На 24 януари 1848 година американският дърводелец Джон Маршал открива във водите на Американ Ривър в Калифорния парче метал, голямо колкото нокът. Това е чисто злато и новината за чудната находка бързо се разпространява на изток. На 19 август същата година нюйоркският вестник „Хералд" поставя на водещата си новина заглавието ЗЛАТО! и след това вече няма спиране.

Десетки хиляди души като обладани се втурват в американския Запад и между другото допринасят Калифорния да бъде обявена за 31вия американски щат. Малцина откриват късмета си. Вестник от онова време пише: „Да си помисли само човек за онези 100.000 души, които се ровят като червеи в земята, за да намерят някъде богатство. Те ядат развалено месо, спят на земята в дъжд, сняг и градушка, събуждат се рано и късно си лягат, държат оръжията си готови и винаги са нащрек за индианци, диви зверове и бандити".

Треската за злато прави от хората завоеватели, както през XVI век империята на инките е унищожена, за да се плячкоса златото. „Цезар беше много прав като казваше, че със злато се притежават хора и с хора - злато. Това е цялата тайна" - написа по-рано Волтер.

В основата си сегашната ситуация е изцяло нерационална

Страстта към златото отново се пробужда. Цената на златото през изминалите месеци значително се повиши и с нивото от 730 долара за тройунция е на върха си от три десетилетия. Но днешните вложители в злато не търсят да увеличат богатството си, а се боят от загуба на стойност в ценни книжа. Преди всичко обезценяването на долара подтиква мениджърите на състояния да съветват клиентите си да купуват злато.

Ако доларът загуби стойността си, златото е сигурно пристанище. Пророците на кризата от десетилетия повтарят, че дори и цялата финансова система да се срине, златото няма да изгори в пещта. Ако се покопае достатъчно надълбоко, дори ще се намерят и няколко иначе разумни макроикономисти, които виждат в бъдещето валути, гарантирани със злато, макар тази концепция на практика отдавна да се е провалила.

В основата си всичко това е напълно нерационално и може да се обясни само с емоциите, които от край време златото събужда в хората. Британският философ и физик Бъртранд Ръсел в труда си „Модерният Мидас" отдавна ни зададе въпроса: Какво ще си помислят извънземните, ако видят как в Южна Африка с големи усилия и не без разходи се изкопава златото от недрата на Земята, за да бъде същото това злато малко след това отново погребано като слитъци в американския Форт Нокс?

Не са ли китайците по-хитри от останалите?

Докато централните банки все още бяха задължени при поискване да обменят наличните пари в злато, бе разбираемо да се поддържат златни резерви. Тези времена отдавна са минали. За какво например са й на Бундесбанк нейните 3,400 тона злато, лежащи под южен Манхатън? За мнозина това е част от националното богатство, което не трябва да се изразходва, а да се пази за лоши времена. Заслужаващо уважение становище. Но не са ли по-разумни китайците, които с валутните си резерви предпочитат да си купуват дялови участия в процъфтяващи предприятия, вместо да трупат планини злато? Златните кюлчета стоят бездейни в тъмните килери и не носят приходи.

Представата, че златото е сигурно пристанище, не е нещо повече от легенда, която помага да се продава злато или базирани на злато финансови продукти на заинтересувани кръгове от страхливи вложители. Златото днес на първо място е благороден метал, използван за индустриални цели и за направа на украшения. Ролята на гарант на валутите отдавна е загубена и като цяло е поставена под въпрос пригодността на златото да служи за дългосрочно капиталово вложение.

Златото покварява добрите нрави

Срещу използването на злато като дългосрочно капиталово вложение говори не само познатият факт, че златото не носи лихви или дивиденти. По-скоро златото не е никакво сигурно пристанище, а благороден метал, чиято стойност през последните десетилетия силно се колебае и не е подмината от краткосрочни спекулации.

Например, който е купувал злато в средата на осемдесетте години на миналия век, е трябвало да чака 20 години, преди отново да види толкова висока цена, като тази на която го е закупил. Златото може да се окаже изключително лошо капиталово вложение, което в никакъв случай не гарантира сигурността на собственото богатство.

Напоследък златото се възхвалява като предпазно средство против инфлация, както и против обезценяване на валути. Възможно е действително златото да има подобно приложение, но има далеч по-добри средства за предпазване от инфлацията.

Най-логичната форма за защита от инфлацията са вложенията в реалната икономика, в първокласни предприятия, в земя и терени които се използват или е предстоящо разработването им. Производственият капитал, с чиято помощ се произвеждат полезни блага, в дълъг период ще носи повече ползва, отколкото бездейно парче мъртъв метал.

На американския дърводелец Джон Маршал златото не носи щастие - е, не заради друго, а заради собствената му глупост. Маршал всъщност е забравил да огради и регистрира златоносния си участък. Така че му се е наложило безпомощно да гледа как чужди хора нападат откритото от него находище и го пропъждат оттам. Злато покварява добрите нрави и звучи много близко със "злото".

Използван е материал на Гералд Браунбергер, Frankfurter Allgemeine Zeitung