Изборите за Президент на Република България предоставиха превъзходна трибуна за проява на подобаваща се загриженост от страна на кандидат-президентите за отчитане на обществените настроения. В търсене на ефектни и впечатляващи идеи голямата част от кандидат-президентите не пропуснаха да акцентират върху пропилените възможности за използване на референдума като форма на пряка демокрация. Прекланянето пред референдума бе като свещенодействие - референдумът, и само референдумът, и единствено референдумът е най-висшата форма на справедливост при решаването на конкретните проблеми на народа, за въплътяване в дела на свещената народна воля.

Сърцераздерателните вопли за пренебрегнатата народна воля нямаше да заслужават кой знае какво внимание, ако исканията за народно допитване не се натрапваха настоятелно и последователно за какво ли не. Референдоманията се инициира от хора и кръгове, които са недоволни от едно или друго решение - те са готови да търсят (своята собствена?!) справедливост пред все по-горна и по-горна инстанция. Те не могат да приемат неудовлетворяващите ги решения като окончателни, а само като подлежащи на обжалване някъде и пред някого (ако трябва и безконечно).

Референдумът далеч не винаги може да оформи справедливо решение. Какви ще са например резултатите от референдум за равнището на данъчните ставки? Или за равнището на заплатите? Допитването до народа си има своята немалка цена. Загубите се измерват в десетки милиони левове (настоящите президентски избори поглъщат 20 млн.лв!). Но парите нямат значение, когато се обсъжда национална идея. Заедно с парите се изразходва и социална енергия, която също не е значима пред величието на националната идея. И накрая - референдумът може да се изроди в политическа надпревара (вихърът на политиците!) - толкова по-добре.

Да започнем с референдум за подлежащите на затваряне блокове на АЕЦ "Козлодуй". Със същия успех вероятно би могло да се проведе референдум и за наличието на 9 или 10 или (защо не) 11 планети около слънцето. Радетелите за подобен референдум негласно предполагат, че въпросът, който ще се постави на референдума, ще бъде от вида: "Одобрявате ли закриването на блокове на АЕЦ "Козлодуй"". И в този случай народът вероятно със смразяващо мнозинство ще отговори "НЕ-Е-Е-Е ...!".

Любопитно е обаче, какъв ще бъде отговорът на целокупния български народ на въпрос от вида: "Кой вариант предпочитате: (1) Закриваме съответните блокове на АЕЦ "Козлодуй" и се присъединяваме към ЕС, или, (2) Не закриваме съответните блокове на АЕЦ "Козлодуй" и оставаме извън ЕС". Би било много жалко за този народ, ако той предпочете първия вариант.
Провеждането на подобен референдум предполага необходимата минимална специализирана техническа и икономическа култура на целокупния български народ, която той категорично не притежава, никога не е притежавал, а и не може някога да притежава. Исторически съществуват повече доказателства за неудачни решения на българския народ като цяло, отколкото обратното.

В моята професионална практика десетилетия наред съм изучавал енергетиката в икономически контекст. При всичките ми опити за запознаване с финансовите баланси и бюджети на АЕЦ "Козлодуй" съм се сблъсквал с непреодолима стена на недостъпност. Тази информация е в компетенциите на богоизбрани енергетици (не икономисти или финансисти!). Съществуват обаче косвени показатели, които подсказват състоянието в енергетиката ни.
Препоръчвам на всеки изкушен в проблема да се поразходи из прекрасните и дивни кътчета на нашата Родина. Огледайте грамадните луксозни почивни домове.

Изберете си най-красивия от тях и се заинтересовайте чия собственост е той. Моята собствена анкета установи, че поне 4 от всеки 5 такива почивни станции се притежават от Енергото. Колко броя са те, колко струва тяхното поддържане - това е секретна информация и отговори на такива въпроси не се дават. Парите се осигуряват от българския данъкоплатец.

В своите професионални контакти в частен порядък съм имал възможност да бъда информиран за редица неуредици при функционирането на АЕЦ "Козлодуй", някои от които далеч не безобидни. Те се споделят единствено на четири очи. От време на време обаче периодично някоя "маловажна" новина се появява от немай къде било за изтичане (безопасно, разбира се?!) на радиация, било за някаква "дребна" авария и др.под.

Най-голямото плашило (като гаранция за позитивен вот на евентуален референдум) е предвижданото поскъпване на електроенергията вследствие на закриването на блокове на АЕЦ "Козлодуй", както и необходимостта от милиони левове бюджетни разходи за консервиране на блоковете. Когато обаче се определя цената на добиваната електроенергия, в нея трябва задължително да се включват и всички разходи, свързани, първо, с ликвидирането на АЕЦ, и второ, със съхраняването на отработеното ядрено гориво. От края на миналото столетие в БНБ се акумулират средства в специализирани фондове, които би следвало да покрият посочените разходи. А ако поради една или друга причина наличните средства са недостатъчни или недостъпни, това не е проблем на потребителя на електроенергия.

Гордост за нашите славни енергетици е реализирания износ на електроенергия. За 2000-2004 г. България изнася (нетно, след приспадане на вноса) 5.8 млрд.kwh средногодишно. Износът е възможен не поради нараснало електропроизводство, а поради намалено електропотребление. За сравнение, за петгодишния период 1989-1993 г. страната реализира нетен внос на електроенергия средногодишно от 2.6 млрд.kwh.

Годишното електропотребление през 2000-2004 г. спада с около 14% в сравнение с 1989-1993 г. при сравнимо по обем (като БВП) производство. Нека да си припомним, че само преди 4-5 години топлинната изолация на жилищата се оценяваше като химера, но сега вероятно половината от жилищните блокове вече са топлинно изолирани. България изнася електричество, защото притежава излишни мощности. На всичкото отгоре цената на изнесен киловатчас електричество е около три евро-цента (за 2000-2004 г. например са изнесени общо 35 млрд.kwh, при реализирани от износа приходи малко над един милиард EUR), докато на вътрешния пазар той е примерно седем евро-цента.

През всичките тези години енергетиците предвиждат неотклонно и самоцелно нарастване на електропотреблението, поради което постоянно бият тревога за необходимост от по-големи мощности. Колкото повече електромощности, толкова повече реална задкулисна власт.