През 2006 година локомотив на световната черна металургия стана Китай, но най-гръмките събития протекоха в Европа - Лакшми Миттал инициира световната консолидация на отрасъла, гласи коментарът на руската Газета.Ru. А по отношение на стоманата и металургията на Русия можем да се доверим.

Събитията, които предопределиха тенденцията в отрасъла, са знакови. На първо място, Китай - доскоро един от основните вносители на стомана, започна да изнася. След това, забавянето на икономиката на САЩ доведе до намаляване търсенето на метал. Като цяло през цялата година производството растеше с по-бързи темпове, отколкото търсенето.

И после, отрасълът на черната металургия е силно фрагментиран. Трите най-големи компании в САЩ произвеждат 70% от стоманата в страната, в Япония пет металургични гиганта контролират 75% от производството, а в Русия 50% от стоманата се пуска от три компании.


Като следствие реална стана опасността рентабилността на металургическите компании да падне - цената на стоманата намалява, а на желязната руда се стабилизира. Затова стратегията, която очевидно всички играчи в бранша вече прегръщат, е M&A (Mergers & Acquisitions - сливания и поглъщания).

Логиката й е близка до ума - на този етап консолидацията на отрасъла е най-правилния изход, тъй като помага да се снижат производствените издръжки и да засили контрола над ценообразуването, което от своя страна е гаранция срещу забавеното търсене.

Най-гръмкото събитие през 2006 стана поглъщането на европейската компания Arcelor от „чедото" на индуса Лакшми Миттал - корпорацията Mittal Steel, което всъщност положи началото на консолидационния импулс в бранша.

Руската медия припомня, че офертата на „Северсталь" бе „низвергната" и като купувач на Arcelor бе предпочетена индийска, вместо руска фирма. Наистина, руснаците не са добре дошли като производители и износители на метали, а и не само те - също и Китай, Казахстан и Украйна представляват заплаха за пазарите на развитите страни. Докато американския пазар се характеризира с държавни ограничения, относително по-отворения европейски пазар започна да създава нещо като „желязна завеса".

Инструментите на ЕС - ограждащи данъци и система на отпускане на квоти, които се прилагат „творчески" към нежеланите пришълци. А Кремъл не успя да отговори по подобаващ начин, защото Русия очаква приемане в Световната търговска организация. И макар членството в СТО вече да не е безплътна мечта, а реална опция за Русия, ЕС още години наред ще се бави да отменя квотите и налозите. Руската ситуация се усложнява допълнително от това, че всяко поредно разширение на Евросъюза орязва доставките на Русия за новите страни - членки.

Опитът на шефа на „Северсталь" Мордашов да измести Mittal Steel в наддаването за люксембургската Arcelor, макар и неуспешен, даде начало на руската металургична експанзия на запад. Най-показателна е дейността на бизнесмена Владимир Лисин и неговия „Новолипецкий металлургический комбинат" (НЛМК). В рамките на годината той закупи DanSteel за $104 млн., после погледна вътре в страната и купи „Алтайкокс" и „Прокопьевскуголь" почти за $1 млрд., освободи се от станалата ненужна „КМА-Руды" за 300 милиона и взе контрола над „Виз-Сталь" за $550 млн. А в края на годината направи с швейцарската Duferco Group смесено предприятие, в което 50% струват на руската страна $805 млн. Duferco от своя страна веднага купи дялове в две италиански металургични предприятия. НЛМК показа най-високата рентабилност в световния отрасъл - 42% за шест месеца.

Money.bg вече писа за плановете на корпорацията „ЕвразХолдинг" за придобиване на американската Oregon Steel, но и за плановете на властите в САЩ да разследват внимателно участието на руското правителство в сделката, подготвяна от Роман Абрамович. И тъй като Абрамович е известен повече като портфейлен, отколкото като стратегически инвеститор, влизането му в металургичния бранш чрез„Евраз" говори за стратегия на максимална капитализация за предприятието.

 Резултатите на Магнитогорския металургичен комбинат (ММК) в чужбина не бяха впечатляващи (пропадна сделката за Pakistan Steel). А „Металлоинвест" на Алишер Усманов се зае с вътрешна реорганизация, в резултат на която се създаде един холдинг, според някои данни заемащ трето място в руската металургия след „Северсталь" и „Евразхолдинг".

И така - накъде се е запътила световната металургия през 2007 година? Според прогнозите на известен руски анализатор, отрасълът върви към насищане. Темпове от 7 -10 % икономически ръст, свойствени за Китай през последните години, няма скоро да се повторят. Икономиката на САЩ се охлажда. Средствата ще се пренасочат към развиващите се страни. Пазарът ще се успокои и вниманието ще се пренесе от милиардните M&A към вътрешен контрол над разходите в комбинатите.

Най-вероятно е Китай да продължи експанзията си на суровинните пазари - в частност към Бразилия и Австралия. В Русия според анализатора скрабът ще стане дефицитен, което ще породи идеята за строителство на мини - заводи. Цената на отпадъчните метали ще се вдигне и Русия може да започне да внася старо желязо.

Друг експерт от металургическия сектор счита, че в следващата година руските металурзи и главно „Северсталь" ще търсят реванш за не много успешната международна „война на сливания". А и „Евраз" няма да се задоволи с Oregon Steel Mills. Най-вероятно ММК ще продължи експанзията на пазарите на Близкия Изток. Металлоинвест ще продължи да изгражда структурата си и възможно ще узрее за IPO. А НЛМК - те чисто и просто ще дръзнат да правят конкуренция на Mittal Steel.