Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) съобщи, че 12% от българските граждани или 876 000 души планират да имигрират след отпадането на ограниченията за трудовия пазар догодина, пише БГНЕС.

Миграцията от най-тежко пострадалите страни от световната финансова криза е нараснала с близо 50% от 2009 г. насам, въпреки намаляващия брой работни места в приемащите страни, допълни организацията. Ежегодният доклад на ОИСР показва, че броят на имигрантите от най-засегнатите от кризата страни, особено от тези в Южна Европа, е нараснал с 45% от 2009 до 2011 г.

Броят на гърците и испанците, които са имигрирали в други държави-членки на ЕС от 2007 г. насам се е удвоил до съответно 39 000 и 72 000, се казва в доклада. Броят на гръцките имигранти в Германия се е увеличил със 73% между 2011 и 2012 г., а броят на испанците и португалците е нараснал с близо 50%, италианските имигранти са се увеличили с 35%.

Китай обаче е основната страна по произход за имигрантите, идващи в 34-те страни членки на организацията, а Полша и Румъния също влизат в топ три за първи път заради по-свободното движение в рамките на ЕС. В първото международно изследване на последиците от имиграцията за държавните разходи в момент на висока безработица и дългове ОИСР съобщи, че последиците от имиграцията за приемащите държави са близки до нула.

Но безработицата сред имигрантите е все по-голям проблем. Близо 50% от безработните имигранти са си търсили работа повече от една година през 2012 г., се казва в доклада. Процентът на безработицата сред родените в чужбина хора е нараснал с 5% между 2008 и 2012 г. спрямо 3% за родените в страната.

Водещите страни за търсещите убежище са САЩ, Франция и Германия, а Италия е на четвърто място заради последиците от Арабската пролет. Но докладът омаловажава последиците от имиграцията за икономиката. "Като цяло докладът показва, че фискалните последици от имиграцията са близки до нула в държавите-членки на ОИСР.

Ако резултатите показват нещо, то това е, че по-голяма имиграция не означава непременно повече държавен дълг", отбелязва ОИСР.