От два дни в публичното пространство бе хвърлен казус, противопоставящ два закона в България. Законите засягат въпроса с плащането на "такса" сградна инсталация към топлофикационните дружества.

Според единия, тя вече може да не бъде заплащана. Според другия, обаче, клиентът е длъжен да я заплати.

От едната страна стои Законът за защита на потребителя:
Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г.) (1) Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна.
(2) При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.
(3) Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие.

От другата страна е Законът за енергетиката.
Чл. 153. (6) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) Потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

За кой ли път се натъкваме на отявлено противоречащи си и въпреки това действащи законови разпоредби. И, разбира се, на резултата от поредното безхаберно недоглеждане на родните законотворци, позволили да съществува подобно нещо.

За мен това е като да отвориш кутията на Пандора, която ще засегне на почти 100% потребителите на топлоенергия в цяла България. Крайният резултат, ако не се предприемат спешни мерки, ще бъде масов фалит на топлофикационните дружества в страната.

Какви последствия можем да очакваме? Най-елементарната реакция: куцо, кьораво и сакато, което не харесва Топлофикация, махнало си е радиаторите или просто не ги използва /или поне така се води "на хартия"/, ще се втурне да подава заявления в Топлофикация, че няма да плаща този непоискан от него елемент в жилището си. Т.е. няма да заплаща за доставяната енергия, която така или иначе използва – тази, разпределена му в сметките, като енергия отдадена от сградната инсталация.

Преди да продължа, ще направя лирично отклонение. Ще отделя внимание на основния проблем:  виновниците и фактите.

Основният проблем:
Топлофикациите продават огромно, подчертавам - ОГРОМНО количество излишна енергия на своите потребители, като по закон ги задължава тази енергия да бъде заплатена. От години излагам тезата си, дори подкрепена с цифри. Но какво от това. Последствията са видни. В продължение на години, ползващите топлинна енергия махаха радиаторите, с цел намаляване на разходите си. Проблемът, чисто икономически, бе заради цената.

Вината:
Вината на Топлофикация е, че се държеше с клиентите си като деспот, размахващ бича на закона и смятаща, че единственото, което клиентите са длъжни е това да й плащат енергията, която е решила да им продаде.
Вината на политиците: Те пък позволяваха ежегодно цената на топлоенергията да бъде повишавана, несъразмерно с покупателната способност на гражданите. Не им осигуряваха права. Ама никакви права.
Вината на институциите: съвсем естествено не приемаха за сериозни жалбите на потребителите, не търсеха отговорност от топлофикациите, а се оказваха (дори и към момента) само и единствено кореспондент между Топлофикациите и потребителите.

Факти
Въпреки отказа си, свързан с отстраняване или просто запечатване на радиаторите, в последните години въпросните потребители се отопляват основно, възползвайки се от елемента "сградна инсталация". Въпреки, че не го искат, те го използват. Просто не си го признават. Защото няма как да знаят как ще се чувстват без липсата на този елемент. Сигурно звуча малко като защитник на Топлофикация, но имам своите доводи за това. Всъщност, към момента, отоплението и осигуряването на топла вода с енергия от Топлофикация, определено излиза най-евтино за потребителя.

Моята теза: Ако Топлофикация продаваше на клиентите си толкова топлоенергия, колкото те пожелаят, тъй като все пак се явяват клиенти, то в момента проблем нямаше да има. Представете си да получавахме толкова енергия, колкото ни е необходима – грубо сметнато – около два пъти по-малко от продаваната ни понастоящем. Просто ще получаваме два пъти по-ниски сметки. А при този хипотетичен факт, що се отнася до алтернативите за отопление и осигуряване на топла вода, всеки спор е абсолютно излишен.

И отново се връщам на основната тема на коментара.
От една страна, всички, които подадат декларации за отказ от заплащане на таксата за сградна инсталация, ще бъдат в правото си, предвид упоменатото в ЗЗП. Ако Топлофикациите приемат това за действителност и не им поискат пари, имат два варианта: или да поемат загубите от този процент енергия /в този случай ще са некоректни спрямо останалите си клиенти, ползващи и заплащащи подаваната енергия/, или /което е по-вероятно!/ - да се опитат да си вземат дължимото, но, както обикновено, от редовно плащащия сметките си потребител.
Е, да, но същият може пък да им откаже да заплати по същество неизползваната от него енергия.

Така, че в даден момент никой няма да плаща на Топлофикациите. И с право. А резултатът ще е само един: ФАЛИТ на топлофикационните дружества.

Въпросите, свързани с последствията, както и какви ще са алтернативите, кой има изгода и печели от създалата се ситуация, какво ще се случи, ако всички минем на отопление с ток, в момента няма да коментирам.

От тук натам, на живо ще изгледаме целия типично по български създаден фарс, в който ще сме активни наблюдаващи участници. Защото в края на краищата, както винаги става, цената за поредния спектакъл ще бъде заплатена... отново от нас!

Кутията на Пандора е отворена!