Сутрин край детска пясъчна площадка. Две жени в края на тридесетте си години си говорят. И двете изглеждат малко изнервени. Първата казва: „Разбира се, парите са по-малко, но на моята предишна шефска работа няма как да се върна. При това и малкият често боледува". Втората се съгласява: „Знам. Аз настоях да работя на непълен работен ден и сега съм подчинена на предишната си стажантка".

Двете въздишат, докато в разговора не се включва трета жена и провокативно ги пита: „И защо? Не можехте ли да обмислите тези неща по-рано?"

Досетихте се, звучи точно като реклама на презервативи. Но дали действително нещата можеха да се обмислят? Не трябва да си социолог, за да знаеш отговора: децата все от някого трябва да се родят и отгледат. За първото отроче самопожертвователно се намесват бабите. Но след като вече се роди и второто дете, професионалната пауза става неизбежна.

Работилите винаги дотогава млади жени сякаш за пръв път сами разполагат с времето си. Много скоро обаче се оказва, че нещата със свободното време не стоят така, а след да речем пет години прекъсване всичките контакти вече са изчезнали.

Германският социолог Шпрекелс (цитирана от Frankfurter Allgemeine Zeitung) сама е минала по този път и затова може да коментира: много жени не могат да се справят с обратния път към професията. Причините за неуспеха им са комплексни и от една страна зависят от региона, в който младата майка живее. От друга страна обаче става дума за чисто психологически пречки за пълноценното вписване в новия стар колектив.

Според социологическо изследване от 2007 г., много често жените проявяват недопустима наивност в търсенето на работа. Вместо активно да се заемат с темата, те въобще пренебрегват въпроса, преди да излязат в отпуск по майчинство.

Класически пример: млада майка иска да работи на непълен работен ден и работодателят й предлага позиция, която е далеч под нейната квалификация. Много жени или се отказват въобще от търсенето на работа, справедливо възмутени, или приемат непълноценното назначение - което не трябва да бъде допускано.

Напускане и след това търсене на нова работа понякога може да бъде избегнато, ако с работодателя се говори своевременно. Пример е майка на три деца, която ги е „добила" в рамките на шест години, като през това време почти не е спряла да работи на непълен работен ден в маркетинга с корпоративни клиенти. Това „почти не е спряла" разбира се включва значителни паузи, но поне работодателят Microsoft не й е поставял пречки. От години политиката по персонала на компанията е да задържа квалифицираните жени.

Така жените, които своевременно преговарят с работодателя си, стигат до удовлетворителни решения на техния въпрос. Всички модели за работа на непълно работно време са постижими. Работни места могат да се „откриват" и от дома. В противен случай и най-консервативният началник няма да може да предотврати демографския срив в страната.

Липсата на квалифициран персонал кара предприятията да започват все повече да влизат в положението на жените. Бяха проведени редица изследвания, сред които и от консултантската компания McKinsey, които доказаха, че предприятията с по-голямо участие на жените във високите ръководни позиции се радват на по-висока възвръщаемост на собствения капитал.

В IBM също са отчели този момент. Компанията търси „индивидуални решения, които позволяват да се задържи знанието във фирмата". Че това функционира, доказва примерът на Анита Лишке, която през последните девет години е родила три деца и е получила повишение в службата - работейки на непълен работен ден. В Eon физичката Петра Денк е заявила, че иска половин година отуск, за да може да се грижи за втората си дъщеря. Тя ясно е показала, че държи да се върне на работа. Шефът й е повярвал, не й е търсил заместник. Майката е поддържала контакт с работодателя през цялото време, докато е била в отпуск и след това се е върнала на пълен работен ден.

Урокът, на който ни учи Лишке е, че съгласието на работодателя не стига, нужна е и лична воля и дисциплина. Както си тръгнеш от работата - така и ще бъдеш приет, ако искаш. Така че въпросът, който предизвиква жените на детската площадка, може би е напълно закономерен. Децата и квалифицираната работа могат да се съчетаят - поне така мисли германката.

Тя стриктно разделя приоритетите си. Това означава, че докато е на игралната площадка, изключва мобилния си телефон. Но заради децата не пропуска срокове на работата. Ако чак толкова е нужно, има детегледачки; може дори да се наеме резервна, ако титулярната детегледачка е възпрепятствана. А защо досега не стана и дума за мъжете? Ако мъж, който на првъ поглед изглежда нормален ви каже, че не може да чисти и готви, не му вярвайте. Някои жени са достатъчно смели, за да поискат от работодателя да им влезе в положението, но сякаш не се досещат, че къщната работа и грижата за децата също могат да се разпределят.

Много са съветниците на излизащите в майчинство жени, макар най-често никой да не им търси съветите. А и самите съвети са неприложими, ако не се отчита националната култура. Някои специалистки са на мнение, че откъсването от работа в никакъв случай не бива да е за по-дълго от една година. Друг автор чрез Financial Times наскоро съветваше дамите да разпределят професията през годините си по следния начин: до началото на 30те агресивна кариера, от 30 до 50 години грижа за семейството, от 50 до 70 - позиция на началник.

Изборът винаги е индивидуален и съответства на характера, професията и родината на майката. Ненужният, разбира се, съвет, който може да се даде на младата българка, в тази посветена на осми март статия е следният. При такъв остър дефицит на квалифициран труд и толкова ниска раждаемост особено сред по-образованите прослойки у нас, младата майка, направила с детето си подарък на страната, не бива да се обезкуражава напълно от първия път, когато се сблъска с примитивното мислене по въпросите на майчиството и ролята на жената в организацията от страна на "стопански" ръководители, които считат, че животът започва и свършва с тях самите. Правото, а и бъдещето, са за нея.