Разширяването на Европейския съюз започва да губи инерция. България и Румъния ще станат пълноправни членки на ЕС на1 януари 2007 г., но както изглежда, след тяхното приемане ще мине дълъг период, преди Съюзът да покани нови членове.

Европейският съюз използваше до момента процесът по присъединяване, за да насочва съседните страни към икономически и политически реформи в собствения им регион. Това вече едва ли е актуална стратегия, като вече комисарите се замислят за прилагане на нови методи.

Германия, която ще поеме председателството на Съюза следващия месец обещава, че ще спазва нов модел на Европейска политика. Възлагането на такъв приоритет е от огромно значение. Най-голямото предизвикателство пред ЕС през следващата година ще бъде поддържането на добри взаимоотношения със страните, на които бе заявено, че ще трябва да почакат още известно време преди да бъдат поканени.

Европейският съюз не може да си позволи да се отнася безразлично към „оста на нестабилност", която се простира от Беларус до Северна Африка като минава през Украйна, Молдова, Западните Балкани, а от изток минава през Кавказ до Близкия Изток. Ако ЕС не поеме сериозно задълженията си да направлява региона към просперитет, политически и икономически свободи, може да заплати много висока цена.

Политическата нестабилност, религиозният екстремизъм, етническите конфликти, организираната престъпност, както и нелегалната имиграция, могат да се пренесат от съседните на ЕС страни в самата общност, а може би дори процесът вече е започнал.

Политиката на ЕС за диалог с обграждащите го страни, която е в сила от 2004 г., доказва от ден на ден своята неадекватност. Според нея, всяка страна извън ЕС, но в близост да границите му, ще бъде подпомагана икономически и политически, като в замяна ще се търси напредък в определените за реформи области.

От тогава до днес, само няколко от заложените екшън-планове са били успешни. Украйна въведе нови закони и стандарти, които я приближават към ЕС и ще осигурят на населението й по-облекчена визова политика със страните от Шенген. Мароко и Молдова са подобрили граничния си контрол. Йордания, Мароко и Тунис пък отбелязват напредък в централната държавна администрация, демократичността на управление и спазването на човешките права.

Всичко това е прекрасно, но с политическият план приет през 2004 г., до момента ЕС не успява да накара страните извън Съюза по-бързо да реформират държавните си апарати, както това стана със страните от Източна Европа. Вероятно липсата на покана за присъединяване към Съюза, обезсърчава страните съседни на ЕС и те не поемат трудния и болезнен път на реформи. Ясно е, че Европейският съюз не може да предложи на този етап пълноправно членство на всички страни, но трябва да е в състояние да предложи по-атрактивни облаги за онези страни, които спазват сроковете за прилагане на реформи.        

ЕС трябва да предостави на най-добрите си съседи, партньорство в Системата за външна и вътрешна сигурност (CFSP), която ще е голямо предимство за страните с нестабилна политика. Случаят с Грузия и Украйна също не е сложен. Ако двете страни изпълняват поетите си ангажименти на време, ЕС може да им предостави възможността да изпратят свои представители в Европейския парламент в Брюксел. Там те ще взимат участие в дискусиите по въпроси, които засягат собствените им страни, като и сигурността в Черноморския регион, контра-терористични мерки и превенция на нелегалната имиграция. Партньорите ще могат да допринасят за оформянето на по-ефективна европейска политика, но няма да могат да гласуват за нея.

Тези непълноправни партньори ще спечелят редица предимства. Техните политици и управленски кадри ще се научат да прилагат характерните за ЕС компромиси и морални съображения във вътрешната и външната си политика. По-тясното присъединяването на страни като Украйна и Грузия към структурите на ЕС и особено  към CFSP, ще подсили контрола и реда в региона. Много от грузинците и украинците виждат в НАТО и евроатлантическите ценности, единствен партньор за своя икономически просперитет и гаранция за сигурност. Тъй като обаче, пълноправното членство и в двата съюза изглежда отдалечено напред във времето, работата в комисиите на ЕС изглежда напълно задоволителна за двете страни на този етап.

Европейският съюз би следвало да предложи подобни условия и на другия кандидат за членство-Турция. ЕС замрази временно преговорите за членство с Турция, тъй като много от старите членки започнаха да негодуват, че все още Съюза не е успял да „преглътне" голямата група от 10 плюс новите 2 членки.

Подобни идеи за подсилване на връзките и сигурността на ЕС със съседните страни, могат да проработят, но само с ясни гаранции за бъдещо пълноправно членство в Съюза. Грузинците и украинците, ще се мръщят на всяка оферта от ЕС, която не им гарантира бъдещо членство. Когато обаче разберат, че членството няма да е възможно в обозримо бъдеще, има голяма вероятност да започнат да работят за това, което им се предлага в момента. С течение на времето, Европейският съюз може отново да се почувства силен и уверен да приема нови страни, а съседките му вече да са напреднали с реформите и евентуално тогава можем да станем свидетели на следващото разширение. До тогава да приветстваме с добре дошли България и Румъния и да пожелаем успех на тези, които нямаха техния късмет.