Британски изследователи са доказали експериментално, че очакването на парична награда може да мотивира човешките действия на несъзнателно равнище. Един и същ участък от мозъка - вентралния палидум - отговаря за оценката на размера на очакваната парична награда както при съзнателната, така и при несъзнателната мотивация, пише elementy.ru

Мотивите на много човешки постъпки трябва да се търсят в сферата, където съзнанието няма достъп. Това може би отдавна е известно на всички, но досега изследванията по въпроса със строга методика, коректна статистика и представителна извадка са били твърде малко. Привържениците на класическата психоанализа не искат да се обременяват с авторегресии, коефициенти на корелация и други разни хи-квадрати, а съвременната експериментална психология изпитва трудности в постановката на конкретни експерименти в тази област.

Изследователите от Института по неврология на Лондонския университетски колеж са измислили и провели интересен експеримент, който доста ясно демонстрира влиянието на безсъзнателното върху човешките постъпки.

Осемнадесет доброволеца са гледали в екран, на който в началото са показвали безсмислена картинка, след това за части на секундата се е появявало изображение на една от две монети (фунт или пени), а след това - отново безсмислената картинка.

Подложените на експеримента са държали силомер в дясната си ръка. Условията на играта са били такива: колкото по-силно стисне след показването на картинката (стимула на монетката) участникът, толкова по-голяма част от съответната сума той ще спечели като награда. Тоест, ако на екрана е проблеснал фунт, имало е смисъл да се натиска с пълна сила силомера, а ако е било показано пени, по-логично е било силите да се икономисват. Всяка сесия се е състояла от 90 експеримента, така че факторът умора е играл немаловажна роля. Действително в края на играта силата, прилагана от участниците, чувствително е намалявала.

Експериментът се е провел в три варианта с различно време на демонстрация на монетката (17, 50 и 100 милисекунди). Предварително е било установено, че за 100 милисекунди всички са можели да различат монетката и безпогрешно да установят дали това е фунт или пени. За 50 милисекунди и още повече за 17 никой не е познавал монетката: в повечето случаи хората са твърдели, че не виждат нищо освен безсмислената картинка.

Обаче доброволците са били молени да „познаят" каква е била монетката. При 17 мс резултативността на познаванията е била нулева (50% правилни отговори), а при 50 мс правилните отговори са били малко повече, около 64%. Дори сам по себе си този факт говори, че ние можем да знаем нещо, макар и да не си даваме сметка.

След това се е пристъпвало към основния етап на експеримента, при който се е регистрирала силата оказвана върху силомера, също и електропроводимостта на кожата; едновременно с това са се водили наблюдения за активността на мозъка с помощта на магнитно-резонансна томография. Установило се е, че хората, „не видели" никаква монетка и не способни да познаят номинала й, могат да се държат така, сякаш са я видели. Това несъзнато знание се е проявявало както в силата, с която е бил стискан силомерът, така и чрез активността на мозъка, и в измененията на електропроводимостта на кожата.

Сложният статистически анализ на магнитно-резонансните срезове на мозъка на доброволците е позволил да се локализира участъкът, неизменно възбуждащ се в отговор на демонстрацията на монетката - вентралния палидум („бледна топка", globus pallidus). Достоверно е установено, че образът на фунта предизвиква по-силна възбуда, отколкото пени. По-рано е било установено, че и при хората, и при плъховете това отделение на мозъка се специализира в обработката на информация, свързана с очакването на награда (всякакви предвкусвания, разочарования и т.н.).

И по трите показателя (активност на палидума, електропроводимост на кожата и сила, приложена към силомера) са установени статистически значими различия в степента на влияние на стимулите (фунтове и пенсове) не само при дълга демонстрация на символа (100 мс), но и при кратка, а в някои случаи и при свръхкратка демонстрация (17 мс). С други думи, когато на екрана с неуловима за съзнанието скорост е проблясвал фунт, хората са натискали силомера по-силно, електропроводимостта на кожата им подскачала по-силно, а вентралния палидум е работел по-активно, отколкото след като се е показвало пени.

Авторите считат, че получените резултати са убедително доказателство за съществуване на безсъзнателна мотивация на човешкото поведение. Особено важен, по тяхно мнение, е и фактът, че една и съща част на мозъка участва в оценката на величината на очакваната награда както при съзнателната, така и при несъзнателната мотивация. Това означава, че в същността си природата и на двете явления е сходна. Съзнателният контрол в дадения случай носи само количествени, но не и качествени изменения в човешките реакции към паричния стимул. Казано накратко, макар съзнанието да повишава ефективността на процеса свързан с печеленето на пари, то не е негово задължително условие.

По-подробно с методиката на изследването можете да се запознчете оттук.