Реално икономиката макар и бавно се придвижва в положителна посока. Така коментира класацията на американското списание Forbes Иво Желев, управител на ЕСТАТ. Агенцията измерва състоянието на бизнес климата у нас от началото на 2002 г. и обявява резултатите на всеки три месеца. Изследването се провежда чрез анкета сред мениджъри на 400 работещи фирми. 

Индексът ЕСТАТ

Интегрираният индекс ЕСТАТ се състои от три главни компонента - общо състояние на фирмата, инвестиционни нагласи и бизнес среда. ЕСТАТ индекс на бизнес климата приема стойности от (-)100 до (+)100. Оценката се прави по скала, сходна с използваната в Германия IFO Business Climate Index.

Индекси от (-)100 до (-)61 получават оценка "много лошо", от (-)60 до (-)21 оценката е "лошо", от (-)20 до (+)20 е "средно", от (+)21    до (+)60 е "добро", а индекс от (+)61 до (+)100 означава „много добро" състояние на бизнес средата.

Ако през 2002 г. стойността на индекса ЕСТАТ беше (-) 3, (-) 4 пункта, сега е (+) 10 - (+) 11 пункта, което потвърждава положителната тенденция, обясни Иво Желев. Според него най-лоши са били стойностите в началото на 2003 г., но от края на 2006 г. до момента има тенденция към постоянно подобрение.

Отчетената стойност на индекса през април е 10.11 и е втора по големина за цялата шестгодишна история на изследването. Най-значимо се повишава индикаторът за инвестиционните нагласи - стойността е 31.78 и е най-високото ниво за последните четири години.

За първи път през април 2008 г. е наблюдаван нулев дял на мениджърите, посочили, че нямат финансови ресурси. Това показва, че има финансова стабилизация в реалния сектор, твърди Желев. Продължава да намалява удовлетвореността от технологичното ниво и производствения капацитет, а това е червена лампичка, че се забавят темповете на технологично обновление в предприятията.

Бизнесът е силно резервиран към правителствената политика и работата на администрацията, но дори и там има положително развитие, защото индексът е тръгнал от - 30 пункта и е достигнал до -16. Въпреки това показателят е доста отрицателен и е основната причина за бавния ръст на индекса, който измерва бизнес средата. Мениджърите твърдят, че прилагането на законовата база и стартирането на нов бизнес са трудни начинания, а администрацията си върши най-добре работата, когато имаш познат в нея.

Най-проблематичните точки продължават да са човешките ресурси и обществените поръчки. При тях дори се наблюдава влошаване. Голяма част от предприемачите казват, че трудно намират качествени работници и служители. Този индекс е паднал до критичните - 20 пункта. От една страна, има изтичане на кадърни образовани хора към чужбина, а от друга - образованието е под всякаква критика. Работодателите са недоволни, че специалистите излизат от вузовете без никакви практически знания и започват да ги обучават от нулата.

Секторът на обществените поръчки е абсолютно компрометиран. Едва 5% от предприемачите се обединяват около твърдението, че процедурите по Закона за обществените поръчки (ЗОП) са прозрачни и честни. Никакъв напредък няма през тези шест години според оценките на бизнеса.

Очаквам влошаване на показателя, който измерва бизнес средата, в края на юли, прогнозира Иво Желев. Проблемите със средствата от структурните и кохезионния фонд няма да се отразят положително. Нашият бизнес се е справял и без тези пари, но има и морални измерители. Руши се доверието, че държавата е в състояние да изгради универсални и справедливи правила за правене на бизнес.