са обърнати в стока, която чака раелизация, тогава същите тия работници не могат да я купят, защото не им стигат парите. Парите спират да се въртят. Ако 50% от тия пари се дадат като повишение, те остават в страната и почват да се въртят и създават ново търсене и нови работни места, което ще увеличи скоростта на добавянето на принадена стойност. Това повишение обаче не пада от небето. Ако работещите в една фирма допринасят с труда си за определена печалба, т.е. са изработили заплатата си, отчисленията, данъка, покрили са разходите по тях и са донесли печалба над индекса, тогава след определен период на натрупване и определена инфлация имат право да искат повишение. Но за това са и профсъюзите, защото сам човек не е за никъде. Излишъка в бюджета е един от лостовете за покриване на повишението на непроизводствената сфера - пенсионери, соц.слаби и т.н.Но неговото раздаване ще е грешка. Той има по-важна роля в поддържането на баланса при подобни кризи от рода на идващата описана от Мински. Ако държавата реши да надхвърли рамките дадени от ЕС и вдигне реалистично доходите в обществения сектор, тогава ще се размине с макропоказателите заложени в Брюксел и инфлацията ще скочи. Но плашенето на хората с инфлация без да им се дава поне догонваща компенсация е полититческо самоубийство или пълно неразбиране на икономиката. При решение за използване на инфлацията като лост отново държавата влиза в ролята си на контрол на цените, защото до колкото разбирам и следя положението в ЕС, за сега няма явни причини за повишение на цени с 12%. Ако имаше такава тежест от природни явления и др. тя щеше да вдигне цените и в ЕС, но за сега такова нещо няма. Вярно, че се говори усилено за лоша реколта, но изглежда свободния пазар се контролира сам и за сега всичко е спокойно. Така, че тази инфлация е подходяща за вдигане на доходите, защото може да бъде овладяна при достатъчно твърда политическа воля. В такъв момент преди очакване на циклична идваща депресия най-важния показател е ликвидността на банките. За това пише и Мински.
сан бернар
на 16.09.2007 в 16:08:42 #9Наверно между редовете се чете и смисъла на голямата инфлация в БГ, защото сега е точно момента управляващите да натиснат контрола на ЕС да позволи повишението на доходите даже с риска на задълбочаване на инфлацията, защото ако депресията завари БГ с ниски доходи, тогава резултатите бих ги оставил за предсказване на романистите на черни романи. ============================================== Дотук беше точно и вярно, ама горенаписаното как ще стане? В смисъл, откъде ще дойдат парите за повишението на доходите? И сега разликата между вноса и износа е голяма. Та ние имаме много слабо производство в момента. Последния пасаж развали напълно впечатлението ми от статията. Що за мисъл - административно увеличение!? Някакси не на място звучи.
MilenI
на 16.09.2007 в 13:15:55 #8'Банките не могат да си помогнат сами, постулира той.' Ами да го ду***, постулирам аз. Да са мислили навреме!
насо
на 15.09.2007 в 23:18:38 #7pallini
pallini
на 15.09.2007 в 19:28:36 #6Публикуването на подобни статии е голям мерит за сайта и неговата роля в затвърдяването на свободата на словото и гласността на градивните теории. Понеже БГ е страна с икономика като бял лист, върху който е лесно да се пише, брише, преписва и пробва нови теории, за това и тия неща звучат като манна небесна за обяснението на пазарната икономика, гледана през призмата на обикновенния човек в БГ. Мински не открива барута, но това, което обяснява не е възможно да излезе от устата на големите гуру на икономическата наука точно в този момент и за това са се сетили за този макроикономист. От всякъде по Света се вижда, че Световната икономика е в процес на прегряване. От Китай до Албания, от Аляска до Южния полюс, но това, което Мински е описал, ако почнат да го публикуват шефовете на Уол стрийт, например, или някой велик професор от Бостоския университет или Харвард, ще доведе до бърз стремеж към реализиране на ликвидности и от там на сгромолясване на борсата. Той е споменал за това, как се отразява, ако някой се уплаши в този момент от веригата и я прекъсне. Това, че не е открил барута, не означава че не прав, напротив, но оше малко липсва в обяснението на сценария- Депресия след подем при прегряла икономика. Прегряваща икономика имаме, когато например един хладилен техник поиска 100 евро на час за работа при минимум инвойсинг от 3 часа , а действителна работа от 15 мин.и собственика на ресторанта или магазина му ги дава и благодари на Бога, че той се е отзовал. Това на Запад, а в БГ, един зидар иска 120 лева надница при средна заплата 250 и висшиста, поръчал стената, му ги дава. Или Пенчо чува, че Драган си е купил ново жилище със 100% заем, но има ниви на село. Тогава Пенчо, който няма нищо, отива в Гръцката или Австийска банка и те му дават без гаранция. Т.е. когато няма реалитет и логично обяснение на основния закон на пазарната икономика -баланса между търсенеи предлагане . Понеже Мински е творил точно след голямата депресия на Западна Европа през началото на 90-те на миналия век, обясненията са му брилянтно преразказване на ситуациятя на икономиките например на Скандинавските страни от този период. Период на т.н. хазартна икономика. Този период ги накара да преоценят основните параметри на макроикономическото контролиране и учудващо бързо да станат членове на ЕС. За скептиците на ЕС, който не е по вкуса на обикновенния човек, защото всичко поскъпва, трябва да се спомене огромната му положителна роля в контрола на макроикономиките на членките. Най-лошия момент за една нация е дълбоката депресия. За страни с малък потенциал и минимум капиталови или природни резерви, дълбоката депресия може да се окаже съдбовна за няколко поколения и ние в БГ най-добре го знаем за последните 18 години. Ползата от ЕС е,че благодарение на неговия икономически потенциал, огромна ликвидност на банките и общите закони на банкиране, инвестиране и финансиране, графиката на икономическото развитие на зоната и на страните членки в частност, не със стръмни качвания и потъвания, а е плавно движеща се синусуида с малка амплитуда. Труда на Мински касае в частност Америка и част от Света в периода на преразпределянето на зоните на развитие, но не е повлиян от фактите на макроикономиката на Европа, нито на Азия, която картина се смени чуствително особенно след закачането и на последните вагони на влакчето, наречено ЕС и гигантските темпове на развитие на Китай след 1994 год. Иначе сценариите на депресията са като Дантевия АД с неговите кръгове, особенно за обикновенния човек с големи банкови задължения. Според мен неговите съждения не са видели бял свят на времето, защото застъпва ролята на държавата и то в страна като САЩ. Ролята на държавата е много важна и БГ икономистите могат да се поучат от Скандинавските страни, където имаме огромно влияние и контрол от страна на държавата в сектори като атомна енергетика, тежка химия, алкохолно производство, оръжейна индустрия, стратегически суровини, авиация, пенсионното осигуряване и застраховки. Няма нищо странно или трагично, ако споменатото от Мински се случи в БГ. Та България е страна от обшата глобална система и икономическите цикли са неразделна част от действителността. Наверно между редовете се чете и смисъла на голямата инфлация в БГ, защото сега е точно момета управляващите да натиснат контрола на ЕС да позволи повишението на доходите даже с риска на задълбочаване на инфлацията, защото ако депресията завари БГ с ниски доходи, тогава резултатите бих ги оставил за предсказване на романистите на черни романи.
kaloian
на 15.09.2007 в 18:35:23 #5като искам да чета нещо качествено влизам тук. за това си и държа акцииките на ввв
insomniacn
на 15.09.2007 в 16:10:13 #4много добра статия! браво.
Karaman
на 15.09.2007 в 15:21:19 #3Най-хубавата статия тази година!
сан бернар
на 15.09.2007 в 15:08:00 #2Интересна е. Ама когато казвах на приятели и познати, че нещо много се прекалява с тегленето на кредити, те ми обясняваха колко изостанал съм бил и че цял свят живее така. Ха да видим докога.
Неделчо Съботинов
на 15.09.2007 в 14:33:34 #1Много интересна статия Money.bg