Голямата депресия от 30-те години на 20 век, промени изцяло философията на американците за ролята на правителството в техния живот. Преди Депресията, обществото вярваше, че държавата няма място в работата на отделните хора и в дейността на бизнеса. Икономическият регрес и създалите се социални проблеми след това, накараха средния американец да промени схващанията си по този въпрос.

Фридман обяснява това явление с твърдата убеденост на голяма част от обществото, че капитализмът в чиста форма се е провалил. В годините след това, правителството започна да се разширява неимоверно, да създава агенции и управления, а контролът над населението да става все по-голям. Това довежда до разхищение на обществен ресурс, неефективност при управлението и в крайна сметка загуба на някои лични свободи.

Замислени да служат на хората, голяма част от правителствените програми всъщност започват да обслужват интересите на бюрокрацията. Други пък достигат до сблъсък на интереси и всичко това за сметка на данъкоплатеца. Най-фрапиращ пример е за две държавни програми през 20-ти век, където едната прокламира ограничаване на тютюнопушенето, тъй като е вредно за здравето, а другата се е занимавала с насърчаване добива на тютюн, за да се стимулира промишлеността. Фридман осъжда подобна политика, като описва и други държавни недомислици от този период.

Все пак професорът, изказва оптимистична прогноза за бъдещето на свободния капитализъм в САЩ. По времето, когато е писана книгата, голямата част от обществото, вече е било наясно за тези държавни манипулации и е започнала по-силно да отстоява правото си на свободен избор и развитие. Фридман се обявява за прокарването на поправка към конституцията, която да забрани на правителството да гласува бюджет, който предварително не е широко дискутиран и публично одобрен.

Това е само първата стъпка. Както Фридман не веднъж е заявявал: „Америка се нуждае от гаранция, че собственото й правителство ще се ограничи в разходването на общественото богатство. Вашингтон трябва да се съсредоточи над три основни задачи. Те са: Да отбранява американските граждани срещу чуждо посегателство, да пази закона и реда в страната и да организира работеща и честна съдебна система". Всичко останало, може да се контролира от самите хора посредством силите, които уравновесяват свободния пазар.

Това беше и последната глава от книгата „Свободен да избираш" на американския професор и нобелов лауреат Милтън Фридман. Смятаме, че успяхме да пресъздадем съвсем накратко основните постулати застъпени в десетте глави написани преди почти 30 години от Фридман. Радваме се, че тази поредица успя да привлече сериозен интерес на интелигентни и мислещи читатели, които в продължение на повече от месец коментираха помежду си силните и слаби страни в теориите на Фридман. Очаквайте скоро нова поредица от статии посветени на обществено значим проблем.