Винаги когато се говори и действа в областта на маркетинга първата и ключова дума е таргет - целта, мишената, в която трябва да се порази със средствата на комуникацията.

Тази мишена обаче е жива, развива се, движи се по свои си правила, подтиквана от свои си, често пъти странни и трудно разбираеми, интереси и стимули. Ето защо постоянното неотлъчно следене на мишената, проследяването на нейното придвижване във времето и пространството и разбирането на нейните житейски навици е една от предпоставките за успешно й уцелване.

Таргетирането т.е. прицелването в мишената обикновено започва с определянето на целевата група по социо-демографски (пол, възраст, образование, доходи и други подобни) критери и/или такива свързани с начина им на живот (местоживеене, икономическа активност, ориентация към определни ценности и др.). От правилния и точен избор на целевата група зависи в голяма степен и правилният подбор на средства за комункация, правилните съотношения в маркетинговия и комуникационния микс.

Нека се прицелим в мениджърите. Да предположим, че обект на нашия маркетинг е стоока или услуга, потребител на която, е типичният български мениджър. Или поне от него зависи решението за закупуването й. За целта ще позлваме не толкова цифрите от предходното изследване, колкото очертаните от него общи тенденции в дневния цикъл на работа и почивка.

Българският мениджър се събужда рано, за повечето тях това значи шест - шест и нещо сутринта. Българинът по стародавна традиция е ранобуден, а "рано пиле, рано пее" е една от най-популярните и уважавана народни поговорки. Следва времето на личния тоалет, първата чаша кафе, първите новини по радиото и началото на сутрешните телевизионни програми като "Здравей, България" и "Денят започва". В много държави това е времето на ранния праймтайм за телевизиите и радиата, особено за рекламите на финансови и бизнес стоки и услуги. Следва дългия път до офиса, времето за ранни срещи с приятели на сутрешно кафе и цигара, прочитане на вестниците ...

В този период от деня най-удобните средства за поразяване вниманието на мишената на нашите рекламни послания са радиото, ежедневната преса и външаната реклама. У нас все още не е задължително за мниджъра да е стриктен с началото на работния ден. Дори и след 8:00 повече от половината от тях все още не са на работното си място. Дълбоко вкоренените в съзнанието на преобладаващата част от висшия и среден упраленски персонал ориенталски навици и представи за мениджъра като за управляващ, шеф, бос, директор, различаващ се по своя статус от по-ниско стоящите във фирмената йерархия ги кара да подържат тази своя представа като не бързат да започнат деня. Разбира се, голяма част от липсващите в офиса по това време са заети и с уреждане на безкрайни формалности с държавната, общинска и всякакви други администрации. А преговорите под формата на работни закуски и особено склюването на сделки на тях си остават почти непозната за нашите условия практика.

Следва най-активната и наситена част от работния ден - между 10:00 и обеда. В това време се отхвърля и по-голяма част от задачите за дена. Или се разпределят на подчинените. Не за учудване и фактът, че това е времето от деня, в който се сключват и най-голяма част от сделките. Не е нужно да се връщаме чак до Иван Хаджийски за да си припомним, че българинът бърза да сколаса да свърши всичко до пладне. Изборът на медии за този отрязък от време е ограничен главно до пресата и то в частта от списания и най-вече интернет. Всемогъщата и всичкоможеща световна мрежа, в която точно по това време са се заровили голяма част от мениджърите. Мейли, новини, клюки, форуми, чатове ... всичко това е полето, в което се разхождат на воля представителите на нашата мишена.
Идва и обедното време, което се оползотворява по различен начин - всеки според собствените си навици, вкусове и разбирания.

Немалка част от мениджърите осатват в офиса. И това не е познатата типична за един да кажем, германски, офис картинка - белите и сините якички хрупат здравословни нискохолестеринови храни от екологични опаковки. В нашия случай става дума за тези, които просто не забелязват че е време за обед, улисани в своята работа. В нередки случай с поредната чаша кафе, цигара и сандвич във фолио с неясна дата на производство. Това всъщност е най-сигурния начин за докарване на язва или поне гастрит. Друга голяма част продължават установените навици останали от времето на учрежденските столове и се запътват сами или в приятелска компания към най-близката кръчма, съответна по обстановка, меню и цени на предпочитанията и доходите на нашия мениджър. Това е времето ранните следобедни издания на всетниците, отново радиото и външната реклама. И за още някоя промоция за стимулиране на продажбите в местата на продажбите или по маршрута на придвижване.

След обед е времето на нови бизнес срещи и за приключване на несвършената преди обед работа. Макар и след пладне да е по-мързеливо от първата половина на деня и пренебрегвано от голяма част от мениджърите време, у нас липсва така типичната за европейските средиземономорски държави "сиеста", когато особено през горещите летни месеци офисите се затварят дори по регламент. Отново в сила влизат радиото в офиса и интернета, вестниците и списанията за деня.

Този период приключва някъде в късния следобед, макар и не така рязко, както в един офис от Западна Европа, където точно 5 минути преди края на работното по стълбите и на асанцьорите се случва нещо, сякаш има пожар по горните етажи на сградата. Голяма част от мениджърите остават и след това на работното си място. Неясно защо у нас ме се смята за непрестижно да се идва рано на работа, а за нещо съвсем в реда на нещата нередно мениджърите да работят до късно. Според европейската биснес практика такова поведение може да се определи само по един начин - в извънработно време работи този, който не си е свършил работата в определеното за това време.

Което пък от своя страна показва лоша или поне неоптимална организация на работния ден и води най-малкото до излишен разход на консумативи и режийни в офиса. Още по-фрапиращ е случая, когато става дума за работа в почивните дни - обичайна практика за около една осма от българските мениджъри. Почивката и възстановяването на физическите и умствените сили е задължително условие за ползотворна работа през седмицата. Германците обичат да казват че който не знае да почива - не знае и да почива. След което ще ти напомнят че и Господ е работил 6 дни, а на седмия релаксирал. След която обявил седмия ден за задължителна почивка.

Привечер мениджърите се прибират по домовете си - голяма част след задължителните пазарски занимания. За учудване едно стабилно мнозинство от тях се доверява на градския транспорт и здравословното ходене пеша. Това е времето и мястото и времето за ефективно използване на "попътните" медии, з аличните срещи и за допълване на ефекта от радиото.Традиционно консервативния и привързан към семейната клетка прекарва голяма част от вечерите в къщи, със семейството.

Класическата гледка в къщи е с вестник пред телевизора - това ново синьо домашно огнище, събиращо около (или под точно пред) себе си съвременното семейство. В този отрязък от деня телевизията като медия е без конкуренция, праймтаймовите часови зони влизат в сила и вдигат рязко цените за излъчване.

И с това денят на нашата мишена бавно приключва. До утре, до новия ден, когато всичко пак ще се повтори по същия начин, с малки изменения, които се натрупват във времето и постепенно променят начина на живот на българските мениджъри. Как и кога ще кажат следващите изследвания, които ще помогнат за коригиране на прицела и още по-точно поразяване на мишената.

А животът си върви от ден в ден ... или както пише в онази Книга "...слънцето изгрява, и слънцето залязва...И бърза да отиде към мястото, откъдето трябва да изгрее... Каквото е станало, това е, което ще стане. И което е било извършено, това е, което ще се извърши. И няма нищо ново под слънцето.