Българският научен и академичен елит се събра днес в пресклуба на БТА, за да подпише своето становище относно проектозакона, който бе внесен в Народното събрание и беше приет на първо четене. Този закон касае българското културно и историческо наследство.

В открит призив на експерти и учени се казва: „Миналото ни прави горди, настоящето ни задължава да бъдем отговорни." Според заинтересованите, за опазването на националното културно наследство определено е нужно да бъде изградена национална стратегия, с ясни приоритети и законодателни промени.

Предложеният проектозакон обаче не отговаря на тези критерии, нещо повече той е вътрешно противоречив и неконституционен, освен това не отговаря на европейските норми. Групата хора на духа, сред които Светлин Русев, Андрей Пантев, Иван Маразов и редица други, е откроила 36 точки с предложения за промени в проектозакона.

Чрез проектозакона не се спира, напротив има предпоставки да се развива „иманярството", докато в същото време се възпрепятства развитието на частното колекционерство и дейността на частните музеи, като се цели да се изземат в полза на държавата (т.е. национализират) артефактите, определени като национална ценност.

Според Кирил Христосков - председател на Фондация „Тракия ", този проектозакон ще създаде юридическа война между държавата, колекционерите и музеите.
Доц. Д-р Велин Аргатски открои, че в самия проектозакон има много сериозни противоречия, които противостоят на Конституцията.

В новия закон например се твърди, че предметите, които не са от съществена важност за музеите, ще бъдат продавани на търг. Въпросът тук е как и с какво основание ще се организират тези търгове, при положение, че повече от 80% от предметите в музеите са от дарения.

Иманярят Митко Станков-Бузата се оказа, че е нает за консултант към културната комисия в парламента. За прокуратурата той е изявен бандит, лежал 18 месеца в затвора през 1991 г. Тогава наричат неофициално делото му "Пещерата на Аладин", защото в мазето му са открити безброй антики от различни епохи.
За чуждите експерти Станков е "богът на античните монети". Той е консултант на "Сотбис" "Кристис" и аукциона в Мюнхен. "Отсече ли "Това е фалшификат", предметът на секундата пада от търга".

Д.ик.н. Димитър Иванов - председател на фондация „Арете-Фол", изтъкна разликата между тези, които са написали и приели проектозакона и хората, които застават срещу него. Той изтъкна факта, че законът е писан „на тъмно", без да бъде съгласуван с експерти. Според него, този закон е „тоталитарен прочит на стария закон".

Още от 308 година пр.Хр., когато Птоломей създава първия музей, та до наше време, основа на събирателството са били частните музеи. Според председателя на фондация „Арете-Фол", чрез този проектозакон държавата се връща години назад, като практически иска да национализира частните музеи и колекции.

През 1986 -87 година държавата е успяла да се справи с иманярите. В момента този проблем е неуправляем, а чрез закон "правен на парче" проблемите няма да се разрешат.

Буквално едни срещу други застават „анонимните депутати, писали проектозакона", заедно с известния иманяр Митко Станков, който от години живее във Виена, а от другата страна са акад. Светлин Русев, акад. Антон Дончев, проф. Андрей Пантев, проф. Иван Маразов, проф. Валери Стефанов и много други.

Проф. Валери Стефанов определи този проект като „агресия срещу фигурата на колекционера" и припомни, когато са продължавали честванията по случай 1300 години България, държавата е насърчавала учениците чрез колекциониране да се възпитават в уважение към артефактите.

Като филолог, проф. Стефанов обърна внимание на факта, че в проектозакона се говори за предмети, не за артефакти. „Твърде много се говори фетишистки за предметите, а не за текстовете (посланията), които те носят". Кога един предмет се превръща в артефакт, попита той, и отбеляза „паметта е знание за времето, знак в паметта и носител на времето".

В стилистиката на проектозакона за българските национални ценности прозира философията на авторите му - националните ценности за тези хора са предмети, които имат единствено материална цена.