Акциите на Intel скочиха с над 7% в четвъртък, след като се появиха информации, че администрацията на Доналд Тръмп води разговори за придобиване на дял в технологичния гигант. Потенциалната сделка цели да подпомогне изграждането на ключов производствен хъб на компанията в щата Охайо, съобщи Bloomberg.

Според източници, запознати с преговорите, мащабът на държавната инвестиция все още се обсъжда, но ходът се разглежда като "спасителен пояс" за Intel, който изостава в надпреварата за доминация в производството на чипове, особено в сегмента на изкуствения интелект, където Nvidia вече води убедително.

САЩ отдавна търсят начини да намалят зависимостта си от чуждестранно производство на полупроводници, особено от Тайван и Южна Корея. Според анализатори, Intel остава най-реалистичната възможност за възстановяване на американското технологично лидерство в този стратегически сектор.

"Повечето ще приемат, че е стратегически важно за страната да подкрепи Intel, дори ако изглежда като държавна намеса в свободния пазар", коментира Дейвид Никълсън от Futurum Group пред BBC.

Intel губи лидерството си: 20 години грешки и пропуснати възможности

Падението на един технологичен гигант – как се случи?

Как грешки и закъснения тласнаха компанията към най-голямата ѝ криза.

Интересното е, че новината идва дни след среща между президента Тръмп и новия изпълнителен директор на Intel, Лип-Бу Тан. Самият Тръмп по-рано обвини Тан в конфликт на интереси заради негови предишни бизнес връзки с Китай и дори призова за оставката му в пост в социалните мрежи.

Въпреки това, Intel официално заяви, че остава "дълбоко ангажирана с усилията на президента Тръмп за засилване на технологичното и производствено лидерство на САЩ".

Макар и рядкост, държавна подкрепа за конкретни компании не е без прецедент. Само тази седмица Nvidia и AMD се съгласиха да плащат на правителството 15% от приходите си от Китай - пореден знак, че Белият дом засилва директния си контрол над технологичния сектор.

В случай че сделката се осъществи, тя ще подчертае нова ера на по-тясна връзка между Вашингтон и стратегически важните индустрии - модел, по-близък до този, прилаган в Китай.