Намаляващото растително биологично разнообразие може да застраши глобалната хранителна сигурност. Генни банки бяха създадени, за да съхранят съществуващите видове и да помогнат да се посрещнат бъдещите предизвикателства в земеделието, пише в статия на сп. Reflex, цитирана от farmer.bg.

До 2050 г. световното население ще е надвишило 9 млрд. души.

Климатичните промени най-вероятно ще  окажат сериозно влияние върху земеделието по целия свят

Противно на широко разпространеното мнение, стойността на растенията не може да бъде сведена единствено до всекидневната консумация на няколко вида плодове и зеленчуци. По-скоро става дума за високо ниво на биологично разнообразие, което ни дава надежда, че ще бъдем в състояние да открием растителни разновидности, които да са по-добре адаптирани към климатичните и демографски реалности на бъдещето.

„Хиляди диви роднини на култивираните растения трябва да бъдат събрани, проучени и документирани.", се казва в един скорошен доклад на Организацията за прехрана и земеделие към ООН (FAO). Тези разновидности пазят „генетични тайни, които им помагат срещу горещини, суша, засоляване, наводнения и нападения на насекоми и зарази." Изучаването и консервирането на диви видове може да изиграе ключова роля за оцеляването на нашите култивирани хранителни посеви.

Ето защо 1400 генни банки по целия свят се опитват да съхранят семена, които са били използвани още от нашите земеделски предшественици. Тези високотехнологични силози могат да запазят стотици хиляди семена в продължение на десетилетия, като ги съхранява, в случай че избухнат конфликти, природни бедствия, или епидемии. Ако ирландците бяха съхранили някои от техните картофени сортове, много вероятно нямаше да страдат в такава степен от Големия глад през 40-те години на ХІХ век, когато посевите били опустошени от картофена болест по растенията и страната загуби 25% от населението си поради глад и емиграция.

В Швейцария Националната генна банка при Agroscope в Шангин пази 1500 растителни сортове от 80 вида. Пшеница, лимец, царевица, соя и грозде са особено високо ценени, заедно с лечебните растения. Въпреки че повечето растения могат да бъдат съхранявани в латентно състояние за 50 години, зеленчуци като грах, боб и соя могат да останат живи за най-много 20 години. Agroscope наблюдава еволюцията на защитата на семената на всеки три години и ги подменя редовно.

Швейцария вече е депозирала 90% от своя растителен капитал.

Зазимяване за бъдещето

„По-голяма част от нашето биоразнообразие вече не се използва в наши дни.", обяснява Герт Клейер, директор на генната банка на Agroscope. „Те са латентни. За да отбележим прогрес в генетиката и селекцията, е необходимо да разполагаме с голям запас от гени. Без това знание сме изправени пред риска да изчерпим разновидностите, които се култивират днес."

Съвместен проект с университета в Минесота (САЩ) илюстрира необходимостта от опазване на семената. Американски изследователи наскоро откриха, че определен сорт ечемик от кантона Люцерн е резистентен срещу black rust fungus. Сортът е бил изнесен през Атлантическия океан през 1918 и вече не е обект на изучаване в Швейцария.

За да бъдат съхранявани в Agroscope, семената трябва да демонстрират уникална характеристика на издръжливост и е за предпочитане да са местни растения от Швейцария. Преди да бъдат замразени, те преминават през период на интензивно обезводняване, за да се предотврати покълване или активиране на бактериални спори. През 14-дневен период семената са изложени на 25oC и постоянно въздушно течение, което намалява тяхната влажност от 13% на 6%. След това семената се поставят в специални алуминиеви контейнери, затварят се херметически и се складират в огромен фризер, където се съхранявмат при температура между -18 и -20oC.

Арктически трезор

Най-забележителната банка за семена в света се намира в Норвегия. Открит преди три години, глобалният трезор за семена е заровен на 120 метра под земята в пясъчник на остров Шпицберген. Институцията има международна репутация и мисия да осигури „мрежа на сигурност" срещу непредвидена загуба на разнообразието от други банки за семена.

След плячкосването на семенни банки в Ирак и Афганистан и наводняването на банка във Филипините, изглеждаше наложително да се създаде „централна банка", която да се намира в област, която е политически стабилна и предпазена от природни бедствия.

Първоначално кръстен  Трезорът за семена на Страшния съд, той може да съхранява до 6 млн. семена при температура от -18oC за 100 години. Съдържа три трезора с обща площ 256 кв. метра. Въглища, добивани на място, осигуряват енергията, необходима за консервирането. В случай на топене на ледовете или отказ на хладилните системи, местоположението му на 130 метра надморска височина и 1000 км. разстояние до Северния полюс би го предпазила от наводнение и би осигурила температура от -3oC за няколко седмици.

Семената трябва да бъдат изучавани, докато са живи, не когато са латентни

Институцията работи като всяка друга банка. Всяка държава, която направи депозит, запазва правата над своите екземпляри и не може да тегли семена на други държави. Към днешна дата в Норвегия се пазят 600 000 разновидности от 3-4 млн., които съществуват по света. Винаги готови за най-лошото. Швейцария вече е депозирала 90% от своя семенен капитал.

Не всички са доволни от това решение. „Консервиране in situ (в естествена среда) е основоположно.", казва Йоел Вуано, представител на френската асоциация Kokopelli, която притежава и търгува с над 2700 вида градински семена, култивирани в условия на естествена среда. „Семената са живи създания. Те трябва да бъдат изучавани, когатно са живи, заобиколени от бактерии, гризачи и други растения - а не, когато са латентни."

Норвежката банка за семена е основана от FAO, норвежкото правителство, Организацията на глобалния семенен тръст, изследователския център NordGen и няколко държави-донори, както агробизнес гигантите Syngenta и DuPont.

Генните банки съществуват от времето на древна Месопотамия (3000-2000 пр. Хр.). Името им е подходящо, според историците, тези древни силози са служели като модели за съвременните парични банки. Ръжени семена, които са били складирани в храмове и дворци, са били използвани като валута.