Министерство на финансите на България и Европейската инвестиционна банка подписаха Меморандум за разбирателство за развитие и финансиране на инфраструктура в страната.
От българска страна документът парафира министърът на финансите Пламен Орешарски, а от страна на ЕИБ – президентът на Банката Филип Мейстад.
На срещата в зала „Колегиум” присъстваха още министърът на транспорта Петър Мутафчиев, министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов и министърът на земеделието и горите Нихат Кабил.
„С подписването на това споразумение се очертават нови хоризонти на сътрудничество между България и ЕИБ”, заяви Пламен Орешарски, след подписването на документа.
Министърът допълни, че банката е дългосрочен партньор на страната ни, като е осигурявала финансиране дори когато държавният ни дълг беше в мораториум.
От своя страна Президентът на ЕИБ Филип Мейстад изрази задоволството си от подписания документ. Той посочи, че присъединяването на България към ЕС отваря нови възможности за сътрудничество с ЕИБ, като приоритетът ще бъде прилагането на мерки по отношение на усвояване на средствата от ЕС.
Мейстад подчерта, че това споразумение идва много навреме с присъединяването на България към ЕС, поради факта, че страната ни ще стане 26-ят акционер в ЕИБ.
„Подписването ще допринесе за съфинансиране на проекти в националната стратегическа референтна рамка, като истинската работа ще започне, след нейното приемане”, допълни президентът на ЕИБ.
Подписването на документа е в рамките на План за инвестиции в транспортна и базисна инфраструктура на българското правителство за периода 2007-2013 г.
Меморандумът очертава взаимоотношенията между правителството на Република България и Европейска инвестиционна банка, като „домашна” банка на Европейския Съюз в периода 2007-2013 г. във връзка с осигуряване на съ-финансиране на програми и проекти, които ще се изпълняват със средствата по Кохезионния и Структурните фондове на ЕС и по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, както и с оказване на помощ за успешното развитие на публично-частното партньорство (ПЧП), като важен механизъм за изпълнение на инвестиционни проекти, свързани със значителните инфраструктурни потребности на страната.
На база на документа се поемат ангажименти за създаване на кредитни линии за съ-финансиране на Кохезионния и Структурните фондове на ЕС за съответните „Секторни оперативни програми” (СОП), и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за подобряване на инфраструктурата и околната среда в селските райони на страната ни. ЕИБ заявява своята готовност да обмисли участието си в готови ПЧП проекти, както и да подпомогне българското правителство при разработването на бъдещи ПЧП проекти.
Документът предвижда финансирането от ЕИБ да бъде в размер от 500 до 700 млн. евро годишно за периода 2007-2013 г. за финансиране и принос при финансиране на проекти, представляващи част от СОП и други приоритетни национални инвестиции.
Спомагателни програми към меморандума ще са JASPERS (изготвяне на проектна документация), JEREMI (финансиране на МСП) и JESICA (подпомагане на градските региони).
Финансовият министър допълни, че се предвижда специален инструмент от ЕИБ, който позволява предварително финансиране на допустимите разходи за изпълнение на даден проект преди получаване на помощите от ЕС, с цел да се подкрепи по-бързото изпълнение на проектите и усвояване на средствата от ЕС (bridge financing).
Предоставянето на заеми по този Меморандум ще се осъществява след положителна оценка на даден проект или програма от страна на Банката от техническа, екологична, икономическа и финансова гледна точка. Ще се изисква и положителното становище на Правителството на Република България.
В Меморандума е посочено, че проектите трябва да отговарят на критериите, прилагани от Банката за нейните операции със собствени ресурси, като ще се изисква достатъчна гаранция или качество на кредита до приложимата степен в съответствие с политиката на Банката за кредитен риск.
Договорите за финансиране ще съдържат, съобразно условията на ЕИБ, опциите на кредитополучателя за лихви-методи, валутни падежи, гратисни периоди, погасителни планове и т.н.